Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.03.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и
осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 9274 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 23, ал. 1 ЗГВБ
/отм./.
Ищецът твърди, че е вложител
по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на Закона за гарантиране на В.В.Б., в „К.т.б.“ АД
/в несъстоятелност/, на основание три договора за кредит, а именно: договор за
комплексно банково обслужване от 07.01.2014 г.; договор за комплексно банково
обслужване от 07.01.2014 г. и договор за депозитна сметка. Твърди, че поради
отнемане лицензията на банката за извършване на банкова дейност, ответникът е
започнал изплащането на задълженията на „КТБ“ АД към нейни вложители на
основание чл. 23 от Закона за гарантиране на В.В.Б. /отм./. Посочва, че чрез
„Уникредит Булбанк“ АД му е изплатена сума в размер на 150 562,50 лева, в
която се включва сумата по депозитната сметка на дружеството от 150 000
лева, заедно с начислената върху нея лихва 562,50 лева. Твърди, че не са му
изплатени суми от разплащателните му сметки в „КТБ“ АД. Подал възражение и
поискал да бъде коригирана информацията до Фонда за гарантиране на В.В.Б.
/ФГВБ/, като сумата за изплащане се определи в пълния размер, определен по чл.
4, ал. 1 ЗГВБ /отм./ в размер на 196 000 лева. Твърди, че бил уведомен от
квесторите на „КТБ“ АД, че се оставя без уважение подаденото от него
възражение, тъй като по двете разплащателни сметки на дружеството са били
предоставени привилегировани лихвени условия, в отклонение на обявените от
банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители – изключение
по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ /отм./. Счита становището на квесторите за
неоснователно, тъй като договорените лихвени условия по двете сметки не са с
привилегия. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се
осъди ответникът да му заплати сумата 45 437,50 лева, представляваща
неизплатена част от гарантиран влог по банковата сметка по втория договор за комплексно
банково обслужване, сключен на 07.01.2014 г., ведно със законна лихва от датата
на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски. С допълнителна искова
молба ищецът поддържа, че исковете са допустими, тъй като вземанията на титуляра
по гарантиран влог са към ФГВБ, а не към банката в несъстоятелност и не се
изплащат за сметка на масата на несъстоятелността.
Ответникът счита предявеният
иск за недопустим, тъй като претендираното вземане е включено в списъка на
приети вземания по партидата на „КТБ“ АД, по които не са направени възражения и
следователно е такова, което не е покрито от системата за гарантиране на
влоговете. На следващо място оспорва искът като неоснователен. Твърди, че
сумите по двете сметки по сключените договори от 07.01.2014 г. попадат в
изключението на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за гарантиране на В.В.Б. /отм./. По
отношение възражението, че дружеството е с държавно участие счита, че това
обстоятелство няма правно значение за преценката дали са били предоставени
привилегировани лихвени условия за процесните разплащателни сметки, доколкото
банката е задължена да предостави еднакви лихвени условия за всички свои
вложители, притежаващи съответния вид сметка. Поддържа, че сумите по процесните
разплащателни сметки не подлежат на гарантиране от ФГВБ. Оспорва акцесорния иск
за лихва, тъй като със специалния закон с чл. 24, ал. 2 ЗГВБ /отм./ е
дерогирана общата норма на чл. 86 ЗЗД и Фондът не дължи лихви по гарантираните
суми. С оглед изложеното иска де се отхвърлят исковете като неоснователни.
Претендира разноски. С отговор на допълнителната искова молба ответникът
поддържа становището си за недопустимост на иска.
Третото лице помагач „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/, конституирано на страната на ответника, счита
предявеният иск за недопустим и неоснователен. Посочва, че ищецът е включен в
списъка на приетите вземания, по които не са направени възражения, съгласно чл.
66, ал. 7, т. 1 ЗБН с вземане в размер на 94 768,76 лева, не е предявил
своите вземания под условие, не е подавано възражение по смисъла на чл. 66, ал.
1 или ал. 6 ЗБН или установителен иск по смисъла на чл. 65 ЗБН. В тази връзка
ищецът не се е възползвал от възможността да докаже претенцията си за това, че
процесното вземане подлежи на изплащане от ФГВБ още преди да бъде включено в
списъка на приетите вземания, а възможността да стори това е преклудирана
предвид нормата на чл. 69, ал. 2 ЗБН и съответно искът в настоящото
производство е нодопустим. Не оспорва сключването на договорите за комплексно
банково обслужване от 07.01.2014 г. Твърди, че към ищеца е имало индивидуален
подход от банката при комплексното му обслужване чрез предоставяне на различни
по вид преференциални, привилегировани условия, включително и лихвени условия.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а същото се доказа и от
приетите по делото писмени доказателства, че на 07.01.2014 г. между ищеца и „К.т.б.“
АД са сключени два договора за комплексно банково обслужване, по които банката
е приела да открие на „Д.С.Б.за П.Л.И Р.на Б.Б.– Ц.Й.“ ЕООД разплащателни
сметки в български лева за изпълнение на платежни операции в границите на
наличните суми. С чл. 5 е договорено, че банката се задължава да начислява
лихва върху наличността по сметката в размер на 0,5 % годишна лихва ежемесечно
или веднъж годишно.
С решение № 138 от 06.11.2014 г. на
УС на БНБ, обективирано в протокол № 27 от същата дата, е отнет лицензът за
извършване на банкова дейност на „К.т.б.“ АД.
С решение № 664 от 22.04.2015 г. по
т.д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-4
състав е обявена неплатежоспособността и е открито производство по
несъстоятелност на „К.т.б.“ АД, като банката е обявена в несъстоятелност.
Съобразно чл. 23, ал. 1 от Закона за
гарантиране на В.В.Б. /отм./, Фондът за гарантиране на В.В.Б. изплаща
задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери,
когато Българска народна банка е отнела издадената лицензия за банкова дейност
на търговската банка.
Безспорно е между страните, че освен
горепосочените два договора, банката е сключила с ищеца и договор за депозитна
сметка, по който чрез „Уникредит Булбанк“ АД на „Д.С.Б.за П.Л.И Р.на Б.Б.– Ц.Й.“
ЕООД е изплатена сума в размер на 150 562,50 лева, която включва сумата по
депозитната сметка на дружеството от 150 000 лева и начислената върху нея
лихва от 562,50 лева. Ищецът е получил отказ
за изплащане на суми по другите два договора за разплащателни сметки от 07.01.2014 г., срещу
което в срок е депозирал възражение до квесторите на банката по реда на чл. 10,
ал. 2 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в
банка с отнет лиценз до гарантирания размер.
С писмо от 22.12.2014 г. ищецът е уведомен, че по
двете разплащателни сметки на дружеството са били предоставени привилегировани
лихвени условия, в отклонение на обявените от банката условия, които тя е
длъжна да прилага към своите вложители – изключение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ
/отм./, поради което възражението е оставено без уважение.
Спорни по делото са въпросите дали настоящото
производство е допустимо, както и дали е налице основание за отказ от изплащане
на процесната сума 45 437,50 лева, представляваща разликата между
гарантирания размер за изплащане на суми по влоговете на едно лице, съгласно
чл. 4, ал. 1 ЗГВБ /отм./ вр. § 5 от действащия ЗГВБ.
По първия спорен между страните въпрос, ответникът и
третото лице помагач „К.т.б.“ АД /отм./ поддържат, че искът е процесуално
недопустим, поради включване на процесното вземане на „Д.С.Б.за П.Л.И Р.на Б.Б.–
Ц.Й.“ ЕООД в списъка на приетите в производството по несъстоятелност на „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/ вземания, по който не са направени възражения и е
одобрен с решение № 922 от 25.05.2016 г. по т.д. № 7549/2014 г. на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-22 състав.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че съгласно предоставените данни от „КТБ“ АД /в несъстоятелност/,
ищецът е включен със сума в размер на 94 768,75 лева, под номер 1928 в
Списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 ЗБН формирана от салдото към 22.04.2015 г. по
горепосочените две сметки на ищеца. Настоящият спор има за предмет обаче пряко
изплащане на претендираната сума от страна на Фонда за гарантиране на В.В.Б.
при твърдения, че тя попада в обхвата на системата за гарантиране на влоговете.
Страна по това правоотношение и съответно ответник по иска е Фондът за гарантиране
на В.В.Б.. Фактът, че вземането е включено в одобрения списък на приетите
вземания не води до процесуална недопустимост да се претендира спрямо Фонда за
гарантиране на В.В.Б. изплащане на сумата, което е на различно основание,
поради което и не лишава носителят на това право от иск спрямо задълженото
лице. Не се твърди, нито са ангажирани по делото доказателства претендираното с
исковата молба вземане да е изплатено от страна на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/.
От друга страна в случай на уважаване на предявения иск, Фондът за гарантиране
на В.В.Б. ще се суброгира в правата на вложителя с прието вземане. С оглед
изложеното съдът намира, че искът, предявен от „Д.С.Б.за П.Л.И Р.на Б.Б.– Ц.Й.“
ЕООД срещу Фонда за гарантиране на В.В.Б. е допустим и при прието в
производството по несъстоятелност вземане на вложителя.
По втория спорен между страните въпрос следва да се
съобрази, че съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./, не се изплащат
гарантираните размери на влоговете в банката на лицата, на които са били
предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение на обявените от
банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители.
По делото е приета като доказателство Скала на
стандартните лихвени проценти, които КТБ АД прилага към привлечени средства от
клиенти от 2013 г., като в т. І, озаглавена „Лихви по безсрочни привлечени
средства“, 1. Разплащателни, особени , ликвидационни сметки и сметки на
бюджетни предприятия, минималната олихвяема сума е 200 лева, при лихвен процент
0,10 %.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по процесните разплащателни сметки в лева с IBAN: ***: **********лихвеният процент, с който са олихвявани паричните средства е 0,5 % на
годишна база. Прилаганите от банката лихвени условия/лихвени проценти за този
тип сметки – разплащателни сметки в лева е 0,10 % на годишна база.
Настоящият съдебен състав намира, че освен
горепосочените обективни данни по предоставения в договорите лихвен процент,
приложимата Скала от банката и приетото заключение на вещото лице, следва да се
съобрази при какви условия вложителят е обслужван от банката „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/ по отношение процесните договори.
Ищецът „Д.С.Б.за П.Л.И Р.на Б.Б.– Ц.Й.“ ЕООД е с
едноличен собственик на капитала – държавата, поради което дружеството в
отношенията с банките е подчинено на особен режим, уреден с Правилник за реда
за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие
на капитала. С постановление на Министерския съвет № 127 от 27.05.2013 г., с
което е допълнен правилникът, е въведен особен ред за избор на обслужващи
банки. С чл. 13б, ал. 1 е предвидено, че търговските дружества с над 50 на сто
държавно участие в капитала, включително лечебните заведения, сключат договори
за финансови услуги с кредитни или финансови институции по смисъла на Закона за
кредитните институции при спазване на Правилата за избор на изпълнител за
предоставяне на финансови услуги от кредитни или финансови институции съгласно
приложение № 3 – Правила за избор на изпълнител за предоставяне на финансови
услуги от кредитни или финансови институции. В цитираните правила изрично е
посочено, че тяхната цел е унифициране на методологията за избор на изпълнител
на финансови услуги; повишаване на прозрачността и ефективността на
управлението на средствата на държавните дружества; диверсификация на паричните
ресурси и ограничаване на риска от концентрация на експозиции и подобряване на
механизмите за отчетност на държавните дружества.
Не се спори между страните, а същото се доказа и от
ангажираните по делото доказателства, че през 2013 г. „Д.С.Б.за П.Л.И Р.на Б.Б.–
Ц.Й.“ ЕООД е провело процедура по реда на Закона за обществените поръчки за
малка обществена поръчка с предмет: „Избор на банка, която да представи
комплексно банково обслужване на ищеца“. С решение № АС-01-337/03.12.2013 г. на
„Д.С.Б.за П.Л.И Р.на Б.Б.– Ц.Й.“ ЕООД „К.т.б.“ АД е класирана на първо място и
е избрана за изпълнител на поръчката в съответствие с обявена методика за
оценяване, залегнала в покана за участие в процедурата с най-висок брой точки.
Именно в изпълнение на това решение са сключени процесните договори за
комплексно правно обслужване от 07.01.2014 г., на база на които са открити
разплащателните сметки, както и договора за комплексно обслужване от същата
дата, по която Фондът за гарантиране на В.В.Б. е изплатил гарантираната сума. Съдът
намира, че след като процесните договори са сключени след нарочно проведена
процедура по ЗОП, в която „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ е участник при
спазване на заложените към дружествата с държавно участие критерий, то това
изключва предоставеният от банката лихвен процент да се приеме за привилегирован по смисъла на
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./. Аргумент в подкрепа на това е и
обстоятелството, че на такива лица, като ищецът, а именно лечебни заведения, са
прилагани същите лихвени условия по разплащателните сметки, което е видно от
приетите като доказателства по делото договори. Т.е. към тези вложители и след
проведена специална процедура по ЗОП предоставените лихвени проценти не
представляват отклонение от обявените от банката условия.
С оглед изложеното, и доколкото не е налице соченото
основание за отказ по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./, искът се явява
основателен и следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 45 437,50
лева, представляваща неизплатена част от гарантиран влог по банкова сметка ***: ***, открита в
„К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/.
Искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху
сумата, считаното от датата на исковата молба до окончателното изплащане
подлежи на отхвърляне. Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗГВБ /отм./ Фондът не дължи лихви
по гарантираните суми. Предвиденото в цитираната разпоредба кореспондира и с
чл. 6, ал. 1 ЗГВБ /отм./, съгласно който общият размер на задължението
на банката към един вложител се определя, като влоговете му, включително
начислените върху тях лихви към датата на решението на Българската народна
банка по чл. 23, ал. 1 се събират. Ето защо искането за присъждане на законна
лихва върху главницата е неоснователно, поради което не следва да се уважава.
С оглед изхода на спора,
право на разноски има ищецът. От негова страна се доказаха извършени разноски в
общ размер на 3 707,50 лева, от които 1 817,50 лева за държавна такса
и 1 890 лева за адвокатско възнаграждение, които ще бъдат възложени в
тежест на ответника.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 23, ал. 1
ЗГВБ /отм./ Ф.ЗА Г.на В.В.Б., с адрес: гр. София, ул. „********, да
заплати на „Д.С.Б.за П.Л.И Р.на Б.Б.– Ц.Й.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с
адрес: гр. Трявна, ул. „********, сума в размер на 45 437,50
лева /четиридесет и пет хиляди четиристотин тридесет и седем лева и петдесет
стотинки/, представляваща
неизплатена част от гарантирания размер от 196 000 лева на суми за
изплащане по влогове в „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ по договор за комплексно
банково обслужване от 07.01.2014 г. по банкова сметка ***: ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ф.ЗА Г.на В.В.Б. да заплати на „Д.С.Б.за
П.Л.И Р.на Б.Б.– Ц.Й.“ ЕООД сума в размер на 3 707,50 лева /три
хиляди седемстотин и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: