Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Стара Загора, 09.02.2021 година
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретаря Минка Петкова
и с
участието на прокурора Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 351 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба от Всестранна кооперация „Шести май“ със седалище и адрес
на управление с.Дълбоки общ.Стара Загора против Решение № 260003/ 17.08.2020 г.,
постановено по АНД № 1207/ 2020г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което
е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № КГ-2288/ 16.03.2020 г., издадено
от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила –
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН. Касаторът счита, че не е субект на вмененото му нарушение по чл.67, ал.3
от Закона за възобновяемите енергийни източници /ЗЕВИ/, тъй като не е краен
разпространител на горива по смисъла на §1, т.12 от ДР на ЗЕВИ. Обосновава този
извод с липсата на предлагане на пазара на течни горива с нефтен произход, тъй
като с процесното гориво е зареждал само собствените си превозни средства –
земеделска техника. Счита себе си за краен потребител по смисъла на §1, т.69 от
ДР на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Излага оплаквания, че
не са обсъдени фактическите и правните му доводи в жалбата относно кръга на
субектите, които могат да бъдат привлечени към отговорност по чл.47 от ЗЕВИ, не
са посочени доказателствата, въз основа на които е прието, че кооперацията е
годен субект на вмененото нарушение. По изложени подробни съображения в подкрепа на наведените
касационни основания е направено искане
за отмяна на решението и постановяване на друго, с което процесното НП да бъде отменено.
Претендира присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът по касационната жалба - Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не изпраща представител
и не изразява становище.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното
решение да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № КГ-2288/ 16.03.2020 г.,
издадено от Председателя на ДАМТН въз основа на АУАН № А-005/27.09.2019 г., с
което на Всестранна кооперация „Шести май“ с.Дълбоки, общ.Стара Загора на
основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 50 000 лв. за нарушение на чл. 47, ал. 4 във връзка с чл.
47, ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ /ДВ бр.91/ 2018г/, както и да заплати направени разходи
в размер на 135лв. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства:
при извършена проверка на 02.07.2019 г. в обект бензиностанция, намиращ се в с.
Дълбоки, от бензиноколонка № 1 е взета проба от предлаганото течно гориво –
гориво за дизелови двигатели с протокол № Хс-064/ 02.07.2019г. При проверката е
установено, че последната доставка на течното гориво е 9899л по Нареждане за
експедиция № 44772/ 01.07.2019г, товарителница серия М, № 822922/ 01.07.2019г и
с Декларация за съответствие № 0192/ 27.06.2019г, издадена от „Лукойл България“
ЕООД като наличното гориво в резервоара, свързан с бензиноколонка № 1, е 13551л.
След изпитване на контролна проба в стационарна акредитирана лаборатория е
издаден Протокол от изпитване № С-0047-1/15.02.2019 г. На основание на
изготвения протокол от изпитване е извършена експертиза и е съставен
Констативен протокол № КП-0342-Б/03.07.2019 г., съгласно който полученият
резултат под 0.05% обемни по показател „съдържание на метилови естери на мастни
киселини“, е под изискването на ЗЕВИ за минимално съдържание от 6% обемни.
Прието е, че на 02.07.2019г дружеството е предлагало на пазара течно гориво-
гориво за дизелови двигатели, несъответстващо на изискванията за съдържание на
биогориво в течно гориво.
За да потвърди обжалваното НП, районният съд приема,
че административното обвинение се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Обосновава този извод с мотива, че
санкционираното юридическо лице е субект на нарушението на чл.47, ал.4 от ЗЕВИ,
тъй като има качеството „краен разпространител“ на течни горива по смисъла на §
1, т.12 от ДР на ЗЕВИ във връзка с §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ. Обсъдени са
възраженията на санкционираното лице в тази насока и са приети за
неоснователни. Според съда при издаване на процесното НП не са допуснати
съществени нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57 от ЗАНН, направено
е пълно, ясно и точно описание на извършеното нарушение чрез посочване на
механизма му и датата на осъществяване. Съдът счита, че правилно е ангажирана
отговорността на Всестранна кооперация „Шести май“ с.Дълбоки за нарушение по
чл.67, ал.3 от ЗЕВИ с налагане на наказание във фиксирания от закона размер. По изложените мотиви съдът е обосновал извод
за законосъобразност на НП и го е потвърдил.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено при неправилно
приложение на закона.
Административнонаказателната отговорност
на Всестранна кооперация „Шести май“ с.Дълбоки е ангажирана на основание чл.
67, ал.3 от ЗЕВИ, според която на краен разпространител, който предоставя на
пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47,
ал. 2 или ал.4 (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 91 от 2018 г.), се налага глоба
или имуществена санкция в размер 50 000 лв. От правна страна наказанието е
обосновано с нарушение на чл. 47, ал. 4 във
връзка с чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗЕВИ, предвиждаща задължение в срок два
месеца след 01.03.2019 г за крайните потребители да предлагат гориво за
бензинови двигатели със съдържание на биоетанол и/или етери, произведени от
биомаса, минимум 8 процента обемни.
При така посочената нормативна уредба
настоящият касационен състав не споделя направения от въззивния съд краен извод
за фактическа и доказателствена обоснованост на административнонаказателното
обвинение.
Неправилни са изводите на
районния съд, че по делото са доказани всички релевантни факти и обстоятелства
за наличието на вмененото на санкционираното лице административно нарушение на чл. 47, ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗЕВИ. За да
бъде осъществено това нарушение, е необходимо да се установят две кумулативни
предпоставки: субектът да е краен разпространител и да предоставя на пазара
течни горива от нефтен произход с отклонения от изискванията на ЗЕВИ. Безспорно
касаторът Всестранна кооперация „Шести май“ с.Дълбоки притежава качеството
„краен разпространител” съобразно легалната дефиниция на понятието, визирана в
§1 от ДР на ЗЧАВ вр. §1, т.12 от ДР на ЗЕВИ. Изложените в тази връзка мотиви
както в НП, така и в обжалвания съдебен акт, са правилни и законосъобразни.
Не
е налице обаче вторият съставомерен елемент от вмененото нарушение, а именно „предлагане
на пазара”. Легална дефиниция на това понятие не се съдържа нито в ЗЕВИ, нито в
ЗЧАВ. То е въведено в ЗЕВИ след изменението му, обнародвано в ДВ, бр. 91 от
2018 г, като по предходната редакция на чл.67, ал.2, сегашна ал.3 от ЗЕВИ, изпълнителното
деяние се е изразявало в „предоставяне на пазара“. Съгласно §1, т.15 от ДР на ЗЕВИ, "предоставяне
на пазара" е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) №
765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на
изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на
пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 - всяка доставка на
продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в
процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно. Предвид липсата на
законово определение и доколкото понятията „предлагане на пазара“ и
„предоставяне на пазара“ имат идентичен смисъл, първото също следва да бъде
прието за дефинирано в смисъла на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) №
765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г., а именно, че
предлагането на пазара представлява доставка на гориво като част от търговската
дейност на субекта. Действително съдът не е обсъдил възражението, че горивото
се използва само за зареждане на земеделската техника на кооперацията, при което
би стигнал до други правни изводи. С това е допуснато съществено процесуално
нарушение, довело до неправилно приложение на материалния закон. В случая се
установява от събраните писмени и гласни доказателства, че отклоняващото се от изискванията
към съдържанието му гориво от бензиноколонка № 1 , се ползва само за техниката
на Всестранна кооперация „Шести май“ с.Дълбоки, свързана с осъществяване
основната дейност на дружеството по обработване на земеделски земи. Следователно
горивото не е предмет на търговската дейност на касатора, респективно не се
предлага на пазара.
Няма спор по
делото, че за иззетата от обект на „Всестранна кооперация „Шести май“ с.Дълбоки
и изпитана контролна проба полученият резултат за съдържание на биогориво в
течно гориво се отклонява от допустимата гранична стойност за съдържание на биогориво.
Но отговорността по чл.67, ал.3 от ЗЕВИ е само за разпространител на горива, който
предлага на пазара некачествено гориво, а точно това действие като елемент от
състава на нарушението не е доказано по отношение на санкционираното дружество.
Административните наказания са форма на държавна принуда и законодателят е
предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на
административнонаказателната отговорност като всяко неспазване на изискванията
за индивидуализация на извършеното нарушение опорочава НП и е основание за
неговата отмяна. В случая нито са описани обстоятелства по предлагане на
горивото на пазара, нито наличието им е надлежно доказано. За постигане целта на ЗЕВИ по защита на
околната среда от вредни въздействия на горива, които не отговарят на
изискванията за съдържание на биогориво, отговорност може да бъде търсена само
от лица с посочени в закона характеристики и/или извършващи точно определени
действия. Противното означава административното наказване да се прилага по
аналогия, което е недопустимо поради незачитане принципа на законоустановеност
на нарушението и наказанието. В тежест на наказващия орган е да установи и
докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни
за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая санкциониращият орган не е установил и
доказал по несъмнен и безспорен начин обективните признаци на
административнонаказателния състав по чл. 67, ал.3 от ЗЕВИ. В този смисъл Старозагорският
административен съд вече се е произнасял по КАНД № 20/ 2017г и КАНД № 318/
2020г.
По тези съображения обжалванoто
решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови отмяна на
незаконосъобразно издаденото НП.
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане от страна на касатора пред административния съд за
присъждане на разноски на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ответникът следва да
бъде осъден да му заплати сумата 2030лв, представляваща адвокатско
възнаграждение, уговорено и реално заплатено по договор за правна помощ и
съдействие от 25.11.2020г /л.18 от делото/.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ
във връзка с чл.222, ал.1 от АПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260003/ 17.08.2020 г., постановено
по АНД № 1207/ 2020г. по описа на Районен съд Стара Загора, вместо което
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
КГ-2248/ 22.05.2019 г., издадено от Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на Всестранна кооперация „Шести май“
с.Дълбоки на основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 50 000 лв. за нарушение на чл. 47, ал. 4 във
връзка с чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ, както и да заплати направени разходи в
размер на 135лв, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор гр.София, бул. “Г.М.Димитров“ № 52А ДА
ЗАПЛАТИ на Всестранна кооперация „Шести май“ с.Дълбоки,
общ.Стара Загора сумата 2030 /две хиляди и тридесет/лв, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.