№ 3
гр. К., 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Аксиния Б. А.а
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. А.а Административно наказателно
дело № 20221850200182 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
К. А. Г., ЕГН ********** от гр. Б., ж. к. „**** е подал жалба до РС - гр.
К. чрез административнонаказващия орган – Началник Група в ОДМВР – гр.
С. срещу наказателно постановление № 22 – 1204 - 000361 / 14.03.2022 г.
издадено от Началник Група към ОДМВР – С., РУ – гр. К., в която се сочат
съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА
АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят
моли съдът да постанови решение, с което да отмени същото изцяло.
На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят
редовно призован не се явява, не изпраща представител. Депозирана е молба
вх. № 5207 / 21.11.2022 г. от жалбоподателя, с която същият моли делото да
се гледа в негово отсъствие и съдът да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление, с оглед доводите изложени в
жалбата. Молят да се зададат посочените от него въпроси на свидетелите.
Административнонаказващият орган редовно призован на съдебно
заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител, но е
депозирана писмена защита вх. № 4801 / 28.10.2022 г., с която същият моли
1
съдът да потвърди атакуваното НП и молят съдът да присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 / сто / лева. .
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка
със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК,
приема за установено следното от фактическа страна :
Видно е от приложения към делото акт за установяване на
административно нарушение № GA 553286 / 27.02.2022 г., че на 27.02.2022 г.
около 16.42 часа в Община Г., на път втори клас № 81, км 45 + 100, с посока
на движение от гр. М. към гр. С., жалбоподателят е управлявал лек автомобил
„Субару Форестър“, с рег. № М 25 46 ВТ, собственост на З. П. Г.а, ЕГН
******* от гр. Б., при движение с несъобразена скорост с пътните условия –
заснежен път, реализира самостоятелно ПТП с материални щети, като
излиза извън пътното платно в лява по посока на движението си и поврежда
пътен знак В26 и по този начин е нарушил чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Водачът е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство – Алкотест – Дрегер
7510, с фабр. номер ARNA 0162, като уредът отчита 0 промила алкохол.
Въз основа на съставен акт за установяване на административно
нарушение Началник група към ОДМВР – С., издава наказателно
постановление № 22 – 1204 - 000361 / 14.03.2022 г., с което на основание чл.
53 от ЗАНН, чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП е наложил на К. А. Г., ЕГН
********** от гр. Б., ж. к. „**** административно наказание : „Глоба” в
размер на 200.00 / двеста / лева.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на
свидетелските показания на свидетелите С. И. С. и В. Ц. П. - актосъставител,
както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради
което заличи свидетеля Михаил Мирчев Миков.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна :
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 29.04.2022 г., а жалбата е
подадена до РС - гр. К., чрез административнонаказващия орган с вх. № УРИ
243000 – 2074 / 11.05.2022 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на
обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 14 -
2
дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.
Настоящият състав намира, че при описание на извършеното
нарушение, както в АУАН, така и в НП са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит,
както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и
обстоятелства при които е извършено нарушението. В процесния случай това
не е сторено с необходимата конкретност, изисквана от спецификите на
нарушената правна норма - чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл. 20, ал.2 от
ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. С оглед съдържанието на цитираната норма
се налага извод, че съществен елемент от „обстоятелствата при които е
извършено нарушението“ по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и следва
изрично да бъдат посочени, както в АУАН, така и в НП следните
обстоятелства: 1. Каква е била скоростта на движение на МПС 2. Какви са
били конкретните особености на пътната обстановка, с които водача е
трябвало да се съобрази. При нарушение квалифицирано по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, това са съставомерните обстоятелства, от наличието или отсъствието
на които се прави преценка допуснато ли е нарушение на посочената норма
или не. Само при описание в АУАН каква е била конкретната скорост на
движение и какви са били конкретните особености на пътната обстановка,
съдът има възможност да направи правния извод, съобразена ли е скоростта
или не, тоест съставомерно ли е деянието или не.
В процесните АУАН и НП, както вече се отбеляза е посочен правния
извод на административно наказващия орган, че деецът не е съобразил
скоростта с особеностите на пътната обстановка. Посочени са какви са били
конкретните условия на пътната обстановка, с които е следвало да се
съобразява водача – заснежен път, тежка зимна обстановка. Но липсва -
посочване каква е била конкретната величина на скоростта, с която се е
движил жалбоподателят. При непосочване на съответните правно релевантни
факти, съдът се оказва в невъзможност да провери правилността на правните
изводи на административно наказващия орган, което е основание за отмяна на
НП. В случая при липса на посочване каква е била скоростта на движение
съдът е в невъзможност да прецени съобразена или несъобразена е била тя с
конкретната пътна обстановка.
Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния
3
акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото
нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението,
с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу
което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП, се
явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя.
Непосочването на съставомерните признаци поставя нарушителя в положение
да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически рамки
той не е запознат. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква
същият да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в
началото на административно-наказателното производство, т.е към монета на
съставяне на АУАН. Разкриването на тези фактически рамки на по - късен
етап - на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно
следствие не санира пропуска съставомерните обстоятелства да бъдат
предявени на нарушителя с АУАН.
Необходимостта от посочване на съставомерните признаци в АУАН е
още по - голяма при АУАН, издадени по ЗДвП, доколкото съгласно чл. 189,
ал.2 от ЗДвП констатациите в тях имат презумптивна доказателствена сила
до доказване на обратното, т.е при разместена доказателствена тежест
нарушителят би бил поставен в положение да оборва фактически положения,
с които дори не е наясно какви са.
Действително в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че НП се издава и
когато при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения стига
да са установени по несъмнен начин извършването на деянието,
извършителят и неговата вина. От граматическото и телеологическото
тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че установено по
несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на деянието, което е
описано в АУАН, характеризиращо се като система от телодвижения,
извършени под контрола на съзнанието и отличаващи се от всички останали
телодвижения по своето естество и характер, време и място на извършване.
От гореизложеното следва, че няма как да бъде установено по несъмнен
начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен ако същото не е
описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от всички
останали деяния, а именно – време на извършване, място на извършване,
съставомерни признаци на състава на нарушението. При непосочване в
АУАН на времето и мястото на извършване на деянието и неговите
съставомерни белези, разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не може да намери
приложение, доколкото не съществува възможност да се провери
идентичността на деянието, за което се вменява че е нарушение и това за
което в действителност са събрани доказателства и е наказан дееца. Това
4
тълкуване държи сметка и за баланса между обществения интерес и правото
на защита на нарушителя, който не позволява наказването на лице, за деяние,
което не му е известно и срещу което поради тази причина не може да се
защитава. Приложението на чл. 53, ал. 2 следва да се сведе до липса в АУАН
на реквизити, които не са свързани с очертаване на съставомерните признаци
от обективна и субективна страна на деянието, вменено като нарушение.
С оглед гореизложените принципни съображения следва да се приеме,
че евентуално изясняване чак в съдебно заседание, при разпита на
актосъставителя или чрез други доказателствени средства, на съставомерното
обстоятелство – каква е била скоростта на движение, за която в АУАН и НП
се твърди, че не е съобразена, не може да санира пропуска това съставомерно
обстоятелство да бъде отразено в АУАН и НП, което представлява
самостоятелно формално основание за отмяна на НП.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22 – 1204 - 000361 / 14.03.2022 г.
издадено от Началник група към ОДМВР – С., с което на К. А. Г., ЕГН
********** от гр. Б., ж. к. „**** е наложено на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1
от ЗДвП административно наказание : „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста /
лева, за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА „Областна Дирекция на Министерство на Вътрешните
работи“ – С. да заплати на К. А. Г., ЕГН ********** от гр. Б., ж. к. „****
сумата от 400.00 / четиристотин / лева – адвокатско възнаграждение,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5