№.. 282 / 11..5..2018 г..
Р Е Ш Е Н И.. Е
11..05..2018 година, град Монтана
В И..
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в
ОТКРИТО съдебно заседание от 12..04..2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Димитър Цветанов и.. с участието на прокурора............................................................................................................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №.. 3912 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл..124 ал..1 ГПК, във връзка с чл..422 ГПК, във връзка с чл..213 от
Кодекса за застраховане/отм../, във връзка с чл..49 и.. чл..50 ЗЗД – регресен иск..
Ищецът, “З.. А.. А..,
вписано в тьрговския регистър, Е. 1., с.. седалище и.. адрес на управление: гр..
София, ул.."С.. Караджа” №.. 2, представлявано заедно от изпълнителните
директори М.. И.... и.. В.. К.., чрез процесуалния си представител -
юрисконсулт Р..Л.. е предявил иск срещу
„Ч.. Е. Т..“ ООД, вписано в Търговския Регистьр, Е. 2.. с.. седалище и..
адрес на управление: гр.. Ч.. п.. к.. 3460 ул.. Д-р Тако Андреев №.. 35,
представлявано Управителя И.. И......
В исковата молба се
твърди, че с п.. №.. 1.. 2.. 7.. 0000 447691, в сила от 20..06..2014г.., З.. ,,А..
е сключил договор за застраховка “Товари по време на превоз (Карго)" с
товародателя ТМ И.. ЕООД, в качеството му на застраховащ за четири резервоара,
съгласно фактура №.. **********/19..06..2014г.., по релацията гр.. Пловдив,
България - С.. Р.. С.. О.. Ф.. с композиция от влекач и.. ремарке, рег.. №.. М
0008 В.. 3.. ЕЕ, с които ответникьт оперира.. Застрахован по полицата е
получателят на превозваните стоки Б.. Л.. Л....
Видно от международна
товарителница (СМR), без номер от 20..06..2014г..,
ответникьт Ч.. Е.
Т.. ООД е приел за превоз два резервоара,
съгласно фактура и.. опаковъчен лист с общо тегло 1320,00 кг.. По релацията гр.. Пловдив, България - С.. Р.. С.. О.. Ф..
с композиция влекач и.. ремарке, рег.. №.. М 0008 В.. 3.. ЕЕ, с които длъжникьт оперира..
При получаването на стоките
на 27..06..2014г.., получателят Б.. Л.. Л.. констатира повреди по резервоаритЕ.
Извикан е авариен комисар на Л.., съставен е доклад, от който е видно, че
причината за увреждането е неправилно натоварване; издадено е рекламационно
писмо.. Повредите по резервоарите са отстранени за сметка на товародателя, като
с нарочно изявление застрахованият е дал съгласието си обезщетението да бъде
изплатено на товародателя.. С преводно нареждане от 01..10..2014г.. по сметка на
застраховащия ТМ И.. ЕООД е изплатена сумата за дължимо обезщетение, определена,
съгласно издадената фактура в размер на 4 516..01 лева.. С преводно
нареждане от 02..10..2014г.. на застрахования са изплатени разноските за
авариен комисар в размер на 700..00 евро, от които те претендират сумата 1369..08
лева..
Като застраховател по
застраховка “Товари по време на превоз (Карго)" на превозваните стоки З..
,,А.. е изплатило сумата от 4 516..01 лева на посочено от правоимащия по
застраховката лицЕ. Съгласно чл.. 213, ал.. 1 от КЗ “З.. А.. А.. като
застраховател по застраховка “Карго” на МПС, след изплащане на
застрахователното обезщетение, встьпва изцяло в правата на увредения срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и.. обичайните
разноски, направени за неговото определянЕ. Следва да се отбележи, че в
товарителницата липсва забележка от превозвача относно начина на натоварването,
с която той би могъл да се освободи от отговорност (арг.. от чл.. 8 от
Конвенцията за международен превоз на стоки (СМR)); отбелязват и..
това, че липсва поемане на риска от страна на товародателя (чл.. 373, ал.. 1 от
ТЗ).. С регресна покана, изх.. №.. 100 - 9668 от 30..12..2015 г.., поканили
длъжникьт Ч.. Е. Т.. ООД доброволно да възстанови заплатената от З.. „А.. сума
в общ размер на 5 884..10 лева, което същият не е направил до настоящия
момент..
С оглед на гореизложеното и.. тъй като задължението не
е изплатено до настоящия момент за З.. „А.. е налице правен интерес от подаване
на исковата молба, след подадено от ответника възражение срещу издадената заповед
за изпълнение срещу Ч.. Е. Т.. ООД..
Молят съда да постанови решение, с което да се приеме
за установено, че ,,Ч.. Е. Т..“ ООД дължи на “З.. А.. А.. сумата от 4 516..01
лева, представляваща главница за платено застрахователно обезщетение, както и..
сумата от 1 369,08 лева, представляваща главница за платена такса за авариен
комисар, законната лихва върху всяка от претендираните суми от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата, както и.. направените съдебни и.. деловодни разноски,
включително и.. юрисконсулско възнаграждение в двете производства..
Ответникът „Ч.. Е. Т..” ООД, Е. 2.. с.. седалище и.. адрес на управление гр.. Ч..,
ул.. ,,Д- р Тако Андреев” №.. 35, чрез процесуалния си
представител адвокат В..И....Д..,xxx в срока за отговор взема становище по иска..
Заявява, че оспорва по основание и.. по размер предявените
искове, по които е образувано горното дело, моли съда да ги отхвърли като неоснователни и.. да му се присъдят разноските по делото..
Исковете са предявени като
регресни по реда на чл.. 213 ал.. 1 от отменения КЗ.. Намира, че не е налице
нито една от предпоставките за ангажиране отговорността на доверителя му.. Липсва застрахователно събитие, за което ищецът да
отговаря като застраховател, респ.. доверителят му не отговаря регресно за твърдяното събитиЕ. Увреждането на процесния
товар не е причинено в резултат на превоза, нито се дължи на поведението на
доверителя му или на неговите работници и..
служителИ.. Установяването на щетата е станало в отсъствието на доверителя му и.. в отклонение на сключените застрахователни договорИ..
Размерът на обезщетението е произволно определен и.. очевидно не съответства за
претендираната стойност на увреждането..
Липсва основание за извършеното от ищеца плащанЕ.
Представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства не
дават възможност за преценка на доказателствената им стойност.. Това е така,
тъй като по-голямата част са представени в нарушение на разпоредбата на чл..
185 от ГПК, а именно представени са единствено на чужд език без точен превод..
Това се отнася до посочения под №.. 3 в доказателствените
искания на исковата молба документ,наречен застрахователна п.., под №.. 5 уведомление за щета, под №.. 6 фактура за ремонт, под същия номер опаковъчен лист,
под №.. 7 фактура за доставка, под №.. 8 ЧМР товарителница,която при това е и.. нечетлива, под
№.. 9 авариен протокол.. По
отношение на последния документ – авариен протокол, заявява, че на основание чл..
193 ал.. 1 от ГПК оспорва неговата истинност,
като твърди, че отразените в него факти
не отговарят
на действителното положениЕ.
Моли да се приемат следните
доказателства: Застрахователна п.. №.. 0.. по
застраховка „Отговорност на превозвача”, квитанция за платена застрахователна
премия, транспортна заявка №.. 5014101143 и.. електронна кореспонденция, водена по повод
договора за превоз..
Моли съда да постанови решение, с
което се отхвърли изцяло иска като неоснователен, претендира направените в хода
на производството разноскИ..
На основание чл.. 219, ал.. 1
ГПК е ПРИВЛЕЧЕНО като трето лице –
помагач
ЗД „Е.” А.. - Е. 121 265 113, с адрес на призоваване София, бул..”Христофор
Колумб” №.. 43..
Становището им по иска е, че е
неоснователен и.. недоказан и.. следва да се отхвърли изцяло..
Доказателствата
по делото са писмени и.. гласнИ..
Допусната е и.. назначена
съдебно-автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж..Е.К.., приета
от съда и.. не оспорена от странитЕ.
Изискано е и.. приложено частно
гражданско дело №.. 3242 по описа за 2017 година на Районен съд Монтана..
Съдът, след като прецени доводите
на страните, доказателствата по делото и.. на основание чл..235 ГПК приема за
установени следните обстоятелства:
Предмет на делото е
суброгационен иск по чл.. 213 ал.. 1 от отменения КЗ /чл..410 по сега
действащия КЗ/.. Съгласно посочените правни норми с плащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата и.. има право да претендира от
последния платеното на застрахования обезщетениЕ.
Между страните няма спор досежно
следното:
С п.. №.. 1.. 2.. 7.. 0000
447691, в сила от 20..06..2014г.., З.. ,,А.. е сключил договор за застраховка
“Товари по време на превоз (Карго)" с товародателя ТМ И.. ЕООД, в
качеството му на застраховащ за четири резервоара, съгласно фактура №..
**********/19..06..2014г.., по релацията гр.. Пловдив, България - С.. Р.. С.. О..
Ф.. с композиция от влекач и.. ремарке, рег.. №.. М 0008 В.. 3.. ЕЕ.
Застрахован по полицата е получателят на превозваните стоки Б.. Л.. Л....
От представената международна товарителница (СМR) от 20..06..2014г.., Ч.. Е. Т.. ООД е приел за превоз два резервоара, съгласно
фактура и.. опаковъчен лист, с общо тегло 1320,00 кг.. По релацията гр.. Пловдив, България - С.. Р.. С.. О.. Ф..
с композиция влекач и.. ремарке, рег.. №.. М 0008 В.. 3.. ЕЕ.
Няма спор и.. относно факта, че при
получаването на стоките на 27..06..2014г.., получателят Б.. Л.. Л.. е констатирал
повреди по резервоаритЕ. Извикан е авариен комисар на Л.., съставен е доклад, с
който е установено, че причината за увреждането е неправилно натоварване;
издадено е рекламационно писмо.. Повредите по резервоарите са отстранени за
сметка на товародателя, като с нарочно изявление застрахованият е дал
съгласието си обезщетението да бъде изплатено на товародателя..
Установено е, че с преводно нареждане от 01..10..2014г..
по сметка на застраховащия ТМ И.. ЕООД е изплатена сумата за дължимо обезщетение,
определена, съгласно издадената фактура в размер на 4 516..01 лева.. С
преводно нареждане от 02..10..2014г.. на застрахования са изплатени разноските
за авариен комисар в размер на 700..00 евро, от които те претендират сумата
1369..08 лева..
Като застраховател по застраховка
“Товари по време на превоз (Карго)" на превозваните стоки З.. ,,А.. е
изплатило сумата от 4 516..01 лева на посочено от правоимащия по
застраховката лицЕ. Съгласно чл.. 213, ал.. 1 от КЗ “З.. А.. А.. като
застраховател по застраховка “Карго” на МПС, след изплащане на
застрахователното обезщетение, встьпва изцяло в правата на увредения срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и.. обичайните
разноски, направени за неговото определянЕ.
Спорен е въпросът, основателен Л..
е предявеният специален установителен иск..
При предявен иск по чл..422 ал..1 ГПК предмет на установяване и..
признаване по исков ред ще бъде заявеното и.. обективирано в заповедта за
изпълнение право и.. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от
съдебното решениЕ.
Искът, който заявителят в
заповедното производство по чл..410 ГПК е предявил при направено възражение от
страна на длъжника по реда на чл..414 ГПК е с
установителен характер.. Установителният характер произтича от целта на иска,
наличието на вече издадена и.. съществуваща заповед за изпълнение, с която
съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по
ч..гр..д.. №.. 3242 по описа на Районен съд Монтана за 2017 година и.. е
определен ясно и.. недвусмислено в закона – чл..415 ал..1 ГПК..
Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от
длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече с.. сила на
присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение
представлява пречка за влизането и.. в сила.. При уважаването на иска за
съществуване на вземането, съгласно чл..416 ГПК заповедта за изпълнение
придобива изпълнителна сила и.. въз основа на нея съдът издава изпълнителен
лист.. В заповедното производство, при хипотезата на чл..410 ГПК тази цел е
постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и.. при подадено възражение
– чрез уважаването на предявения установителен иск..
Искът е неоснователен..
При предявен иск по чл..422 ал..1 ГПК предмет на установяване и..
признаване по исков ред ще бъде заявеното и.. обективирано в заповедта за
изпълнение право и.. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от
съдебното решениЕ. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и..
заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди с
изпълнителен лист и.. ще продължи процесуалните действия по образуване на изпълнително
дело и.. това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по
чл..422 ГПК, т..Е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането –
предмет на издадената заповед за изпълнениЕ. Не е достатъчно само твърдението
на длъжника в заповедното производство, по силата на което е започнала
предвидената процедура по установяване на вземането по исков ред – в тежест на
ответника бе да установи по безспорен и.. категоричен начин, че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължениЕ.
Производството по разглеждане на иск по чл.. 422 от
ГПК е свързано с производството по чл.. 410 и.. сл.. от ГПК.. Заведеният
установителен иск по чл.. 422 от ГПК по своето правно естество е специален
установителен иск и.. е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.. 415, ал.. 1 от ГПК против издадена Заповед
за изпълнение по чл.. 410 от ГПК.. Затова, че са свързани двете производства,
аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията
на разпоредбата на чл.. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че
съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок и.. второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса..
Преценката на обстоятелствената част и..
петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал
съда с предявен по реда и.. при предпоставките на чл.. 422, ал.. 1 от ГПК
установителен иск, за да установи с.. сила на пресъдено нещо спрямо насрещната
страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл.. 410 от ГПК.. Исковата молба, която определя пределите на
търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто
би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед
за изпълнениЕ.
От друга страна, за да бъде уважен
искът по чл.. 213 КЗ, е необходимо да са налице елементите на фактическия
състав на суброгационното право: договор за имуществена застраховка, причинено
от трето лице застрахователно събитие, възникване на отговорност за третото
лице, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования
/Решение №.. 112 от 15..01..2015 г.. по търг.. д.. №.. 2936/2013 г.. на ТК, 2-ро отд.. на ВКС/.. Защита обхваща анализ на всяка една
от тези предпоставки съобразно
доказателствата по делото..
Установено
е, че е сключен
между ищеца и.. увредения договор за имуществена застраховка с представената Застрахователна п.. №.. 1.. 2.. 7.. 0.., както и.. че е изплатено застрахователно обезщетениЕ.
В хода на процеса не се установи, че е налице
причинено от „Ч.. Е. Т..” ООД застрахователно
събитие, за което да носи
отговорност..
Установено по делото е, че
става въпрос за повреда в единия от превозваните резервоарИ.. Както самият ищец твърди в исковата молба и.. това е безспорен факт, причината за увреждането
е неправилно натоварванЕ. Не се споделят доводите в насока, че ответникът носи отговорност за щетата, „тъй като в товарителницата липсва забележка от
превозвача относно начина на
натоварването, с което той би могъл да се освободи от отговорност /арг.. от чл.. 8 от Конвенцията за
международен превоз на стоки СМЕ/, както и..
отбелязване, че липсва поемане на риска от страна на товародателя - чл.. 373, ал.. 1 от ТЗ“..
В съответствие с утвърдената съдебна практика разпоредбите на Конвенция СМК,
регламентиращи отговорността на
превозвача и.. основанията за освобождаване от нея, са специални правни норми, поради което изключват
приложението на чл.. 373 ТЗ.. Приложими
са разпоредбите на Конвенцията /Решение №.. 48 от 12..06..2017 г.. по т.. д.. №.. 408 / 2015 г.. на Върховен касационен съд, 2-ро тър.. отделение/..
Съгласно чл.. 17 ал.. 1 от Конвенция ЧМР превозвачът е
отговорен за цялостната или
частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й..
Хипотезите, при които се изключва
отговорността на превозвача са уредени в следващите текстове на чл.. 17.. Сред тях в чл.. 17 т.. 4, б..
"в" са и.. особените рискове, дължащи се на пакетиране, натоварване и.. подреждане на
стоката от изпращача или от лице,
действащо за сметка на изпращача.. Съгласно чл..18 ал.. 2 от Конвенцията, към който препраща чл..17 т..4,
когато превозвачът установи, че предвид
конкретните фактически обстоятелства липсата или повредата е могла да произлезе от един или повече от
особените рискове, предвидени в чл.. 17, параграф
4, счита се, че тя произлиза от тях.. В случая са налице горецитираните законови предпоставки за
освобождаване на ответника от отговорност за настъпилата
щета..
Повредата се дължи на
натоварването.. От представените по
делото доказателства, от събраните в хода на производството свидетелски
показания, се установи с категоричност, че натоварването на превозвания товар е
извършено изцяло от изпращача на стоката - „ТМ И.."ООД.. Издадени са
препоръки от изпращача относно отстоянията на товара от борда на ремаркето,
относно начина на привързване на товара.. Свидетелят С.. М.., установи, че увредата
на товара се е изразявала в една тръба с фи 25 и.. дължина около 150 мм..
Същата е възстановена от страна на изпращача на място при получателя.. Видно от
депозираната искова молба, ищцовото дружеството твърди, че „причината за
увреждането е неправилно натоварване".. Видно от свидетелските показания
на страните, натоварването е извършено от изпращача на стоката.. Същият е дал и..
указанията за разполагане на товара в ремаркето на товарния автомобил, за
отстоянията от борда и.. пр.. Опаковането на товара и.. натоварването му на
рамки, които са по-малки от самите цистерни, също е извършено от изпращача „ТМ И..”
ООД.. Стана ясно, а и.. не е оспорено в процеса, че цистерните са били
опаковани единствено с.. стреч фолио и.. алуминиево фолио.. Същите нямат
свойството да предпазят товара от нараняване или тьркане, единствено да го
предпазят от напрашаванЕ. Установи се, а и.. не е оспорено обстоятелството, че
цистерните са били здраво закрепени към рамките, на които са били положени чрез
фабрично поставени чемберИ.. Било е видно както за превозвача, така и.. за
изпращача, че цистерните не могат да се изтьрколят извън рамкитЕ. Необходимата
мярка за предпазване на товара от увреждане по време на превоз е била
привързването на рамките за ремаркето.. Присъствалият на товареното – А.. Т.., разпитан
в качеството на свидетел установи, че тъй като не му разрешили да привързва
товара с колани отгоре, той настоял изпращача да укрепи допълнително товара с
дървени трупчета.. Целта на закрепването е да се вземат необходимите и..
разрешени мерки за закрепване на товара към пода на ремаркето.. Това
установява, , че от страна на превозвача са взети всички необходими и..
възможни мерки за предпазване на товара от увреждания.. В процеса се доказа, че
именно неправилното натоварване е причина за настъпилото уреждане - счупване на
многофункционален изпускателен отвор (кран).. В случай, че цистерните са били
опаковани върху по-големи от самите тях рамки или са били допълнително
опаковани и.. натоварени по друг начин (една пред друга), то настъпилото увреждане
нямаше да настъпИ.. Предвид, че натоварването, подреждането и.. опаковането са извършени
изцяло от изпращача и.. в пълно съответствие с дадените от него указания, то
вината за настъпилите увреждания не може да се вмени на превозвача..
В този смисъл е и.. разпоредбата на чл..
17 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (СМК).. В § 2 от същата разпоредба се посочва, че
когато повредата се дължи на нареждане на правоимащия (в случая изпращача),
което не е резултат от грешка на превозвача (т..Е. не е извършена промяна на
нарежданията поради измяна на обстоятелствата по вина на превозвача, каквато хипотеза
в случая не е налице), то превозвачът не носи отговорност за увреждането..
Съгласно § 4, б.. ,,в" от
същата разпоредба, превозвачът се освобождава от отговорност, когато повредата
произтича от пакетиране, натоварване и.. подреждане на стоката от страна на
изпращача или лица, действащи за негова сметка..
Видно от представените
доказателства, увреждането на цистерните е породено от именно тези особени
рискове, поради което превозвачът не носи отговорност за настъпилите увреждания..
Съгласно чл.. 18, § 2 от Конвенцията,
когато превозвачът докаже, че увреждането на товара е могло да настъпи поради
някой от рисковете съгласно чл.. 17 от Конвенцията, то се предполага, че
увреждането е настъпило именно поради тях.. Тази презумпция не се обори от ищеца..
Установи се, че уврежданията могат да
се дължат именно на подреждането, натоварването или опаковането на цистерните,
извършени от изпращача.. Съгласно цитираната разпоредба, съдът приема, че
увреждането произтича от тях и.. че превозвачът не носи отговорност за нанесените
вреди на правоимащото лицЕ.
Свидетелят С.. М.. установи, че
увреждането на цистерната, изразяващо се в счупен кран на едната от тях, е
отстранено от представители на „ТМ И.." ООД, в негово лице и.. от още един
служител.. Извършени са проби на цистерните под налягане за определяне тяхната
годност за употреба.. Извършена е заварка на единия щуцер на едната цистерна..
След това е извършена проба на щуцерите на двете цистерни и.. е направено изпитване
на съоръженията за годността им за работа, „както е по процедура", с продължителни
и.. обстойни тестовЕ.
Налице е разминаване, тъй като
размерът на уврежданията по товара не е посоченият в исковата молба размер по
фактурна стойност.. Той се изразява единствено в направени разходи за ремонт на
едната цистерна.. Не се доказаха твърденията, че цистерната е негодна за работа
и.. поради това следва да се изплати стойността на цялото съоръжение, тъй като
не се установи вреда в такъв размер.. Единствената вреди, настъпила за
изпращача в случая, са извършените разходи за ремонт, т..Е. такава вреда не е
нанесена, съответно не е и.. тьрпяна от страна на правоимащото лицЕ.
Проявената от изпращача
небрежност при пакетирането и..
натоварването
на резервоарите налага извода за изключване на застрахователното покритие по чл.. 11..1, съгласно Общи условия за „Застраховане на товари по
време на превоз“..
Разпоредбата на чл.. 8 от
Конвенцията е неприложима в случая..
Възражението, което
превозвачът може да отрази в товарителницата /ЧМР/ се отнася не до начина на опаковката и..
натоварването, а относно точността на данните за бройката на колетите, маркировката и.. номерата им /чл..
8, т.. 2, във вр.. с чл..
8, т 1, б.. ,,а“ от Конвенцията/.. В
случая са
налице особените рискове по 17 т.. 4, б.. "в" от Конвенцията.. Същите са безспорно установени по
делото, поради което
отговорността на ответника следва да се изключИ..
Не без значение е и..
обстоятелството, че установяването на щетата е станало в нарушение на сключения между ищеца и..
увредения договор за
имуществена застраховка.. С.. Застрахователна п.. №.. 1.. 2.. 7.. 0.. е уговорено установяването на
евентуалните щети да се извърши от ,..
L.. Y.. F.. Ѕ.. като авариен комисар в
случай
на щета.. Щетата обаче е установена не от уговорения комисар /агент/, а от
„.. М..”.. Това налага извода, че процедурата по установяване
на щетата е в отклонение на
сключения застрахователен договор, което е било основание за ищеца да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение, т..Е. плащането е било
без основание, респ.. липсва основание за суброгация..
Липсата на основание за суброгация следва и..
от обстоятелството, че липсва плащане
на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования..
От представената Застрахователна п.. №.. 1.. 2.. 7.. 0.. е видно, че ищецът е приел по нареждане на Б.. Л.. Л.. - Ф.. да застрахова 2 бр.. резервоара,
сред които е и.. процесният.. Това
доказателство, представено от самия ищец, е в противоречие с твърдението му в исковата молба, че
застрахован е ТМ И.. ЕООД.. Това
дружество изобщо не фигурира в застрахователната п.., на която ищецът се позовава.. Застрахователното обезщетение е следвало да бъде изплатено на застраховането лице, а именно Б.. Л..
Л.. - Ф.., за което липсват доказателства.. Представеното с
исковата молба платежно нареждане
от 01..10..2014
г.. установява, че получател на платената сума не е застрахованият,
а изпращачът, обстоятелство, което ищецът не
отрича с твърденията си в
исковата молба..
В тази връзка, съдът намира, че
искът е изцяло неоснователен, не са налице основанията за суброгация, поради което и.. следва да бъде отхвърлен..
При този изход на делото, в тежест
на ищеца са направените разноски в производството от ответника за изплатеното
адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък по чл..80 ГПК..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И..:
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен на основание чл..124 ал..1 ГПК, във връзка с чл..422 ГПК, във
връзка с чл..213 от Кодекса за застраховане/отм../, във връзка с чл..49 и.. чл..50
ЗЗД – регресен иск, от “З.. А.. А.., вписано в търговския регистър, Е. 1., с.. седалище и..
адрес на управление: гр.. София, ул.."С.. Караджа” №.. 2, представлявано
заедно от изпълнителните директори М.. И.... и.. В.. К.., ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ
към 02..10..2017 година, дължимо от „Ч.. Е. Т..” ООД, Е. 2.. с.. седалище и..
адрес на управление град Ч.., обл..Монтана, ул..Д-р Тако Андреев 35,
представлявано от И.. Р. И...., за сумите, както следва: 4 516..01 лв..
главница, ведно с.. законната лихва върху нея, считано от 02..10..2017 година
до окончателното издължаване; 1 369..08 лв.. главница, ведно с.. законната
лихва върху нея, считано от 02..10..2017 година до окончателното издължаване;
117..70 лв.., представляващи платената държавна такса в производството и..
юрисконсултско възнаграждение от 150..00 лв.., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл..410 ГПК по ч..гр..д..№.. 3242/2017
година на Районен съд, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН..
ОСЪЖДА “З.. А.. А.., вписано в
тьрговския регистър, Е. 1., с.. седалище и.. адрес на управление: гр.. София,
ул.."С.. Караджа” №.. 2, представлявано заедно от изпълнителните директори
М.. И.... и.. В.. К..,
ДА ЗАПЛАТИ на „Ч.. Е. Т..” ООД, Е. 2.. с..
седалище и.. адрес на управление град Ч.., обл..Монтана, ул..Д-р Тако Андреев
35, представлявано от И.. Р. И...., сумата от 700..00 лв.. за изплатеното
адвокатско възнаграждениЕ.
Постановеното
решение е при участието на третото лице – помагач в процеса: “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.” А.., ЕИК121265 113, с.. седалище и.. адрес на управление
град
София, бул..”Христофор Колумб” №.. 43..
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд -Монтана в двуседмичен срок от връчването му на странитЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: