№ 4034
гр. София, 27.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110200364 по описа за 2023
година
Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. И. Ч. с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление /НП/ № 11-01-481/06.12.2022 г., издадено от директора на Агенцията за
държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на жалбоподателя в качеството му на
изпълнителен директор на еднолично акционерно дружество „Напоителни системи“ ЕАД с
ЕИК *** на основание чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във връзка с
чл. 261, ал. 2 от ЗОП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3903.07 лв.
(три хиляди деветстотин и три лева и седем стотинки) за извършено нарушение по чл. 17,
ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП.
Със срочно подадената си жалба санкционираното лице заявява искане за отмяна на
наказателното постановление по съображения за несъответствието му с материалния закон и
издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. На първо място е оспорена възприетата от наказващия орган фактическа
обстановка, тъй като процесният период бил белязан от съществени структурни промени и
изменения в състава на търговското дружество - форсмажорни обстоятелства, ограничили
възможността на субекта на отговорност да организира възлагането на обществени поръчки.
Самото НП страдало от формални пороци като отсъствие на императивно изискуеми
реквизити от съдържанието му. Вмененото с него деяние не изпълвало фактическия състав
на описаното административно нарушение, а в допълнение отсъствало виновно поведение в
каквато и да е форма. На отделно основание се твърди, че стойността на извършените
разходи за охранителни услуги за съответния период била неправилно изчислена, въз основа
1
на което и размерът на наложената глоба бил незаконосъобразно определен. По същество се
сочи, че създадените неблагоприятни работни условия в дружеството били довели до
обективна невъзможност за предприемане на действия по подготовка и обявяване на нова
процедура за възлагане на обществена поръчка за охранителна дейност. При така
аргументираните доводи е отправена молба за отмяна на наказателното постановление,
доколкото не било налице административно нарушение, действията на жалбоподателя не
били виновно извършени, а и самият случай се характеризирал като маловажен.
В съдебно заседание по делото пред въззивната инстанция жалбоподателят се
представлява от редовно упълномощения си защитник – адв. П. М., която поддържа жалбата
и пледира за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
присъждането на разноски в полза на подзащитния . Представя и писмена защита, с която в
принципен план потвърждава защитната си позиция, като в допълнение се позовава на
учредена в полза на прокурист представителна власт и управленски правомощия,
упражнявани от законните представители на различните клонове на дружеството.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Милена Матева с
пълномощно по делото, която моли за потвърждаване на оспореното наказателно
постановление. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
възразява за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна. В
просторно писмено становище изразява виждането си за формалната редовност, правилност
и законосъобразност на издаденото НП. Оспорени са наведените с жалбата възражения,
опровергано е виждането за маловажност на случая и е приложена съдебна практика на
Административен съд – София-град, постановявана по сходни спорни казуси.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно
и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На основание чл. 10, ал. 1, т. 3 и чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗДФИ, със Заповед № ФК-10-
193/22.02.2022 г. директорът на АДФИ Стефан Белчев е възложил извършването на
финансова инспекция по отношение на еднолично акционерно дружество „Напоителни
системи“ ЕАД, като за целта е определил като отговорно длъжностно лице В. Г. на
длъжност „главен финансов инспектор“ в отдел Първи, Дирекция „Инспекционна дейност“
в АДФИ, на когото е отредено да осъществи проверка за законосъобразност на отчетените
през 2021 г. разходи за външни услуги във връзка със спазването на нормативната уредба в
областта на обществените поръчки, в това число проведените процедури, сключените
договори и тяхното изпълнение през проверявания отчетен период.
От писмените материали, с които длъжностното лице при АДФИ се е снабдило е
установено, че за периода от 06.03.2017 г. до 09.06.2021 г. дружеството е било
представлявано от лицето ***, изпълняваща функциите на изпълнителен директор, след
което същите са поети от жалбоподателя Д. Ч. – за периода от 15.06.2021 г. до 07.02.2022 г.
„Напоителни системи“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано под ЕИК
2
*** в Търговския регистър към АВ, като негов едноличен собственик на капитала е
Министърът на земеделието, храните и горите. Юридическото лице е структурирано в
Централно управление със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ“ № 136, ет. 3 и 14 относително обособени териториални клона на територията на
страната, които спомагат за реализацията на стопанската му дейност.
През 2020 г. отговорните лица на дружеството са предприели действия по откриване
на процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет „Сигнално-охранителна
дейност“, като при условията на пряко договаряне са класирани участниците в нея, с които
са сключени договори за възлагане за всяка от обособени 13 на брой позиции. Всяко от
съглашенията било с идентична клауза, касаеща продължителността на действие на
договорите, като същите били определени на 12 месеца. Считано от датата на сключване на
договорите (както следва – 14.07.2020 г., 15.07.2020 г. и 20.07.2020 г.), били осъществявания
плащания в полза на съответните съдоговорители съобразно представените от тях ценови
предложения. В съответствие с условията на договорите обаче, същите преустановили
своето действие по право с изтичането на предвидения 12-месечен срок, след което не били
предприети нужните действия по възлагане на нови процедури по възлагане на обществени
поръчки или удължаване действието на вече прекратените съглашения.
Въз основа на предприетата документална инспекция на представените от страна на
дружеството счетоводни данни, справки и първични платежни документи, проверяващото
лице е установило, че в периода от 02.08.2021 г. до 30.09.2021 г. за нуждите на „Напоителни
системи“ ЕАД са извършени разходи за охранителни услуги в полза на произволно
подбрани изпълнители на обща стойност от 76312.23 лв. без ДДС или 91574.68 лв. с вкл.
ДДС. Отчетено е, че сумата попада в стойностния праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, при
който за възложителя е възникнало задължението да подбере изпълнител чрез процедура по
възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание или пряко договаряне.
Превишението е настъпило след осъществено плащане по фактура № 2387/30.09.2021 г.,
издадена от „ПЧП-Сливен“ ООД по договор № 53-1310-99 от 20.07.2020 г.,с който е
осигурена физическата охрана на обект в клон „Средна Тунджа“.
За целия проверовъчен период (от 02.08.2021 г. до 06.12.2021 г.) са установени
извършени от всички клонове на „Напоителни системи“ ЕАД разходи за охранителна
дейност на имуществото на юридически лица чрез сигнално-охранителна техника в общ
размер на 162628.23 лв. без ДДС или 195153.88 лв. с вкл. ДДС. В хода на инспекцията
отговорното лице от АДФИ е установило, че в периода от 02.08.2021 г. до 30.09.2021 г.
дружеството не е провеждало обществени поръчки/процедури с предмет охрана, като
основанията на извършваните плащания по така уговорените услуги също не било
асоциирано със сключването на подобни договори.
Въз основа на направените в хода на възложената финансова инспекция констатации,
свидетелят В. П. Г. – главен финансов инспектор при АДФИ, приел, че на 30.09.2021 г.
(датата на издаване на горепосочената фактура № 2387/30.09.2021 г.) Д. И. Ч. в качеството
си на изпълнителен директор на „Напоителни системи“ ЕАД, респективно - възложител на
3
обществени поръчки по смисъла чл. 5. ал. 2, т. 14 от ЗОП, е извършил разходи по първични
платежни документи (фактури), издадени от различни контрагенти за нуждите на
представляваното от него дружество за сигнално-охранителна техника /СОТ/ и физическа
охрана на обща стойност от 76312.23 лв. без ДДС или 91574.68 лв. с вкл. ДДС, които
попадат в стойностния праг на чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, изискващ възлагане на обществена
поръчка чрез процедура на публично състезание или пряко договаряне. С това е прието, че
жалбоподателят не е приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществена
поръчка за уговорените услуги при условията и по реда на Закона за обществените поръчки,
като не е изпълнил законоустановените условия за това /обект, субект и стойност/.
Във връзка с горното, на 07.06.2022 г. свидетелят Г. съставил срещу Д. И. Ч. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11-01-481/07.06.22 г. за
осъществено от последния административно нарушение по чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 20,
ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Актът е издаден в присъствието на
свидетелката Маргарита Димитрова, както и на жалбоподателя Ч., който го подписал срещу
отбелязване, че в законоустановения срок ще представи подробни възражения. Писмени
такива действително са постъпили пред директора на АДФИ в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН, като същите са били разгледани от наказващия орган по реда на чл. 52, ал. 3 от
ЗАНН. В тях е застъпено становище за възникването на форсмажорни обстоятелства,
обусловили невъзможността от провеждане на последваща обществена поръчка с предмет
охрана на поверените на юридическото лице обекти. При преценката на постъпилите
възражения АНО е констатирал тяхната неоснователност и не е установил наличието на
обстоятелства, обосноваващи приложимостта на посочените в него процесуални
възможности.
При положително оценяване на законосъобразността и обосноваността на акта е
издадено обжалваното наказателно постановление № 11-01-481/06.12.2022 г. на директора
на АДФИ, с което на жалбоподателя в качеството му на изпълнителен директор на
еднолично акционерно дружество „Напоителни системи“ ЕАД, на основание чл. 256, ал. 1
във връзка с чл. 261, ал. 2 от ЗОП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 3903.07 лв. (три хиляди деветстотин и три лева и седем стотинки) за извършено
нарушение по чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Г., становището на вещото лице Ц. В. и
поддържаната от нея съдебно-счетоводна експертиза, както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените
по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Пред съда
актосъставителят с категоричност заявява, че в хода на проверката се е запознал с
издадените от дружеството първични счетоводни документи, по които са извършвани
плащания, като въз основа на тях е формирал фактическите си изводи за размерите на
направените разходи.
4
Що се касае до назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира
същата за компетентно изготвена и съответно изходяща от вещо лице, разполагащо с
нужните знания в специализираната икономическа област. Що се касае до същината на
самото заключение, следва да бъде отчетено, че така формулирани, поставените му въпроси
са годни да изяснят релевантните за правилното разрешаване на делото обстоятелства.
Въпреки това обаче, вещото лице е ограничило предметния обхват на работата си, като е
анализирало преимуществено и изключително представените от счетоводния отдел на
„Напоителни системи“ ЕАД счетоводни документи. В този смисъл са и показанията на в.л.
В., която при представянето на заключението си потвърди, че е изследвала единствено
платежните нареждания, които всъщност са били предоставени от потенциално
заинтересован субект – самото юридическо лице, чийто представител (дори и в предходен
период) е бил жалбоподателят. От особено значение е още твърдението , че в хода на
изследването е разглеждала фактури, но не ги е съобразила при формиране на експертната
си оценка. По този начин са пренабрегнати важни източници на информация, съдържащите
се сред материалите по делото, и по-конкретно – счетоводната справка за издавани фактури
и извършвани плащания по тях по всеки от договорите за охрана, сключван със съответния
териториален клон на „Напоителни системи“ ЕАД. С оглед гореизложеното съдът приема,
че заключителната част на експертизата не се ползва с нуждата степен на обективност,
доколкото е направена въз основа на неизчерпателен анализ над наличните по делото
материали и при отчитане само и единствено на счетоводните параметри, които са
предоставени от представителите на самото дружество, чиито разходи са подложени на
изследване. В контекста на аргументираното виждане изготвената по делото ССчЕ не следва
да бъде кредитирана с доверие, доколкото имплементираните в нея изводи не съответстват
на стандартите за изчерпателно разглеждане на спорните въпроси.
До сходен краен извод се достигна при прегледа на допълнителното заключение към
счетоводната експертиза, доколкото поставения в него въпрос по начало се явява неотносим
и не е пригоден да обслужи обстоятелството, което защитата е целяла да докаже. Фактът кое
лице е получавало издаваните по охранителните договори счетоводните документи е
ирелевантно за разходването на финансовите средства по тях, тъй като „Напоителни
системи“ ЕАД е структурно организирано в обособени клонови единици, които обаче не
разполагат със самостоятелна правосубектност, а са учредени към централното звено на
юридическото лице в гр. София, чийто законов представител именно се явява платец по
издаваните фактури и заявител на съответните плащания.
Така депозираната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от надлежна
страна и същата е подадена в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата срещу процесното наказателно постановление е
неоснователна по следните съображения:
След като извърши цялостна служебна проверка на процесуалноправната
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът намери, че в хода на
неговото издаване не са допуснати съществени нарушения на процедурата, обуславящи
5
отмяната му, с оглед на което следва да се произнесе по същество.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи. Видно от приобщената по делото
заповед № ЗМФ-674/05.08.2022 г. на министъра на финансите, директорът на АДФИ е
оправомощен да издава наказателни постановления по актове за установяване на
административни нарушения по ЗОП.
Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, а актът, с
който е установено нарушението, е съставен при спазване на сроковете по чл. 261, ал. 1 от
ЗОП, която норма се явява специална спрямо общата разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП, се съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42, ал. 1
от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, дадено е точно и ясно описание на нарушението и е
налице пълно съответствие между словесното описание и правната квалификация на
деянието, с оглед на което е подсигурено правото на защита на нарушителя.
По същество на спора настоящият съдебен състав намира, че са налице всички
обективни и субективни елементи от състава на административното нарушение, визирани в
чл. 6 от ЗАНН - деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.
Събраните по делото доказателства дават възможност за изграждането на безспорен и
непоколебим извод, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 17, ал. 1 във връзка с
чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, съобразно която възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал.
1, т. 12 или 13, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност за доставки и услуги
от 70 000 лв. до съответния праг по ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и предмета на
поръчката.
Обектът на финансова инспекция - „Напоителни системи“ ЕАД, е еднолично
акционерно дружество с изцяло държавно участие в капитала в лицето на Министъра на
земеделието, храните и горите. В структурно отношение, както вече беше споменато,
юридическото лице се състои от Централно управление със седалище в гр. София, и
териториални поделения – клонове, които са включени в структурната му организация, не са
самостоятелни субекти и са предназначени за организиране и осъществяване на основния
предмет на дейност на дружеството.
С оглед наведените възражения от страна на жалбоподателя за неправилното му
квалифициране като възложител на обществена поръчка, съдът намира, че именно Ч. в
процесния период е бил функционално задължен да осъществява възлагането на обществени
поръчки от името на юридическото лице. Твърдението, че назначаването на жалбоподателя
като член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на юридическото лице е
осъществено едва на 04.08.2022 г. съдът намира за напълно недостоверно. От
общодостъпната информация, налична на страницата на Търговския регистър, се установява
по ясен и непротиворечив начин, че подобно вписване на обстоятелства по партидата на
6
дружеството е осъществено още на 04.08.2021 г., а не както твърди жалбоподателят – година
по-късно. В съответствие с това, и доколкото представителните функции на дружеството са
отредени да се осъществяват поотделно, то през целия отчетен период Д. Ч. е бил
материална компетентен, но и функционално задължен, да организира и провежда
възлагането на обществени поръчки при финансови стойности на разходите над
законоустановените такива.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗОП, възложителите са длъжни да приложат предвидения в
закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това.
Провеждането на процедура по възлагане на ОП е обвързано с кумулативното наличие на
няколко обособени в закона изисквания по отношение на обект, субект и стойност на
обществената поръчка.
В случая субектът на поръчката е орган на управление и представителство, на когото
е възложено по силата на договор за управление РД № 58-57/09.06.2021 г. да реализира
правомощията на Министъра на земеделието, храните и горите, съответно се касае за
„публичен възложител“ по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, представляващ
публичноправна организация.
Обектът на обществената поръчка е обусловен от съответния предмет на услугата,
която се предоставя, като в настоящата хипотеза сключеният договор за осъществяване на
охранителна дейност попада в приложното поле, очертано в чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Не е
налице нито едно от общите и специалните изключения, предвидени в чл. 13 и чл. 14 от
ЗОП.
Третият елемент - стойност на обществена поръчка, е ясно посочен от
административнонаказващият орган и се извежда от поредността от осъществени плащания,
чийто общ сбор за проверения период от 02.08.2021 г. до 30.09.2021 г. възлиза на сумата от
76312.23 лв. без ДДС или 91574.68 лв. с вкл. ДДС, която надвишава прага по чл. 20, ал. 2, т.
2 от ЗОП (над 70000.00 лв.) и задължително изисква от възложителя да реализира
обществената поръчка при процедурите, предвидени в закона.
Следва да се приеме за безспорно установено, че не са били спазени изискванията на
ЗОП относно подбор на изпълнител, доколкото по делото не се спори, че изпълнителният
директор не е предприемал каквито и да е действия по чл. 18, ал. 1 от ЗОП, свързани с
организиране и провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка.
С това свое поведние, жалбоподателят Ч. виновно е реализирал състава на
административно нарушение по чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП. С оглед
на това, правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на
основание чл. 256, ал. 1 ЗОП, която санкционира противоправното поведение на публичен
възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи
или поеме задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава
минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1 или 2, без да приложи процедура по чл. 18, ал.
1 съобразно стойността на поръчката при наличие на основания за това, за което е
7
предвидено наказание „глоба“ в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с
включен ДДС, а когато няма писмен договор – от извършения разход или от поетото
задължение за извършване на разход, но не повече от 50 000 лв. Наложената санкция от
3903.07 лв. е изчислена при правилно отчитане пропорцията от общата стойност на
разходите, които дружеството е направило за ангажирането на физическа охрана на своите
обекти - 195153.88 лв. с вкл. ДДС. Обстоятелството, че тази сума, послужила като основа за
индивидуализация на приложимото наказание, е завишена спрямо тази, с която е преминат
прага по чл. 20, ал. 2, т. 2 за доставки и услуги, произтича от факта, че в нарушение на
законовите изисквания жалбоподателят е продължил своето неправомерно поведение с
извършване на допълнителни разходи в полза на своите съконтрахенти и след
прекрачването на този праг, следователно за определяне на санкцията правилно е
използвана общата стойност на извършените разходи по повод на получената услуга.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината „пряк умисъл“, тъй
като жалбоподателят, в качеството си на изпълнителен директор на публичното
предприятие „Напоителни системи“ ЕАД, е пренабрегнал императивно нормативно
изискване, с което неизменно е бил запознат предвид значимостта на служебното му
положение и особено важните обществени отношения, които са обслужвани от развиваната
от дружеството стопанска дейност. Твърдението за отсъствие на субективна съставомерност
на вмененото на Ч. деяние съдът намира за необосновано и несъстоятелно, доколкото в хода
на съдебното производство бяха събрани достатъчно убедителни доказателства, сочещи на
факта, че в целия процесен период жалбоподателят е бил натоварен с изпълнението на
функциите по законово представителство и управление на „Напоителни системи“ ЕАД, като
е бил и уведомен за изтичането на действащите до момента договори за охрана, респективно
въпреки спирането на регистърното производство по вписването му в ТР (което е било
отменено от съдебен състав на САС), лицето е било длъжно да предприеме нужните
действия по организиране на обществена поръчка за осигуряването охрана на поверените му
обекти.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, разкрива типичната за този
вид административни нарушения обществена опасност и не следва да се определи като
„маловажен случай“, поради което разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не е приложима към
разглежданата хипотеза. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид,
още повече че размерът на направените разходи надвишава почти трикратно стойностния
праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП. Като се има предвид формалният характер на
административното нарушение и значимостта на обществените отношения, които се
охраняват с нарушената разпоредба, съдът намира, че правилно наказващият орган е счел, че
в случая не се касае за маловажен случай на нарушение и е санкционирал нарушителя.
С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че жалбата е неоснователна, а
наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди
8
възнаграждение за оказаната правна защита и процесуално представителство, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил защитаван от редовно
упълномощен юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, и
при съобразяване на фактическа сложност на делото, обема на оказаната правна помощ и
размера на доказателствена съвкупност, съдът счете, че следва да уважи искането на
представителите на въззиваемата страна, като осъди жалбоподателя Д. Ч. да заплати на
Агенцията за държавна финансова инспекция юрисконсултско възнаграждение в размер
малко над минималния, а именно - 100.00 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 11-01-481/06.12.2022 г., издадено от
директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на Д. И. Ч. с ЕГН
********** в качеството му на изпълнителен директор на еднолично акционерно дружество
„Напоителни системи“ ЕАД с ЕИК ***, на основание чл. 256, ал. 1 във връзка с чл. 261, ал. 2
от ЗОП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3903.07 (три хиляди
деветстотин и три лева и седем стотинки) лева за извършено нарушение по чл. 17, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП.
ОСЪЖДА Д. И. Ч. с ЕГН ********** да заплати на Агенцията за държавна
финансова инспекция дължимите по делото съдебни разноски, състоящи в от
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9