Мотиви
към Присъда №95 от 08.03.2018г., постановена по НОХД №65/2018г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.Ю.М. *** за това, че за времето от
14.09.2017г. до 19.09.2017г., в гр.Разград, в условията на продължавано
престъпление- на три пъти, и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: мобилен
телефон „Lenovo А1010“ на стойност
114,50лева, сим- карта на „Теленор“ на стойност 9,99лева, карта памет- 2 GB на стойност 8,75лева, стъклен протектор на стойност
7,99лева и пари в размер на 30,00 лева, вещи на обща стойност 171,23лева от
владението на Д. П. Б. ***, пари в размер на 350,00лева от владението на Х.Л.И.
*** и пари в размер на 10,00лева от владението на Н.Й.М. ***, всичко вещи на
стойност 531,23лева, без съгласието на собствениците им с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с
чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК.
Съдебното производство
по отношение на подсъдимия е проведено
по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370
и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително
изслушване на подсъдимия, при което той
е признал фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр.
с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В заседанието
пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на
съда да му наложи съответно наказание.
Като граждански ищец е
конституиран пострадалия С.Ю.М., който претендира подсъдимият да бъде
осъден да му заплати сумата от 350 лв за имуществени вреди от престъплението.
Подсъдимият лично и чрез
защитника си моли за минимално наказание.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Ю.М.
е роден на ***г***. Същият е с основно образование, неженен, осъждан многократно.
Подсъдимият С.М. ***. На 14.09.2017г. той се разхождал из гр.Разград. Минавайки
по ул.“****“ около 13,30 ч. подсъдимият решил да влезе в една жилищна сграда /на адрес
№9 на улицата/, за да открадне нещо. Реализирайки намеренията си той влязъл в
жилищния вход и след това отворил входната врата на ап.2, която била
незаключена. На шкаф в коридора видял дамска чанта, от която взел мобилен телефон
„Lenovo А1010“ със стъклен протектор и поставени в него сим-карта
на „Теленор“ и карта памет- 2 GB, както и сумата от 30лева. Тези вещи били собственост на
св.Д.П.Б., която се намирала в жилището към него момент и го почиствала, но не
забелязала влизането на подсъдимия. Подсъдимият поставил отнетите вещи в джоба си, след което
бързо напуснал сградата.
На следващия ден- 15.09.2017г. около 16.30 часа подс.М., отново се
разхождал по улиците на града. На ул.“*****“ №12 А видял къща с дворно място, в
която влязъл. Дворната врата и входната врата към къщата били отключени. За да
не вдига шум подсъдимият събул джапанките си и държейки ги в ръце влязъл бос в
коридора на къщата. На закачалката в това помещение видял мъжка ръчна чанта, в
която бръкнал и от която взел пари в размер на 350лева. Прибрал ги в джоба си и
с джапанки в ръце побързал да излезе. В двора бил срещнат от собственика на
къщата - св.Х.Л.И., чиито били парите, който го попитал какво прави в дома му.
Тогава подсъдимият побягнал, напускайки къщата, като успял да се укрие от И..
На 19.09.2017г. около 14.30часа подс.М. решил да влезе и извърши кражба и
от друг имот. Отново през незаключена врата влязъл в къща, находяща се в
гр.Разград, ул.“*******“№1. В стая в близост до входа видял оставено на масата
портмоне. Бръкнал в него и взел намиращата се там банкнота от 10лева. Бързо
излязъл от къщата, но бил чут от св.Н.Й.М.,живеещ в къщата. Свидетелят го видял през прозореца как се
отдалечава като се оглежда. Усъмнил се и излязъл след него, като излизайки проверил портмонето
си и установил липсата на банкнотата от 10лева. Св. М. настигнал подсъдимия и
си поискал парите. Подсъдимият първо
отрекъл да е вземал нещо, но след това
му върнал откраднатата банкнота от 10лева.
На 20.09.2017г. подс.С.М. бил
установен от полицейски служители при РУ МВР- Разград- св.Т. В. и св.С. К., и
пред тях той признал за извършените три кражби и предал с протокол за
доброволно предаване мобилния телефон „Lenovo A1010“, ведно с
карта памет- 2 GB и стъклен протектор и пари в размер на 30,00 лева, които
бил взел от чантата на св.Б..
Видно от заключението на изготвената на досъдебното производство оценъчна
експертиза пазарна стойност на вещите
отнети от св.Б. е следната: на мобилен телефон „Lenovo А1010“-
114,50лева, на сим-карта на „Теленор“- 9,99лева, на карта памет от 2 GB- 8,75лева и на
стъклен протектор- 7,99лева, или общо- 141,23лева.
С постановление от разследващия орган на Д.Б. са върнати предадените от
подс.М. мобилен телефон „Lenovo Al010“, ведно с карта памет- 2 GB и стъклен
протектор, както и пари в размер на 30,00лева.
Общо стойността на отнетите от обв.М. с гореописаните три деяния вещи е
531,23лева, от които невъзстановени са вещи на стойност 359,99лева.
Подсъдимият е осъждан многократно, като следва да се посочат последните две
негови осъждания: С Присъда №45/2015г. по НОХД №733/2014г. по описа на PC- Разград, влязла в
сила на 18.02.2015г., за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.
чл.194, ал.1 НК на подс.М. е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1 година и 4 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор;
Със Споразумение №57/2016г. по НОХД
№92/2016г. по описа на РС- Разград, в сила от 02.02.2016г., на подс. М. за
извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 НК, е определено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на
признанията на подсъдимия при предварителното изслушване,
показанията дадени на досъдебното производство
от свидетелите Д. Б., Хр. И., Н. М., Т.
В., Ст. К., назначената експертиза,
писмените доказателствени материали. Всички доказателства преценени съвкупно затвърждават
убеждението на съда в изложената по -
горе фактическа обстановка.
Така
изложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи: С деянието си подсъдимият С.М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във
вр. с чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК , тъй като за времето от 14.09.2017г. до
19.09.2017г., в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление- на три
пъти, и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: мобилен телефон „Lenovo А1010“ на стойност 114,50лева, сим-
карта на „Теленор“ на стойност 9,99лева, карта памет- 2 GB на стойност 8,75лева, стъклен протектор
на стойност 7,99лева и пари в размер на 30,00 лева, вещи на обща стойност
171,23лева от владението на Д. П. Б. ***, пари в размер на 350,00лева от
владението на Х.Л.И. *** и пари в размер на 10,00лева от владението на Н.Й.М. ***,
всичко вещи на стойност 531,23лева, без съгласието на собствениците им с
намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е отнел посочените движими вещи без съгласието
на владеещите ги лица, като по този
начин ги е лишил от владение върху същите и е установил свое владение върху отнетото. От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк
умисъл при разглежданите деяния -
съзнавал е обществената опасност на деянията си, предвиждал е общественоопасните им
последици и е целял настъпването им. Подсъдимият е осъществил квалификацията “опасен
рецидив” /чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б“от НК/, която се обуславя от посочените
му по -
горе осъждания, които са за
тежки умишлени престъпления, на лишаване от свобода повече от година и при това
ефективно. Деянията са извършени от подсъдимия при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК, тъй като трите извършени деяния
осъществяват състава на едно и също престъпление- кражба, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите ги.
При определяне на
наказанието на подсъдимия М. съдът отчита като отегчаващи обстоятелства
предишните му осъждания, които са наистина многобройни. Подсъдимият е
действително личност с висока обществена опасност. Като смекчаващо
обстоятелство следва да се отчетат направените от подсъдимия признания,
изразеното съжаление и това, че част от отнетото е върнато. При това съдът
намира, че наказанието което следва да се определи на подсъдимия следва да бъде
лишаване от свобода за срок от четири години, което наказание е над минималния
размер, но и под средния по закона. Тъй като в случая съдът е длъжен да приложи
чл.58а от НК, то така определеното наказание следва да се намали с една трета и
подсъдимият следва да изтърпи наказание
лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца. В случая не
може да се приложи институтът на условното осъждане, поради предишни ефективни
осъждания на подсъдимия. Наложеното
наказание следва да се изтърпи при строг първоначален режим /чл.57,ал.1,
т.2 б. „б“ от ЗИНЗС/.
Следва да бъде уважен и
гражданският иск, като подсъдимият бъде осъден да заплати на пострадалия Х.Л.И.
сумата от 350 лв, в какъвто размер са щетите на последния, причинени от
деянието на подсъдимия.
С оглед изхода на делото подсъдимия следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата и разноските
по делото.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: