Решение по дело №18/2019 на Районен съд - Брезник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 май 2019 г.
Съдия: Веселин Кирилов Хайдушки
Дело: 20191710200018
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

47

 

гр. Брезник, 23.05.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 24.04.2019г., IІ-ри състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин Хайдушки

 

при секретаря Марияна Гигова, като разгледа н.а.х.дело № 18 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х.В.Т. против наказателно постановление № 17-1158-006659/28.08.2018 година, издадено от Началник сектор "Пътна полиция" Перник, с което на основание чл. 179, ал.2, пр. 1-во от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв., за това, че на 19.06.2017 година в 18,10 часа в община Брезник, с. Гигинци по път трети клас № 605 с посока от с. Непразненци към с. Габров дол, управлява л. а. „Фиат Брава“ с рег. № РК 9626 ВВ, собственост на Р. С. като на разклона за с. Кошарево поради движение със скорост, несъобразена със релефа на местността /ляв завой/ реализира ПТП, като самокатастрофира, отклонявайки се в дясно в ПЗ. Ж-7 и напускайки пътното платно в крайпътно дърво.

 

 

 

 

Със същото наказателно постановление на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл. 150 А ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв., за това, че на посочената в него дата и място управлява с отнето СУМПС.

Жалбоподателя Х.В.Т., по изложени в жалбата доводи, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Лично или чрез своя пълномощник не е участвал в хода на съдебното производство, за което е бил редовно призован.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник, сектор "ПП" – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.

От фактическа страна:

На 19.06.2017 г, около 18:10 часа свидетелите Е.В.А. и К.Г.М. и двамата на длъжност "мл.автоконтрольор" в сектор "ПП" при ОД на МВР-Перник, изпълнявайки служебните си задължения извършили проверка по сигнал за настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ в района на община Брезник в с. Гигинци. При пристигане на място, установили, че Х.В.Т., управлявайки лек автомобил „Фиат Брава“ с рег. № РК 9626 ВВ, с посока от с. Непразненци към с. Габров дол на разклона за с. Кошарево, поради движение със скорост, несъобразена със релефа на местността /ляв завой/ реализира ПТП, като самокатастрофира в крайпътно дърво. От реализираното ПТП били причинени материални щети на МПС-то. Свидетелят Е.А. приел, че водачът е допуснал инцидента, тъй като е управлявал колата със скорост, която е била несъобразена с релефа на местността, с оглед наличието на ляв завой на пътното платно, поради което и в присъствието на К.Г.М. поставил началото на административнонаказателното производство срещу него, съставяйки му акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 041443/19.06.2017 г., с който приел, че водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Както и виновно е нарушил разпоредбата на чл. 150 А ал.1 от ЗДвП – управлявал с отнето СУМПС.

При предявяване на акта водачът, същият отказал да го подпише, като отказа е оформен с пописа на свидетеля – А.Д.В..

След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН административнонаказващият орган /АНО/ приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на Х.В.Т. за нарушения на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и чл. 150 А ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 179, ал.2, предл. 1-во от ЗДвП и чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП наложил административни наказания глоби в размер на по 200 лв. /двеста лева/ за двете нарушения.

Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 01.11.2018 г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства АУАН бл. № 041443/19.06.2017г., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР, справка картон на водач Х.В.Т., които кореспондират със свидетелските показания на К.Г.М. и А.Д.В..

От правна страна:

Разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП сочи, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В обстоятелствената част на АУАН и НП е описано, че жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „Фиат Брава“ с рег. № РК 9626 ВВ, поради несъобразена скорост със релефа на местността /ляв завой/ реализира ПТП, като самокатастрофира, отклонявайки се в дясно в ПЗ. Ж-7 и напускайки пътното платно в крайпътно дърво.

При описание на нарушението са посочени всички признаци от неговия състав, поради което и жалбоподателят не е бил поставен в неизвестност за какво деяние следва да понесе административнонаказателна отговорност, в каквато насока е изложил голословни доводи в жалбата си. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за пътнотранспортни произшествия. В случая навлизането в ляв завой е предполагало водачът да управлява автомобила при необходимост със скорост по-ниска от разрешената, при която ударът би бил предотвратим. Разрешената скорост е тази, която законът допуска в определените участъци от пътищата и за която има поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни да се съобразяват, а съобразена е тази, която с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е длъжен да избира, с оглед недопускане на пътнотранспортно произшествие. Жалбоподателя се е поставил в невъзможност да избегне произшествието, като не е изпълнил изискването по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Няма никакво съмнение, че допуснатото нарушение на правилата за движение е в непосредствена причинна връзка с настъпилия резултат.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП /ДВ, бр.101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление. Наказващият оран правилно е определил вида и размера на наказанието, което е наложил на Т., а именно в неговата абсолютна стойност от 200 лева, която изключва възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН.

По второто нарушение:

 

 

 

 

На Т. на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. за осъществен състав на административно нарушение по чл. 150 А от ЗДвП. При извършена проверка в Дежурната оперативна част на ОД на МВР Перник на посочената в акта и в наказателното постановление дата и място контролните органи са установили, че Т. е с отнето СУМПС. Съдът намира, че Т. е осъществил фактическия състав на описаното нарушение и правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност. При определяне на размера на наложеното наказание административно наказващия орган се е съобразил с тежестта на нарушението, с обстоятелството, че по делото са приложени писмени доказателства за налагани до момента наказания за извършени административни нарушения на разпоредбите на ЗДвП от страна на жалбоподателя и е наложил наказание в  над средния размер, предвиден в закона, което съдът намира за правилно и законосъобразно. Съобразил се е и със завишената обществена опасност на нарушенията от този вид.

С оглед гореизложеното съдът намира, че при издаването на обжалваното НП не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което прие, че е законосъобразно, което води до неговото потвърждаване.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изяло наказателно постановление № 17-1158-006659/28.08.2018 година, издадено от Началник сектор "Пътна полиция" Перник към ОД МВР-Перник, с което на Х.В.Т., ЕГН:**********, адрес: *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ на основание чл. 179, ал.2, предл.1-во от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 20, ал.2 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ на основаниеч л. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл. 150 А ал.1 от ЗДвП.

 

 

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: