№ 184
гр. Карнобат, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ в публично заседание на пети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20222130100245 по описа за 2022 година
Производството е по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Образувано по искова молба от „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД с ново
име „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията" №4, вх.А, ет.6, представлявано от
Изпълнителния директор Лауринас Розгис чрез адв. Иван Лазов с адрес за
кореспонденция: гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 21, ет.2 срещу Д. М. П. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. К., ул. „** **" № 33, с която се претендира да бъде признато за
установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца следните суми по
Договор за предоставяне на бърз потребителски кредит №0010-0195-1070-0004018 от
11.09.2018 г., сключен между ответника и „Банка Пиреос България“ ЕАД :
1. 373, 15 лв. неплатена главница за периода 30.03.2019 г. до 30.09.2021 г. ;
2. 31, 74 лв. договорна възнаградителна лихва за период от 30.03.2019 г. до
30.09.2021 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията.
Претендират се и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, както и разноски по чгд №1320/2021 г. на КРС за адвокатски
хонорар и държавна такса.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 11.09.2018г. между Д. М. П. и „Банка
Пиреос България" АД е сключен Договор за предоставяне на бърз потребителски
кредит № 0010-0195-1070-0004018 от 11.09.2018 г., съгл. който ответникът е получил в
1
заем 600лв. Съгласно чл. 3 от Договора Д. М. П. се е задължил да изплаща получения
заем съгласно Погасителен план, подписан на същата дата, неразделна част от
договора с последна вноска на 30.09.2019 г. Сочи се, че общо неплатените главници по
договора за периода от 30.03.2019г. до 30.09.2019г. са в общ размер на 373,15лева.
Договорната лихва, също дължима от 30.03.2019г. до 30.09.2019 год. Ищецът
претендира в размер на 31,74 лева. Допълва, че на 26.07.2019 год. кредиторът
"Състейнъбъл Бизнес Солюшънс" АД закупил с Договор № 25 за продажба на
вземания от „Банка Пиреос България" АД вземането на банката към Д. М. П., като
цедентът чрез пълномощника си цесионер изпратил Уведомление по чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД. Впоследствие ищецът твърди, че дори и да няма уведомяване за новия кредитор,
то длъжникът е узнал за него от връчената заповед по чл. 410 от ГПК и от исковата
молба. Посочва още, че към настоящия момент Д. М. П. не е заплатил описаните по-
горе суми.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Д. М. П. не е подал отговор на исковата
молба, не се явява или представлява в проведеното съдебно заседание и не заема
становище по предявения иск.
Ищецът в писмена молба от 24.08.2022 г. е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като прецени твърденията и исканията на ищеца и като съобрази
представените доказателства, намери за установено следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Исковата молба е връчена по реда на чл.47, ал. 3, изр. 3 от ГПК – след като съдът
служебно е установил местоработата на ответника, на И. С. Д., видно от приложената
разписка, секретар при дружеството-работодател на Д.П. „Управление на движението
на влаковете и гаровата дейност“ – поделение Пловдив. Исковата молба е връчена
ведно с разпореждане № 446/05.04.2022 г. по чл.131, ал.1 ГПК, в което са му указани
последиците от неподаването на отговор на исковата молба в едномесечен срок и
неявяването в съдебно заседание. Ответникът не е подал отговор на исковата молба в
срока по чл.131, ал.1 ГПК. За проведеното на 05.09.2022 г. открито съдебно заседание,
ответникът е редовно призован в хипотезата на чл.47, ал. 3, изр. 3 от ГПК – отново
чрез работодател, не се явява, не се представлява от пълномощник и не е заявено
искане за гледане на делото в негово отсъствие.
Към първоинстанционното производство е приложено чгд № 1320/2021 г., в
рамките на което с разпореждане от №535 от 19.11.2021 г. по повод заявление на
ищеца по чл. 410 от ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично
задължение за 1. 373, 15 лв. неплатена главница за периода 30.03.2019 г. до
2
30.09.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията; 31, 74 лв. договорна
възнаградителна лихва за период от 30.03.2019 г. до 30.09.2021 г, както и за разноски в
размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса. Издадена е
заповед №535 от 19.11.2022 г., връчена на длъжника по делото на осн. чл. 47, ал. 3,
изр. 3 от ГПК по местоработата му. В едномесечния срок последният е подал
възражение по чл. 414а от ГПК, в което е посочил, че е забавил плащането на част от
задължението в размер от 373, 15 лв., без да прилага доказателства, като на осн. чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът е указал на заявителя с разпореждане №126 от 28.01.22 г.,
получено на 08.02.2022 г., в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си.
Пред КРС в срок (на 10.03.22 г.) е предявен иск по чл. 422 от ГПК, съдържащ
обстоятелства и искане, съответни на заявеното по реда на чл. 410 от ГПК в
заповедното производство. Последното обуславя допустимостта на настоящото
производство.
Като отговор на исковата молба в случая не може да бъде разгледано
възражението по чл.414 ГПК, доколкото неговото съдържание се свежда до бланкетно
оспорване на вземането за възнаградителна лихва, като дори вземането за главница се
признава. Липсват наведени насрещни твърдения за факти, изключващи или
ограничаващи дължимостта на вземанията или конкретни възражения срещу тях, а
само такива възражения по чл.414 ГПК подлежат на разглеждане в производството по
чл.422 ГПК и се приравняват по правно значение и последици на подаване на отговор
на исковата молба, т.е. съставляват процесуална пречка за постановяване на
неприсъствено решение (приетото в т.11а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Определение № 442/20.10.2016 г. по ч.гр.д.
№ 1593/2016 г. на I T.O. на ВКС).
Предявеният иск е вероятно основателен с оглед твърденията в исковата молба
за сключване на договор за кредит между страните, по силата на който на ответника е
предоставена сума от 600 лв., със задължение за връщане за 12 месеца, ведно с
възнаградителна лихва, преустановяване на плащанията на задълженията и настъпване
на крайния срок на договора, след който цялото задължение е станало изискуемо. Съгл.
Решение №114 от 07.09.2016 г. по т.д. №362 от 2015 г. на ВКС длъжникът узнава за
извършената цесия с връчване на приложените към исковата молба доказателства в
хода на исковото производство, както е станало и в процесния случай. Приложените
към исковата молба външно редовни писмени доказателства (съответно на твърденията
– договор за банков кредит, ведно с общи условия, погасителен план, договор за цесия
от 26.07.2019 г., уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД) подкрепят и не разколебават
изложените от ищеца обстоятелства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде
3
постановено неприсъствено решение, с което предявеният от „Състейнъбъл бизнес
солюшънс" АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД срещу Д. М. П. положителен
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9
ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД бъде уважен.
С оглед този изход от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да
му бъдат присъдени сторените разноски, в т.ч. и в заповедното производство. От
негова страна е направено такова искане и са представени доказателства да са
направени разноски в заповедното производство от 25 лв. за държавна такса и 300 лв.
за адвокатско възнаграждение и в исковото производство – 25 лв. за държавна такса.
Ищецът-юридическо лице, е представляван от адвокат, представил договор за правна
помоя, в който са уговорени 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Така ответникът
дължи да заплати на ищеца разноските за заповедното производство от 325 лв. и 325
лв. – разноски в първоинстанционното производство.
На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран така и на основание чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Д. М. П. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. К., ул. „** **" № 33 дължи на „Състейнъбъл бизнес
солюшънс" АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията" №4, вх.А, ет.6,
представлявано от Изпълнителния директор Лауринас Розгис чрез адв. Иван Лазов с
адрес за кореспонденция: гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 21, ет.2, както следва:
сумата от 373, 15 лв. /триста седемдесет и три лева и петнадесет ст./,
представляваща непогасена част от главницата за периода 30.03.2019 г. до 30.09.2021
г., ведно със законната лихва върху сумата от 25.10.2021 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 31, 74 лв. /тридесет и един лева и седемдесет и четири ст./,
представляваща договорна възнаградителна лихва за период от 30.03.2019 г. до
30.09.2021 г., за които суми са издадени заповед №535 от 19.11.2022 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1320/2021 г. по описа на Районен
съд –Карнобат.
ОСЪЖДА Д. М. П. с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „** **" № 33 да
заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП“
ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петров
Казанджията" №4, вх.А, ет.6, представлявано от Изпълнителния директор Лауринас
Розгис чрез адв. Иван Лазов с адрес за кореспонденция: гр. Варна, бул. „Мария Луиза"
4
№ 21, ет.2 сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща направени
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното
производство и сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща
направени разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5