М О
Т И В
И :
Предаден е на съд С.А.М. ***,за извършено престъпление по престъпление по чл.196,ал.1,т.2,във
връзка с чл.195,ал.1, т.3 и т.4,във връзка с чл.194,ал.1, във връзка с чл.29,ал.1
букви “А” и „Б“ от НК.
Районна прокуратура-град Карнобат е
повдигнала обвинение против подсъдимия С.А.М.
за това,че през периода 04-07.04.2012
година в град Сунгурларе,Област Бургас,при условията на опасен рецидив,от
частен дом,чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на
имот-външен ПВЦ прозорец,чрез използване на техническо средство-отвертка,отнел
движими вещи,чужда собственост,а именно
- един дамски пръстен с монтирана гравюра под формата на бадем,турско
производство с тегло 2 грама,14 каратово злато на стойност 140.00
лева,един дамски пръстен със зелен камък,руско производство с тегло 4.74 грама,14 каратово злато на стойност 332.00
лева,една венчална халка без гравюри,стандартна,с тегло 2.30 грама българско производство, 14 каратово злато на
стойност 156.00 лева,един мъжки пръстен с масивен черен камък,българско
производство,14 каратово злато на стойност 394.00 лева,един рубин с многоъгълна
форма с размери около 5 милиметра на стойност 8.00 лева и един
ъглошлайф,марка”BOSCH SKIL”,модел 9135 на стойност 55.00 лева, всички
вещи на обща стойност 1085 лева,от владението на собственика Т.К.Д. ***,без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Така повдигнатото обвинение е прието за
разглеждане от настоящата инстанция.
Районния прокурор в съдебно заседание
поддържа повдигнатото обвинение,заявявайки,че то е напълно доказано от
събраните по делото доказателства,поради което на подсъдимия следва да бъде
наложено наказанието лишаване от свобода в размер на пет години,по който начин
ще бъдат постигнати целите на наказателната репресия, залегнали в разпоредбата
на чл.36 от НК.
Подсъдимият признава,че е откраднал
процесните вещи,собственост на
Т.К.Д..Защитата
на подсъдимия от своя страна също
пледира за осъдителна присъда, която да бъде съобразена с разпоредбата на чл.
373, ал.2 от НПК.
Съгласно повдигнатото от районния прокурор
обвинение свидетелите Т.Д. и Р.Д.
притежавали къща с двор в град
Сунгурларе,ул. “Тунджа“ 10. През седмицата двамата работели в град Бургас,а в почивните дни се прибирали в дома
си в град Сунгурларе.За последно свидетелите били в къщата на 04.04.2013
година,след което заминали за град Бургас.
На
07.04.2013 година двамата свидетели се прибрали в град Сунгурларе и започнали
да работят на двора.Вечерта свидетелката Д. се качила на втория етаж на къщата
и намерила в антрето на пода паднал медальон „Афродита“,след което проверила
порцелановата кутийка,в която държи златните си пръстени и установила,че същите
липсват.Свидетелите Димитрови предположили,че са оставили пръстените в
апартамента си в град Бургас.На следващият ден свидетелката Д. установила,че
комарника на прозореца на спалнята бил откачен от едната страна,а прозореца
отворен.При огледа било установено,че комарника е свалян,а прозореца бил
отворен,като по външната страна имало наранявания от твърд предмет.След като
проверили чрез свои познати в град Бургас свидетелите Димитрови установили,че
от кутийката е извършена кражба на един дамски пръстен с монтирана гравюра под
формата на бадем,турско злато,14 карата с тегло около 2 грама,един дамски пръстен със зелен камък,внос от
Русия,14 карата с тегло 4.74 грама, една венчална халка без
гравюри,стандартна,14 карата с тегло 2.30 грама, един
мъжки пръстен с масивен черен камък,българско злато,14 карата с тегло 5.80 грама и едно рубинено камъче под формата на
многоъгълник с размери около 5 милиметра.
За
установената кражба било уведомено РУП Сунгурларе.
В
хода на разследването било установено,че на неустановена дата през периода
04-07.04.2013 година подсъдимият М. решил да проникне в къщата на Димитрови и
да извърши кражба,като предварително знаел, че през седмицата никой не живее в
къщата.Вечерта около 23 часа прескочил оградата и се насочил към къщата.Свалил
комарника на прозореца на спалнята и с помощта на техническо средство –отвертка
успял да отвори прозореца.Влязъл в спалнята
и в едно от чекмеджетата на шкафчето
намерил порцеланова кутийка,съдържаща златни пръстени и рубина.Взел 3
броя дамски златни пръстени,един мъжки златен пръстен и един рубин, след което
напуснал къщата.Влязъл в гаража, който не бил заключен и от помещението взел
малък ъглошлайф марка “Скил“.С
откраднатите вещи подсъдимият се прибрал в дома си.На 07.04.2012 година около
10 часа свидетелят Юлиян Стоянов минал покрай дома на подсъдимия,който
предложил да му продаде откраднатия ъглошлайф за сумата от 25-30 лева, защото
имал нужда от пари.За произхода на ъглошлайфа съобщил,че е на баща му.Същия ден
свидетелят Стоянов срещнал в центъра на града свидетеля Васил Русков и му
предложил да закупи ъглошлайфа за сумата от 25 лева.Русков се съгласил и
поискал да види ъглашлайфа.Свидетелят Стоянов се върнал при обвиняемия и взел
ъглошлайфа,като го продал на Русков за сумата от 25 лева.На подсъдимия
съобщил,че продал ъглошлайфа за 20 лева,като получил за продажбата още 5
лева.Същия ден подсъдимият посетил заложна къща „София комерс-ЗК“ АД София и
заложил откраднатите три златни дамски пръстена с тегло 8.7 грама,14 карата за сумата от 345 лева.За залога
бил издаден заложен билет № 1757 от 07.04.2012 година.Подсъдимият М. продал
откраднатия мъжки златен пръстен в град Карнобат на неустановено лице за сумата
от 60 лева. На 22.05.2012 година пръстените са били предадени на свидетеля
Вангелов-регионален мениджър в „София комерс-ЗК“АД София, който е следвало да
подготви пръстените за продажба.Същите са били претопени и оставени на
съхранение в трезор на „Асен банк“ град София.С протокол за доброволно
предаване от 23.05.2013 година свидетелят Вангелов е предал стопилките от трите
откраднати пръстена с тегло 8.5 грама,14 карата.С протокол за доброволно предаване
от 11.04.2012 година свидетелят Русков е върнал закупения ъглошлайф,а с
разписки откраднатите вещи са били върнати на свидетеля Д..
От заключението на
извършената по делото експертиза се установява,че
стойността на откраднатите златни пръстени и
рубина възлиза на 1030 лева,а стойността
на откраднатия ъглошлайф е 55 лева.Общата стойност на откраднатите вещи възлиза
на 1085 лева.
На основание разпоредбата на чл.373,ал.3
във връзка с чл.372,ал.4 от НПК съдът прие за безспорно установени
гореизложените обстоятелства,залегнали в обвинителния акт на прокуратурата.До
този си извод съдът достигна и на основата на направените от подсъдимия
самопризнания,а също така и на доказателствата,събрани по време на досъдебното
производство, изцяло подкрепящи ги.
Освен това съдът счете,че подсъдимия е
извършил престъплението си при форма на вината м “пряк умисъл” по смисъла на
чл.11 от НК-съзнавал е общественоопасния характер на извършваното,но въпреки
това се е стремял към настъпването на
неговите общественоопасни последици.
Що се отнася до причината за стореното от
него,то съда прие,че тя се състои в стремежа му да придобие блага,чужда
собственост по непозволен начин.
При обсъждане въпроса за индивидуализацията
на наказанието на подсъдимия М.,съдът взе предвид обстоятелството,че той е
репарирал(възстановил) почти половината от стойността на отнетите вещи),поради
което и не са настъпили съществени вредни последици от деянието му.Освен това
се съобрази и с критичното му отношение към извършеното и разкаянието му
относно извършеното деяние,а също така и неблаговидния му социален
статус,по-конкретно с обстоятелството,че е безработен.
Във връзка с горепосоченото съдът взе
предвид и обстоятелството,че подсъдимият е бил осъждан многократно за други престъпления,от което следва
извода,че деятелността му сочи на утвърждаване от негова страна на престъпни
наклонности,въз основа на което пък би
могло да се приеме,че евентуалното прилагане разпоредбата на чл.55 ,ал.1,т.1 от НК не би довело до поправянето и превъзпитанието му.
Освен посоченото,нужно е да се отбележи и
това,че с оглед гореизложе-ното не би могло или следвало да се приема,че както
степента на общест-вена опасност на деянието на
подсъдимия,така и обществената му опасност като личност могат да се
приемат за ниски по своята същност.
Изхождайки от разпоредбата на
чл.373,ал.2 от НПК съдът прецени,че на подсъдимия С.М. следва да бъде
определено наказание при условията на чл.58а,ал.1 от НК,а именно-в размер на
четири години лишаване от свобода,което да се намали с една трета,а от тук и
фактически наложеното му наказание да бъде от две години и осем месеца години
лишаване от свобода,считайки,че целите на сингуларната и генералната превенции,залегнали
в разпоредбата на чл.36 от НК,могат да бъдат постигнати по този начин.
На основание разпоредбата на
чл.61,т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален ”строг” режим на изтърпяване
наложеното на подсъдимия М. наказание,което същия следва да изтърпи в
затвор.
На основание чл.25,ал.1 във връзка с
чл.23,ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия С.М. най-тежкото наказание,измежду
определените му по НОХД № 220/2012 година,по НОХД № 227/2012 година,по НОХД №
89/2015 година и по настоящото НОХД № 445/2015 година-всички по описа на
Районен съд-град Карнобат,а именно - четири
години и шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл.24 от НК съдът увеличи така
наложеното на подсъдимия С.М. най-тежко наказание от четири години и шест
месеца лишаване от свобода с две години и три месеца лишаване от свобода.В тази
връзка съдът прецени,че
увеличението в споменатия именно размер
на общото му наказание на посоченото основание
би дало по-големи гаранции,че по този начин ще бъдат по-успешно
осъществени целите, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК и така ще се
постигне в по-голяма степен поправителното и превъзпитателно въздействие по
отношение подсъдимия.Безспорно е,че подсъдимия е извършил много на брой други
престъпления,в която връзка са му налагани наказания лишаване от свобода.Видно
е също така от предишните му присъди,че изтърпяването на наказанията не е
оказало своето поправително и
превъзпитателно въздействие спрямо него.Освен това съдът прие, че така увеличеното
му общо наказание е напълно справедливо и съответно на съвкупността от неговите
деяния,на степента на обществената им опасност и на самия него и посредством
същото в пълна степен биха могли да бъдат постигнати целите на наказателната
репресия.
На основание разпоредбата на чл.61,т.2 от ЗИНЗС определи първоначален ”строг” режим на изтърпяване наложеното на
подсъдимия
наказание, увеличено на основание
чл.24 от НК с две години и три месеца лишаване от свобода, което същия следва
да изтърпи в затвор.
На основание чл.25,ал.2 от НК приспадна
изтърпяното от подсъдимия С.М. наказание по присъдите му по горепосочените
НОХД № 220/2012 година,по НОХД № 227/2012 година,по НОХД № 89/2015 година и по
настоящото НОХД № 445/2015 година-всички по описа на Районен съд-град
Карнобат,от определеното му с настоящата присъда най-тежко наказание,считано от
05.09.2014 година до привеждането в изпълнение на настоящата присъда.
На основание чл.59,ал.1 и ал.2 от НК
приспадна времето,през което подсъдимият С.М.
е бил задържан под стража,считано от 28.07.2014 година до 04.09.2014 година,включително.
Съдът прие,че в настоящия случай не следва
да бъде прилагана разпоредбата на чл.196,ал.2 от НК,тъй-като налагането на такава санкция по-скоро би „спомогнала” за
утвърждаване престъпните навици у подсъдимия,отколкото да има възпиращо
въздействие в това отношение спрямо него.
Съобразно разпоредбата на чл.189 от НПК
съдът осъди подсъдимия да заплати и направените по делото разноски,както и
следващата се държавна такса.
Мотивиран от изложените по-горе
съображения,съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :