Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.02.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИЛИАНА СТАНКОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13306 по описа на
съда за 2017 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. второ ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Я.Н.Я. твърди, че на 27.05.2010 г. в 14,10 ч. е задържан от органите
на МВР за 24 часа, като на същия ден били извършени и действия по претърсване и
изземване в дома на родителите му, както и в личния му автомобил и личен обиск.
Твърди, че с постановление от 28.05.2010 г. бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл. 321 , ал. 2 вр. с ал.
1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и му е взет мярка задържане за 72 ч. и бил приведен в ареста на
ОЗСА – гр. Кърджали, след което, с определение от 31.05.2010 г. на Окръжен съд
гр. Кърджали му била взема и мярка „задържане под стража“. Сочи, че с
определение от 13.07.2010 г. мярката му за неотклонение е изменена на „домашен
арест“, която мярка търпял от 15.07.2010 г. до 10.12.2010 г., когато е
постановено постановление за прекратяване на наказателното производство.
Твърди, че в последствие това постановление е отменено и делото е върнато на
Окръжна прокуратура Кърджали и така несигурността му продължила, като с
постановление от 25.10.2012 г. на Окръжния прокурор на гр. Кърджали
наказателното производство по д.п. № 2/2010 г. по описа на ОСлО
в ОП- Кърджали било прекратено.
Ищецът сочи, че арестът му бил публичен – бил извършен в кафене в центъра
на града, в който работи и живее, пред очите на приятели и съграждани, и
получил широк медиен отзвук за акция на ГДБОП, част от специализирана операция
„Мутрите 2“ срещу организирана престъпна група за извършване на тежки
престъпления. Сочи, че публичният му арест и медийното му отразяване са се
отразили съществено на неговата чест, достойнство и добро име в обществото, тъй
като от 1992 г. той работи в системата на МВР и цялото му кариерно развитие е
свързано с борба с престъпността, както в родния си гр. Кърджали, така и в гр.
София, където е сред бивши колеги и приятели е известен като отговорен
служител. Твърди, че самият му арест бил извършен от негови бивши колеги от гр.
София, а колегите, с които е работел в гр. Кърджали, в последствие го видели
при задържането му. Унизен бил и пред майка си, която го видяла с белезници,
както и имал неудобство пред децата си, като задържането му, в т.ч. и под
домашен арест му пречело ефективно да упражнява родителските си задължения, а
синът му бил едва на 1 годинка, дъщеря му – на 6.
Твърди, че и след прекратяване на наказателното производство не е получил
успокоение, тъй като останал с усещане, че може отново да започне и че
негативните емоции няма никога да приключат. Претендира справедливото
обезщетение за наведените неимуществени вреди в размер на 50 000 лева и лихва за забава от датата на влизане в сила на
постановлението от 25.10.2012 г.. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратурата на Р.България оспорва вида и интензитета на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и техния размер като
несъобразен с критериите, посочени в т.
ІІ на ППВС 4/1968 г. Прави възражение за погасителна давност по отношение на
претенцията за лихва за забава.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.
1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Разпоредбата
визира няколко самостоятелни хипотези, представляващи самостоятелни основания
за ангажиране отговорността на държавата една, едно от които е в случаите на прекратяване
на наказателното производство, поради това, че деянието не е извършено от
лицето или не представлява престъпление, какъвто е настоящият.
В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице.
Следователно държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките
и страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение
на държавните органи и служители, като нейната отговорност е гаранционна и
обективна, поради което не е необходимо вредите да са причинени виновно от
длъжностните лица.
Установява се от материалите по д.п. № 2/2010 г. на ОСл.С
Кърджали, че на 27.05.2010 г. в 14.10 ч. е задържан Я.Н.Я. и на същия е извършен личен обиск на лицето, както и
претърсване и изземване в жилището, в което живее.
С постановление от 28.05.2010 г. по д.п. № 2/2010 г. на ОСл.С Кърджали
ищецът Я.Н.Я. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321 а, ал. 1 вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 НК- за
това, че при условията на продължавано престъпление за периода 25.07.2009 г. –
13.12.2009 г. в гр. Кърджали, участвал в група, ръководена от З.П.К.извършвала
частна охранителна дейност в дискотека бар „Олимп“ и заведение бар „Клуб 99“
гр. Кърджали, без да имат право на това и без лиценз по Закона за частната
охранителна дейност, която група с внушаването на страх със закани, извличала
облаги от тази си дейнвост, като му е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72ч., считано от 15,42
ч. на 28.05.2010 г.. На същата дата е извършен разпит на Я. като обвиняем, като
разпити след това са извършени на 10.06.2010 г., на 11.08.2010 г., на
18.08.2010 г., на 25.08.2010 г., 01.09.2010 г., 09.09.2010г.
С определение № 456/31.05.2010 г. по отношение на Я.Н.Я.
е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение № 192,
влязло в сила на 13.07.2010 г., на Пловдивски апелативен съд, мярката му за
неотклонение е изменена в „домашен арест“. С постановление от 03.12.2010 г.
досъдебното производство е прекратено, а мярката за неотклонение отменена. Спостановление от 11.07.2011 г. на Апелативна прокуратура
гр. Пловдив постановлението е отменено и са дадени указания за извършване на
действия по разследване. С постановление за прекратяване на наказателното
производство от 25.10.2012 г. е прекратено досъдебно производство № 2/2010 г.
по описа на ОСО в ОП Кърджали, пр.пр. № 29/2010
г. срещу Я.Н.Я. и още три лица, за
престъпление по чл. 321 а, ал.2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 НК, като срокът за обжалване на остановлението по отношение на Я. е изтекъл на 06.11.2012
г.
Предвид изложеното по
делото се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на
отговорността на държавата на посоченото в исковата молба основание.
Видно от представените по делото разпечатки от сайтовете на електронни
медии – rodopi24.bg
на задържането на трети души при акция на ГДБОП около 15,00 ч. на
27.05.2010 г. е отразено, както в регионалния ежедневник, така и на национално
ниво, като е посочено, че акцията е стреснала посетители в хотел Арпезос в центъра на гр. Кърджали, като същата е извършена
от маскирани полицаи, които са нахлули в заведение и с викове са проснали
задържаните, известни като групата на Злати или „силоваци“,
като е посочено, че по информация, подадена от пресцентъра на ВМН членовете на
организираната престъпна група са се занимавали с изнудване. Конкретно за
задържаните е посочено, че те със сила и заплахи принуждавали местните да
заплащат за охрана, заплашвали жертви и свидетели на престъпления, извършвани
от групата за да откажат да свидетелстват. Не се установява имената или лицата
на задържаните и конкретно на ищеца да са медийно оповестени.
От представените копия на регионалният вестник „Родопи 24/7“ – бр.
59/02.06.2010 г., бр. 62/10.06.2010 г., бр. 117/01.12.2010 г., бр.
104/27.10.2010 г. копие на бр. 120,
година от 08.12.2010 г. , бр. от 15.12.2011 г. се установява, че и след
задържането случаят е бил актуална новина, като отражение в медията е намерило
и освобождаването на членовете на група, станала нарицателна като „Групата на Златето“.
Според показанията на свидетелката Я., тя е съпруга на ищеца. Свидетелката
сочи, че съпругът й бил задържан на 27.05.2010 г.. Тя била пред блока с малкия
им син, когато видяла патрулката, от която излязъл Я.
с белезници. Майка му, била на пейката пред блока и също го видяла. Полицаите
започнали да тършуват в дома им, а съпругът й й казал
да се погрижи за майка му, че е с болно сърце и че всичко ще бъде наред, тъй
като е станала някаква грешка. По време на претърсването свидетелката сочи, че
съпругът й бил видимо притеснен – блед, с пресъхнала уста. Сочи, че в ареста
съпругът й бил близо два месеца, даже завела малкото им дете да го види, а от
голямата им дъщеря скрили истината и тя така й не разбрала какво се е случило.
Според Я., когато се прибрал в къщи под домашен арест, съпругът й продължил да
бъде притеснен, нямало как да обяснят на децата защо не може да излиза с тях,
гостите спрели да идват. Наказателното производство било прекратено и съпругът
й си отдъхнал и 2-3 месеца след това предявил иск за вреди срещу държавата,
след което го уведомили, че наказателното производство се възобновява и целият
ужас се стоварил обратно. Това ги принудило да оттеглят предявения иск.
Свидетелката сочи, че са малък град и все още хората ги гледат с недоверие.
Сочи, също така, че задържането му било медийно отразено в града, а
прекратяването на наказателното производство нямало никакво медийно отразяване.
Към момента на задържането на съпруга й той работел в семейният им бизнес,
търговия, който тя продължила да управлява. Към момента на депозиране на
показанията на свидетелката съпругът й се занимавал със семейният им бизнес и
имал фитнес в гр. Кърджали, където живеят.
Според показанията на свидетеля К.Н., той познава ищеца от 1994 г., когато свидетелят започнал работа в МВР, а Я. вече работел там. Дълго време работели заедно и между тях се създали добри, приятелски взаимоотношения. Свидетелят сочи, че Я. се ползвал с авторитет и уважение сред колегите, които са работели с него и го познавали. Свидетелят сочи, че Я. работел в групата за Бързи действия в гр. Кърджали, след това в Икономическа, след което дошъл в гр. София и започнал работа в отряд „Кобра“, а след това в отдела за експулсиране на имиграционната служба, като винаги работата му е била свързана с по-висок рисков фактор на изпълнение на задачите. Според Н., Я. винаги се е ползвал с добро име сред колегите и познатите. В деня на задържането му той бил нощна смяна и го видял коридора, запитал го какво става, а Я. му отвърнал, че не знае за какво е задържан, като изглеждал видимо спокоен. По-късно от разговорите на колегите разбрал за какво е задържан приятелят му. Според свидетеля, случаят имал голям отзвук в града, който не е голям и хората се познавали, а медиите дали широко отражение на случая, което не повлияло добре на отношението на хората към Я.. Хората, които го познавали не вярвали, че публикуваното е истина, но тези които не го познавали се съмнявали, че това може да е така. Според Н. не е станало в обществото, че делото е прекратено и той не знае да има официално опровергаване в медиите. Когато е ходил на гости на приятеля си, по време на домашния му арест, последният му е споделял, че му е много обидно, че е бил видимо много наранен от това, че е бил всеотдаен към полицейската работа, тежко му била, че колеги, с които някога е работил са го задържали. Свидетелят сочи, че Я. отслабнал и станал по-затворен, неразговорлив, не възстановил много от приятелските си взаимоотношения. Сочи, че Я. напуснал системата на МВР по собствено желание, тъй като придобил право на по-ранно пенсиониране.
От събраните
по делото гласни доказателства се установява, че в причинна връзка
с воденото срещу ищеца наказателно производство той е претърпял неимуществени вреди свързани с притеснение от хода и изхода на
наказателното производство.
Установява се, че повдигнатото обвинение най-съществено е засегнало доброто име на ищеца в
обществото, тъй като задържането му е станало публично в центъра на града, в
който живее и работи, като освен на месно ниво случаят е медийно отразен и в
националните медии като част от акция срещу организирана престъпна група с яркото
наименование „Мутрите 2“. Установява се, също така, че съществено са засегнати
и чувството за чест и достойнство на ищеца, тъй като цялата му професионална кариера
скоро преди момента на задържането му е било в органите за държавна власт, с
вързани с опазването на обществения и правов ред.
За причинените вследствие на
незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди,
следва да бъде определено обезщетение, което, съгласно § 1 от
ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост. Негативните
емоции и страдания при обвинение за извършено престъпление, което ищецът не е
извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер
и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент (така
решение № 483 от 9.06.2010 г. по гр. дело № 1091/2009 г. на ВКС, II ГО). Съдът
при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени
вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението, неговата
продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на
неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за
процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв
интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били
извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение,
като определеният му размер не следва да бъде и източник на обогатяване за
пострадалия (така решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г. на
ВКС, III ГО, решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. дело № 2946/2014 г. на ВКС,
IV ГО, решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО,
решение № 28 от 06.02.2018 г. по гр. дело № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и
други). Като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда
служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.
При определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав съобрази, продължителността на периода, през
който обвинението е повдигнато и поддържано – почти 2 години и половина; това,
че повдигнатото обвинение е за тежко престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода
за срок до 5 години; обстоятелството,
че по отношение на ищеца са приложени най-тежките мерки за неотклонение –
„задържане под стража“ – за срок от 45 дни и „домашен арест“ – за срок от 141
дни . От значение
за определяне размера на наказанието са обстоятелствата, че задържането на
ищеца е станало при публична акция, станала широко медийно известна с гръмко
название, дадено от органите на МВР, съдържащо съществено негативно внушение. При определяне
размера на обезщетението съдът взема предвид и това, че ищецът
към момента на привличането му като обвиняем
е неосъждан, както и това, че приятелският
кръг на ищеца
е основно от негови бивши колеги,
служители в органи, чийто фунции са свързани с
опазване на обществения ред и повдигнатото и поддържано обвинение съществено е
накърнило доброто име и достойнството на ищеца. Същевременно не се установява,
горните обстоятелства да са се отразили на ищеца в изключителна, над обичайната
степен, в личния и професионалния му живот – децата му не са разбрали за
повдигнатите срещу него обвинения, запазен е семейният бизнес. При отчитане
на всички посочени обстоятелства, както и като взе
предвид принципа на справедливостта и като съобрази икономическата
конюктура в страната към датата на
стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателното
производство,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, във връзка
с образуваното срещу него и водено наказателно
производство, приключило с постановление
за прекратяване, поради това, че дейнието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, възлиза
на 7
000 лева. Искът следва
да бъде уважен
за тази сума
и отхвърлен до пълния предявен размер.
По отношение
искането за присъждане на законна
лихва.
Отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление.
От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера
на присъденото обезщетение – така Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В конкретния случай постановлението за
прекратяване е станало окончателно на 06.11.2012 г.
По възражението за погасителна давност.
Вземанията за лихва са забава се
погасяват с изтичане на кратка – 3-годишна давност, която започва да тече от
датата на възникване на вземането. Искът е предявен на 17.10.2017 г., поради
което погасени по давност са вземанията за лихва за забава за периода преди
дата 17.10.2014 г.. Искът следва да бъде отхвърлен за лихва за забава за
периода 25.10.2012 г. – 16.10.2014 г.
По
разноските.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева
– платена държавна такса.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. на Р. Б., с адрес: гр.
София, бул. „**********, ДА ЗАПЛАТИ
на Я.Н.Я., ЕГН: **********, на основание
чл. 2, ал.1, т. 3, пр. второ ЗОДОВ сумата
в размер на 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 321а , ал. 2
вр. с ал. 1, вр. с чл. 26,
ал. 1 НК, по което досъдебното
производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва от 17.10.2014 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 10, ал. 3,
пр.1 ЗОДОВ – сумата в размер на 10,00 лева - разходи за държавна
такса, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата над сумата
от 7 000 лева до
пълния предявен размер от 50 000 лева, както и иска за лихва за забава за периода 25.10.2012 г. –
16.10.2014 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: ………………..