МОТИВИ към ПРИСЪДА № 708/05.04.2011 г.,
постановена по НОХД №
518/2011 г. по описа на БРС
Съдебното
производство по делото е по реда на чл. 370-374 НПК и е образувано по повод
постъпилия в съда обвинителен акт на прокурор при БРП, с който против подсъдимите
С.К.Х. с ЕГН ********** и М.С.С. с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на 16/17.04.2010
г. в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник”, от гаражна клетка № 231 до бл. 165, в
съучастие помежду си, като извършители, като подс. С.Х. – действайки и в
условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот – разбиване на катинар на входна врата на гаражната клетка,
отнели чужди движими вещи – 1 брой бензинова машина за рязане на дърва,
неустановена марка на стойност 245,00 лева, от владението на Г.Д.П., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК за подс. Х. и престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК за подс. С..
В съдебно
заседание представителят на БРП поддържа обвинението против подсъдимите, не
ангажира други доказателства и пледира за определяне на всеки от подсъдимите на
наказание при условията на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК и чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, а именно – на подс. Х. да бъде наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от три години, което да бъде намалено с една трета на
2 години и на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС да бъде изтърпяно в
затвор при определен първоначален “строг” режим, а на подс. Сименов – наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година, което да бъде намалено с
една трета на 8 месеца и на осн. чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му да бъде
отложено за срок от три години.
Защитникът на
подсъдимите не оспорва фактическата обстановка по обвинението, както и дадената
правна квалификация на деянието на всеки от подсъдимите, считайки обвинението
срещу последните за изцяло доказано от обективна и субективна страна и също не
ангажира други доказателства, като по отношение на вида и размера на
наказанията на подсъдимите се присъединява към предлаганите от представителя на
БРП такива.
Подсъдимите Х.
и С. признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съжаляват за извършеното и молят на всеки от тях да бъде наложено
справедливо наказание.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. С.К.Х. е роден на *** ***, живущ ***, като понастоящем е в Затвора
– Бургас и е българин, български гражданин, с начално образование, неженен.
Подс. М.С. Сименов е роден на *** ***, живущ ***, и е българин,
български гражданин, без образование, неженен.
Подс. Х. е осъждан многократно, като към момента на извършване на
деянието по настоящото обвинение същият вече е бил осъждан пет пъти, от които
със споразумение по НОХД № 2045/2008 г. на БРС, в сила от 17.07.2008 г., му е
било наложено наказание ЛОС за срок от четири месеца (изтърпяно от Х. на
10.04.2009 г.) и с присъда по НОХД № 3688/2009 г. на БРС, в сила от 25.02.2010
г., му е било наложено наказание ЛОС за
срок от шест месеца.
Подс. С. е осъждан два пъти, като към момента на извършване на деянието
по настоящото обвинение същият не е бил осъждан.
На 16 срещу 17.
04.2010 г. вечерта подсъдимите Х. и С. заедно със свидетелите П. И. Б., Ф. Н. Ч.
и И. С. Ч. отишли в м. “Шилото”, находяща се в гр. Бургас, ж.к. “Меден рудник”.
Пристигайки там, свидетелите Пл. Б., Ф. Чавдаров и И. Ч. останали до
автомобила, с който всички се били придвижили до мястото, а двамата подсъдими
тръгнали към бл. 165. Вървейки към блока, подсъдимите забелязали находящата се
до него гаражна клетка № 231, която била собственост на свид. Г.Д.П. и била
ползвана от последния за склад. Двамата подсъдими решили да извършат кражба от
гаражната клетка и за целта с помощта на носената от тях щанга разбили
катинара, с който била заключена клетката, след което проникнали в нея. От
клетката подсъдимите взели бензинова машина за рязане на дърва с неустановена
марка, китайско производство, след което с така отнетата вещ се върнали при
свидетелите Пл. Б., Ф. Ч. и И. Ч. като обяснили на последните трима, че са
откраднали машината от една гаражна клетка. След това подсъдимите занесли
машината за рязане на дърва на свид. С. М. Щ. и му предложили да я закупи, но
тъй като последният отказал, подсъдимите занесли машината в м.с. Черно море,
обл. Бургаска, където я продали за сумата от 40 лева на непознато за тях лице с
неустановена по делото самоличност.
Към
момента на отнемането й – 16/17.04.2010 г., стойността на бензиновата машина за
рязане на дърва била 245 лева, като към настоящия
момент отнетата вещ или левовата й равностойност не са възстановени на
собственика й – свид. П..
Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от направените
в хода на съдебното производство от всеки от подсъдимите самопризнание по чл.
371, т. 2 НПК /на л. 25 по описа на материалите по НОХД № 518/2011 г. на БРС/,
както и от събраните в хода на наказателното производство доказателства,
обективирани в гласните - безпротиворечивите, както сами по себе си така и едни
спрямо други относно горните факти и обстоятелства, показания на свидетелите И.
Ч., Г. П.,*** и обясненията на самите подсъдими, дадени в хода на досъдебното
производство /на л. 15, 20, 21, 29, 30 и 34-36 по описа на материалите по ДП № 04-430/2010
г. на 04 РУП на МВР – Бургас/, и в писмените /на л. 23, 25-28 и 41-43 по описа
на материалите по ДП № 04-430/2010 г. на 04 РУП на МВР – Бургас и на л. 20-24 по
описа на материалите по НОХД № 518/2011 г. на БРС/ доказателствени средства, както
и от заключението на вещото лице по извършената в хода на досъдебното
производство оценъчна експертиза /на л. 38 и 39 по описа на материалите по ДП №
04-430/2010 г. на 04 РУП на МВР – Бургас/.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
С оглед на
така приетата за установена по делото фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си подс. Х. действително е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29
ал. 1, б. „б” НК, а подс. С. – престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, тъй като на 16/17.04.2010 г. в гр.
Бургас, ж.к. „Меден Рудник”, от гаражна клетка № 231 до бл. 165, в съучастие
помежду си, като извършители, като подс. С.Х. – действайки и в условията на
опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот
– разбиване на катинар на входна врата на гаражната клетка, отнели чужди
движими вещи – 1 брой бензинова машина за рязане на дърва, неустановена марка
на стойност 245,00 лева, от владението на Г.Д.П., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят.
Квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК на деянието на подсъдимите в
случая е обусловена от използвания от тях начин на проникване в помещението, от
което е извършена кражбата – чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот, изразяващо се в разбиването от подсъдимите на катинара на входната врата на помещението чрез
използването на метална щанга. Именно поради последното обстоятелство –
използването на техническо средство - съдът счита, че деянието на подсъдимите
по принцип се явява съставомерно и по квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, но предвид липсата на повдигнато против подсъдимите обвинение и по тази
квалификация, то съдът не се е произнесъл по нея с настоящата присъда.
Квалификацията по чл. 196, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” НК на
деянието на подс. Х. в случая е обусловена от наличието към момента на
извършване на деянието по настоящото обвинение на предходни осъждания на този подсъдим
– цитираните по-горе негови осъждания по НОХД № 2045/2008 г. на БРС и по НОХД №
3688/2009 г. на БРС, като същевременно по отношение на наказанията по тези
осъждания не е изтекъл срокът по чл. 30 НК.
Деянието е извършено от подсъдимите при форма на вината “пряк умисъл” по
см. на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като всеки от тях е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
тяхното настъпване.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
1. За престъплението на подс. Х. по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.
1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б” НК
законът предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от 3 до 15 години и евентуално
– наказание КОНФИСКАЦИЯ до ½ от имуществото на виновния.
С оглед относително високата степен
на обществена опасност на дееца – предвид наличието към момента на извършване
на процесната кражба на предходни негови осъждания за други престъпления - извън
осъжданията му, обуславящи квалификацията по чл. 196, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. “б” НК, както и с оглед относително високата степен на обществена опасност
на самото деяние – предвид невъзстановяването на вредите от деянието, съдът
намира, че за целите на чл. 36 НК за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б” НК на
подс. Х. следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 1, вр.
чл. 54 НК. По отношение на конкретния размер на наказанието съдът – въпреки
установената относително висока степен на обществена опасност на деянието и
дееца, намира, че с оглед изразените от подс. Х. съжаление и разкаяние за
стореното и оказаното от него съдействие в хода на наказателното преследване, целите
на чл. 36 НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като на този подсъдим бъде
наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в минималния, предвиден в закона размер,
а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ. На осн. чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, така определеното наказание следва да бъде намалено
с една трета и следва да се счита за срок от ДВЕ ГОДИНИ. На осн. чл. 61, т. 2,
вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС така наложеното окончателно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ следва да бъде изтърпяно от подсъдимия в затвор
при определен първоначален СТРОГ режим.
Отново с оглед целите на чл. 36, ал. 1 НК и предвид
липсата на установено по делото лично имущество на подс. Х., съдът счита, че в
случая на този подсъдим не следва да се налага наказанието по чл. 196, ал. 2 НК.
2. За престъплението на подс. С. по
чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 НК законът предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от
1 до 10 години.
Отново с оглед относително високата
степен на обществена опасност на дееца – предвид наличието към настоящия момент
на други негови осъждания (макар и след извършване на деянието по настоящото
обвинение), както и с оглед относително високата степен на обществена опасност
на самото деяние – предвид невъзстановяването на вредите от деянието, съдът
намира, че за целите на чл. 36 НК за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 НК на подс. С. също следва да бъде наложено наказание при
условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК. По отношение на конкретния размер
на наказанието съдът отново – въпреки установената относително висока степен на
обществена опасност на деянието и дееца, намира, че с оглед изразените от подс.
С. съжаление и разкаяние за стореното и оказаното от него съдействие в хода на
наказателното преследване, целите на чл. 36 НК ще бъдат постигнати в пълна
степен, като на този подсъдим бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
минималния, предвиден в закона размер, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ЕДНА ГОДИНА. На осн. чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, така
определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и следва да се
счита за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Отново с оглед целите на чл. 36 НК и предвид
обстоятелството, че към момента на извършване на деянието по настоящото
обвинение подс. С. все още не е бил осъждан, съдът намира, че така наложеното
на подсъдимия окончателно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА
следва на осн. чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
РАЗНОСКИТЕ:
Накрая съдът се произнесе и по въпроса за направените в хода на
наказателното производство по обвинението против подсъдимите съдебно-деловодни
разноски общо в размер на 30 лева - за възнаграждение на вещото лице по
оценъчната експертиза, които разноски – предвид признаването на подсъдимите Х.
и С. за виновни по повдигнатото им обвинение съдът възложи в тежест на
подсъдимите както следва – по 15 лева в тежест на всеки от подсъдимите.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Верно с оригинала!
П.М.