Определение по дело №1509/2009 на Окръжен съд - Варна

М О Т И В И

 

към присъда № 23 по НОХД № 1509 по описа за 2009 год. на Варненския окръжен съд

 

Варненският окръжен прокурор е внесъл в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Ю.И.Ю., ЕГН ********** по обвинение за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 214, ал.2, т.2, вр.чл. 213 а, ал.З, т.2 и т.7, вр.чл. 26 ал.1 от НК, за това, че на през периода м. юли 2008 г. до м. 02. 2009 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив с цел да набави за себе си имотна облага, принудил чрез заплашване за нанасяне на телесна повреда П.В.П. да претърпи нещо противно на волята му- да му предаде неколкократно суми пари, и с това му причинил имотна вреда в размер на 12 800 лв.- значителни имуществени вреди.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа така възведеното обвинение. Излага аргументирани доводи за неговата доказаност от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в размер към средния, което да бъде изтърпяно ефективно. По отношение на предявения граждански иск изразява становище за неговата основателност и доказаност по размер.

Защитникът на подс.Ю. счита, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства не подкрепят обвинителната теза и не могат да посочат подзащитния му като автор на инкриминираните деяния. Излага собственото си предположение, че гр.ищец и ч.подс. доброволно е предоставил известни парични суми на подзащитния му в изпълнение на дадено обещание за финансово подпомагане. Пледира безалтернативно съдът да признае подзащитния му за невинен и да го оправдае изцяло по предявеното обвинение. Изразява становище и за неоснователност на предявените гр.искове.

Подсъдимият Ю. депозира подробни обясняние, в които обаче отрича изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Заяви, че е получил от пострадалия П. сума в значително по-малък от инкриминирания размер, при това предоставено му доброволно от него като обезщетение за претърпяната от него трудова злополука. В последната си дума заявява, че никога не е заплашвал ч.подс.П..

След преценка на релативните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Частният обвинител и гр.ищец П.П. притежавал търговското дружество „Компас-транс” ЕООД Варна, което се занимавало със строителна дейност.

През 2007 год. дружеството започнало изграждането на жилищна сграда в парцел, находящ се в гр.Варна, ул. „Иван Богоров” № 14. По повод на строителните мероприятия, на 19.11.2007 г. П. наел свид.Ф. да положи подова замазка на част от жилищата в строителния обект. Без да иска разрешение или изобщо да уведоми П., Ф. от своя страна привлякъл да му помагат сина му - Д. Я. и подс. Ю.. Св.Ф. възнамерявал да подели с тях дължимото му възнаграждение при изпълнение на работата. По този повод подсъдимият Ю. започнал да работи на обекта като строителен работник.

На 27.12.2007 г. в хода на строителните работи Д. Я. и подс. Ю. паднали от подемник от височина около осем метра. В резултат - двамата получили тежки наранявания, изразяващи се в счупване на прешлени за Я., и фрактура на долен крайник за Ю.. П. бил уведомен за станалото и незабавно отишъл в здравното заведение, където били настанени двамата. Въпреки липсата на всякакви договорки между него и пострадалите от инцидента, решил от чисто човешко съпричастие да им окаже необходимата финансова помощ за провеждането на адекватно лечение. За неотложните операции превел по сметка на здравното заведение сумата от 6000 лв. за Я. и 1400 лв. за Ю.. Тъй като нараняването на Я. било със сериозни последствия, по своя инициатива П. продължил да подпомага семейството му финансово  - с по 1000 лева месечно в продължение на цялата 2008 год. През първите три месеца на  2008 г. П. намалил тази помощ на 500 лв. През м.март 2009 г. П. решил да преустанови предоставянето на фин.средства на св.Я., тъй като изпитвал финансови затруднения. Провел разговори с близките на Я., в които им обяснил положението си, а те от своя страна се отнесли с необходимото разбиране и по този начин приключили техните взаимоотношения.

Аналогично било поведението на свид.П. и по отношение на Ю. - след изписването му от болницата П. го подпомагал по своя преценка с парични средства. Тъй като физическото състояние на Ю. първите два месеца след напускането на здравното заведение не му позволявало да се придвижва сам, парите предавал на свид. С.П. – жената, с която подсъдимият живеел на съпружески начала. Обикновено тя или подсъдимият се обаждали на св.П. по GSM-a и си уговаряли срещи. Св.П. предал на Св. П. на два пъти суми в общ размер 2000 лева. До възстановяването на Ю.,*** 2008 г. по своя инициатива П. му предоставял ежемесечно финансова помощ от по 1000 лева, или общо - 5500 лв.

Тъй като през м. юли 2008 г. подс. Ю. видимо се е бил възстановил, свид. П. решил, че е настъпил моментът да преустанови неговото подпомагане, тъй като вече той бил в състояние да работи и да се издържа сам. Когато обаче споделил това свое решение с подс.Ю., последният не останал доволен и реагирал остро. Заявил му, че трябва да продължи ежемесечно да му предоставя парични средства и то в завишен размер - от по 1400 лева, защото в противен случай щял да му натроши краката. Подсъдимият обяснил на П., че познава хора, които да свършат тази работа. За да затвърди у П. впечатлението, че тази заплаха е реално изпълнима, подсъдимият му обяснил му, че знае къде живее, къде му е офиса. Свид. П., знаейки и за съдебното минало на подсъдимия, възприел неговите думи като реална опасност за здравето си, поради което и решил да му се подчини. От този момент св.П. заживял в страх, които се отразил на душевното му равновесие. Подсъдимият започнал настоятелно да търси св.П. по телефона и да настоява за изплащането на сумите. В резултат на психическия натиск, св.П. приел да се срещнат през месец август 2008 год. и избрал това да стане пред Катедралния храм на гр.Варна, тъй като мястото било оживено и му гарантирало някаква безопасност.

П. започнал да моли свои познати и приятели да го придружават при принудителните му „срещи” с подсъдимия. През месец август 2008 год. св.П., придружен от своя приятел св.Я.С. отишли в района на Катедралния храм, гр.Варна с автомобила на П.. Св.С. го паркирал успоредно на пейките пред храма, където чакал подс.Ю.. Св.С. останал в л.а. и свалил стъклата, за да чува добре разговора им, тъй като подозирал, че нещо не е наред. Видял как св.П. предава пари на подсъдимия и чул как последния казал: „Ако ти счупя краката, хубаво ли ще ти е?” Когато св.П. се върнал в колата, св.С. го попитал колко пари е дал. Св.П. му казал, че е дал 1400 лв. С. го посъветвал да спре да плаща, но П. се страхувал от последствията, пък и се надявал това да е за последно.

По аналогичен начин се развили събитията и през месец септември 2008 год. – подс.Ю. се обадил на П. по GSM-a и отново настоял за среща пред Катедралата. Отново св.П. помолил Я.С. да го придружи и двамата отишли до там с л.автомобил на частния обвинител. С. отново останал в колата, паркирана максимално близко до мястото на срещата. Свид.П. слязъл и предал на подс.Ю. отново сумата от 1400 лв. Св. С. посъветвал приятеля си да се оплаче в полицията, но П. отказал с надеждата, че това е последния път, когато ще му се налага да плаща, че повече няма да бъдат искани от него пари.

През м.октомври 2008 год. обаче подс.Ю. отново потърсил по GSM-a св.П., той от своя страна отказвал провеждането на разговорите. Но подсъдимият бил упорит и в крайна сметка казал на П., че знае защо го търси и че трябва за пореден път да се дойде на Катедралата, защото имал нужда от пари за лечението си. Св.П. се опитал да възрази, че от инцидента са минали вече 10 месеца, че подсъдимият е възстановен, но в крайна сметка отново му предал сумата от 1400 лв. при вече станалите обичайни обстоятелства и под страх от осъществяване на заявените от подсъдимия посегателства върху здравето му.

Тъй като през месец ноември св.П. няколко дни поред отхвърлял телефонните обаждания на подс.Ю., той предполагал, че подсъдимият ще го причака край строителния обект. Затова помолил св.Т.В. да го придружи при отиването му до строителния обект на ул. „Иван Богоров” № 14. Там го чакал подсъдимият и св.С.П.. При срещата им подсъдимият казал на св.П.: „Защо се криеш? Искаш да стане нещо по-лошо, ли?” И П. отново му дал 1400 лв.

По аналогичен начин подс.Ю. през месец декември 2008 год. отново посетил същия строителен обект и получил от св.П. 1400 лв.

В началото на месец февруари 2009 г. свид. С. отново придружавал свид. П. – след последните срещи с подсъдимия на строителния обект, започнал да го посещава само в присъствието на св.Я.С. – видно от показанията на свид.В.П., която живеела на съпружески начала с частния обвинител. Малко след като двамата пристигнали на строителния обект в Варна ул. „Иван Богоров" № 14, там се появил и подс. Ю.. Този път той пристигнал с черен джип „Шевролет Каптива” с рег. № В 5167 РС. Заедно с него от МПС-то слезли още три лица- свид. С., свид. И., свид.А.. Докато Ю. и П. разговаряли, тримата стоели в близост, без да вземат пряко участие в разговора. Подсъдимият поискал за пореден (седми) път сумата от 1400 лв., като подчертал отново, че ако не получи парите ще се саморазправи с него. Свид. П. допълнително притеснен и от демонстрацията на „жива” сила, чрез присъствието на свидетелите С., И. и А., отново дал на подсъдимия 1400 лв.

Няколко дена по-късно, на 09.ІІ.2009 год., подсъдимият отново намерил свид. П. на строителната площадка. Този път обаче поискал да му бъде дадена сумата от 3000 лева. Тъй като св.П. не разполагал с толкова голяма сума, частният обвинител помолил за отсрочка. Подсъдимият се съгласил и малко по-късно му се обадил по GSM-a и му наредил да отиде с парите в намиращата се наблизо сладкарница „Синчец”. Св.П. така и направил – отишъл към обяд в сладкарницата и там предал на подсъдимия 3000 лева, поставени в плик, с надеждата, че това е последната сума, плащана от него на подсъдимия.

На 13.ІІ.2009 г. в 09.11 ч. подс. Ю. се обадил на свид. П. и отново поискал 3000 лв., като отново заявил, че при отказ, ще се саморазправи с него. Уговорили се да се срещнат на обичайното място – пред Катедралния храм, гр.Варна. Този път обаче П. решил вече да сложи край на претенциите на подсъдимия и уведомил органите на I^-во РУ МВР Варна. Когато подсъдимият се явил на срещата поискал парите в този момент бил задържан от органите на I РУ МВР Варна.

Горната фактическа обстановка съдът прима за установена въз основа на всички събрани гласни доказателства – частично чрез обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите П.П., Я.С., Т.В., Д.С., В.П., Р.А. и К.Ф. и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство.

 

При преценка на доказателствата на основание чл.14 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, с оглед установяване релевантността им за доказване на фактите по делото, съдът изцяло възприе и кредитира показанията на свидетеля П.П. - пострадал от деянието, които се подкрепят от показанията на свид.С., Т. В., Д.С., В.П.. В хода на цялото наказателно производство свидетелят П. депозира единни и непроменяни показания, в които последователно и логично излага събитията – обстоятелствата, при които се е запознал с подсъдимия, причините да го подпомага не само доброволно, но и по своя инициатива след преживяната тежка травма, причините, поради които е пожелал да спре изплащането на тази доброволно предоставяна финансова помощ, реакцията на подсъдимия в момента, когато му е било съобщено това решение. Свидетелят П. не само убедително пресъздава отправените му заплахи, но за тях свидетелстват и други лица, възприели ги лично при едни или други обстоятелства – напр. Я.С. е чул подс.Ю. да казва на П.: „Ако ти счупя краката, хубаво ли ще ти е?”; св.Т.В. при друга среща между подсъдимия и частния обвинител е чул Ю. да изрича следното : „Нали ти казах да не ме караш да те търся, защото може да стане лошо. Носиш ли ми парите?”; св.В.П. също е възприела изречени от подсъдимия заплахи: „Ще ти счупя краката. Ще бъдеш в инвалидна количка. Аз знам къде живее твоето семейство...” Същите трима свидетели имат и преки впечатления от емоционалното състояние на пострадалия, в което той е изпаднал след упражнената спрямо него псих.принуда от страна на подсъдимия – отслабнал, прижълтял, затварял се сам в тъмна стая, избягвал контакти с хора. Очевидно св.П. е бил до такава степен притеснен от възможността тези заплахи да бъдат осъществени на практика, че това се е отразило на неговото психично здраве, и именно затова е извършил описаните по-горе актове на имуществено разпореждане. Неговите твърдения се потвърждават и от предоставените по делото разпечатки от мобилните оператори „Мобилтел” ЕАД, София и „Космо България Мобайл” ЕАД, София, от които се установява истинността на твърдението му, че контактите са били установявани по инициатива на подсъдимия или на свид.Св. П.. Горното категорично опровергава тезата на подсъдимия и на св.Св.П., че частният обвинител по своя инициатива, доброволно е предоставял средствата, нещо повече – той да е бил активната страна и да е търсел контакт с тях.

На следващо място, твърдението на частния обвинител, че към края на месец юли 2008 год. затрудненията в движението на увредения долен крайник на подсъдимия са били отзвучали, се потвърждава от обстоятелството, че от 01.VІІІ.2008 год. Ю. е бил в трудово-правни отношения с „Топ Билд” Варна, видно от писмо на ТД НАП, гр.Варна. Т.е. подсъдимият към 01.VІІІ.2008 год. е бил в такова физическо състояние, което да му е позволявало да полага труд като строителен работник и да се издържа сам, в унисон и с изложеното от частния обвинител.

Настоящият състав на ВОС изключи от доказателствата, върху които изгради вътрешното си убеждение частично обясненията на подсъдимия Ю., които прецени като негова процесуално допустима защитна позиция, която обаче бе категорично опровергана от показанията на коментираните по-горе свидетелски показания и посочените писмени доказателства. Настоящият състав на ВОС не споделя становището на защитата за недостоверност на показанията на св.П., С. и В.П.. Защитата намира за съществено противоречие, дискердитиращо тяхната доказателствена годност, обстоятелството, че П. и С. не възпроизвеждат по абсолютно идентичен начин отправените заплахи от страна на подс.Ю.. Подобна прецизност не може да бъде изисквана от хора с различна емоционалност и различна обвързаност със ситуацията. Нормално е св.П., имал многобройни срещи и разговори с подсъдимия да не е в състояние ясно да разграничи кои точно реплики в кой точно разговор са били изречени. Същественото е, че и частният обвинител, и коментираните по-горе свидетелски показания описват логиката и последователността на действията на подсъдимия по един и същи начин. Естествено е след повече от две години след събитията да възникнат някакви пропуски във възприятията им – като напр. кога точно и с кого е бил св.П. при многобройните си контакти с подсъдимия. Свидетелят П.П. с упоритост и убеденост, неразколебана в нито един момент, е посочвал подсъдимия като автор на деянието. За разлика от всички други свидетели, разпитани в хода на съдебното следствие, св.П. е пряк очевидец на всички деяния, поради което и единствен пряк източник за тях. Всички други гласни доказателства установяваха събития, развили се преди или след тях, поради което и те не могат за разколебаят извода на съда за достоверността на показанията на пострадалия. В този ред на мисли, съдът счита за необходимо да отбележи, че прецени с особено внимание показанията на св.С.П. – съжителствала с подсъдимия на семейни начала. Обясним е опитът и на двамата, предвид билзиките им отношения и съпричастността на свид.Св. П. с осъществените деяния, да облекчат положението на подсъдимия, създавайки версията за поето задължение от страна на частния обвинител в размер на 30 000 лв. за обезщетяване на уврежданията на подсъдимия в резултата на злополуката, както и за да не се тъжи в Инспекцията по труда, за това, че е работил без трудов договор. Тази теза обаче се преценява като защитна от съда, тъй като се опровергава от събраните доказателства. На първо място, К.Ф. свидетелства за това, че сума в значително по-голям размер 50-60 000 лева, действително е била спомената при разговорите им с П.П., но не от частния обвинител, а от св.Ф., който я е поискал, но не е била обещана. Ако подсъдимият е считал, че тя му се дължи по една или друга причина, то не означава, че насрещната страна е поела подобно задължение. Още повече, че подобно поведение би противоречало на елементарната логита, тъй като компетентните органи са били уведомени за злополуката, станала на строителния обект, извършили са проверка и са отразили констатациите си в Протокол № 8/19.І.2008 год. на Дирекция „Областна инспекция по труда” – Варна, за извършена проверка на „Компас транс АД” ЕООД, гр.Варна по повод злополука, станала на 27.ХІІ.2007 г. с Данаил Кемалов Я.ов и Ю.И.Ю. на строителен обект в грл.Варна, ул. „Иван Богоров” № 14. Т.е. за частния обвинител не е било нужно да „купува мълчанието” на подсъдимия, както твърди защитата.

Така установените фактически обстоятелства мотивираха съда да приеме от правна страна, че подс. Ю.И.Ю., ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, визиран в разпоредбата на чл.214, ал.2, т.2, вр.чл.213а, ал.З, т.2 и т.7, вр.чл. 26 ал.1 от НК, тъй като, през периода м. юли 2008г. до м. 02. 2009г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив с цел да набави за себе си имотна облага, принудил чрез заплашване за нанасяне на телесна повреда П.В.П. да претърпи нещо противно на волята му- да му предаде неколкократно суми пари, и с това му причинил имотна вреда в размер на 12 800 лв. - значителни имуществени вреди.

Квалификацията „опасен рецедив” се определя от обстоятелството, че подс.Ю. с присъда по НОХД № 92/92г. на ОС Варна е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 256 ал.2 вр.чл. 199 ал.2 т.2 вр.чл. 20 ал.2 вр.чл. 26 ал.1 от НК, за което като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 20 години. С определение на ОС Варна, постановено на 20.ХІІ.2006 год. по ЧНД 2354/06г. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка на това наказание „Лишаване от свобода”, като му е определен изпитателен срок от 3 години, 1 месец и 28 дни.

Квалфикацията „значителни имуществени вреди” се определя от обстоятелството, че размерът на инкриминирана имуществена вреда надвишава размера на мин.работната заплата към момента на деянията над 14 пъти, което удоволетворява критерийте установени с константната съдебна практика – Решение № 312 от 27.VІ.2008 год. на ВКС на РБ.

Деянието е извършено умишлено.

Причини за извършване на деянието - стремеж към облагодетелстване по неправомерен начин и установени престъпни навици.

При определяне наказанието на подсъдимия Ю.И.Ю., съдът, съгласно чл.54 НК, прецени степента на обществена опасност на деянието, като относително ниска за този вид престъпления, с оглед на обстоятелството, че за осъщестяването му подсъдимият е използвал единствено психическа принуда, макар и през един продължителен период от време.

Личността на подс.Ю. разкрива по-висока обществена опасност, предвид предходната съдимост, която като елемент от квалификацията, не се отчита като отекчаващо отговорността му обстоятелство. От друга страна, подсъдимият след осъждането си, е направил опит да се интегрира в обществото - полагал е обществено полезен труд, освен това е с увредено здраве, предвид претърпяната злополука.

Горното мотивира съда да определи на подс.Ю.  наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства,  под средния размер, предвиден в санкцията на специалната норма, а именно “Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ години, които да изтърпи при първоначален строг режим, в Затвор.

Съдът констатира, че деянията, за които подс.Ю. е признат за виновен с настоящата присъда, са извършени в рамките на изпитателния срок, които е било отложено изпълението на остатъка от 3 години, 1 месец и 28 дни от наказанието „Лишаване от свобода”, наложено му по НОХД № 92/92 год. на ВОС. Горното сочи на извода, че са налице предпоставките по чл.70, ал.7 от НК за постановяване на отделното изтърпяване на неизтърпяната част от коментираното наказание, при първоначален СТРОГ режим. 

 

         по отношение на на граждански искове:

 

Като призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.214, ал.2, т.2 от НК с пострадал П.В.П., съдът уважи изцяло предявената деликтна претенция за обезщетяване на нанесените вреди в размер на 12800 лв., ведно с лихвата от деня на увреждането. Съдът ЧАСТИЧНО уважи и предявения граждански иск за репариране на претърпени от свидетеля неимуществени вреди. Съдът намира, че съответно на реално претърпените болки и страдания от гражданския ищец, върху чиято личност подсъдимият Ю. е упражнил единствено  психическа принуда, но която се характеризира с висока интензивност и упоритост, е обезщетение в размер на 2 000 лв. Съдът отхврърли претенцията за разликата до 10 000 лева, тъй като я прецени като несъответна на обема на причинените нарушения на нормалния ритъм на живот на семейството на свидетеля..

На основание чл.189 ал.3 НПК съдът възложи на подсъдимия сторените по делото разноски, както и заплащането на държавна такса върху размера на уважените граждански искове – 592 лв.

По отношение на вещественото доказателство - Мобилен телефон марка „Самсунг” модел „SGH660” с IMEI 353566011060087, ведно със СИМ карта на Глобул № 89359051100204181754, съдът постанови след влизане на присъдата в сила да бъде върнат на неговия собственик - подс. Ю., тъй като нито е послужил при осъществяване на деянието, нито е бил предмет на престъплението, т.е. не са налице предпоставките за неговото отнемане в полза на Държавата по чл.53 от НК.

Съдът счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

        Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                        Съдия при ВОС: