Р Е
Ш Е Н
И Е №205
гр.Пловдив,19.02.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,гражданско
отделение,І гр.с.,в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова,като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 1630 по описа за 2017г. , за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба, подадена от Сдружение с нестопанска цел „Български
есперантски съюз“, със седалище и адрес на управление- гр.София, ул. “Странджа“
№79-81, с която е предявен против Й.А.М. ,ЕГН **********, с адрес-*** ,иск с
правно основание чл.108 от ЗС.
Твърди
се в исковата молба и в уточняващата молба от 11.07.2017г. ,че ищецът е
собственик на недвижим имот ,представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.519.372.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на ****, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК ,с адрес-****,
който самостоятелен обект се намира в сграда №*, разположена в ПИ с
идентификатор 56784.519.372, с предназначение на обекта: за склад, брой нива-1,
с площ от 128,53 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата, като самостоятелният обект съгласно нотариален акт №29/1999г. на СВ
,съставлява : приземен/бивш избен/ етаж с площ от 128,53кв.м, разположен в
сградите ,построени в имоти пл.№*** и пл.№***. Изложено е, че за изграждането
на гореописания имот е било извършено отчуждаване със Заповед
№СД-225/26.08.1987г. на *** ,на основание чл.63,ал.1,т.2 и т.4 във вр. с чл.70,
ал.1,т.2 от ЗТСУ/отм./, на част от избен етаж от имот пл.№***,кв.***по плана на
*** от собствениците Н. Х., В. Д., Й.М. и В. Х., ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата, както и на целия избен етаж и партерното
складово помещение в североизточната част на жилищната сграда на ***,
собственост на М.Г. и М.Г., като всички собственици са обезщетени имотно. В
отчуждения имот е било извършено, съгласно одобрен проект от 06.09.1985г. и
строително разрешение от 17.04.1984г., строителство на обект „***“ ,въведен в
експлоатация с акт 16 от 26.05.1988г. Твърди се ,че обектът-реконструкция
/преустройство/ на съществуващи сгради,представляващ - избен етаж-клуб, със
застроена площ от 128,53 кв.м /процесния обект/ и партерен етаж - заседателна
зала ,канцелария и фоайе /партерният етаж впоследствие е реституиран и не е
предмет на делото/, е извършено със средства на БЕС, като същият не е актуван
за държавен или общински. Заплащането на отчуждените и посочени по-горе имоти
също е извършено със средства на БЕС .Със Заповед от 22.11.1989г. на *** е
наредено новопостроеният обект „***“ да се предаде от СД “***“ към *** на
„БЕС“.Сочи се ,че имотът е деклариран от
ищеца като негова собственост и че последният е заплащал дължимите
местни данъци за него. С оглед изложените факти и обстоятелства ,ищецът счита
,че процесният имот е станал негова собственост по силата на закона-на
основание чл.2,ал.3/отм./ от ЗОС тъй като
е извършено отчуждаване по реда на чл.63, ал.1, т.2 и т.4 от ЗТСУ и
чл.6,ал.1 и 2 и чл. 8 от НДИ; заплащане
на строителството /преустройството/ на имота със средства на БЕС и предаване на
имота на Български есперантски съюз със заповед от 22.11.1989г. на ***. Освен
това се твърди ,че ищцовото сдружение с нестопанска цел „Български есперантски
съюз“ е правоприемник и продължител на
основания през 1907г. във Велико Търново „Български есперантски съюз“ .При
условията на евентуалност се поддържа ,че ищецът е станал собственик на
процесния имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност с начален
момент –от предаването на имота на БЕС с акт №16 от 26.05.1988г. до м.
06.1998г. ,като в този десетгодишен период се включва и владението на
праводателя- БЕС ,което обхваща периода от 26.05.1988г. до 21.11.1991г.-датата
на вписване на ищеца в регистъра за ЮЛ с нестопанска цел с решение на СГС от
21.11.1991г. ,а владението само на ищеца е в периода 21.11.1991г.-до м. юни
1998г. Твърдяното наличие на придобивна давност е било установено с нотариален
акт за собственост на недвижим имот ,придобит по давностно владение №29/1999г.
Твърди
се още, че през 1993г. ответникът Й.М. ,Н. Х. и В. Д. са поискали да бъде
отменено отчуждаването на процесния избен етаж. Със Заповед №ОЗ-92-758 от
28.10.1992г. на *** е отказано да бъде отменено отчуждаването и възстановена
собствеността върху избения етаж. По повод подадена жалба на горепосочените
лица против заповедта от 28.10.1992г. е било образувано ахд№608/1993г. на ПОС
,по което с решение от 25.07.1994г. съдът е отхвърлил жалбата .Влязлото в сила
решение на ПОС не е било допуснато до преглед и отмяна по реда на надзора с
решение по адм.дело №6287/1994г. на Върховен съд. В мотивите на решението е
изложено ,че мероприятието ,за което е извършено отчуждаването –„***“ е
реализирано. Посочено е ,че през 2004г. ищецът е предявил иск с правно
основание чл.109 от ЗС против ответника, Н. Х. и В. Д. за осъждането им да
преустановят неоснователните действия ,с които пречат на ищеца да упражнява
правото си на собственост по отношение на процесния имот ,който иск е бил
отхвърлен.
Изложено
е също ,че едва през 2016г. ищецът е узнал, че ответникът се е снабдил с
нотариален акт №112, т.95 от 28.12.2011г. на СВ- *** за констатиране право на
собственост по обстоятелствена проверка върху процесния имот. Сочи се, че този
нотариален акт няма конститутивно действие и не може да прехвърли правото на
собственост в патримониума на ответника, той няма и материална доказателствена
сила по см. на чл.179,ал.1 от ГПК, но за да отпадне легитимиращото му действие,
на основание чл.537,ал.2 от ГПК ищецът иска същият да бъде отменен. Твърди се
ответникът не е владял имота явно ,спокойно и необезпокоявано в продължение на
10 години, за да го придобие по давност. Твърди се ,че владението на ответника
е било установено по скрит начин и неговата скритост е траяла до момента, в
който същият е поискал да бъде нанесен като собственик на имота в кадастралната
карта през м.юли 2016г. ,а установеното от ответника по скрит начин владение
няма действие по отношение на ищеца, докато трае скритостта. Сочи се , че
ответникът дори да владее имота към настоящия момент ,то той не го е владял 10
и повече години, за да го придобие по давност. Същият не е декларирал имота в
данъчната служба при Община *** и не е заплащал през годините местните данъци и
такси за имота.
С
оглед посочените факти и обстоятелства ,се иска от съда да постанови решение ,с
което да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на гореописания недвижим имот -самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.519.372.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на ***. Заявено е и искане за отмяна на нотариален акт №112/2011г. на СВ-*** за
констатиране на правото на собственост на ответника по обстоятелствена проверка.
Подробни
аргументи за основателност на иска са изложени в писмена защита на процесуалния
представител на ищеца-адвокат М.. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски.
От
страна на ответника Й.М. в срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба ,с който е изразено становище ,че предявеният против него иск е
допустим ,но е неоснователен. Посочено е ,че не се установява Сдружение
„Български есперантски съюз“, регистрирано с решение от 21.11.1991г. по
ф.д.№9449/ 1991г. ,да е правоприемник и продължител на основания през
1907г. в гр. Велико Търново БЕС, както и
че липсва твърдение ищецът да е владял имота към момента на снабдяване с
констативен нотариален акт на основание давностно владение от 04.06.1999г.
Ответникът е направил възражение за изтекла в негова полза придобивна давност
,като твърди ,че от 1992г. и до настоящия момент единствено и само той владее
процесния имот, като владението му е било явно ,спокойно и непрекъснато в
продължение на много повече от 10 години, като е манифестирал пред всички трети
лица в т.ч. и пред представители на ищеца факта ,че свои имота със съзнанието
,че е единствен собственик. Оспорва констативния нотариален акт ,с който се
легитимира ищецът досежно констатираното с него ,като придобито по давност,
право на собственост на ищеца. Предвид изложеното ,ответникът моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Заявено е искане за присъждане на разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност
, намира следното:
Видно е от решение от
21.11.1991г. на СГС по ф.д.№9449/1991г.,че на основание чл.136 и сл. от ЗЛС е
регистрирано сдружение с нестопанска цел с наименование „Български есперантски
съюз” ,със седалище- гр. София ,Община „Възраждане”, бул. ”Х. Ботев”№97 ,с ***
П.А.Т.. Посочено е в решението, че Уставът ,приет от БЕС на 13.02.1991г. ,ведно
с измененията от 14.09.1991г. следва да се считат за неразделна част от
решението.
Представен е по делото Протокол
№1/13.02.1991г. , от който се установява, че на посочената в него дата се е
състояло Учредително събрание /Конгрес/ ,на което са взети решения за
учредяване на БЕС –правоприемник и продължител на основания през 1907г. в гр.
Велико Търново БЕС ,регистриран във Фирмено отделение на СГС по ф.д.№121 от
1934г., чието фирмено дело липсва ;за избор на ръководни органи - комитет
,ръководство, председател, контролна комисия и за приемане на устав на съюза.
Съгласно удостоверение на СГС, по
данни от азбучника БЕС е регистриран по ф.д.№121/1934г. ,но фирменото дело не е
налично и липсват данни за извършвани промени ,прекратяване или заличаване.
Представен е Устав на БЕС ,приет
на учредителното събрание ,като в т.30 от същия- собственост е посочено, че БЕС
и звената му ,които са със статут на ЮЛ притежават собственост на движимо и
недвижимо имущество в страната и чужбина; съюзните звена без юридическа
самостоятелност стопанисват имотите на БЕС по места, на основание решение на
ръководството.
Видно е от удостоверение на СГС
от 16.11.2016г. по ф.д. 9449/1991г.,че Сдружение „Български есперантски съюз“, със
седалище и адрес на управление-гр. София, ул.“Странджа“ №79-81, е вписано в
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под №92, том 2, стр.85, по ф.д.№9449/1991г.
Установява се по делото ,че със
Заповед №СД-225/26.08.1987г. на ***, на основание чл.63, ал.1, т.2 и т. 4 вр. с
чл.70, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./ е извършено отчуждаване на част от избен етаж
от имот пл.№*** ,кв.** по плана на ***, както следва: 1/ 6 идеална част,
собственост на Н. Х.; 1/3 идеална част ,собственост на В. Д.; 1/ 3 идеална част,
собственост на Й.М. и 1/ 6 идеална част ,собственост на В. Х., ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата, както и целия избен етаж
и партерното складово помещение в североизточната част на жилищната сграда на
ул.***, собственост на М. Г. и М. Г.. Видно от съдържанието на заповедта ,всички
собственици са били обезщетени имотно- с по едно избено помещение за всяко
жилище от предвидените такива по одобрен архитектурен проект. Не е било уважено
искането на В. Х. ,Й.М., Н. Х. и В. Д. за обезщетяване с жилища и гараж ,тъй
като отчуждаването засяга само избената част от сградата. Посочено е в
заповедта ,че разходите по преустройството на избения и частта от партерния
етаж на сградата на ул.*** ще бъдат за сметка на инвеститора- „Български
есперантски съюз”.
Видно от удостоверение изх. №А
846003 от 23.07.1998г. на Община ***, издадено е разрешение за строеж
№44/17.04.1984г. ,което е представено по делото, на името на СД“ИСС“-*** за обект-
представителство на Международна есперантска школа и преустройство на жилищните
етажи в имоти №№***, ***, ***, ***, кв. “***“, ул.***. Според удостоверение с изх.№8652/1998г.
,издадено от „***“ АД ,е бил сключен договор между БЕС и СД ”ИСС -***” /сега „***”
ЕАД/ за проектиране и строителство №18/12.08.1983г. на обект „***“ в *** ,с
местонахождение на обекта- ул.“***“ №** и ул. “***“ №** ,в имоти пл.№*** и пл.№***
,в партерния и избения етажи. Отчуждаването на частта от избите в имот пл.№***
е извършено със Заповед №225/ 26.08.1987г.,а заплащането на отчуждените имоти е
със средства на „Българския есперантски съюз”. Сумите са преведени с платежно
нареждане от 29.12.1985г.; извършеното строителство за реконструкция на
сградите е разплатено със средства на БЕС, преведени със същото платежно
нареждане.
Със Заповед №ИК-2866 от 22.11.1989г.
на *** е наредено новопостроеният обект „***”, приет от строителната организация
при условията на Правилника за капитално строителство, да се предаде от СД
”Изграждане на селищните системи” към *** на „БЕС” като основно средство с обща
инвентарна стойност 204130лв.
Копие от горепосочената заповед
,заедно с копие от кредитен превод от 29.12.1985г. ,направен от окръжното
ръководство на БЕС -*** ,за закупуване и реконструиране на сградите в ***, са
изпратени с писмо №32/ 12.09. 1991г. на *** до БЕС- гр.София за осчетоводяване.
Видно от представеното
удостоверение изх.№5027/1998г. на „***“ АД ,обектът „***“ в имоти пл.№*** и №***
в кв.** по плана на ****, е проектиран по одобрено задание от 29.09.1983г. и
построен съгласно одобрен проект от 06.09.1985г. и строително разрешение №44/ 17.04.1984г.
Същият е напълно завършен и предаден в експлоатация на Български есперантски съюз
с акт 16 от 26.05.1988г. Посочено е в удостоверението ,че обектът представлява-
избен етаж- *** ,със застроена площ от 128,53 кв. м и партерен етаж-заседателна
зала ,канцелария и фоайе ,като партерният етаж впоследствие е реституиран.
Установява
се още от представените по делото доказателства ,че Й.М. , Н. Х. и В. Д. са
депозирали искане до Кмета на Община *** да бъде отменено отчуждаването на
избения етаж в сградата в имот пл.№*** , *** по плана на *** ,с местонахождение-
*** . Със Заповед №ОЗ-92-758 от 28.10.1992г. на Кмета на Община *** е отказано
да бъде отменено отчуждаването и възстановена собствеността върху имота. Срещу
заповедта е подадена жалба от горепосочените лица, въз основа на която е било
образувано ахд №608/1993г. на ПОС. С влязло в сила решение от 25.07.1994г. , постановено
по това дело ,съдът е отхвърлил жалбата ,като е счел ,че мероприятието ,за което
е извършено отчуждаването–„***“, е реализирано .Прието е ,че с извършеното
строителство в отчуждения имот е създаден нов обект по вид и предназначение- за
обществено обслужване .С решение №3832/ 18.06. 1996г. на ВКС ,ІІІ ГО по адм.
дело №6287/1994г. е оставена без уважение молбата на Й.М. ,В. Д. и Н. Х. за
допускане на преглед и отмяна по реда на надзора на влязлото в сила решение на
ПОС.
Съгласно писмо
изх.№96460058/13.05.1996г. на Община ***, обектът на ул. *** ,представляващ
избен етаж от сградите в имоти с пл.№*** и №*** ,кв.** по плана на ***, не е
актуван като държавен /общински , тъй като със заповед от 26.08.1987г. е
извършено отчуждаване на основание чл.63 и сл. ЗТСУ/отм./ ,по което
отчуждително производство за обекта „***” страна в качеството си на инвеститор
е бил БЕС ,чиято собственост е новопостроеният обект.
Видно от удостоверение
изх.№ОС-119 от 18.02.1998г. и удостоверение изх. №ОС-389/13.04.1999г. на Община
***, обектът на *** /бивша ***/, представляващ избен етаж от сградите в имоти
пл.№*** и пл.№***, кв.** по плана на ***, не е актуван като държавен до 01.06. 1996г.
,както и като общински. Посочено е ,че със Заповед №СД-225/26.08.1987г. е
извършено отчуждаване, на основание чл.63,ал.1,т.2 и т.4 от ЗТСУ ,по което
инвеститор е бил БЕС.
Представено е извлечение от
инвентарна книга на Сдружение „БЕС”, от което е видно ,че под №4 в същата е
вписан като дълготраен актив –имот в *** , съставляващ приземен етаж- *** от
128,53 кв.м, находящ се в ***.
Установява се от приетото
удостоверение на Община *** ,Д”МДТ”, че през 2000г. имотът е деклариран от
ищцовото сдружение/ с отчетна стойност 1380лв. /,което е заплащало данъчните
задължения за него за периода 2000г.-2006г., както и за 2011г.-2013г., а за
времето 2006.-2010г. такива не са били дължими. С декларация от 30.01.2012г. е
деклариран от Й.М. имот ,представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.19.372.1.5. Отразено е в удостоверението ,че данъци и такси
за имота са платени от ответника за периода 2007г.-31.12.2017г.
Представен е договор за наем,
сключен на 08.01.1991г., между БЕС ,в качеството на наемодател, и „П.”,като
наемател, съгласно който наемодателят предоставя под наем за срок от три години
описаните помещения, машини и съоръжения и посуди от сградата в *** ,под
наименованието-„***”, находящ се на ***, използвана за културно –просветни
цели.
През 1999г. „Български
есперантски съюз“-София се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост с №91, том 2, рег.№2805, д.№899/1999г. ,с който е признат за собственик
на основание давностно владение на недвижим имот - приземен /бивш избен/ етаж, с площ от 128,53 кв.м, разположен в сградите ,построени в имоти -пл.№*** ,за който е отреден парцел ХV , и пл.№***, за който е отреден
парцел ХІV, по плана на ***, находящи се в ***/
бивша улица ***/, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградите ,построени в имоти пл.№*** и пл.№***, и съответното право на строеж,
при описаните съседи.
Приложено
е гр.д.№ 1398/2004г. ,от което се установява, че на 01.03.2004г. ищецът е подал
пред ПРС искова молба ,с която е предявил иск с правно основание чл.109 от ЗС против
ответника М. ,Н. Х. и В. Д. ,като е претендирал същите да бъдат осъдени да
преустановят неоснователните действия ,с които му пречат да упражнява правото
си на собственост по отношение на процесния имот. По делото съдът е постановил
решение, с което ответниците са били осъдени да преустановят неоснователните си
действия ,с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху
приземния етаж с площ от 128,53кв.м ,разположен в сградите в имоти с пл.№** и
пл.№***, при описаните граници ,чрез осигуряване на достъп до процесния етаж
през входната врата на жилищната сграда на ул.”***” №**, изградена в имот пл.№***,
изразяващ се в отключване на входната врата на жилищната сграда и предоставяне
на ключ от същата. С решение №19/08.01.2007г. по в.гр.д. №2060/2005г. на ПОС решението
на първоинстанционния съд е било отменено ,а искът по чл.109 ЗС -отхвърлен.
Решението на въззивната инстанция е обжалвано от БЕС пред ВКС ,който с решение
№47/07.04.2008г. го е отменил и е върнал делото за ново разглеждане. По
образуваното в.гр.д. №1108/2008г. е постановено решение №1996/ 30.12.2008г. ,с
което е отменено изцяло решение №72/20.05.2005г. на ПРС по гр.д. №1398/2004г. и
е отхвърлен предявеният от БЕС иск по чл.109 ЗС. За да отхвърли заявената
претенция ,съдът е приел ,че „БЕС” не е собственик на процесния имот на
поддържаното от него основание –придобивна давност. Освен това е посочено в
решението ,че достъпът до процесното помещение нито по проект ,нито фактически се
е осъществявал през западния вход на сградата в имот пл.№***, през който ищецът
претендира да му се осигури достъп. Този вход е бил използван за достъп до
жилищните етажи на сградата, в която обекти притежават ответниците по това дело.
Видно от представения протокол от съдебно
заседание ,проведено на 26.03. 2001г., по
нохд №763/2000г. на ПРС, съдът е одобрил
споразумение ,с което подсъдимият Й.М.
се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.129,ал.1,вр. с ал.2
вр. с чл.54 НК ,затова че на 25.08.1999г. в *** е
причинил средна телесна повреда на В. Т. Ж..
Приет е по делото нотариален акт за констатиране право на собственост по обстоятелствена
проверка №198, том VІІ, рег.№5781,
дело №1218/2011г., с който ответникът Й.М. е признат за собственик по давностно
владение на недвижим имот ,представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.519.372.1.5 , с адрес на имота- ***.
От вписаните данни в нотариален
акт №198/2011г. е видно ,че за установяване правото на собственост върху
процесния имот ответникът е представил и нотариален акт за покупко-продажба с №84,
том ІV, д.№1167/1981г. Последният е приет по делото и установява ,че с договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 08.04.1981г. ответникът е придобил
недвижим имот- втори етаж от четириетажна жилищна сграда, със застроена площ от
53,47 кв.м, с 1 /3 идеална част от общите части на сградата, избата ,тавана и
дворното място от 69 кв.м- имот пл.№***, който имот се намира на ***.
С оглед установяване на твърдените от страните релевантни за
спора факти по делото са събрани и гласни доказателства-изслушани са показанията на свидетелите на ищеца-
В. Т. Ж. и П. Г. Б., както и тези на ответника- А. Ж. А. и С. Л. П..
Свидетелите на ищеца- В.Ж. и П. Б.
заявяват ,че са *** в БЕС ,съотв. от *** и от ***г. ,като първият е бил *** от ***
до *** ,след това **** на БЕС- ***, бил е *** на *** на БЕС, *** на ***- *** до
около *** ,а вторият- *** от *** и до настоящия момент. Свидетелите знаят имота
,намиращ се на *** , сега ***, твърдят ,че този имот бил предоставен на БЕС от ***
,помещенията преди това били използвани за стол на предприятие ,а на приземния
етаж, чиято площ е около 127-130 кв.м, имало изхвърлени ненужни вещи и
отпадъци. В периода 1984г.-1988г. се извършило преустройство на предоставените
на БЕС помещения ,през 1988г. базата била обзаведена и започнала да се използва
за културно-просветни мероприятия, провеждали се срещи ,курсове по *** и др.
езици. За времето от 1991г. до 1994г. имотът бил предоставен под наем на фирма с
уговорка- през деня да се провеждат мероприятия на БЕС ,като след изтичане
срока на договора за наем имотът продължил да се ползва за нуждите на съюза до
1996г.-1997г. След реституиране на част от имота на *** входът за процесния
имот бил затворен и оттогава никой нямал достъп до него. *** на БЕС ,сред които
свидетелите ,потърсили среща с някои от собствениците, чиито имоти били реституирани
,за да разговарят с тях за осигуряване на достъп до имота. На ***, при опит за провеждане на такъв разговор,
свидетелят Ж. бил ударен от ответника, а впоследствие откаран в болница с три
избити зъба и счупена кост на носа. По късно-през 2004г. от БЕС било заведено
дело във връзка с имота ,което продължило до 2008г., но изходът му не бил
благоприятен за ищеца. Свидетелят Ж. твърди ,че е виждал зазидания вход към
процесния имот и след инцидента през 1999г. ,а и към 2005-2006г.
Съдът намира ,че следва да се
кредитират показанията на ищцовите свидетели , които са убедително депозирани
,кореспондират помежду си ,а и намират опора в представените по делото писмени
доказателства.
Свидетелят на ответника- А.
излага ,че познава Й.М. от 1967-1968г. ,гостувал е в имота му на *** –първия
път през 1980-1981г. , когато се върнал от работа в ***, а след това към 1986г.
През 1992г. се видели с Й., тогава ответникът го помолил да му помогне да
разбие стената към помещението на приземния етаж ,за да си го вземе ,но
свидетелят не отишъл. Според последния, стената съществувала до 1992г.-1993г. ,Й.
сам я разрушил ,след което поставил врата. Същевременно свидетелят заявява, че
е съдействал на ответника да си закупи врата, както и да я постави. Сочи ,че не
е ходил в имота на Й. след 1992г. , но знае ,че той си го ползва.
Свидетелят С. П. твърди ,че
процесният имот е бил закупен от ответника през 1981г. ,заедно с други обекти
от сградата на ***. За период от около пет години имотът бил отчужден ,след
което реституиран. Временно вратата за имота била зазидана ,пред нея имало изградена
стена, която била премахната към 1992г. Оттогава Й. си владее имота ,в него
имало вещи ,оставени от членове на ищцовия съюз .Свидетелят не си спомня да е
влизал след 1992г. във въпросното помещение .
С оглед на така събраните
доказателства и установени обстоятелства, съдът намира ,че предявеният иск е
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.108
от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това.
За да бъде уважена
ревандикационната претенция ,следва да се докаже кумулативното наличие на определените
от закона предпоставки: ищецът да е собственик на спорната вещ и ответникът да
упражнява фактическата власт върху нея без правно основание.
В случая обект на търсената с
осъдителния иск защита е описаният в исковата молба недвижим имот
,представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.519.372.1.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, по отношение индивидуализацията
на който не се спори.
Ищецът счита, че е станал собственик на спорния имот по
силата на закона -на основание чл.2 ,ал.3 от ЗОС /отм. /,предвид построяването
на същия до 13.07.1991г. със средства на праводателя му- БЕС ,а при условията
на евентуалност твърди да е придобил собствеността на имота по давност- в
резултат на давностно владение, присъединено към това на праводателя му и продължило
в заявения период от време- от 26.05.1988г. до м. 06.1998г.
Ответникът не оспорва, че владее процесния
имот, отказва предаването му на ищеца и поддържа, че е собственик на имота вследствие на изтекла в негова полза придобивна
давност по см. на чл.79, ал.1 от
ЗС, като давностното владение върху имота е упражнявано от 1992г. и до
настоящия момент. Същият се е
снабдил с констативен нотариален акт, който е оспорен от ищеца с твърдения ,че
ответникът не е придобил правото на собственост чрез заявения придобивен
способ.
Установи се въз основа на събраните
по делото доказателства ,че от първоначалните собственици Н. Х., В. Д., Й.М. и В. Х., на основание чл.63, ал.1, т.2 и т. 4
вр. с чл.70, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./, е извършено отчуждаване на част от избен
етаж от имот пл.№*** ,кв.** по плана на ***, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата, както и на целия избен етаж и партерното
складово помещение в североизточната част на жилищната сграда на ***,
собственост на М.Г. и М. Г., за изграждане на обект „***” ,като органът по
отчуждаването е обезщетил собствениците имотно.
Според разпоредбата на чл.63,ал.1 от ЗТСУ /отм./ ,в редакцията ,обнар. ДВ , бр.29/1973г., недвижими имоти на граждани, кооперации и
обществени организации могат да бъдат отчуждавани за осъществяване на
мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, предвидени по
застроителния и регулационен план.
По делото не е спорно и се
установи от влязлото в сила решение по ахд №608/ 1993г. на ОС-Пловдив, че
мероприятието ,за което е извършено отчуждаването - изграждане на обект „***”, е
реализирано ,като в избения етаж е създаден нов обект по вид и предназначение ,различен
от отчуждения.
От приетите-удостоверение от
23.07.1998г. на Община *** и удостоверения с изх.№8652/1998г. и изх.№5027/1998г.
на „***“ АД се установи също, че обектът -„***“ в имоти пл.№*** и пл.№*** в кв.**
по плана на ***, е построен съгласно одобрен проект от 06.09. 1985г. и
строително разрешение №44/17.04.1984г., като е предаден в експлоатация на
Български есперантски съюз с акт 16 от 26.05.1988г.
Доказа се от представеното
платежно нареждане от 29.12.1985г. и удостоверението на „***” ЕАД ,че
заплащането на отчуждените имоти е станало със средства на Български
есперантски съюз ,както и че процесният обект е инвестиран и построен със
средства на БЕС .
Установи се още и фактът ,че с
разпоредителен акт на Община ***-Заповед от 22.11.1989г. имотът е предоставен
на Български есперантски съюз за управление и стопанисване.
Съобразно така проявилите се
факти и действалото към онзи момент законодателство ,съдът намира ,че е
осъществен фактическият състав на чл.2,ал.3 /отм./ от ЗОС /обнар. ДВ
бр.44/21.05.1996г., в сила от 01.06.1996г.,отм.
ДВ бр.101/2004г./, която е приложимата
материалноправна норма в случая .Тази разпоредба предвижда, че не са общинска
собственост сградите и постройките на кооперативните организации и сдруженията
с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991г. вкл. и
прилежащият терен т.е. с нея се изключват посочените обекти от обхвата на общинската
собственост и стават собственост на кооперативните организации и сдруженията с
идеална цел ,които са ги построили ,като придобиването на собствеността става
по силата на самия закон ,от датата на влизането му в сила.
Следователно, налага се извод, че
процесният обект по силата на закона е станал собственост на БЕС поради построяването
му в периода ,визиран в разпоредбата на чл.2
,ал.3/отм./ от ЗОС, и със средства на сдружението- праводател на ищеца. В
подкрепа на това ,че имотът е изключен от обхвата на общинската собственост са
и представените удостоверения на Община *** от 18.02.1998г. и 13.04.1999г.,в
които изрично е отразено ,че обектът на ***/***/, представляващ избен етаж от
сградите в имоти пл.№*** и пл.№***, кв.** по плана на ***, не е актуван като държавен
до 01.06.1996г. ,както и като общински.
Доколкото се установи първото от
сочените от ищеца основания за придобиване на собствеността върху имота-в хипотезата на
чл.2,ал.3/отм./ от ЗОС ,то не следва да се коментира наведеното от него ,при
условията на евентуалност, основание –придобивна давност.
На следващо място, по делото се
доказа наличието и на втората изискуема от закона предпоставка за уважаване на
заявената претенция.
Не е спорно между страните, че ответникът
упражнява фактическата власт върху процесния имот.Не се доказа обаче наличието
на годно правно основание, оправдаващо това владение.
За осъществяване на твърдения
оригинерен придобивен способ е следвало да се установи ,че ответникът
е упражнявал в период по-дълъг
от 10 години фактическа власт по отношение на конкретния недвижим имот, без
противопоставянето от страна на титуляря
на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на
невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик.
Събраните по делото доказателства
не сочат ответникът М. да е упражнявал фактическа власт върху имота ,чрез явно
и несъмнено изявено намерение за своене. От изслушаните показания на
свидетелите му- А. и П. не се установява нито началния момент на фактическата
власт върху имота ,нито това владение да е било явно ,постоянно ,непрекъснато, спокойно
и несъмнително в заявения период от време. Показанията са неконкретни
,непоследователни и вътрешно противоречиви, а в голямата си част не се
основават и на лични възприятия на свидетелите, поради което съдът не ги
кредитира. Изложеното от свидетелите ,че Й.М. е разрушил през 1992г.
съществуваща на място стена ,за да си осигури достъп до имота, се опроверга от писмените
доказателства и показанията на ищцовите свидетели ,които еднопосочно заявиха ,че
БЕС е ползвал процесното помещение за културно- просветна дейност от 1988г., в
него са се провеждали курсове по *** и други езици до 1991г. ,след това имотът
е отдаден под наем на трето лице за срок от около три години ,като същевременно
е ползван и съобразно дейността на сдружението, която се е осъществявала и до
1996г.-1997г. Освен това ,от показанията
на свидетелите на ответника не се установява и такова негово поведение, което
да сочи ,че през твърдения период е упражнявал владението върху процесния имот.
Свидетелят А. казва ,че бил при ответника и след 1992г. ,но в процения имот не
е влизал ,а свидетелят П. не си спомня да е посещавал имота след 1992г.
Дори да се приеме ,че е изтекъл
претендирания период от време, то няма категорични доказателства за
афиширане на поведение от страна на ответника, което да води на извод ,че са упражнявани от него собственическите
правомощия в пълен обем и че това поведение е обективирано по начин
,позволяващ на всяко заинтересовано лице да узнае за него.
Фактическият състав на придобивната давност
изисква наличие на владение, което да е явно и несъмнително ,да не е установено
и поддържано чрез насилие или скрит начин .Не е достатъчно ответникът само да
започне да свои имота ,своенето е трябвало да бъде доведено до знанието на
ищеца. А в случая липсват доказателства ответникът ,даже и да е имал в
съзнанието си желание да свои вещта, да е извършил действия, с които да манифестира
спрямо ищцовото сдружение намерението си да владее имота за себе си. По делото
стана ясно ,че след 1996г.-97г. входът за имота е бил затворен, като по този
начин е ограничен достъпът на всички лица до него, но само от това действие не
може да се съди за отношението на ответника към конкретния имот, тъй като се
установи ,че той притежава жилищен обект в сградата на *** и е възможно
действието да е извършено за охраняване правото на собственост върху този
обект .Налице са и данни, че в периода
2004г.-2008г. страните са били в съдебен спор, приключил с влязло в сила
решение ,с което е отхвърлен предявения от БЕС иск по чл.109 ЗС ,като от
материалите по гр.д.№1398/2004г. също не може да се направи извод ответникът да
е променил собственическото си отношение към имота ,напротив, в хода на
производството е поддържано от ответниците вкл. и от настоящия ,че не са
извършвани от тях противоправни действия ,с които да пречат на БЕС да
осъществява правото си на собственост. Според установените по делото фактически
обстоятелства, следва да се приеме, че първото действие, с което ответникът
манифестира ,че се счита за собственик на имота, е снабдяването му през м.
декември 2011г. с констативен нотариален акт за собственост по давност ,но до
предявяването на иска на ищцовото сдружение не е изтекъл необходимият
десетгодишен срок, за да настъпят правните последици за придобиване на правото
на собственост на основание придобивна давност. До 2011г., дори същият да е
владял имота ,владението му е било скрито, поради което не може да се
противопостави на действителния собственик, спрямо когото съществува
скритостта.
Следователно ,не се доказа
правоизключващото възражение на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност
,тъй като не са установиха елементите на фактическия състав на чл.79 ,ал.1 от
ЗС.
Поради горното, предявеният иск
по чл.108 ЗС се явява основателен и следва да се уважи.
С
оглед основателността на претенцията на ищеца ,основателно е и искането за
отмяна по реда на чл.537,ал.2 от ГПК на представения констативен нотариален акт
№198/2011г.,с който ответникът е признат за собственик на имота.
Заявено е
от ищеца искане за присъждане на разноски и е депозиран списък по чл.80 ГПК
,според който ,направените разноски по делото възлизат в размер на 3936,82 лв., като от тях 851,82лв.-за държавна такса, 3080лв.-за адвокатско
възнаграждение и 5лв.-за съдебно удостоверение.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника по чл.78,ал.5 от ГПК- за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, направено в съдебно заседание на 17.01.2018г. В
случая, предвид защитавания материален интерес
/85 181, 30лв./ и съгласно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум
на дължимото възнаграждение за една инстанция се изчислява на сума в размер на 3085,44лв.
,а заплатеният адвокатски хонорар от ищеца е 3080лв. ,поради което не са налице
предпоставки за намаляването му на основание чл.78,ал.5 ГПК.
Ето защо и съгласно чл.78,ал.1 от ГПК, следва да се осъди ответника да заплати
на ищеца разноски в заявения размер от 3936,82лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение Й.А.М.
,ЕГН **********, с адрес-*** ,че Сдружение с нестопанска цел „Български
есперантски съюз“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.София,
ул.“Странджа“ №79-81, е собственик на основание чл.2,ал.3 /отм./ от Закона за
общинската собственост на недвижим имот ,представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.519.372.1.5 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***, одобрени със Заповед №РД-18-48/ 03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК ,с адрес на имота- ****, който самостоятелен обект се намира в
сграда №**, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.519.372, с
предназначение на обекта: за склад, брой нива-*, с площ от 128,53 кв.м, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта –няма, над
обекта-56784.519.372.1.4, и ОСЪЖДА Й.А.М. ,ЕГН **********, с адрес-**** , ДА ПРЕДАДЕ на Сдружение с нестопанска
цел „Български есперантски съюз“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.София,
ул. “Странджа“ №79-81, владението на описания по-горе недвижим имот.
ОТМЕНЯ ,на основание чл.537,ал.2
от ГПК, нотариален акт за констатиране на право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка с №198, том VІІ, рег.№5781, д.№1218/2011г., по
описа на нотариус Д. С. с рег. № *** от регистъра на
Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 31882 от
28.12.2011г., акт №112, том 95, д. № 16767/ 2011г., с който ответникът Й.А.М. е
признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.519.372.1.5 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК ,с адрес- ****.
ОСЪЖДА
Й.А.М. ,ЕГН **********, с адрес-**** ,да заплати на Сдружение с нестопанска цел
„Български есперантски съюз“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр.София, ул. “Странджа“ №79-81,сумата от 3936,82лв.-направени разноски
по производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: