Решение по дело №354/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Производството е по чл.396 ал.1 във вр. с чл.389 ал.1 от ГПК.

С определение № 868 от 09.03.2012 г.,постановено по гр.д. № 417/2012 г. на РС гр. С. е отхвърлена като неоснователна молбата на В. И. А. от Г., ул.”Ц.Б. І.”, № 19, за допускане на обезпечение на предявения по първоинстанционното дело отрицателен установителен иск срещу Й. Н. Т. и И. К. Т., и двамата от Г., ул.”К.”, № 18, с правно основание чл.439 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране изпълнението по изп.д.№ 1662/2011г. по описа на ЧСИ-Ш. Д., рег.№ 796, с район на действие ОС-Б.

Срещу определението е подадена частна жалба от В. И. А. от Г. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, и с искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата за допускане на обезпечение на предявения иск бъде уважена.

Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване по силата на чл.396 ал.1 от ГПК съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения :

РС С. е сезиран с молба от В. И. А. от Г. за допускане на обезпечение на предявен иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, насочен срещу Й. Н. Т. и И. К. Т., и двамата от Г., с искане за признаване за установено, че ищцата не дължи сумата от 1618,46лв., представляваща законната лихва, изчислена върху главницата от 17215лв. за периода 17.01.2011г. до 14.12.2011г., дължима по гр.д.№ 1319/2008г. по описа на АС-София, както и сумите-2000лв.-сторени разноски за адвокатско хонорар, и 2483,47лв.-последваща такса по т.26 от тарифата към ЗЧСИ или др.разноски, съгласно ТТР към ЗЧСИ и публични държавни вземания по чл.458 от ГПК в полза на държавата, чрез налагане обезпечителна мярка-спиране изпълнението по изп.д. № 1662/2011г. по описа на ЧСИ-Ш. Д., рег.№ 796, с район на действие ОС-Б..

С атакуваното определение молбата е отхвърлена като неоснователна и не е допуснато исканото обезпечение спиране на изпълнението изп.д.№ 1662/2011г. по описа на ЧСИ-Ш. Д.

След преценка на частната жалба и данните по делото, БлОС намира, че отразените в частната жалба доводи не следва да бъдат споделени, поради следните съображения :

Обезпечението цели защитата на спорното материално право докато трае висящността на процеса. С него се осуетява опасността от промени, които би предприел ответникът, за да попречи на реализирането на тази защита и предполага вероятна основателност на иска. За да бъде допуснато, следва да са налице кумулативно дадени предпоставки, а именно – искът да е допустим, вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. Предявеният иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, гарантиращ възможността на длъжника по изпълнителни дела да предяви по общия исков ред възраженията си за недължимост на присъдените вземания въз основа на издадените срещу него изпълнителни листове, е допустим. Правният интерес от предявяването му е обусловен от необходимостта от защита срещу предприетите действия за принудителното им събиране по реда на изпълнителното производство - ищцата е длъжник по изп.дело № .№ 1662/2011г. по описа на ЧСИ-Ш. Д., рег.№ 796, с район на действие ОС-Б., а ответниците са взискатели по същото, ищцата твърди, че не дължи част от сумата по изпълнителния лист, както и суми по изпълнителното производство, поради което за нея се приема, че е налице правен интерес от предявяване на исковата претенция срещу взискателите по изпълнителното дело. Не е налице обаче втората визирана от закона предпоставка, а именно – вероятната основателност на исковата претенция. В този смисъл правилно РССандански е приел,че приложените писмени доказателства не сочат на вероятна основателност на иска, а поради което и в случая не са налице данни за наличието на обезпечителна нужда. И това е така, тъй като действително предявения иск не е подкрепен с убедителни писмени доказателства,съдържащи факти,настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,по което е издадено изпълнителното основание, които да обосновават неговата вероятна основателност. При съдебното изпълнително основание длъжникът може да оспори изпълняемото право чрез отрицателен установителен иск,основан само на факти,които не са преклудирани със сила на присъдено вещо.

Приложените към исковата молба писмени доказателства по никакъв начин не сочат на факти, настъпили след влизане в сила на цитираното и релевантно към казуса решение и за това не представляват убедителни писмени доказателства за вероятната основателност на исковата претенци. Несъстоятелни са оплакванията в тази връзка визирани в частната жалбата. Фактите на които се гради тезата на жалбоподателката са, че е налице забава на кредиторите, след постановяване на съдебното решение, изразяващо се в неоказано съдействие от тяхна страна на ищцата да изпълни паричното си задължение, не са покрепени от каквито и да било валидни и годни писмени доказателства и към настоящия момент и етап на производството съдът не констатира твърдяната забава на кредиторите и неоказано съдействие от тях за получаване на дъжимото им от ищцата парично задължение. Не е налице твърдяната в частната жалба забава на кредиторите по см. на чл. 95, предл. 2 от ЗЗД, тъй като непосочването на банкова сметка от кредитора, по която длъжникът да преведе дължимата сума/в каквато насока са доводите на ищцата по делото/, не обосновава приложението на чл.95 от ЗЗД. Същата е следвало да предприеме изпълнение по друг начин-плащане в брой или да депозира дължимата сума в банка по местоизпълнението и да уведоми кредитора за това, в каквата насока са и изводите направени от първостепенния съд, които се споделят и от настоящата инстанция. На самостоятелно основание следва да се отбележи, че фактите изложени както в исковата молба, така и в частната жалба по никакъв начин /поне на този етап/ не обуславят недължимостта на ищцата-жалбоподателката на притезанието по издаден изпълнителен лист по гр. дело № 1319/2008г. на АС София, въз основа на който е образувано изп. дело № 1662/2011г. по описа на ЧСИ-Ш. Д..

Освен това, като условие за допускане на обезпечението чл.391 от ГПК предвижда вероятната основателност на иска и невъзможност,или затрудняване на ищеца да осъществи правата по решението,ако обезпечението не бъде допуснато и то ако искът е подкрепен с писмени доказателства,или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер съобразно чл.180 и чл.181 от ЗЗД. В молбата за обезпечение не се изразява готовност за презюмиране на вероятната основателност на иска чрез представяне на парична или имотна гаранция в размер, който следва да бъде определен от съда ,поради което и съдът не обсъжда и прилага нормата на чл.391, ал.1, т.2 от ГПК

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че молбата за допускане на обезпечения напредявения иск е неоснователна и правилно е отхвърлена, поради което атакуваното определение, следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, БлОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 868/09.03.2012 г., постановено по гр.д. № 417/2012 г. по описа на Районен съд гр. С..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: