Решение по дело №10071/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3299
Дата: 21 юни 2023 г.
Съдия: Димитър Ковачев
Дело: 20211100510071
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3299
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева

Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100510071 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба от А. А.
чрез адвокат М. Л. срещу Решение № 20146502 от 25.06.2021г., постановено по гр. д. №
33257/2020г. по описа на Софийски районен съд, 144 с-в, с което са отхвърлени,
предявените от жалбоподателя срещу „Г.К.“АД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от КТ.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно. Счита за неприложим
чл. 71, ал. 1 от КТ поради недействителност на клаузата за изпитване, тъй като по
същество били сключени два трудови договора в един и същи ден за една и съща
длъжност. Клаузата за изпитателен срок била недействителна и поради невъзможност
за конверсия на трудов договор за неопределен срок в срочен такъв. Чл. 67, ал. 3 КТ
бил неприложим в случая. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване
на решението.
СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и
допустимо. По отношение проверката на правилността на решението въззивния съд е
обвързан от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните намира въззивната
1
жалба за неоснователна.
По делото няма спор и се установява от трудовия договор на л. 43-44, че между
страните е сключен трудов договор на 30.01.2020г..
Според т.2.3 от договора същият е сключен „за неопределено време, в т.ч.
шестмесечен срок в полза на работодателя, считано от 03.02.2020г.“
С допълнително споразумение от 01.03.2020г. е променено наименованието на
длъжността.
От представената от ответника длъжностна характеристика се установява, че тя
е за длъжността по първоначалния договор, като няма твърдения да има съществено
изменение на трудовите функции, при което се налага извод, че промяната в
наименованието на длъжността не е свързано с нови и различни трудови функции, а е
формално сменено името на длъжността.
Трудовия договор е прекратен със Заповед № 00019/28.05.2020г. на основание чл.
71, ал.1 от КТ работодателят едностранно .
При тази фактическа обстановка СГС намира изводите на СРС за правилни.
Не е налице хипотеза на втори договор за една и съща длъжност с включена
клауза за изпитване сключен в един и същи ден.
За да е налице хипотеза като описаната в исковата молба и в жалбата следва да
се представи друг (писмен) трудов договор, подписан на същата дата и със същото
съдържание като процесния, но без уговорен срок за изпитване. Само тогава би могло
да се твърди, че има допълнително включване на клауза за изпитване.
Сочената от жалбоподателя практика не е приложима, защото е налице различна
фактическа обстановка-в казуса по дело 869/2009 на IV Г.О. на ВКС е имало именно
два трудови договора (решението е налично на интернет страницата за справки на
ВКС).
Трайна е съдебната практика (включително посочената от ищеца), че клаузата за
установяване на изпитателен срок може да е част от съдържанието на трудовия
договор. Такава възможност не води до недействителност на клаузата.
Тя не представлява втори трудов договор и няма нищо общо с хипотезата на чл.
110 от КТ. Клаузата за изпитване е модалитет на сключения трудов договор. Тя също
така не придава срочен характер на трудовия договор, когато той е сключен като такъв
за неопределено време, а установява допълнителна възможност за страната, в чиято
полза е уговорен срока за изпитване, да прекрати трудовия договор без предизвестие.
Никаква връзка няма тази клауза и с прилагането на чл. 67, ал. 3 от КТ. Последната
урежда възможност безсрочен трудов договор да се превърне в такъв за определен
срок. Както се посочи по-горе клаузата за срок за изпитване не прави безсрочния
договор срочен, а дава възможност за прекратяването му без предизвестие и
2
едностранно от страната в чиято полза е срока. Тази клауза урежда право на
прекратяване извън основанията и реда по чл. 325 и следващите от КТ.
Не е налице и приложното поле на чл. 119 КТ. Клаузата е изначално включена в
трудовия договор, което е видно от неговото съдържание (л.43-44 от делото) и не се
оспорва от ищеца. Чл. 119 КТ урежда изменение на трудовия договор след неговото
сключване. Съществуване на клаузата в момента на подписване изключва
възможността тя да се счита за изменение на вече сключен договор-няма как да се
изменя нещо, което възниква в същият момент, в който се твърди да е изменено.
Видно от гореното искът е неоснователен. Поради неоснователност на иска за
незаконност на уволнението не могат да бъдат уважени и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2
и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ: Предвид гореизложеното решението следва да се
потвърди.
По разноските: Право на разноски за въззивното дело има само въззиваемото
дружество, което доказва разноски за адвокат в размер на 2904.48 лева. Претендира и
доказва и разноски от 1200,00 по чл. 7, ал. 9 от Наредба 1/2004г. на Висш адвокатски
съвет, което следва да се присъди. Общо следва да се присъдят 4104,48 лева.
Водим от горното СГС, II-А;
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20146502 от 25.06.2021г., постановено по гр. д. №
33257/2020г. по описа на Софийски районен съд, 144 с-в, с което са отхвърлени,
предявените от А. И. А. с ЕГН ********** срещу „Г.К.“АД с ЕИК **** искове по чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
ОСЪЖДА А. И. А. с ЕГН ********** и адрес в гр. Враца, ул. **** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Г.К.“АД с ЕИК **** сумата от 4104,48 лева-разноски за адвокат във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните. Решението да се връчи на А. А.-лично на адрес по
съобщението на л. 58 от настоящото дело, а не чрез адвокат Д., доколкото за последния
не бе представено пълномощно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3