Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 08.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното
заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря М. Митова, като разгледа т.д. № 1637/2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 213 КЗ (отм.)
и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Б.В.И.Г.“
АД твърди, че в качеството си на
застраховател по договор за застраховка „Каско”, сключен за л.а. „Мерцедес“ с
ДК № ******, изплатил застрахователно обезщетение за тотална щета, причинена от
реализирано на 15.07.2015 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП), в размер от 33 160,40
лв. (определено като 65 % от действителната стойност на МПС поради заявено
желание от застрахования да не бъде прекратявана регистрацията на автомобила).
Ищецът твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът
на застрахования при ответника „ОЗК-Застраховане“ АД по застраховка „Гражданска
отговорност” т.а. „МАН“ с ДК № ******. Счита, че с плащане на застрахователното
обезщетение в негова полза е възникнало вземане за платената сума, както и за
ликвидационни разноски в размер на 25 лв. или общо за сумата от 33 185,40
лв., която претендира. За забавата в плащането ищецът претендира и лихва, която
за периода 03.11.2018 г. – 11.04.2019 г. възлизала на 1 474,91 лв. Наред с
тези суми ищецът моли за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до погасяването, както и на разноски.
Ответникът „ОЗК-Застраховане“
АД оспорва механизма на ПТП и в
частност – противоправното поведение на водача на застрахования от него
автомобил. Евентуално твърди съизвършителство с водача на МПС с ДК № ******Тодор
Радков Ацев. Ответникът оспорва и размера на дължимото обезщетение за
причинените вреди, като твърди, че не е налице тотална щета, както и че не била
налице необходимост от извършване на ремонт в сервиз, оторизиран от официалния
вносител на автомобила. Счита, че не дължи лихва за забава, тъй като увреденият
автомобил не е с прекратена регистрация. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно
основание чл. 213 КЗ (отм.):
Съгласно приложимия с
оглед момента на осъществяване на последния факт от фактическия състав на
вземането закон - чл. 213 КЗ (отм.) - с плащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност. За възникване на това суброгационното вземане е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане,
в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност
е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение за вредите, настъпили в причинна
връзка със събитието.
Безспорно между
страните е, че на 15.07.2015 г., около 10,50 ч., в гр. София, на Околовръстен
път, се е реализирало пътно-транспортно произшествие със следните участници: т.а.
„МАН“ с ДК № ****** с водач Й.К., л.а. „Мерцедес“ с ДК № ****** с водач С.К.,
т.а. „МАН“ с ДК № ******с водач Т.А., т.а. „Ивеко“ с ДК № ******с водач А.Д.и л.а.
„Фолксваген“ с ДК № ВЕ К 930 и чуждестранен водач. Към тази дата ищецът е имал
качеството на застраховател по имуществена застраховка „Каско“, сключена за
л.а. „Мерцедес“ съгласно застрахователна полица № 4704140260001908, а
ответникът – застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, сключена за т.а. „МАН“ с ДК № ****** съгласно
застрахователна полица № 23114002844472. Страните не спорят, че и двата
застрахователни договора са влезли в сила към датата на събитието, както и че
дължимите по тях изискуеми застрахователни премии са заплатени, а също и че
процесното събитие съставлява покрит риск по застраховката, сключена от ищеца.
Безспорно е и заплащането от страна на ищеца в полза на застрахования („С.К.“
ЕООД) на застрахователно обезщетение в размер от 33 160,40 лв. съгласно
вносна бележка от 09.10.2015 г. Впрочем всички тези факти се установяват и от
приетите по делото писмени доказателства.
Спорните между
страните въпроси са: 1). какъв е механизмът на настъпване на събитието и в
частност - чие е противоправното поведение, в причинна връзка с което са
настъпили вредите, и 2). какъв е размерът на дължимото обезщетение за вредите,
настъпили в причинна връзка със събитието.
За установяване
на механизма
на събитието са приети писмени доказателства, включително документи,
съставени в хода на образуваното досъдебно производство (протокол за оглед на
местопроизшествие, констативен протокол), събрани са гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите Каменова, Дойчинов и К., както и е
изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Въз основа на тези
доказателствени средства и способи и събраните чрез тях доказателства настоящият
състав формира извод, че събитието е настъпило поради виновното противоправно поведение
на водача на т.а. „МАН“ с ДК № 7068 АА и при следната фактическа
обстановка: движейки се по Околовръстен път, гр. София, водачът на т.а. „Ивеко“
с ДК № ******намалява скоростта и спира с цел извършване на маневра „ляв завой“
за влизане в разрешен строителен обект; за да изчакат извършването на тази
маневра последователно спират движещите се след него МПС – процесният л.а.
„Мерцедес“ и т.а. „МАН“ с ДК № ******, като сигнализират спирането си чрез
пускане на авариен сигнал; водачът на т.а. „МАН“ с ДК ****** обаче, движейки се
попътно на спрелите автомобили, не спира и реализира ПТП с намиращия се пред
него влекач „МАН“ с ДК № ******, който от удара се измества напред (и наляво) и
удря на свой ред спрелия пред него л.а. „Мерцедес“. В причинна връзка с
първоначалния удар са нанесени щети и на други МПС, чиято обезвреда не е
предмет на настоящото дело.
От така
описаната фактическа обстановка е видно, че водачът на застрахованото при
ответника МПС е действал противоправно, тъй като не е предприел спиране въпреки
образувалата се пред него колона от автомобили, а дори да е предприел такова,
то или е било несвоевременно, или е предприето от недостатъчна дистанция спрямо
другия участник в движението, тъй като не е довело до избягване на удар в
спрелия камион. С това поведение той е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2,
изр. посл. ЗДвП. Показанията на този водач, разпитан по делегация (свидетеля К.),
не променят гореизложения извод. К. сочи, че е бил изпреварен от водача на т.а.
„МАН“ с ДК № ******, който спрял внезапно и това довело до удара. Този факт
обаче противоречи на показанията на свидетеля Каменова, която е категорична, че
камионът зад управлявания от нея автомобил е спрял плавно и на около два метра
отстояние. Дори обаче да се приеме, че т.а. „МАН“ с ДК № ******е извършил рязко
спиране, това би могло да обоснове единствено извод за съизвършителство между
двамата водачи, което по отношение на увреденото лице е ирелевантно – то, както
и суброгиралият се в неговите права застраховател, могат да търсят обезщетение в
пълен размер от всеки от солидарно отговорните съизвършители.
Не се
установяват и никакви факти относно допринасяне от страна на увреденото лице за
настъпване на вредоносния резултат – водачът на л.а. „Мерцедес“ е бил в спряно
положение към момента на настъпване на удара, както и с подаден светлинен
сигнал за спирането, поради което към настъпване на събитието неговото
поведение няма никакво отношение.
Ето защо
съдът приема за доказано, че събитието е настъпило поради противоправното
поведение на лицето, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника. Налице
е следователно основание за възникване на суброгационно вземане и следва да се даде отговор на въпроса, в какъв
размер е то.
От заключението на
САТЕ е видно, че пазарната стойност на необходимите нови части, труд и материали за ремонт на
процесния авотмобил към датата на събитието е 79 655,08 лв., а действителната стойност на автомобила към същата дата е 50 081 лв. Налице е
следователно тотална щета по смисъла на чл. 193, ал. 4 КЗ (отм.) вр. § 22 КЗ - разходите за ремонта
надхвърлят 70 % от действителната стойност на имуществото. В този
случай, за да се определи действителният размер на вредата по смисъла на чл.
208, ал. 3 КЗ (отм.), е необходимо да се приспадне стойността на запазените
части (вредата
не би била равна на
стойността на погиналия автомобил в цялост, ако от същия са останали запазени
части). Изчислен по
този начин, размерът на дължимото на увреденото лице обезщетение възлиза на
37 561 лв. Ищецът е
заплатил по-малка сума (33 160,40 лв.) с оглед постигната договореност със
застрахования за запазване на регистрацията на автомобила и поради това неговото
суброгационно вземане е ограничено до размера на действителното плащане. Към
тази сума следва да се добави и стойността на ликвидационните разноски,
направени във връзка с документалното приключване на щетата, чийто обичаен
размер съдът определя на сумата от 25 лв.
Общият
размер на дължимата главница възлиза на 33 185,40 лв. Искът следва да бъде
изцяло уважен.
По иска по
чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на
същия за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
За
поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Съгласно специалната
разпоредба на чл. 213а, ал. 3, т. 1 КЗ (отм.) застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в
срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност (арг. 213а, ал. 2 КЗ, отм.).
От
представеното известие за доставяне (л. 66) е видно, че поканата за плащане на
суброгационното вземане е получена от ответника на 02.10.2018 г., като няма
данни да е била налице необходимост от изискване и представяне на допълнителни
документи съгласно чл. 213а, ал. 2 КЗ (отм.). Следователно ответникът е изпаднал
в забава, считано от 02.11.2018 г. Не сочи на друг извод направеното от
ответника възражение, че забавата настъпва едва след представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила с оглед тоталния
характер на причинената щета. В настоящия случай такова възражение се явява
напълно неотносимо, тъй като прекратяването на регистрацията е факт,
свързан не със забавата на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, а с тази на ищеца като застраховател по застраховка „Каско“. От
ответника се претендира суброгационно вземане само за платеното обезщетение и
той отговаря за своята собствена забава, а тя съгласно изричната законова
уредба настъпва единствено с факта на получаване на поканата. Възражението за
липса на прекратена регистрация би било относимо, ако с него ответникът
обосновава, че ищецът е погасил едно неизискуемо вземане и поради това няма
право на суброгация, но в този случай то би било и неоснователно, тъй като прекратяването
на регистрацията на застрахования автомобил не влияе върху дължимостта на застрахователното
обезщетение, а евентуално - върху дължимостта на лихвата за забава от
застрахователя по „Каско“.
За процесния
период 03.11.2018 г. – 11.04.2019 г. размерът на мораторната лихва върху
главницата от 33 185,40 лв. възлиза на 1 474,91лв. Искът следва да бъде
изцяло уважен.
По
разноските:
На ищеца следва
да се присъдят разноски за държавна такса (1059 лв. + 327,42 лв.), депозит за
вещо лице (350 лв.) и един свидетел (50 лв.), тъй като останалият внесен за свидетелите
депозит е останал неизплатен и подлежи на възстановяване. Следва да се присъди
и адвокатско възнаграждение, но договарянето и заплащането на такова е доказано
само за сумата от 740 лв. (за претендираното пред районния съд възнаграждение
не са представени доказателства). Общият размер на дължимите разноски е
2 526,42 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ******, да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, на основание
чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ (отм.) сумата от 33 185,40
лв., представляваща суброгационно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” за вреди от пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 15.07.2015 г. в гр. София, съставляващо покрит риск по имуществена
застраховка, сключена с полица № 4704140260001908/28.11.2014 г., ведно със законната лихва от 12.04.2019 г. до погасяването,
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1 474,91
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 03.11.2018
г. – 11.04.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 526,42 лв. разноски.
Решението може да бъде
обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на
препис.
СЪДИЯ: