О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
Номер Година
08.06.2020 Град
Стара Загора
Старозагорски районен съд
Първи граждански състав
На 08 юни Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 777 по описа за 2020 година.
Делото е образувано по искова молба
на И.Т.И. против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр. Пловдив. На ответника
е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия
момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е
постъпил отговор от ответника.
При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по
реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за
разглеждането му.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните
за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С
оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с
исковата молба и отговора на исковата молба документи.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на
страните следва да бъде съобщен
изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на
страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден от горното и на
основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото
зеверени ксерокопия от Фактура № 1225087814/28.01.2020
г., издадена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД; Справка за коригиране на сметка за електроенергия,
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване № 489588/26.03.2019 г.; Писмо с изх.№ 2957/27.03.2019 г., Известие за
доставяне ИД PS 6100 00FLD6 7, Констативен протокол
от метрологична експертиза на средство за търговско измерване на БИМ №
588/04.09.2019 г.; писмо с изх. № 8191076/28.01.2020 г.; Копие от Решение № 124 от
18.06.2019г. на ВКС по гр.д. 2991/2018г.; Копие от Решение № 150 от 26.06.2019г.
на ВКС по гр.д. 4160/2018г.;
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 07.07.2020 г. от 10,20 ч., за която дата да се призоват
страните.
СЪОБЩАВА на страните
проекта си за доклад по делото както следва.
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба на И.Т.И.
против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД гр.Пловдив. Ищецът
твърди в исковата си молба, че е потребител на електроенергия на адрес с....п.к.
6187, общ.Мъглиж и ползвал ел. енергия по откритата на негово име партида.
Ползваната ел. енергия на този адрес се заплащала по счетоводна партида с
клиентски номер № **********,
записан
на негово име. „ЕВН България Електроснабдяване” АД изпратило
корекционна фактура № 12250878/28.01.2020 г. на стойност 540,13 лв. за период
от 15.01.2019 г. до 26.03.2019 г. с падеж 07.02.2020 г., която не била
заплатена в срок. Ищецът счита, че не е потребил посочените във
фактурата кВтч и не дължи заплащане по тази фактура. Счита, че в нарушение на
общите условия корекционната
процедура е извършена след изтичане на изричния преклузивен срок от 7
дни определен в
чл.54, ал.1 от ОУ на „ЕВН България Електроразпределение АД,
идентичен бил и срокът от 7 дни,
определен
в чл.28, ал.2 от ОУ на „ЕВН България
Електроснабдяване" АД. Смята, че ответникът претендира
неоснователно да му бъде заплатена фактура № 12250878/28.01.2020
г. на стойност 540,13 лв. Процедурата на едностранните корекции била уредена
единствено в общите условия на лицензианта. С оглед защитата на потребителя било
недопустимо монополист да начислява дължими суми поради неизпълнение на
договорно задължение, изпълнението на което зависи единствено от волята на
монополиста и по силата на приети от него общи условия. Предвидената в чл.54 от
общите
условия на „ЕВН България Електроразпределение’' АД процедура за едностранно / без участието на потребителя/
коригиране на сметки за електрическа енергия противоречала на основния принцип,
установен в чл.2, ал.2 от ЗЕ. Процедурата за служебна корекция на сметки не
съдържала възможност потребителя да защити пълноценно своя интерес. Чл.54 от общите условия представлявал
неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на потребителите, не
отговарял на изискването за добросъвестност и водел
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
доставчика и потребителя, поради което същата норма била нищожна на осн.чл.26, ал.1,
предл. 1-во и 2-ро от ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП,
вр. с чл.7, ал.2 от ЗЕ. Посочената разпоредба,
приета от дружеството, противоречала на разпоредбата на
чл.82 от ЗЗД, където изрично било посочено какви са пределите на имуществената
отговорност при договорно неизпълнение. Съгласно
чл.120 ал.1 от ЗЕ СТИ било собственост на
електроразпределителното дружество, поради което негово задължение било да
осигури правилното и коректно функциониране на средството. Отговорността за
некоректното измерване на подадена ел. енергия не можела да бъде вменена на лице,
което няма нормативно /нито договорно/ вменено задължение да стопанисва и да
полага грижи за СТИ – вещ, която не е негова. Твърденията на
ответника били в пълно противоречие чл. 143 т.
2, 9, 10 от ЗЗП, поради това че коментираните
корекции били извършени без участието и съгласието на потребителя. В конкретния
случай всички действия по извършването на проверката на СТИ били извършени
едностранно и служебно от доставчика. Претендираната сума била не дължима и
формирана в нарушение на чл.13 на Директива 2006/32/ЕО
на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от
5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги, която отменя Директива на Съвета 93/76/ЕИО
изискваща сметките да се изготвят от енергоразпределителните дружества,
операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на
дребно въз основа на реалното енергийно потребление, като
информацията следвало да е представена по ясен и разбираем начин. Моли съда да
постанови решение, с което да установи, че не дължи на ответното дружество
сумата по фактура № 12250878/28.01.2020 г. на стойност 540,13 лв.,
начислена служебно по партида с клиентски № **********, на адрес:
село Борущица, общ. Мъглиж. Претендира за разноските по
делото.
По делото е постъпил отговор от ответника, в който счита иска
за неоснователен поради това, моли съда да го отхвърли изцяло, тъй като в
случая била спазена точно процедурата за корекция на сметката за електрическа
енергия, съдържаща се в Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), които
са били действащи към момента на проверката. Сочи, че на 26.03.2019г. служители
на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на
Югоизточна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) извършили
проверка на електромер с № *********,
монтиран в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на
мрежовия оператор, които след като установили, че електромерът измерва с грешка
по-голяма от допустимите норми, поради което демонтирали електромера и го
поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с номер 587665, с
цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима
лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов.
За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 489588/26.03.2019
г. Въпреки положените усилия от страна
на служителите на ЕР Юг да открият
клиента, с цел да присъства на проверката, същият не
бил открит, ето защо тя била извършена в присъствието на двама свидетели, които
не са служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа, тези лица
подписали и Констативния протокол. Действително към датата на процесната
проверка, разпоредбите от ПИКЕЕ относно реда за
извършване на проверки на СТИ били отменени, но такъв ред бил разписан и се
съдържал в Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" АД, одобрени с
решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г.,
които били действащи между страните. Процесния електромер в последствие бил
предаден на БИМ за извършване на метрологична
експертиза. С оглед на описаното по-rope
и
като било установено, че са на лице предпоставките, описани в чл. 48, ал.1
ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил
преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на
инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил
допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 2794 kWh,
като
дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по
определените за периода цени от страна на КЕВР била 540,13 лв. с ДДС. ЕР Юг предоставил тази информация на ЕВН ЕС,
което
от своя страна издал и процесната фактура № **********/28.01.2020 г. за
допълнително начислената сума вследствие на установеното непълно измерване на
електрическа енергия. В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът,
по който крайният снабдител уведомява клиента за дължимите от него суми при
извършена корекция на сметката му. Счита, че крайният снабдител има право да
коригира сметка на клиент за отминал период, независимо от това дали е приел
нови общи условия, по смисъла на чл. 98а. т.6 от Закон за енергетиката. Тъй
като били на лице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване
на корекцията на сметката в процесния случай и тъй като ищецът не е заплатил
претендираната от него сума, искът бил неоснователен и като такъв следвало да
бъде отхвърлен, като в негова полза бъдат присъдени сторените деловодни
разноски. От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, доколкото се твърди, че исковата сума не се дължи по силата на валидно
договорно задължение в рамките на съществуващото между страните облигационно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия. В това производство ответникът следва да
докаже с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства фактите, от
които произтича вземането му за заплащане на сумата 540,13 лв.
по фактура № 1225087814/28.01.2020
г., представляваща
стойност на допълнително начислена електрическа енергия - възникване на твърдяното договорно
правоотношение и наличие на нормативноустановените предпоставки за едностранна
корекция на сметката за електроенергия на ищеца. Ищецът следва да докаже всички
факти, които според него изключват наличието на основание за
дължимост на сумата по процесната фактура.
УКАЗВА на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба заедно с
приложенията.
Да се връчи на страните препис от
определението.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: