Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

град София, 01.06.2021 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                  Съдия: Невена Чеуз

          при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 4 386 по описа на 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430 ал.1 от ТЗ.

Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди, че съгласно договор за потребителски кредит от 25.08.2008 г. е предоставила на кредитополучателя М.М.М. кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 49 725 евро по курс „купува“ на швейцарския франк към еврото на банката в деня на усвояване на кредита срещу насрещното му задължение да върне сумата при условията и срока, посочен в договора. Твърди се, че на 12.09.2008 г. ищецът превел по банковата сметка на ответника сума в размер на 80 700 швейцарски франка. Твърди се, че впоследствие били сключени десет допълнителни споразумения към договора, с които били променени някои от условията по кредита. Твърди се, че е налице неизпълнение по договора за кредит, поради което кредитополучателят бил уведомен за настъпила предсрочна изискуемост по същия с нотариална покана от 26.10.2018 г. Изложени са твърдения в исковата молба, че задълженията на ответника по договора възлизат на 91 426, 08 швейцарски франка – главница, сумата от 10 915, 06 швейцарски франка – договорна лихва за редовен кредит, сумата от 2 999, 12 швейцарски франка – договорна лихва за просрочен кредит, сумата от 515, 92 швейцарски франка – такси, сумата от 136, 19 швейцарски франка – застраховки и сумата от 869, 16 лв. – нотариални такси.

При тези наведени фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и от съда се иска да осъди ответника да заплати сумата от 49 230, 06 швейцарски франка – главница, сумата от 515, 92 швейцарски франка – такси, сумата от 136, 19 швейцарски франка – застраховки и сумата от 869, 16 лв. – нотариални такси.  Претендира се законна лихва върху главницата и сторените в производството съдебни разноски.

Ответникът М.М.М., редовно уведомен, оспорва исковете в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 367 от ГПК.

Депозирани са допълнителна искова молба и допълнителни отговори към нея.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. П..

Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. С..

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за потребителски кредит НL 42402/25.08.2008 г., от съдържанието, на който се установява, че на същата дата „Юробанк И Еф Джи България“ АД е сключила договор за кредит с М.М.М., като кредитополучател за сумата от равностойността на швейцарски франкове на 49 725 евро, със срок на издължаване от 360 месеца.

Представени по делото са допълнителни споразумения към договора, сключени съответно на 09.04.2009 г., 23.02.2011 г., 02.05.2012 г., 03.06.2013 г., 09.01.2014 г., 08.08.2014 г., 11.03.2015 г., 09.11.2015 г., 09.06.2016 г., 09.03.2017 г.  

Представена е и нотариална покана рег. №  7699, том ІV, № 88/26.10.2018 г. на нотариус рег. № 621 –М.Д.-С., адресирана до М.М.М., връчена с оглед отбелязването на 30.01.2019 г. при условията на чл. 47 ал.1-5 от ГПК.

Представена по делото е и разписка за връчване/получаване на нотариална покана, в която са отразени посещения на 07.11.2018 г., 25.11.2018 г., 14.12.2018 г.

Представени са и част от погасителните планове към договора, както и извлечения от банкови сметки на ответника.

По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза /основно и допълнително заключение/, изготвена от вещото лице П.А.Д..

По делото е изслушана и съдебно почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Д.К.В..

При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по договора, размера и периода на претенцията си.

От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу вземането на ищеца или неговата изискуемост.

С оглед на представените писмени доказателства –договор за кредит респ. заключението на съдебно почерковата експертиза, съдът приема, че между страните в настоящия спор са възникнали облигационни отношения по повод сключения договор, по силата на които банката е предоставила кредит в определен размер на кредитополучателя – ответник срещу насрещното му задължение да погаси задълженията си в определения по договора срок. Страните не са формирали спор относно фактът, че кредитът е усвоен изцяло от страна на кредитополучателя, а това се установява и от ССчЕ /стр. 400/, в заключението на която е посочено, че кредитът е усвоен изцяло на 12.09.2008 г.

С оглед наведените в отговора възражения, страните са формирали спор относно допусната забава в задълженията по договора. Ответникът твърди, че е допуснал забава само по отношение на вноската с падеж 10.08.2017 г. Съобразно допълнителното заключение на ССчЕ забавата, съгласно сключеното последно допълнително споразумение е от 116 дни, поради което настоящия съдебен състав не може да обоснове извод, че длъжникът не е допускал забава при изпълнение задълженията си по договора.

При тези установени по делото факти ищецът твърди, че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника точно и в срок да плаща дължимите месечни погасителни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем, от което мотивира и претенциите си спрямо него. Такава клауза за предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в чл.18.2 от  договора. С оглед задължителното разрешение за настоящия съдебен състав, установено в ТР 4/2013 г. на ВКС за настъпването на предсрочна изискуемост по договорно правоотношение е необходимо кредиторът да уведоми длъжника за нея и уведомлението да достигне до адресата си. По настоящото дело доказателства в тази насока са ангажирани – депозирана е нотариална покана, с отбелязване, че същата е редовно връчена при условията на чл. 47 ал.1-5 от ГПК. Отбелязаната дата на връчване на нотариалната покана е в момент, предхождащ датата на депозиране на исковата молба в съда и след срока, предоставен на длъжника – настоящ ответник за доброволно изпълнение, визиран в нотариалната покана. Изпълнени са и изискванията на горецитираните норми – връчителят е удостоверил трикратно посещение на адреса /07.11.2018 г., 25.11.2018 г., 14.12.2018 г./ като посещенията са с интервал от поне седмица респ. едно от тях е в непресъствен ден /25.11.2018 г. е ден „неделя“/. Самата покана е отправена на постоянния/настоящ адрес на длъжника /настоящ ответник/, видно от справката, изготвена по реда на Наредба 14/2009 г. /стр. 145 в делото/, поради което възражението на ответника за ненадлежно уведомяване се възприема като неоснователно от настоящия съдебен състав.

 Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В настоящото производство ищецът е уведомил надлежно длъжника за наличието на предсрочна изискуемост на кредитните му задължения респ. от заключението на ССчЕ се установява, че кредитополучателят е допуснал забава при плащанията досежно погашенията по договора. Неоснователно е и възражение за липсата на предоставен достатъчен срок, заявено отново в писмения отговор. Фактическият предоставен срок на длъжника от датата на връчване на нотариалната покана до предявяване на исковата молба касае период от време на 2 месеца, което не може да се възприеме като недостатъчен такъв.

          При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за нищожност на договорни клаузи вкл. и неравноправни такива. По повод тези наведени възражения, следва да отбележи, че в релевантната правна уредба към датата на сключване на договора и допълнителните споразумения, а именно Наредба 9/03.04.2008 г. на БНБ /отм./ не е предвидена възможност да се прибавят лихви върху изтекли лихви. Такава е предвидена само в отношенията между търговци по арг. на чл. 294 ал.1 от ТЗ, но тя е неприложима в отношенията между страните по настоящото производство. Такава възможност не може да се обоснове, според настоящия съдебен състав с оглед приложение на нормата на чл. 9 от ЗЗД, предвид което клаузите в допълнителните споразумения за начисляване на лихва върху лихва са нищожни на основание чл. 26 ал.4 от ЗЗД вр. с чл. 10 ал.3 от ЗЗД/ в този смисъл са и решение 706/19.07.2004 г. по гр. д. 1922/2003 г. на Второ ТО на ВКС, решение № 275/15.09.2014 г. по гр.д. 3783/2013 г. на Първо ГО на ВКС, решение 66/29.07.2019 г. по търг. дело 1504/2018 г. на Второ ТО на ВКС/. Съобразно заключението на ССчЕ по отношение на процесния договор е налице капитализирана сума към главницата в размер 12 449, 36 швейцарски франка /стр. 413 в делото/, която сума е недължима от ответника под формата на главница.

На следващо място и с оглед наведените възражения от ответната страна, следва да се има предвид, че не е формиран спор между страните, че ищецът – търговска банка е кредитна институция по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, а съконтрахентът – ответник е потребител, съгласно легалната дефиниция, дадена в § 13 т.1 от ДР на ЗКИ. С оглед на което правната регламентация на договорната им връзка намира своето приложно поле в Закона за защита на потребителите, в сила от 10.06.2006 г. т.е. действащ към датата на сключване на процесния договор.

            В дефинитивната норма на чл. 143 от ЗЗП, където законодателят е установил характеристиките на неравноправната клауза, а именно това е всяка договорка  във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката като позволява на търговеца  да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание /т.10 от същата разпоредба/  или му дава право да увеличи цената на услугата без потребителя да има право да се откаже от договора /т.12 от същата разпоредба/. Санкцията при наличие на такава уговорка е установена в нормата на чл.146 от ЗЗП, където законодателят е предписал нищожност на  неравноправните клаузи в договорите с изричното изключение - освен ако не са индивидуално договорени. В нормата на чл. 144 от ЗПП са предвидени и други хипотези, изключващи приложното поле на чл. 143 от ЗПП  и касаещи клаузи, с които доставчикът на  финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим се от потребителя или към сделки с финансови инструменти и услуги, чиято цена  е свързана с колебанията на борсов курс или индекс.

            В чл. 3 ал.1 от договора е посочено, че "За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове,  валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1 пункта. Като към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити във швейцарски франкове е в размер на 5 %." В текста на договора не са посочени правила за определяне на възприетия БЛП. В договора липсва препращаща разпоредба към някаква методология за неговото определяне, а няма и данни при наличие на такава тя да е доведена до знанието на потребителя - ответник. С оглед, на което клаузата е нищожна, предвид своя неравноправен характер, защото предоставя едностранна възможност на страна по договора /банката/ да променя лихвения процент по субективна преценка, което е във вреда на другата страна по договора /потребител/, като въвежда понятия без да определи смисъла, вложен в същите и води до неравновесие във вреда на потребителя т.е. притежава всички белези на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т.10 от ЗЗП, поради което ответникът е обвързан само от първоначално определената лихва по кредита в чл. 3 ал.1 от договора, доколкото същата е формулирана ясно и недвусмислено. 

На следващо място, в  разпоредбата на чл. 2 ал.1 от договора е посочено, че разрешеният кредит се усвоява по „блокирана сметка” в швейцарски франкове, открита на името на кредитополучателя, а разпоредбата на чл. 6 ал.2 на договора гласи, че в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства, след служебното изкупуване на тези средства в швейцарски франкове по курс "продава" на банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.

При съблюдаване на практиката на СЕС /решение по дело С 186/16 г./ клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. Потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си т.е. банката следва да е предоставила на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им задължения. Вън от декларативните клаузи на чл. 23 ал.1 и ал.2 от договора, с която кредитополучателят е заявил, че е запознат с възможността промяната в курсовата на швейцарския франк към лева и еврото и превалутирането да доведат до повишаване на размера на погасителните вноски в евро/лева доказателства за изпълнение на задължението на банката за надлежно осведомяване не са ангажирани. При това положение, за да бъде прието, че кредитополучателят е бил реално информиран респ. банката да е добросъвестна следва обстоятелствата, за които потребителят декларира, че е  информиран да следват от ясни и прозрачни условия на договора, което по настоящия договор и по изложените вече в решението съображения не е налице. Настоящият съдебен състав не може да обоснове извод, че ответникът би сключил договор за кредит в швейцарски франкове, ако е бил запознат с възможността за устойчиво нарастване на задълженията му предвид повишаване курса на франка към лева/евро и то по начин, че кредитът да поскъпне с процент, надвишаващ процента на лихвите по стандартните кредити в лева или евро. Казано по друг начин, настоящият съдебен състав намира, че ответникът е сключил договора за кредит в швейцарски франкове, мотивиран от погрешно убеждение, че във всички случаи крайният размер на задълженията му ще бъде по-нисък в сравнение с този по кредит в друга валута, защото не са разполагали с относимата информация, която да им позволи да преценят икономическите последици от валутните промени. Предвид което и тези договорни клаузи като неравноправни са нищожни и не пораждат целеното  правно действие.

Тази нищожност на договорните клаузи не може да бъде санирана със сключените впоследствие между страните допълнителни споразумения. Следва да се има предвид, че предоговарянето на условията на кредита, включващи съвпадащи волеизявления на страните по договора за кредит относно размера на дължимото от кредитополучателя, изчислено в съответствие с неравноправни клаузи на договора за кредит, не санира нищожността на неравноправната клауза в същия и не предпоставя дължимост в така установения размер. Клаузите на допълнителните споразумения на общо основание подлежат установяването им като индивидуално договорени, в смисъл на установяване, че при сключването на съответните клаузи от допълнителното споразумение/анекса, като предложени от доставчика на стоката или услугата, потребителят не е бил принуден да ги приеме, без възможност за въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с икономическия си интерес или да се установи, че с това си съдържание клаузите са били предложени от самия потребител / в този смисъл решение 65/06.07.2018 г. по търг. дело 1556/2017 г., решение № 231 по т.д.№ 875/2017 г., решение № 146 по т.д.№ 2615/2016 г. и трите, постановени от Първо ТО на ВКС /. Поради което настоящият съдебен състав приема, че банката е следвало да прилага първоначално договорения лихвен процент по договора.

За правилното решение на настоящия спор следва да се прецени и обстоятелството, че при уговорка за предоставяне на кредитен лимит в равностойността на швейцарски франкове на 49 725 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита и по който сумата е предоставена към момента на усвояване на кредита, и установяване на нищожност поради неравноправност на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора, то кредитът следва да бъде върнат в уговорения размер и валута – равностойността в швейцарски франкове на 49 725 евро по първоначално определения курс, т. е. по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, без това да води до изменение на основния предмет на договора. В този смисъл е и съдебната практика / решение 168/29.01.2021 г. по търг.д. 2184/2019 г. на Второ ТО на ВКС, решение 170/21.03.2021 г. по търг. дело 1901/2019 г. на Второ ТО на ВКС, постановени по идентични казуси/.

Тези изводи обаче са без правно значение за крайния изход на спора с оглед цената на частичния иск в настоящото производство и сторена съвкупна преценка на ангажираните от страните доказателства. Това е така защото, съобразно приложение 1 към договора, курсът на швейцарския франк спрямо еврото към датата на сключване на договора е 1:1,6229087 /стр.12 в делото/. Видно от заключението на ССчЕ, реално заплатените от ответника суми по договора възлизат на сума в размер на 30 126, 75 швейцарски франка /стр. 439 в делото, стр. 44 от ССчЕ – основно заключение/. Тяхната равностойност в евро, съобразно уговорения курс на швейцарския франк спрямо еврото възлиза на 18 563, 43 евро. Дори изцяло хипотетично да се приеме, че с реално платената сума е била заплащана само и единствено главницата по договора остава дължима сума в размер на 31 161, 57 евро. Равностойността на тази сума в швейцарски франкове, както е заявена претенцията на ищеца възлиза на 50 572, 38 швейцарски франка. Претендираната главница в рамките на настоящото производство е в размер на 49 230 швейцарски франка т.е. така заявеният частичен иск се явява изцяло основателен.

 

По претенцията за заплащане на такси по договора в размер на 515, 92 швейцарски франка и с оглед изложените вече съображения за наличие на нищожни клаузи в договора и последващите споразумения респ. доколкото съдът приема, че банката е следвало да прилага първоначално договорения лихвен процент респ. нищожността на клаузите по допълнителните споразумения, касателно начисляване на лихва върху лихва и доколкото ищецът не е представил първоначалния погасителен план за съдебния състав е невъзможно да определи точния размер на остатъчната неплатена главница, предвид платената по договора сума и с оглед уговорките, постигнати в него, поради което тази претенция като неоснователна подлежи на отхвърляне.

По претенцията за заплащане на застраховка в размер 136, 19 швейцарски франка, следва да се има предвид, че съгласно клаузата на чл. 10, т. 5 от процесния договор за кредит, кредитополучателят се задължава да направи и поддържа застраховка на недвижимия имот, ипотекиран в полза на банката, покриваща целия период на издължаване на кредита, като я прехвърли в полза на банката. Аналогична е и разпоредбата на чл. 14 ал.1 от договора. По делото се съдържат данни, такава застраховка да е била сключена респ. поддържана в срока на договора. Съдържат се и данни,  банката да е изпълнила това задължение вместо длъжника – съобразно правото й по чл. 14 ал.3 от договора. От представените извлечения от сметката на длъжника – ответник е видно, че е платена сума за имуществена застраховка /стр. 134 в делото/в претендирания размер в полза на „А.Е.Д.И.Б.“ ООД/застрахователен посредник/. Горното извлечение не е оспорено от ответника респ. няма данни сумата да е погасена от него чрез плащане или друг способ, поради което същата е дължима.

По исковата претенция за осъждане на ответника да заплати направените от ищцовата банка разходи за нотариални такси, съдът приема следното:

В договора и допълнителните споразумения изрично е посочено как се формират задълженията на кредитополучателя – главница, лихви и такси, визирани в чл. 4 – за управление, месечна комисионна и административна еднократна такса. Задължение за заплащане на последващи такси, между които и нотариални такива не е уговорено да се вменява на длъжника. В сключеното впоследствие допълнително споразумение от 23.02.2011 г. /стр.17 в делото/ изрично е уговорена месечна такса за администриране на просрочен кредит – в чл.12, която служи за покриване на административните разходи на кредитора, свързани с предприети действия по събиране на просрочените плащания, като примерно са посочени телефонни обаждания, изпращане на напомнителни писма и др. Горното налага извода, че възстановяване на заплатените нотариалните такси, касаещи разходи по изготвяне и връчване на нотариална покана от страна на длъжника не е предвидено в договора, а тези разходи се покриват от събираната такса за администриране на просрочен кредит. С оглед на това, банката няма самостоятелно вземане за възстановяване на заплатените от нея нотариални такси за връчване и изготвяне на нотариални покани, което обуславя неоснователност на претенцията в тази й част. Съобразно чл. 13 ал.2 от договора, страните са постигнали съгласие разходите и всички такси за учредяване/вписване, заличаване и подновяване на ипотеката по ал.1 да са за сметка на кредитополучателя. Видно от представеното извлечение /стр. 133/ банката е заплатила на 13.08.2018 г., вместо длъжника, сумата от 693, 96 лв. за подновяване на ипотеката. Поради което тази претенция е основателна до сумата от 693, 96 лв. като за горницата до пълния размер същата подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК,  настоящият съдебен състав намира, че на ищеца се следват разноските за ДТ, ССчЕ и адвокатски хонорар, съобразно уважената част от исковете. Заявеното възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК от ответника досежно прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца с оглед фактическата и правна сложност на делото, цената на исковете, извършените процесуални действия настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Аритметичният сбор на разноските възлиза на 11 851, 10 лв. Припадащата се част от същите, съобразно уважената част от исковете възлиза на 7 966, 69 лв.

 На ответника се следват разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, които възлизат на сумата от 64, 68 лв. и се следват с оглед нормата на чл. 78 ал.3 от ГПК и при съобразяване стореното възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК, което по горните съображения, настоящият съдебен състав счита за неоснователно.

 

          Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********,*** – адв. В.В. да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:***, бизнес сграда ИВЕЛ – адв. Х.И. на правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 430 ал.1 от ТЗ сумата от 49 230, 06 швейцарски франка – главница по договор HL42402/25.08.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.03.2019 г. до окончателното й изплащане, частична претенция при пълен заявен размер от 91 426, 08 швейцарски франка, сумата от 136, 19 швейцарски франка – дължими застраховки и сумата от 693, 96 лв. лв.  – нотариални такси за подновяване на ипотека като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 869, 16 лв. като неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от  7 966, 69 лв. – съдебни разноски.

    ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.Б.” АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:***, бизнес сграда ИВЕЛ – адв. Х.И. на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 430 ал.1 от ТЗ срещу М.М.М., ЕГН **********,*** – адв. В.В. за заплащане на сумата от сумата от 515, 92 швейцарски франка – такси по чл. 4 от договор HL42402/25.08.2008 г. като неоснователен.

ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:***, бизнес сграда ИВЕЛ – адв. Х.И. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на М.М.М., ЕГН **********,*** – адв. В.В. сумата от  64, 68 лв. – разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

            СЪДИЯ: