№ 29310
гр. София, 02.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110109520 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. И. К. срещу „Българска
банка за развитие“ ЕАД.
На основание чл. 140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.12.2022 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад по делото:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът твърди, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение и
издаден по ч.гр.д. № 1...../2011 г. на Районен съд – Пловдив изпълнителен
лист от 21.06.2011 г. спрямо ищеца е било образувано изп.дело № ...../2011 г.
на ЧСИ М. Об. за събиране на следните вземания на кредитодателя „Банка
ДСК“ ЕАД, а именно: 4 701,97 лв. – главница по договор за кредит №
25/23.05.2008 г., ведно със законната лихва от 17.06.2011 г.; 861,51 лв. – лихва
по договор за кредит № 25/23.05.2008 г. за периода от 25.04.2009 г. до
17.06.2011 г., по който договор ищецът бил поръчител. Излага, че на
17.08.2015 г. по изпълнителното дело като взискател е бил конституиран
ответникът за сумата от 3 291,38 лв., представляваща заплатена от последния
сума на „Банка ДСК“ ЕАД въз основа на гаранционно споразумение от
28.11.2008 г.
Ищецът оспорва възможността за принудително събиране на заявената
от ответника сума, поради липса на изпълнително основание за нея в полза на
присъединения взискател, доколкото субективните предели на изпълнителния
лист не се простирали и по отношение на ответника. В условията на
евентуалност се релевира възражение за погасяване по давност на
възможността за принудително събиране на вземането, поради липса на
искани и предприети изпълнителни действия по делото в периода от
1
03.09.2011 г. до 03.09.2016 г., както и прекратяване на същото по силата на
закона вследствие на неизвършване на изпълнителни действия повече от две
години към дата 14.07.2013 г. Ето защо предявява настоящия иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 3 291,38 лв., като претендира и
разноски по производството.
В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск, твърди, че
искът е недопустим, поради липса на правен интерес, доколкото
претендираното задължение било погасено доброволно от главния длъжник,
като на 26.08.2021 г. ответникът е поискал и прекратяване на изп.д. №
...../2011 г., като с постановление от 11.01.2022 г. ЧСИ е прекратил
изпълнителното дело. По същество оспорва предявения иск с твърдението, че
по отношение на него са настъпили правните последици на законната
суброгация, като същият е встъпил в правата на кредитора и съответно е
разполагал с изпълняемо право. На следващо място излага, че вземането не
било погасено, тъй като е налице своевременно предприемане на
изпълнителни действия, с което давността е прекъсната. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.
Претендира и разноски по производството.
Със становище от 27.06.2022 г. ответникът признава изцяло така
предявения иск. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото и моли за
присъждане на сторените разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма
право на принудително изпълнение за сумата от 3 291,38 лв., за която сума
бил конституиран като взискател по из.д. № ...../2011 г. на ЧСИ М. Об.,
образувано въз основа на издаден по ч.гр.д. № 1...../2011 г. на Районен съд –
Пловдив изпълнителен лист от 21.06.2011 г.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
В тежест на ищеца е докаже наличието на правен интерес от
предявяването на иска, а именно че е налице висящо и непракратено
изпълнително дело, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните
факти, на които основава изгодни за себе си последици, а именно да докаже
наличието на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на
погасителната давност за вземанията си.
Обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване:
Всички обстоятелства по делото.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на
исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
ищеца, като ненеобходими с оглед становището на ответника.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако използват способите
за медиация по Закона за медиацията, ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по
2
време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона
или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото
определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и
становище от 27.06.2022 г., като съдът им указва, че могат най-късно в
първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, а ищецът и по релевираните от ответника в
отговора на исковата молба доводи, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че в случай, че в този срок не
представят писмени доказателства или не поискат допускането на гласни
доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, относно които
съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната,
която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да
посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията –
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат съдебен адресат,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната като при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3