№ 598
гр. Бургас, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20212100501953 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по
жалба подадена от А.М.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.***
ул.*** *, чрез пълномощника си адвокат Красимира Стоянова Астакова, БАК
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон 1” № 58-60, ет. 1, срещу
Разпореждане от 09.09.2021 г. постановено от Юлияна Кръстева, ДСИ при PC
Средец по изп. дело №20122170400014/2012г.
Жалбоподателят твърди, че въпреки, че е налице доброволно плащане
от страна на длъжника по изпълнителното дело, това не било обстоятелство,
което да освобождава взискателя от задължението му да бъде активен и да
подава молби и искания за извършване на принудителни действия.
Частичното плащане на дълга не можело да се приравни на признаване по
смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД относно непогасената част от вземането, тъй
като липсва формирана от длъжника воля относно остатъчната част. Твърди
се, че са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение период по дълъг от
две години. След датата 26.03.2012г. липсвали молби от взискателя за
предприемане на други принудителни изпълнителни действия, като на
10.03.2016 г. била подадена молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с твърдения
за сключен договор за цесия и придобиване на вземането от негова стара, с
искане за конституирането му като взискател. Поради това изпълнителното
производство било прекратено по силата на закона. Твърди се че
1
доброволното плащане по изпълнителното дело не може да прекъсне
погасителната давност за вземането. Иска се отмяна на обжалвания отказ и
присъждане на разноските по настощото дело.
Постъпили са мотиви от Юлияна Кръстева ДСИ при РС – Средец, в
които се твърди, че е налице признание на дълга, което доведело до
прекъсване на давността по чл.116, ал.1 б. а ЗЗД, и тъй като е налице са
извървшвани доброволни плащания, взискателят не е имал основание да иска
извършването на принудителни действия. ДСИ счита отказа да бъде
прекратено изпълнителното дело за законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2, т. 6 ГПК, длъжникът има
процесуално право да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение. Настоящия случай е точно такъв обжалва се
разпореждане на ДСИ за отказ от прекратяване на изпълнителното
производство. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и съдът следва
да я разгледа по същество.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите
на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
Изп.дело е образувано на 05.03.2012г. по искане на „Юробанк и Еф джи
България“ АД, чрез адв.Чаталбашев, за събиране на вземането по изп.лист от
06.01.2012г., издаден по ч.гр.дело 3/2012г. на PC Средец. На длъжника
А.М.М. е връчена покана за доброволно изпълнение на 22.03.2012г. След
получаване на поканата длъжникът не е възразил, че дължи на „Юробанк и
Еф джи България“ АД вземането им по цитирания изп.лист, и е започнал
доброволно плащане на задължението си, чрез месечни вноски.
На 10.03.2016г. по изп. дело е постъпила Молба от настоящият
взискател - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:*********, с която се уведомява
ДСИ, че на 18.01.2016г. е сключен договор за цесия между „ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД като цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като цесионер
и е поискано да бъде конституирано „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като взискател
по изп. дело. ДСИ е издал Постановление за конституирането на взискателя
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, което е изпратено на длъжниците и им е връчено на
18.03.2016г. На 16.01.2019г. е постъпила молба от взискателя с която се иска
извършването на обща справка в НОИ и се иска налагането на запори при
установяването на сключени трудови договори по отношения на А.М.. На
14.06.2021г. отново е входирана молба за извършване на справка и налагане
на запор, който е наложен на 02.07.2021г. Последна доброволка вноска е
направена през месец ноември 2019г., а от наложения запор постъпват
периодично суми по делото.
Както в жалбата, така и в акта на съдебния изпълнител е извършено
недопустимо смесване на институтът на погасителната давност с институтът
на т. нар. „перемция“ уреден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това се дължи на
неправилно интерпретиране на постановките на т. 10 от Тълкувателно
2
решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., влагайки смисъл,
противоречащ както на възприетото в цитираното решение на ВКС, така и на
процесуалните норми и съдебната практика относно двата различни
института. Погасителната давност е материалноправен срок, който се
прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение и
признаване на дълга, и след изтичане, на който се погасява материалното
право – вземането. Съвсем различна същност има процесуалния срок по чл.
433, ал. 1 т. 8 ГПК, след изтичането на който изпълнителния процес се
прекратява по право, без значение дали давността за вземането е изтекла или
не. Този процесуален срок се прекъсва с направено искане от взискателя за
извършване на изпълнителни действия. Изтичането на срока по чл. 433, ал. 1
т. 8 ГПК нито погасява изпълняемото материално право, нито правото на
принудително изпълнение, тъй като след прекратяването на изпълнителното
производство на това основание, кредиторът може отново да поиска
образуване ново дело и съдебния изпълнител дължи подчинение на издадения
изпълнителен лист. При сегадействащия ГПК и възприетият в чл. 6 принцип
на диспозитивното начало, намиращ частично проявление и в
изпълнителното производство, бездействието на кредитора със съдебно
потвърдено вземане има правно значение за неговото развитие
(изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва
изпълнителни способи).
По настоящия казус са налице извършени доброволни плащания от
страна на длъжника, изразяващи се в удръжки от трудовото му
възнаграждение. От доказателствата е видно, че последна доброволка вноска
е направена през месец ноември 2019г. На 14.06.2021г. взискателят е поискал
справка и налагане на запор върху трудово възнаграждение като към този
момент не са изтекли 2г. от последното плащане. По искане на взискателя
„ЕОС Матрикс“ ЕООД- правоприемник на „Юробанк и Еф джи България“ АД
е наложен е запор на трудово възнаграждение на длъжника А.М.М. на
02.07.2021г. От наложения запор постъпват периодично суми по делото. При
наличие на плащания по изпълнителното дело, няма основание да се приеме,
че кредиторът се е дезинтересирал от изъплнителното дело.
Поради изложеното обжалваното разпореждане е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.09.2021 г. постановено от
Юлияна Кръстева, ДСИ при PC Средец по изп. дело
№20122170400014/2012г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното
дело.
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4