№ 318
гр. Варна, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500543 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на И. С. К. чрез адвокат Д. П. срещу
разпореждане от 31.01.2023 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ И. С., с което е отказано
да бъде прекратено изпълнително дело № 20187120400037.
В жалбата се твърди, че са налице предпоставките по член 433, алинея 1, точка 8 от
ГПК за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция, тъй като в
периода от 16.07.2018 г. до 02.12.2021 г. не са извършвани изпълнителни действия. Моли се
за прекратяване на посоченото изпълнително дело.
Взискателят по изпълнителното дело е депозирал отговор на жалбата, в който счита
същата неоснователна, като излага, че двугодишният срок е прекъснат на 22.11.2019 г. с
искане за налагане на запор. Желае се потвърждаване на отказа за прекратяване на
изпълнителното дело.
Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 2 от ГПК към преписката са приложени
мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него
изпълнително производство, както и съображения, че счита жалбата за неоснователна.
При преценка на допустимостта и редовността на така депозираната жалба и
съобразявайки нормите на ГПК, съдът констатира следното:
Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело и на основание член 435, алинея 2,
точка 6, предложение второ от ГПК може да обжалва отказ на съдебния изпълнител да
прекрати принудителното изпълнение. Жалбата е подадена в законовоустановения срок
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Изпълнително дело № 20187120400037 е образувано на 11.01.2018 г. по молба на „Е.-
1
про п.и“ АД въз основа на изпълнителен лист № 6876 от 05.07.2017 г., издаден от Районен
съд - Варна по ч.гр.д.№ 3169/2017 г., по силата на който жалбоподателят е осъден да заплати
на взискателя сума в размер на 347,07 лева.
Още с молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъдат наложени
запори върху работната заплата, банковите сметки, други вземания, както и опис и запор на
движими вещи и възбрана и опис на недвижими имоти на длъжника, както и на основание
член 18 от ЗЧСИ взискателят е възложил правомощието на ЧСИ сам да определя способа на
изпълнение.
Не се спори за извършените изпълнителни действия през месец януари 2018 г.
Със запорно съобщение от 16.07.2018 г. е наложен запор върху МПС – собственост на
длъжника.
На 22.11.2019 г. е постъпила молба от взискателя, с която същият е поискал налагане
на запор върху банкови сметки на длъжника, както и върху трудовото му възнаграждение.
Следващото изпълнително действие е предприето на 18.10.2021 г. – налагане на запори
върху установените банкови сметки на длъжника.
Спорът в настоящия казус е кое е било последното изпълнително действие поискано от
взискателя по изпълнителното дело при ЧСИ, респективно изтекъл ли е двугодишният срок,
визиран в член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК.
Според разясненията, съдържащи се в точка 10 от тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд, давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя/:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Няма спор по делото, че със запорно съобщение от 16.07.2018 г. е наложен запор върху
МПС – собственост на длъжника. Взискателят е депозирал по изпълнителното дело молба на
22.11.2019 г. /лист 51 от преписката/, в която е заявил, че желае да бъдат наложени запори
върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника. Следователно от 16.07.2018
г. до следващото валидно изпълнително действие /молбата от 22.11.2019 г./ не са изминали
повече от две години. две години не са изминали и от 22.11.2019 г. до 18.10.2021 г., когато
отново е подадена молба за налагане на запор на банкови сметки на длъжника.
Ето защо следва да се приеме, че правилно не е прекратено изпълнителното
производство на основание на основание член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК, следователно
отказът на ЧСИ следва да бъде потвърден.
По изложените съображения и на основание член 437 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 31.01.2023 г. на частен съдебен изпълнител И. С.,
с което е отказано да бъде прекратено изпълнително дело № 20187120400037, по жалба на
И. С. К. ЕГН ********** от град Варна – ул. „В.“ № 4 вх.1 ап.9.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение
последно от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3