Определение по дело №343/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 220
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 25 юни 2021 г.)
Съдия: Павлина Нейчева Паскалева
Дело: 20213200500343
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 220
гр. гр. Добрич , 25.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и пети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов

Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500343 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София ул.“Московска“ №19 против Разпореждане
№260185/02.03.2021г., постановено по ч.гр.д. №129/2021 г. по описа на РС Балчик, с което е
отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
срещу Ж. Ж. СЛ., ЕГн **********.
Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на разпореждането поради
неправилна преценка на заповедния съд относно редовността на връчването на
уведомлението за предсрочна изискуемост. Счита уведомлението за редовно връчено.
Настоява се за отмяна на обжалвания акт и постановяване на друг от въззивната инстанция,
с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист за претендираното вземане.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
Производството по ч.гр.д. №129/2021 г. по описа на РС Балчик е образувано по заявление
на „Банка ДСК“ ЕАД за издаване в полза на дружеството – кредитор на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу Ж. Ж. СЛ., ЕГН ********** за
1
сумите, както следва: 1 896.38 лв., представляваща главница по Договор за кредит
Експресо № 874025071640 от 29.11.2017 г. , обявен за предсрочно изискуем на 11.02.2021
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 24.02.2021г. до
изплащането й; 327.44 лв. , представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода
от 25.06.2018 г. до 11.02.2021г.; 78.16 лв., представляваща обезщетението за забава /лихвена
надбавка за забава/ до датата на настъпване на изискуемост за периода от 26.07.2018 г. до
11.02. 2021 г.; 5.80 лв., представляваща обезщетението за забава след датата на настъпване
на изискуемост за периода от 11.02.2021г. до 22.02.2021г.
Подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е
отхвърлено поради недоказаност на предпоставките за настъпване на предсрочна
изискуемост на вземането.
Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се
издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 ГПК. Когато според
представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство,
настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ
от длъжника документ – чл.418, ал.3 ГПК. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем
по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ представлява такова обстоятелство, тъй като предполага
допълнително изявление на кредитора, което не е инкорпорирано в документа по чл.417 от
ГПК. Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице,
само ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на
заявлението по чл.417 от ГПК.
Изборът на способ за връчване е въпрос на суверенна преценка на кредитора, като възможни
варианти са ползването на куриерски услуги и връчването чрез нотариус или частен съдебен
изпълнител. В случая заявителят е избрал връчване чрез ЧСИ, за което е представил и
доказателства.
Компетентността на частните съдебни изпълнители да
връчват извънпроцесуална документация произтича от чл.18, ал.5 ЗЧСИ. Съгласно
цитираната разпоредба частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани,
съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на
съда - съобщения и призовки по граждански дела. В чл.43 от ЗЧСИ е предвидено, че
връчването на книжа се извършва при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския
процесуален кодекс. По силата на посоченото препращане, за да се приеме, че е налице
редовно връчване на основание чл. 47, ал.5 ГПК, следва да бъдат предприети
последователно всички процесуални действия, предвидени в чл. 47, ал.1 до ал.3 ГПК /изм. с
ДВ бр. 86 от 2017 г./. Правният извод на частния съдебен изпълнител за редовност на
връчването не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка по приложението
чл.47, ал.5 от ГПК.
За да постанови обжалвания акт, първостепенният съд е приел, че длъжникът не е уведомен
2
за предсрочната изискуемост. При връчване на поканата, не са спазени изискванията на чл.
47, ал. 1-5 от ГПК. ЧСИ не е залепил уведомление, не е представил доказателства дали е
извършил проверка за местоработата на длъжника и дали е връчвал поканата по
месторабота.
Настоящата инстанция споделя горния извод, че връчването на уведомлението за
предсрочна изискуемост е нередовно, тъй като процедурата по чл.47 от ГПК не е изпълнена.
В представения от ЧСИ констативен протокол от 14.10.2020г. е удостоверено, че
установения за длъжника постоянен и настоящ адрес е посетен три пъти, като са посочени и
конкретните дати и е залепено уведомление на входната врата, като в рамките на
двуседмичния срок длъжникът не се е явил да получи книжата. Неясно е как ЧСИ е приел
изтичането на двуседмичния срок, без да посочи на коя дата е залепено уведомлението.
Видно от приложената разписка за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост
е спазено изискването за посещаване на постоянния и настоящ адрес на длъжника три пъти
в рамките на един месец, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като едно от
тях е в неприсъствен ден. Не се установява обаче на адреса да е било залепено уведомление.
Такова отбелязване в разписката липсва. След като при посещението си връчителят не е
намерил длъжника на адреса, снабдил се е с данни, че длъжникът не живее на този адрес
/посочено е в разписката, че по информация на съседи длъжникът е в чужбина/ и не се е
намерил лице, което да получи съобщението, то в съответствие с разписаното в чл.47, ал.1 от
ГПК е следвало да залепи уведомление на входната врата. При събраните данни, че
длъжникът не живее на посочения адрес, връчителят не е бил длъжен да направи поне три
посещения на адреса с интервал поне една седмица между всяко едно от тях, като най-малко
едно от посещенията да е в неприсъствен ден, но е сторил това, но в представената разписка
не е отбелязано залепване на уведомление. Именно това е имал предвид първостепенния
съд, сочейки че за залепване на уведомлението следва да се представят доказателства.
Предвид порочно проведената процедура по смисъла на чл.47 от ГПК, не може да бъде
приложена фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и уведомлението на банката за
предсрочна изискуемост, не е редовно връчено на длъжника при тази хипотеза.
Единствено за пълнота на мотивите и във връзка с изложените в жалбата доводи следва да се
посочи, че след като разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ препраща по отношение на връчването
на съобщения и книжа към нормите на чл.37-58 от ГПК, то следва служебно да се провери и
местоработата на длъжника /за което в случая липсват данни да е сторено от ЧСИ/, за да се
приложи фикцията за редовно връчване на съобщение, като съдът не намира основание да
приеме, че тези правила следва да се прилагат единствено при образувано изпълнително
производство, още повече ЧСИ има достъп до регистрите за трудови договори на лицата.
Нещо повече разпоредбата на чл.43 от ЗЧСИ не предвижда съответно прилагане на нормите
на чл. 37-58 от ГПК, напротив изрично е разписано, че връчването се извършва при
условията и по реда на цитираните разпоредби от ГПК. Прилагането от ЧСИ на чл.47, ал.3
ГПК, в частта относно връчване по месторабота не е изключено чрез промяна в чл.43 от
3
ЗЧСИ и след изменението на ГПК в тази част.
Липсата на надлежно удостоверяване по смисъла на чл.418, ал.3 от ГПК на обстоятелството,
че изявлението на банката е достигнало до длъжника, предпоставя отхвърляне на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжника.
Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенният съд е постановил
законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №260185/02.03.2021г., постановено по ч.гр.д. №129/2021 г.
по описа на РС Балчик, с което е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София ул.“Московска“ №19 за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Ж. Ж.
СЛ., ЕГН **********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4