Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
гр. Русе, 17.06.2020 год.
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично
заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Димана Стоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.т.д. № 73 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от „Агроремпроект -98“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Русе, бул. „Липник“ № 123, чрез адв.
Г.Я., против Решение № 1969 от 25.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 2123/2019
по описа на Русенски районен съд. В жалбата се излагат съображения за
неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че неправилно първостепенният съд е отказал да
разгледа направеното от въззивното дружество в първоинстанционното производство възражение за прихващане.
Сочи се, че въззивното дружество и ответник в първоинстанционното производство е добросъвестен подобрител
на процесния имот, извършените подобрения са
документирани със съответни строителни и счетоводни книжа, извършени са със
знанието и съгласието на ищеца – собственик на подобрения имот. Твърди се, че
по делото е установено по несъмнен начин, че подобрителят
е отстранен от имота по време на висящността на
процеса след изтичане на срока за отговор на исковата молба, поради което
направено възражение за прихващане е извършено своевременно.
С въззивната
жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което след като се приеме възражението за прихващане и се установи
размерът на дължимото обезщетение за извършени подобрения да се извърши
прихващане.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – „Държавна Консолидационна
Компания“ ЕАД, гр. София, ул. „Тинтява“ № 86 – правоприемник на „Летище Стара
Загора“ ЕООД – заличен търговец, с който се изразява становище за
неоснователност на същата и се излагат съображения относно правилността на
обжалваното решение. По-конкретно се излагат съображения, че релевираното възражение за прихващане със стойността на
извършените подобрения е преклудирано, поради което
правилно не е разгледано от първостепенния съд.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение правилността му, по наведените от въззивната
страна доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа
страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД.
С обжалваното решение „Агроремпроект – 98“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Липник“ № 123, представлявано
от О. Г. В. е осъдено на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати на „Летище Стара
Загора“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, кв. „Кольо
Ганчев, ЕИК *********, представлявано от инж. М.С.Г., правоприемник на „Летище
Стара Загора“ ЕАД, сумата от 1259.34 лв., представляваща мораторна
лихва върху сумата от 13992 лв. главница по Договор за абонаментно обслужване,
платена в хода на процеса за периода от падежа на всяка месечна вноска до
завеждане на исковата молба, както и сумата в размер на 444.75 лв.,
представляваща законна лихва върху същата главница за периода от датата на
предявяване на исковата молба 15.04.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Настоящата въззивна инстанция
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира, че фактическата обстановка се установява така,
както е изложена подробно от първоинстанционния съд.
В този смисъл не са инвокирани възражения от
страните. Безспорно установено е по делото, че страните са били в облигационна
връзка по повод сключен между тях договор от 28.05.2016 г., по силата на който ищецът „Летище Стара Загора“ ЕООД е
предоставил на ответника „Агроремпроект – 98“ ЕАД
магазия за абонаментно ползване – открита площадка от 600 кв.м. В чл. 2 от
договора страните са се договорили абонатът „Агроремпроект
– 98“ ЕАД да заплаща месечна цена в размер на 960 лева без ДДС, както и сумата
от 100 лева без ДДС за охрана. В чл.8 от договора е уговорен срокът за плащане
– ежемесечно до 10-то число на следващия месец по банков път.
По делото са
представени 11 броя фактури, всяка една за сумата от 1272 лева с ДДС, издадени
за абонаментната цена и цената за охрана за периода от месец юли 2017 г. до
месец октомври 2017 г. и за периода от месец юни 2018 г. до месец декември 2018
г. общо за сумата от 13992 лева.
При първоинстанционното
разглеждане на делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по което е установило, че претендираната
главница по процесните фактури е платена от ответното
дружество след завеждането на иска, като е посочил дата на плащане по всяка
една от фактурите. В заключението е изчислено обезщетение за забава върху
главниците за периода от датата на падежа на всяка фактура до датата на
завеждане на иска – 1259.34 лева, както и законната лихва върху претендираната главница от датата на завеждане на иска до
датата на плащането – 444.75 лева.
Във връзка с
настъпилото в хода на делото плащане на главницата ищцовото
дружество е оттеглило претенцията си за сумата от 13992 лева и производството в
тази част е прекратено.
Във второ по ред
открито съдебно заседание, проведено на 23.10.2019 г. ответното дружество е
представило изявление за прихващане, отправено до ищцовото
дружество, получено от последното на 04.10.2019 г. видно от приложената обратна
разписка. Съобразно текста на изявлението, ответното дружество заявява, че
прави възражение за прихващане на вземането на „Летище Стара Загора“ ЕОДД до размер
на сумата от 5922.90 лева, представляваща стойността на извършените подобрения
в държания до края на 2018 г. недвижим имот, дължимо на основание чл. 72 и сл.
от ЗС. Ответното дружество заявява, че прави възражение за прихващане с
процесуалноправен характер.
Въз основа на така
установените правнорелевантни за спора факти от първоинстанционния и въззивния
съд по възраженията на
страните, съдът приема следното от правна страна:
Основният спор,
въведен с въззивната жалба е дали е преклудирано направеното в хода на делото (във второ по ред
съдебно заседание) възражение за прихващане на вземане на въззивното
дружество срещу въззиваемото за подобрения, направени
в имота, предмет на договора. Възражението за съдебно прихващане въвежда
нов предмет в процеса. То е конститутивно и за
упражняването му е необходимо изрично изявление. Следователно същото следва да
бъде направено по правило в срока за всички защитни конститутивни
възражения, а именно – в срока за отговор (или за първоначален отговор в
производството по търговски спорове). В този смисъл е разяснението, дадено в т.
4 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – когато насрещното вземане, с което се
прихваща, е спорно (неликвидно), т.е. негов предмет е едно спорно право, за
което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо
(чл. 298, ал. 4 ГПК), при което ефектът на прихващането ще се прояви след
влизане в сила на съдебното решение, на общо основание (чл. 131, ал. 2, т. 5 и
чл. 133 ГПК) същото може да бъде направено най-късно с отговора на исковата
молба и заявяването му по-късно, включително пред въззивния
съд, е недопустимо. От това правило процесуалният закон е предвидил две
изключения в разпоредбата на чл. 371 от ГПК, съгласно която възражение за
прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови
доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната
инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в
сила съдебно решение или заповед за изпълнение. Макар систематичното място на
цитираната норма да е в специалното производство по търговски спорове, това
правило следва да намери приложение и в общия исков процес – в този смисъл т. 4
от ТР 1 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното и като взе предвид
характера на направеното от въззивното дружество
възражение за прихващане, въззивната инстанция
намира, че не са налице изключенията на чл. 371 от ГПК за разглеждането му,
макар и заявено след изтичане на срока за отговор на исковата молба. Това е
така, защото за установяването на вземането за подобрения, с което ответното
дружество прави изявление за прихващане, е необходимо събирането на нови
доказателства от една страна, и от друга страна вземането не е съдебно
установено. Поради същата причина възражението за прихващане не може да бъде
заявено и разгледано за първи път и пред въззивната
инстанцията.
Поради изложеното и
доколкото доводите във въззивната жалба се свеждат до
неправилното неприемане на заявеното от ответното дружество възражение за
прихващане, то правилно първостепенният съд е уважил претенцията на ищцовото дружество за обезщетение за забава върху
главницата за периода от датата на забавата до завеждането на иска, както и
законната лихва от датата на предявяване на иска до датата на плащане на
главницата.
Ето защо настоящата въззивна инстанция намира въззивната
жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
При
този изход на делото право на разноски има въззиваемата
страна, която е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК, заедно с два
броя фактури за заредено гориво на обща стойност 66.30 лева и свидетелство за
регистрация на МПС. Претендират се разноски, съгласно списъка - 800 лева
адвокатско възнаграждение, 66.30 лева
пътни разходи и 10.00 лева дневни. По делото се намира договор за правна защита
и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева,
платимо по банков път, но не са ангажирани доказателства, че същото е платено.
Липсват доказателства и по отношение на претендираните
дневни разходи в размер на 10 лева. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на
разписка. Доколкото в случая доказателства за заплащането на уговореното
възнаграждение не са представени, то същото не би могло да бъде присъдено на въззиваемото дружество. Същото се отнася и за претендираните дневни разходи в размер на 10 лева. Поради
изложеното основателно се явява искането
за присъждане на разноски единствено за сторените пътни разходи в размер на
66.30 лева, за които са представени доказателства. Ето защо на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК въззивното дружество „Агроремпроект – 98“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати
на въззиваемото дружество Държавна Консолидационна Компания“ ЕАД сумата от 66.30 лева разноски
за въззивната инстанция.
Воден
от горните мотиви, Русенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1969 от 25.11.2019 г., постановено по гр.д.№
2123/2019 по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Агроремпроект -98“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Русе, бул. „Липник“ № 123, чрез адв.
Г.Я., да заплати на „Държавна Консолидационна
Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Тинтява“ № 86 – правоприемник на „Летище Стара Загора“ ЕООД – заличен
търговец, сумата от 66.30 лева – разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.