Р Е Ш Е Н И Е
Номер 71 13. 05. 2019 г. Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и четвърти април Година
2019
в
публичното заседание в следния състав:
Председател:
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
Членове:1.СПАСЕНА
ДРАГОТИНОВА
2. КРАСИМИР
РАЧЕВ
Секретар
М. Т.
Прокурор Радостин Рахнев
като
разгледа докладваното от съдията - докладчик ДРАГОТИНОВА ВНOXД № 1085 по описа за 2019 година.
Производството
е по чл. 318 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв. Н.М.В. ***, служебен защитник на подсъдимия
С.А.Ж., срещу присъда № 22/07.02.2019г., постановена по НОХД
№ 2877/2018г. по описа на Старозагорски районен съд, с която същият е признат
за виновен в това, че в различни продължителни периоди от време, в условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор с подсъдимите А.Ж.Ж., Ж.А.Ж.
и Г.А.Ж. като извършител в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство,
отнел различни чужди движими вещи, собственост на дружество *****, управлявано
и представлявано заедно и поотделно от И.А.А. и Л.А.А., от владението на П.Т.Ш.,
без съгласието на последния, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 ,
б. “а” от НК. Поради което и на основание чл.
195, ал. 1, т. 3, предложение първо и предложение трето, т. 4, предложение
второ, и на основание чл.58а, ал.1
от НК му е определил наказание „лишаване
от свобода” за срок от четири
години, което наказание да се изтърпи при първоначален „общ” режим.
Останалите три
жалби също са от подсъдимите по делото, които са били признати за виновни в
извършването на същото или аналогични престъпления, извършени в различно
съучастие помежду им и по отношение на различни движими вещи. С присъдата и четиримата подсъдими са били
осъдени солидарно да заплатят на дружеството *****, представлявано от управителя И. А.А., сумата от 10 413.24
лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди
от деянието, ведно със законните последици от това, включително
възнагражденията за правна помощ за процесуално представителство, както и
деловодните разноски, направени в съдебното и досъдебното производство.
Произнесено е и по веществените доказателства.
В
жалбите са направени оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на присъдата поради явна несправедливост на наложените наказания. Правят се доводи за това, че същите са
изключително тежки и несъответни на вината, като неправилно е даден превес н
отегчаващите отговорността обстоятелства и не са взети под внимание
смекчаващите такива – съдействие на разследването, искрено разкаяние за
постъпките им, размера на предмета на престъплението, който не е дори в
предвидените в наказателната практика “големи размери” – 70 минимални работни
заплати за страната, както и някои обстоятелства, налични при подсъдимите Ж.А.Ж.,
С.А.Ж. и Г.А.Ж.– това, че полагат грижи за невръстните си деца и съпруги. Молят
за изменение на присъдата в частта й относно наложеното наказание чрез
намаляване на същото в чувствителен размер, а по отношение на подсъдимия С.Ж. –
и относно приложение на разпоредбата на чл.66 от НК. В жалбата на защитника на
подсъдимия Г.Ж., адв. В., се излагат и допълнителни доводи във връзка с
оспорване размера на наложеното наказание – най-малкото участие на неговия
подзащитен в престъплението, предвид обстоятелството, че останалите подсъдими
заявяват, че той е бил с тях не повече от един път на мястото, откъдето са
отнети движимите вещи.
В съдебно заседание по същество служебния защитник
на подсъдимия С.Ж., адв. Н.М.В., поддържа жалбата като моли да бъде редуцирано наказанието му, което намира за
определено тежко с оглед чистото му съдебно минало и съдействието му по
разкриване на престъпленито. Моли същото да бъде във формата на условно
наказание.
Втората въззивна жалба по делото е от служебния защитник на подсъдимия
А.Ж.Ж. - адв. А.А. ***, който
с присъдата е
признат за виновен в това, че в различни периоди в различни продължителни
периоди от време, в условията на продължавано престъпление, след предварителен
сговор с подсъдимите А.Ж.Ж., С.А.Ж. и Г.А.Ж. като извършител в немаловажен
случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез
използване на техническо средство, отнел различни чужди движими вещи,
собственост на дружество *****, управлявано и представлявано заедно и поотделно
от И.А.А. и Л.А.А., от владението на П.Т.Ш., без съгласието на последния, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 , б. “а” от НК. Поради което и на
основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка
с чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение първо и предложение трето, т. 4,
предложение второ, т. 5, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал.
1, буква „а“, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на
лишаване от свобода за срок от ШЕСТ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК е приспаднато времето,
през което подсъдимият А.Ж. е бил
задържан с мярка за неотклонение “Задържане под стража” до привеждане в сила на присъдата.
В съдебно заседание
служебният му защитник, адв. А.А. поддържа жалбата като представя и
допълнителни бележки. Като акцентира върху явната несправедливост на наложеното
наказание заявява, че неправилно е
прието, че в случая по отношение на подзащитния му е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът е приел утежненото съдебно минало, лошите характеристични данни и
склонност към извършване на престъпления против стопанството. Счита, че освен
предишните осъждания не са налице други лоши характеристични данни. Останалите
обстоятелства са отразени в квалификацията на деянието, за което е предаден на
съд, поради което не могат да бъдат отчитани повторно. Освен това били налице
множество други смекчаващи обстоятелства освен посочените от съда: разкаяние,
критичност, самопризнание, а именно- причините за извършване на деянието, които
не са склонност към забогатяване, за извършване на търговия, а това че е
безработен, нуждата от прехрана. Това според него е едно съществено смекчаващо
вината обстоятелство, което не е отчетено от съда, което касае и останалите
подсъдими. Предвид което моли за изменение на присъдата в частта и относно наказанието,
което да бъде намалено като бъде наложено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
Третата въззивна
жалба против присъдата е от адв. З.П.К., служебен защитник на
подсъдимия Ж.А.Ж. и касае отново явната
несправедливост на наложеното наказание. Със същата подс. Ж.Ж. е признат за виновен в това, че в различни периоди в
различни продължителни периоди от време, в условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор с подсъдимите А.Ж.Ж., Г.А.Ж. и С.А.Ж.
като извършител в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, отнел
различни чужди движими вещи, собственост на дружество **** управлявано и
представлявано заедно и поотделно от И.А.А. и Л.А.А., от владението на П. Т.Ш.,
без съгласието на последния, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 ,
б. “а” и “б” от НК. Поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение първо
и предложение трето, т. 4, предложение второ, т. 5, във връзка с чл. 194, ал.
1, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква „а“ и “б”, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и
чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което да
изтърпи при първоначален „СТРОГ”
режим. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК
е приспаднато времето, през което подсъдимият Ж.Ж. е бил задържан с мярка за неотклонение “Задържане под стража”
по настоящото дело, считано от 07.03.2018 година до привеждане в сила на
присъдата.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от подс. Ж.А.Ж.
и от адв. З.П.К., който заявява, че при определяне на наказанието,
което намира за твърде високо, съдът е отчел единствено утежняващите вината обстоятелства, а в случая става
въпрос за едно цяло семейство, което поради оставането на бащата и неговите
синове прекомерно дълго време в затвора ще бъде лишено от възможност за
издръжка и грижа за техните деца, които са по няколко във всяко едно от
семействата на всеки един от подсъдимите.
Четвъртата въззивна жалба от адв. К.В. ***, договорен
защитник на подсъдимия Г.А.Ж.. С присъдата същият
е признат за виновен в това, че в различни периоди в различни продължителни
периоди от време, в условията на продължавано престъпление, след предварителен
сговор с подсъдимите А.Ж.Ж., Ж.А.Ж. и С.А.Ж.
като извършител в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, отнел
различни чужди движими вещи, собственост на дружество *****, управлявано и
представлявано заедно и поотделно от И.А.А. и Л.А.А., от владението на П.Т.Ш.,
без съгласието на последния, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 ,
б. “а” и “б” от НК. Поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение първо
и предложение трето, т. 4, предложение второ, т. 5, във връзка с чл. 194, ал.
1, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква “б”, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и
чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което да
изтърпи при първоначален „СТРОГ”
режим. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК
е приспаднато времето, през което подсъдимият Г.Ж. е бил задържан с мярка за неотклонение “Задържане под стража”
по настоящото дело, считано от 07.03.2018 година до привеждане в сила на
присъдата.
В съдебно
заседание по същество защитникът адв. В. моли за изменение на присъдата в частта и относно наказанието на неговия
подзащитен, като счита, че същото следва да бъде чувствително намалено по
размер, тъй като е явно несправедливо. В случая според него по отношение на
този подсъдим не е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а напротив-
многобройни смекчаващи вината обстоятелства като: направени самопризнания,
разкаяние за извършеното, семейното и материалното положение на подзащитния му,
както и по-малката степен на участие на същия в деянията, която е различна от
тази на другите подсъдими по настоящото наказателно производство, в която
насока били събрани и гласни, и писмени
доказателства.
В предоставената
им дума за лична защита подсъдимите поддържат казаното от защитниците им и
заявяват, че няма какво да добавят.
Прокурорът
от ОП- Ст.Загора взема становище, че въззивните жалби са неоснователни, както и
че постановената присъда като правилна и законосъобразна, постановена при
отсъствие на допуснати съществени процесуални нарушения, следва да бъде
потвърдена, а жалбите да бъдат оставени без уважение. Изразява съгласие относно
претенцията в жалбите за намаляване размера
на наложените наказания единствено по отношение на осъдения С.Ж. с оглед на
чистото му съдебно минало.По отношение на наказанията на всички останали подсъдими
с оглед квалификацията на извършване на престъпленията и тяхната фактология намира
за напълно адекватни.
Процесуалният представител на
ощетеното юридическо лице ***** К.Н.В. – Д., счита, че първоинстанционната присъда в частта, в която е уважен
гражданският иск и подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят обезщетение за
претърпените имуществени вреди, е законосъобразна. Поради което моли за
потвърждение на присъдата в тази и част.
Окръжният съд след проверка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе в предвид
оплакванията в жалбите и доводите на страните, преценени с оглед изискванията
на материалния и процесуалния закон намира за установено следното:
Въззивните жалби на подсъдимите Ж.А.Ж., А.Ж.Ж.
и Г.А.Ж. срещу присъдата са ИЗЦЯЛО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Относно въпросите: налице
ли е извършено деяние, неговото авторство, вината на подсъдимите и участието на
всеки един от тях в общата престъпна дейност, по които същите са направили
пълни самопризнания чрез направените от тях изявления и изразено съгласие
производството пред съда да протече по реда на глава ХХVІІ от НПК- съкратено
съдебно следствие/ чл. 371, т.2 от НПК/, не се спори. С оглед събраните по ДП
№349-зм-63/ 2018 г. по описа на ОД на МВР- Стара Загора направените
самопризнания на подсъдимите се подкрепят и от останалите събрани на ДП писмени
и гласни доказателства. Касае се до разследване относно продължавана престъпна
деятелност на подсъдимите, извършена в продължителен период /от неустановена
дата на м. януари до 06.03.2018 г./ за подс. А.Ж. – до 01.03.2018 г., тъй като срещу
него не е повдигнато обвинение за отнемането на 32 броя пилета/ –
кражби на движими вещи на различна стойност, собственост на ЮЛ-
дружество ****, извършени чрез
разрушаване и подкопаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез
използване на технически средства, от две и повече лица, сговорили се
предварително и в немаловажен случай. За трима от подсъдимите тези деяния
представляват опасен рецидив, / с изключение на подс.С.А.Ж./който
е неосъждан/реабилитиран/. Подсъдимите по делото са баща и
тримата му синове, съответно: А.Ж.Ж., Ж.А.Ж., Г.А.Ж. и С.А.Ж., като в различни периоди всеки от
тях е работел в ощетеното ЮЛ- база на птицекомбинат. Първите трима са осъждани
и то все за престъпления от същия вид като инкриминираното. Четвъртият, С.Ж. е
неосъждан/реабилитиран/. Налице са данни и за участие на други лица, разпитани
като свидетели по делото, но обвинение на същите не е повдигнато. След
повреждане на антената на охранителната камера е било прекъснато
видеонаблюдението в двора на предприятието, което е позволило на подсъдимите да осъществяват в продължителен
период от време/около 3 месеца/ отделните изпълнителни деяния на
престъплението, за което им е повдигнато обвинение. Предвид данните за
осъжданията им обвинението и правната му квалификация е правилно. С оглед начина на протичане на съдебното
следствие като съкратено такова фактическата обстановка по делото е правилно
установена и не се оспорва. Механизмът на деянието също е безспорно установен
както от признанията на самите подсъдими, така и от останалите гласни и писмени
доказателства. Касае се до серия от кражби на медни проводници, извършени чрез
проникване на охраняема територия на
дружеството/ птицекомбината в землището на село ****, община ***,
посредством използване на брадва, чрез които е разсечена металната оградна мрежа;
развиване на кабелите от макарите, където са били оставени на съхранение, и впоследствие- сечене и рязане
на медните проводници /медните кабели/. Всеки от подсъдимите е извършвал
определена дейност, която е била предварително съгласувана помежду им и със
задружните им усилия и в различни комбинации помежду им на различни дати и
периоди през направения процеп в металната оградна мрежа от двора на ощетеното
юридическо лице са били изтегляни различни количества проводници, а след това
превозвани и продавани в изкупвателни пунктове след извличане на медта в тях
посредством претопяване.
Безспорно изяснен е и механизмът на последното
деяние, касаещо кражбата на живи пилета/ бройлери/, общо 32 броя, извършено на датата
06.03.2018 година, отново в изпълнение на предварително съставен план, но само от
тримата подсъдими- Г.Ж., Ж.Ж. и С.Ж., като отнетите вещи/ живи пилета/ са собственост
на същото юридическо лице. Същите са открити при претърсването в дома им като
бройлери.
Стойността на отнетите/ от подсъдимите
Г.Ж., Ж.Ж. и С.Ж./ движими вещи е безспорно установена и посредством
изготвената в хода на разследването съдебно-оценителна експертиза, и като обща пазарна
стойност към инкриминирания период възлиза на сумата 10 587,96 лева,
както следва: 1003 м. електрически кабел – СВБТ 4х1,5 0,6/1 кв. – 1875, 61 лв.;
491 м. електрически кабел – СВБТ 3х2,5 0,6/1 кв. – 947,63 лв.; 500 м.
електрически кабел – СВБТ 4х2,5 0,6/1 кв. – 1220,00 лева; 4000 м. електрически
кабел – СВТ 4х1,5 0,6/1кв. – 4080,00 лв.; 500 м. електрически кабел – ШКПТН
4х1,5 0,45/0,75 кв. – 875,00 лв.; 500 м. електрически кабел – ШКПТН 2х1,5 0,45/0,75 кв. – 505,00 лв.; 500 м.
електрически кабел – LiYCY paar 2x2x1.5 0.3/0.5 кв. – 910,00 лв., 32 броя пилета – 174, 72 лева. За
подсъдимия А.Ж. тя е 10 413, 24
лева/без стойността на 32 броя пилета/.
Предвид което и с оглед начина на протичане на съдебното следствие- като
съкратено такова, възприетата от съда фактическа
обстановка съответства напълно на описаната в обвинителния акт, поради
което е недопустимо оспорването на
същата в производството пред въззивния съд. Макар и да не съдържат подробни
обяснения досежно времето, мястото, начина и другите обстоятелства на
извършване на деянията, същите следва да се приемат за безспорни досежно
посочените по-горе обстоятелства.
Независимо от това, видно от мотивите на
присъдата, съдът като решаващ орган е направил преценка на обективните и субективните факти, признати от подсъдимите,
извършвайки анализ на събраните в хода на ДП доказателства, приобщени към
делото по реда на чл. 372, ал.4 и чл. 373, ал.2 от НПК. Обсъдени са показанията
на всички разпитани по ДП свидетели, които също са потвърдили обстоятелството, че кражбите на описаните от
тях вещи са извършени по един и същ начин, сочещ на един и същ престъпен
почерк, а именно – по описания механизъм.
След извършената проверка настоящият въззивен
съд счита, че с оглед на гореизложеното е безспорно установено авторството
на деянията.
С оглед на което правилен и обоснован е
изводът на Ст.З.РС, че самопризнанията на подсъдимите освен че намират подкрепа
едни в други, кореспондират и с останалите доказателства, събрани по делото,
непротиворечиви са, и водят до единствено възможния изход за безспорна
установеност на авторството на деянията и вината на подсъдимите.
С оглед на гореизложеното Ст.З.РС е стигнал
до законосъобразни и обосновани фактически и правни изводи относно правната
квалификация и вината на подсъдимите, съвпадащи напълно с тези на обвинението.
Предвид на което при извършената служебна проверка на присъдата въззивният съд
намира същата за законосъобразна, обоснована и постановена при отсъствие на
допуснати процесуални нарушения по отношение приложението на материалния закон и
правната квалификация на деянията на подсъдимите.
По оплакванията
за явна несправедливост на наказанията:
При определяне вида и размера на наказанията
на подсъдимите Ст.З.РС правилно е изходил от принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК, взел е предвид
целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Неоснователно и незаконосъобразно е
оплакването на подсъдимите и техните защитници, че съдът не бил отчел в
необходимата степен смекчаващите вината обстоятелства на подсъдимите с оглед
направените от тях самопризнания на фактите и дори след намаляването на
наказанието с 1/3 то отново било крайно несправедливо и тежко.
На
първо място съдът при
преценката на въпроса по коя от двете диференцирани процедури по чл. 371 т.1 и
т.2 от НПК ще одобри изразеното съгласие и самопризнанието на фактите, и дали
ще ги одобри, е благоприятна законова процедура, която касае единствено съда/
аналогична на правомощията на прокурора да внесе делото със споразумение,
вместо с обвинителен акт в съда/. При произнасянето по този въпрос с
определение по чл. 372, ал.3 или ал.4 съдът е обвързан с различни правни
последици като в случаите на чл. 372, ал.4, във вр. с чл. 371, т.2 от НПК при
определяне на наказанието съдът не е задължен да прилага разпоредбата
на чл. 55 от НК. Това е въпрос, по който съдът не е длъжен да се съобразява
с волята на страните, нито пък да излага някакви мотиви по този въпрос, поради
което и този му акт не подлежи на обжалване нито отделно, нито по пътя на обжалване/
протестиране/ на присъдата. Въззивният съд
намира, че в случая първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е
приел, че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 55 от НК,
отчитайки липсата на изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства по отношение на веки от подсъдимите. Обстоятелството в колко
отделни деяния е участвал всеки от подсъдимите също няма никакво значение с
оглед направените самопризнания от всеки от тях/ вкл. Г.Ж./, на всички факти и
обстоятелства по обвинителния акт, което повече не могат да оспорват предвид
това, че са се възползвали от благоприятната разпоредба на закона по чл. 58а,
ал. 1 от НК за намаляване на определеното им наказание с 1/3. Също така
обстоятелството, че предмета на престъплението не е в “големи размери” е намерило
израз в квалификацията на деянието, което и за четиримата подсъдими е “…във вр.
с чл. 195, ал.1 от НК”, а не с ал.2 на същата разпоредба.
На второ място, видно от мотивите на присъдата, при индивидуализацията на наказанията на подсъдимите съдът е взел предвид като смекчаващи вината обстоятелства: направените самопризнания, изразеното съжаление критичност към извършеното и пр.. По отношение на подсъдимия А.Ж.Ж. като такива са отчетени направените самопризнания, изразеното съжаление и проявената критичност към извършеното. Като отегчаващи вината обстоятелства правилно са отчетени: броят на деянията, включени в продължаваното престъпление- наличието на общо шестнадесет отделни деяния в продължаваната престъпна дейност, всяко едно от които поотделно осъществява състава на едно и също по вид престъпление – на квалифицирана кражба; предишните му осъждания извън квалификацията на настоящото деяние, обуславяща извършеното от него продължавано престъпление в условията на опасен рецидив, стойността на отнетите вещи, респективно значителното количество на предмета на престъплението. Поради което обосновано с оглед на тези обстоятелства е определели наказанието му в размер на 10 години лишаване от свобода, т.е. при превес на отегчаващите вината обстоятелства.
По отношение подсъдимият Г.А.Ж. като смекчаващи- изразеното съжаление и направените самопризнания. Като отегчаващи вината обстоятелства по отношение на този подсъдим са отчетени: броят на деянията, включени в продължаваното престъпление- наличието на общо седемнадесет отделни деяния, всяко едно от които поотделно осъществява състава на едно и също по вид престъпление, предишните му осъждания извън квалификацията на настоящото деяние извън квалификацията на настоящото деяние, обуславяща извършеното от него продължавано престъпление в условията на опасен рецидив; и голямата стойност на предмета на престъплението. Поради което обосновано с оглед на тези обстоятелства е определил наказанието му в размер на 10 години лишаване от свобода, т.е. при превес на отегчаващите вината обстоятелства.
По отношение
на подсъдимия Ж.А.Ж. правилно са отчетени като смекчаващи вината
обстоятелства: направените самопризнания и сътрудничеството му в хода на
досъдебното производство. Като отегчаващи правилно са отчетени: броят на
деянията, включени в продължаваното престъпление- наличието на общо
седемнадесет отделни деяния, всяко едно от които поотделно осъществява състава
на едно и също по вид престъпление – на квалифицирана кражба; предишните му
осъждания извън квалификацията на настоящото деяние извън квалификацията на
настоящото деяние, обуславяща извършеното от него продължавано престъпление в
условията на опасен рецидив и голямата стойност в предмета на престъплението.
Поради което обосновано с оглед на тези обстоятелства е определели наказанието му в размер на 10 години лишаване от свобода, т.е. при превес на отегчаващите вината обстоятелства.
По отношение на подсъдимия С.А.Ж.
като смекчаващи вината обстоятелства е отчел направените
самопризнания и обстоятелството, че е неосъждан/реабилитиран/. Като
отегчаващи правилно са отчетени: броят на деянията, включени в
продължаваното престъпление- наличието на общо седемнадесет отделни деяния,
всяко едно от които поотделно осъществява състава на едно и също по вид
престъпление – на квалифицирана кражба; високата стойност на отнетите вещи,
респективно значителното количество на предмета на престъплението. Освен
това, независимо от обстоятелството, че същият е неосъждан/ реабилитиран/,
факта на това осъждане обуславя
наличието на лоши характеристични данни по отношение на личността му като деец.
Поради което обосновано с оглед на тези обстоятелства е определил наказанието
му при превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед липсата на
квалификацията “опасен рецидив” на деянието на този подсъдим и съответно
по-ниския предвиден размер на наказанието/ от 1-10 г.ЛС/ , съдът е определи
наказанието му в размер на 6 години ЛС.
Въззивният съд намира доводите на защитниците на подсъдимите за неправилност на присъдата поради явна несправедливост на наложеното наказание за неоснователни. Съдът в случая, без дори да има основание за това, е отчел едно смекчаващо вината обстоятелство в повече в полза на подсъдимите. Според съдебната практика след като при определяне на наказанието в процедурата по глава ХХVІІ от НПК- чл. 371, т.2, съдът е намалил определените наказания с 1/3 именно с оглед направените самопризнания, при индивидуализацията на наказанието същите не следва повторно да бъдат отчитани като смекчаващи вината обстоятелства. Поради което правилно са отчетени като такива единствено проявеното съжаление и донякъде изразената критичност- само от подсъдимия А.Ж./ който е най-възрастния и е баща на останалите трима подсъдими/, а по отношение на подсъдимия Г.Ж. – и оказаното сътрудничество при разследването на органите на ДП.
В случая действително
е налице още едно формално неотчетено от съда смекчаващо вината обстоятелство по
отношение и на четиримата подсъдими, а именно тежкото им материално
положение, но последното не променя направените изводи. Видно от декларацията
за СМПИС само на подс. Г.Ж./том ІІ от ДП, л.226/, същият е с 3 деца, не
притежава недвижими имоти, но по време на деянието е имал осигурено месечно
възнаграждение от 862 лева, тъй като е работел на трудов договор в ощетеното
ЮЛ- ****/., т.е. въпреки тежкото му семейно и материално положение, е имал възможност
да си осигурява някакви доходи. Останалите подсъдими не са вписали никакви
доходи в декларациите си както и наличието на непълнолетни деца, за които са
задължени да полагат грижи за издръжка. По ДП обаче са налице данни, че и
подсъдимите Ж.Ж. и С.Ж. в някакъв период от време са били в трудово-правни
отношения със същия работодател, когото са ощетили с деянията си, но те са били
прекратени, т.е. имали са осигурена работа. Освен това дори и да бъдат отчетени
горните обстоятелства, наказанието отново следва да бъде определено при
превес на отегчаващите вината обстоятелства. Налице е висока обществена
опасност на деянията предвид не само на вида и начина на извършване на
конкретното престъпление/ при наличието на няколко квалифициращи
обстоятелства/, но и с оглед личността на подсъдимите/ лошите
характеристични данни предвид обремененото им съдебно минало извън
квалификацията на настоящото им деяние/ и обстоятелството, че в продължение
на около 3 месеца са ощетявали бившия,/ а за подс. Г.Ж. – и настоящия/ си
работодател, поради което липсата на достатъчно парични средства за живот и
тежката икономическа обстановка в страната не ги оправдава. Поради което доводите на защитниците в тази
насока са неоснователни и наказанията на четиримата подсъдими са определени правилно-
при превес на отегчаващите вината
обстоятелства. С оглед на което при отчитане на всички отегчаващи и
смекчаващи вината обстоятелства въззвният съд намери, че не се налага
наказанията на подсъдимите като съобразени с целите на чл. 36 от НК да бъдат
намалени. По – голяма либералност не следва да бъде проявявана, тъй като с това
не би се постигнал възпитателен и превантивен ефект както по отношение на
самите подсъдими, така и по отношение на останалите членове на обществото.
Законосъобразно е постановено намалените на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК наказания/съответно по 6 г. и 8 месеца- за
подсъдимите А.Ж., Ж.Ж. и Г.Ж., и 4 години- за подс. С.Ж./ да бъдат изтърпени
ефективно при първоначален “строг” режим и след приспадане на времето, през което са били
задържани с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, а по отношение на
подс. С.Ж.- при първоначален “общ” режим. По отношение на последния не са
налице основанията по чл. 66, ал.1 от НК за изменение на присъдата по отношение
на начина на изтърпяване на наказанието, което по размер е над 3 години, както
и предвид изложените мотиви. Поради което и присъдата не следва да бъде изменяна
в частта и досежно наложените наказания.
Правилна и законосъобразна е присъдата и в
необжалваната и част- по отношение на уважения изцяло граждански иск за
претърпени имуществени вреди, който подсъдимите са осъдени да заплатят
солидарно на ощетеното ЮЛ ведно със
законните последици от това.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 22/ 07.02.2019 г., постановена по НОХД № 2877/ 2018 г.
по описа на РС-Стара Загора.
Настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.