РЕШЕНИЕ
гр. София, …………..2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НО, XV-ти въззивен състав в публичното заседание на двадесет и пети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря Мария Методиева и прокурора
Ангел Попколев като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНОХД № 2543 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 21.04.2016 г. по НОХД №15340/14 г. по описа на СРС, НО, 102-ри
състав е признал подсъдимия К.И.В. за невиновен в това, че на 18.03.2014г„
около 23:30 часа, на адрес: гр. София, ж.к. „******”, бл.***, пред заведение
„Скарабей”, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществени ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - отправял обидни думи към полицай В.Б.и
полицай Х.П., казвайки „Поисках полицаи, а ми изпратиха боклуци. Ей сега вдигам
телефона и Ви ********”, като деянието е извършено повторно - след като
подсъдимият К.В. е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление:
по НОХД № 3513/2009г. на СРС-НО, 102-ри състав, с влязло в сила на 19.10.2009г.
определение е одобрено споразумение, с което за престъпление по чл.325, ал.2,
предл.1 вр. ал.1 от НК му е наложено наказание „пробация” с двете задължителни
пробационни мерки за срок от 6 (шест) месеца, поради което и на осн. чл.304 то НПК съдът го оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.325,
ал.3, предл.1 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при
СРП, който се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Прокурорът
сочи, че събраните по делото гласни и писмени доказателства по категоричен
начин установяват, извършването на деянието от страна на подс.В. и на подробно
описаните в ОА инкриминирани действия от негова страна, с които твърди подс.В.
да е осъществил състава на престъплението по чл.325, ал.3, пр.1 вр. ал.1 вр.
чл.28, ал.1 от НК.
Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с
която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и да му
наложи справедливо наказание.
В протеста не се иска събирането на
нови доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или
вещи лица или събирането на нови писмени доказателства.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста. Посочва, че в
хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие, както и от събраните
доказателства се установява, че подс. В. е осъществил обективните признаци на
състава на чл.325, ал.1 НК, като с оглед определеното съдебно минало на
лицето, правилно му е повдигнато
обвинение по чл.325, ал.3 от НК. Моли съда да отмени първоинстанционният
съдебен акт и да признае подсъдимият за виновен, като му бъде определено
наказание около средния предвиден в закона размер.
Подсъдимият К.В. редовно призован, се явява лично пред въззивната инстанция
и в даденото му право на последна дума излага, че не е извършил деянието и предоставя
на съда.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по
общия ред. Съобразил е събраните пред първата инстанция гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подс. В., показанията на
разпитаните от съда свидетели И.С.К.(вкл. и прочетените на осн. чл. 281, ал.5
вр.ал.1,т.2 от НПК негови показания от досъд.произв.), С.В.М.(вкл. и частично
прочетените на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1,т.2 от НПК негови показанията от
досъдебното производство), Х.П. П. (вкл. и прочетените на осн. чл.281, ал.5
вр.ал.1, т.2 от НПК негови показанията от досъдебното производство), В. И. Б.
(вкл. и прочетените на осн. чл.281, ал.5 вр.ал.1,т.2 от НПК негови показанията
от досъдебното производство), С.М.С., П.Е.С.(вкл. и частично прочетените на
осн. чл.281, ал.4 вр.ал.1 от НПК негови показанията от досъдебното
производство); писмените доказателства и доказателствени средства: фиш
за спешна медицинска помощ (л.9 от досъд.произв.), заповед за задържане на
лице, протокол за личен обиск и декларация (л.14-17 от досъд.произв.), справка
за съдимост (л.18-20 от досъд.произв.), справка от МВР Д”НС 112”(л.36 от
досъд.произв.), жалба (л.6 от съд.д.), справка за съдимост (л. 19-21, от
съд.д.), справка от ГД”ИН” - МП (л.22, 39-40 от съд.д.), справка за съдимост и
бюлетин за съдимост (л. 73-76 от съд.д.), приети по надлежния процесуален ред
на чл.283 от НПК; веществените доказателства: 1 бр. оптичен носител със
запис на обаждане до тел. 112 (л.90 от съд.д.), както и от изготвените
експертизи: заключението на комплексната
СППЕ (л.23-31 от досъд. произв.) и заключението на СТЕ (л.85-89 от съд.д.).
Настоящата съдебна инстанция прие, че не са налице основания за промяна във
фактическата обстановка възприета от първостепенния съд- от една страна не са
установени нови факти и обстоятелства пред въззивната инстанция, а от друга- не
са налице основания за нейната промяна, доколкото тя е правилно установена от
същия на база относително вярна и точна преценка на доказателствения материал. Въззивният
съд обаче счита, че следва да допълни
същата и то най- вече в частта,
касаеща случилото се след идването на място на полицейските служители и
конкретно отправените от подсъдимия реплики към полицейските служители, тъй
като за разлика от първостепенния съд намира, че по делото са налице достатъчно
при това годни доказателства на база, на които по несъмнен и категоричен начин
се установява какво точно се е случило към този момент и какво е било поведението
на подсъдимия, съответно какви реплики е отправил към полицейските служители.
Изводи, които въззивният съд прави на база събраните пред първата съдебна
инстанция доказателства, но на които дава различна оценка. Анализът на същите
сочи на следното:
Подсъдимият К.И.В. е роден
на ***г***, българин с българско гражданство, със средно образование, неженен,
неосъждан (реабилитиран), работи като „охранител” в „Б.С.” ООД, с адрес:
гр.София, ж.к. „******- 2”, бл.***, вх.*********Свидетелката С.С. през 2014г.
държала под наем заведение „Скарабей”, находящо се в гр. София, ж.к.”******”,
бл. ***, което било с работно време от 07:00-08:00 ч. до 22:00 ч. Барман и
сервитьор в същото заведение бил св. П.С.. На 18.03.2014г. вечерта около 21:00
ч. в заведението се намирала една компания, която се била разположила в едно от
сепаретата и подс. В., който седял сам на една маса в близост до вратата на
същото заведение, като пиел вино, което си бил поръчал.
Подс. В. не бил редовен
клиент на заведение „Скарабей”, но понякога се отбивал в него. Служителите на
въпросното заведение го познавали, тъй като той живеел в съседния вход на този,
в който се намирало самото заведение.
Към 21:00 ч. на 18.03.2014г.
барманът – св. С. предупредил клиентите на заведението, че в 22:00 ч. затваря и
дотогава същите трябвало да го напуснат.
След 22:00 ч. в заведението
отишла и св. С.С. и установила, че то е още отворено, като в него имало клиенти
- по-горе споменатата компания и св. С., които не искали да си тръгват.
Св. С. прелял виното, което
подс. В. си бил поръчал и още не бил изпил в пластмасова чаша, за да я вземе и
да си допие питието извън заведението, тъй като работното време вече било
приключило.
Около 23:30 ч. на
18.03.2014г. в офиса на „СОТ 161” бил получен сигнал от активиран паник бутон
от заведение „Скарабей”. На смяна от 18:30 ч. на 18.03.2014г. до 06:30 ч. на
19.03.2014г., като охранители в „СОТ 161” ЕООД били свидетелите И.К.и С.М.. Сигналът бил подаден от св. С..
Междувременно недоволен от
обслужването в 23:22 ч. на 18.03.2014г. подс. В. набрал тел.112 за спешни
повиквания и подал сигнал за възникнала разправа със служителите на заведението.
Сигналът бил предаден на полицията.
Отивайки на място
свидетелите К. и М. установили, че заведението е отворено, а в него се намирали
св. С., св. С., една компания и подс. В.. Лицата от компанията, след
пристигането на охранителите си тръгнали, но подсъдимият отказвал да напусне
заведението с аргумента, че не си е допил питието, което си бил поръчал. Тъй
като подсъдимият упорствал в нежеланието си да напусне заведението доброволно,
бил изкаран навън от пристигналите охранителите на „СОТ 116“ ЕООД.
След като се озовал извън
заведението подс. В. се обадил повторно на тел.112 с оплакване от служителите
на охранителната фирма. През времето, докато подсъдимият водел разговор с
оператор от телефона за спешни повиквания пристигнал дежурен полицейски
автопатрул при 09 РУП-СДВР в състав св. Х.П. и св. В. Б., които заварили на
място двамата служители на „СОТ 161”, св.С., св.С. и подс.В.. Полицейските
служители установили, че подс.В. е във видимо нетрезво състояние. Попитали го
каква е причината да повика полиция, на което той отговорил, че иска да
арестуват отговорника С. и екипа на СОТ 161, като се обърнал към полицейските
служители и им казал: „Ако не ги
арестувате тия, ще се обадя на главния дежурен и ще ви уволня“. Тогава
служителите от екипа на СОТ 161 обяснили на полицейските служители, , че са
реагирали на сигнал от паник бутона, подаден от заведението, тъй като подс.В.
отказал да го напусне след като е бил помолен за това от отговорника П.С.. Св.П.
и Б. обяснили на подсъдимия, че е в нетрезво състояние и трябва да се прибира в
дома си, тъй като работното време на заведението било приключило, при което
подс.В. тръгнал към тях с думите: „Поисках полицаи, а ми изпратиха боклуци. Ей
сега вдигам телефона и ви ********“. В този момент св.П. успял да хване ръката
на подс.В. преди последния да стигне до св.Б., при което подс.В. се опитал да
се измъкне от захвата на полицейския случжител, викайки „Майко! Помощ! Убиват
ме!“. Полицейските служители успели да му сложат белезници, след което го
качили в патрулния автомобил и го отвели в сградата на 09 РУ- СДВР, където е
бил задържан за 24 часа.
От заключението на приетата
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза изготвена в хода на досъдебното производство
се установява, че подсъдимият е „акцентирана личност” с водеща
емоционално-волева неустойчивост, което не е психично разстройство в тесния
смисъл на думата „психоза” и не може да се приравни към разстройство на
съзнанието в смисъла на закона. По време на инкриминираното деяние същият е бил
в състояние на просто (обикновено) алкохолно опИ.е - лека към средна степен,
като описаните съъстояния не представляват пречка осв. К.В. по време на
инкриминираното деяние да е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. С оглед на психическото състояние на
осв. няма пречки правилно да възприема факти и обстоятелства, имащи значение за
делото, да дава достоверни обяснения и да участва пълноценно в наказателното
производство на всичките му етапи.
От заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза изготвена в хода на съдебното следствие се
установява, че предоставения оптичен носител на информация съдържа два броя
цифрови файла с наименование „*********” и „*********” - второ, съдържащи само
фонетична информация (звук), която дава представа от направените изкази на
записаните лица и е годен материал за изследване; три броя цветни цифрови
изображения на таблици със служебна информация е наименование „*********” и „*********”
- второ и „полицай” с отразени три различни часове на обаждания.
Въззивният съд намира, че
при извеждане на релевантната фактическа обстановка по делото до момента на
идването на полицейските служители, районният съд не е допуснал процесуални
нарушения при формиране на вътрешното си убеждение, тъй като е обсъдил всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани
за сметка на други, като не са допуснати и логически грешки при обсъждането им
с някои малки изключения. Настоящият съдебен състав изцяло споделя задълбочения
анализ на доказателствената съвкупност от страна на проверявания съд, както и
подробно изложените мотиви кои доказателства кредитира и кои не, с изключение
единствено на анализа направен от първостепенния съд на показанията на
полицейските служители Б. и П., както и
тези на св.М. и К. в частта касаеща поведението на подсъдимия след идването
на полицейските служители, респ. анализа на техните показания, дадени на ДП и
приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им.
Правилна е констатацията на
първостепенния съд, че по отношение на
фактите, включени в предмета на доказване по делото липсват съществени
противоречия в доказателствените материали. С оглед характера на обвинението,
определящ и предмета на доказване по делото, преобладаващо значение имат
гласните доказателства, удостоверяващи начина, по който е протекъл спора, както
и кои лица са участвали. Този анализ напълно се споделя от настоящия въззивен
съдебен състав.В доказателствен план напълно правилно първоинстанционния съд е
отдал приоритет на показанията на свидетелите П.С. и С.С., както и в частност
обясненията на подс. В., при преценката за хронологичното развитие на
интересуващите делото обстоятелства пред писмените доказателства. В заключение
въззивният със счита, че оценката на събрания по делото доказателствен материал
и установени по делото факти от страна на първоинстанционния съд съответства на
точното информационно съдържание на източниците на доказателствата и обхваща в
пълнота включените в предмета на делото обстоятелства, поради което не намира
основание за приложение на правомощията си, визирани в чл. 316 от НПК да приема
нови фактически положения по делото.
Правилно СРС е посочил, че
от показанията на свидетеля И. К., дадени в съдебно заседание не може да се
установят факти относно конкретния случай, тъй като същият няма спомен както за
лицето така и за възникналата ситуация. Не така стой въпросът с показанията на
св. С.М., тъй като същият излага, че има спомен за инцидента пред заведение
„Скарабей“. В частност неговите показания
си кореспондират с показанията на св. С. и св.С., а именно относно
причината за пристигането им в заведението, лицата, които са били установени на
място в същото, пристигането на дежурен полицейски патрул, както и нежеланията
на подсъдимия да го напусне. Правилно при изграждането на фактическите си констатации
първият съд не кредитира показанията на този свидетел в частта, в която сочи, че подс. В. „сам излязъл и застанал пред вратата на
заведението”, без да е имало физически контакт между последния и служителите от
„СОТ 161”, тъй като този факт се опровергава от показанията на свидетелите С. и
С., които сочат тъкмо обратното, а именно, че подсъдимият е бил „хванат”,
„принуден” и „изкаран” от охранителите извън заведението, което насочва към
предприети действия, свързани с осъществен физически контакт спрямо подсъдимия.
На същата плоскост стоят
разсъжденията на съда касателно показанията на св. Х.П. и св. В. Б., тъй като
от същите е видно, че двамата свидетели в съдебно заседание нямат спомен за
конкретният случай.
Настоящата инстанция обаче
не е съгласна с изводите на съда относно показанията на св.Б., П., М. и К.,
дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането
им.
Това, че на ДП показанията
на тези свидетели касаещи поведението на подсъдимия след идването на
полицейските служители на инкриминираното място, са записани по идентичен
начин, не означава, че същите не следва да бъдат кредитирани от съда, респ. да
не бъдат взети предвид при преценка на тяхната достоверност, респ. при
установяване на фактическата обстановка въз основа на същите. Свидетелите нямат
никаква причастност и в този смисъл „вина“ (в най- общия смисъл на думата) за
това как са били отразени техните показания в протокола за разпит на същите от
ДП, доколкото не те са водили разпита и не те са определяли как и по какъв
начин показанията им да бъдат отразени в съставените протоколи във връзка с
техните разпити. От друга страна няма как всеки един от тези свидетели да знае
какво е отразено като показания в протоколите за разпит на другите свидетели.
Ако съдът е имал някакво колебание по въпроса как точно е ставал разпита на
свидетелите, били ли са разпитвани те, задавани ли са им конкретни въпроси,
запознали ли са се след това с протокола за разпит, респ. били ли са им
предявени освен техните протоколи и тези на другите свидетели, за да се
запознаят с тях, то е следвало да проведе по- подробен разпит на свидетелите в
тази връзка, за да установи дали при самия разпит са били допуснати някакви
нарушения, респ. дали действително са провеждани такива разпити или на
свидетелите единствено са предявени готови протоколи, които да подпишат.
Първостепенният съд не е сторил това, като единствено е прочел показанията на
въпросните свидетели от ДП и след това ги е запитал дали са техни показания и
дали ги поддържат, като всеки един от гореспоменатите свидетели изрично, ясно и
недвусмислено е посочил, че си спомня тези обстоятелства, както и че това са
негови показания. При това положение първостепенният съд не е имал каквото и да
е било основание да не кредитира показанията на четиримата свидетели, дадени на
ДП и приобщени към доказателствения материал по делото по надлежния за това ред,
още повече, че не е изложил и каквито и да е било други съображения, поради
които счита, че тези показания, потвърдени от свидетелите не следва да бъдат
кредитирани. Въззивният съд не намира, че са налице такива- не се установява
свидетелите да са били в някакви, още по- малко лоши отношения с подсъдимия,
респ. да са предубедени по какъвто и да е било начин от крайния изход на делото,
че да имат интерес да твърдят неизгодни за подсъдимия факти и обстоятелства. От
друга страна техните показания, макар и частично се подкрепят от показанията на
другите свидетели, които макар и да не са чули конкретните реплики отправени от
подсъдимия към полицейските свидетели сочат за възникнал конфликт, за буйстване
от страна на подсъдимия, респ. за това, че именно това поведение на подсъдимия е
станало повод той да бъде задържан и отведен в районното управление. С други думи
всички разпитани свидетели макар и косвено потвърждават заявеното от
полицейските служители, които логично е да са възприели заявеното от
подсъдимия, доколкото са били в непосредствена близост до него, за разлика от
останалите свидетели. Освен всичко друго и след прочитане на показанията им от
ДП, и Б. и П. и М. и К. потвърждават същите, заявявайки, че именно това са били
събитията, на които те са станали свидетели. А как точно те са разказали тези
неща при разпита им на ДП и как са били отразени е друг въпрос, но въззивният
съд е категоричен, че не могат да бъдат дискредитирани показанията на
свидетелите поради това, че са записани по идентичен начин, при положение, че
всички те категорично и независимо един от друг заявяват, че отразеното там е
вярно.
Предвид изложеното
въззивният съд несподеля становището на първостепенния по този въпрос, а в
резултат на това прие за разлика от първостепенния съд, че по делото по
безспорен и несъмнен начин на база показанията на тези свидетели се установява
извършване на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия В. на
инкриминираното място и време, респ. по начина, по който това поведение е било
инкриминирано в ОА.
Правилно СРС е кредитирал
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като
счита, че те кореспондират с останалия събран доказателствен материал и са
приобщени по надлежния процесуален ред.
Независимо обаче от
изложеното по горе, въззивният съдебен състав прие, че подсъдимият следва да
бъде оправдан и в този смисъл, присъдата на СРС потвърдена, но по съображения, отчасти
различни от тези, които е приел
първостепенния съд.
Подсъдимият е бил оправдан
от първостепенния съд, който е приел, че на база събрания по делото
доказателствен материал не може да се направи категоричен и несъмнен извод за
извършване на инкриминираното деяние от обективна страна от подс.В.- т.е.
липсват доказателства той да е осъществил самото изпълнително деяние на това
престъпление, тъй като не се доказва да е изрекъл инкриминираните реплики. В
допълнение е приел, че само изричането на такива реплики не може да покрие от
обективна страна състава на престъплението хулиганство, както и че не се
установява да е налице и субективната страна на деянието, доколкото не се
установява извършването на целенасочени действия от негова страна, който да са
целели нарушаване на обществения ред по брутален и груб начин, така че да се
приеме, че покриват признаците на престъплението хулиганство. Въззивният съд е
съгласен с част от тези доводи, като не споделя единствено становището на
първата инстанция, че в случая липсват доказателства, които да установяват
извършването на инкриминираните действия от страна на подсъдимия, а именно-
изричането на инкриминираните реплики. Точно обратното- въззивният съд прие, че
по делото са налице безспорни доказателства за това подсъдимият да е изрекъл
инкриминираните реплики на инкриминираното място и време. Същите обаче и според
въззивния съд не покриват от обективна и субективна страна признаците на
престъплението хулиганство по смисъла на основания състав на същото, а още по-
малко на квалифицирания такъв по ал.3о на чл.325 от НК. Като тук изрично следва
да е отбележи, че в ОА е инкриминирано единствено част от цялостното поведение
на подсъдимия на инкриминираната дата и по- точно единствено думите: „Поисках
полицаи, а ми изпратиха боклуци. Ей сега вдигам телефона и ви ********“,
изречени спрямо полицейските служители П. и Б..
Съгласно задължителните
разяснения, дадени в Постановление № 2 от 29.06.1974г. по н.д. № 4/74г., Пленум
на ВС, т. I.1 и I.2, обект на престъплението хулиганство са установеният в страната ред и
общественото спокойствие, т.е обществените отношения, основани на
нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения ред.
За да се приеме, че е осъществен основния състав, предвиден в чл. 325, ал.1 НК
от обективна страна трябва да са налице два елемента – да са извършени
непристойни действия, които едновременно
нарушават грубо обществения ред и заедно с това изразяват явно неуважение към
обществото. Въззивният съд намира, че извършеното от подсъдимия В. не отговаря
на тези законови изисквания, като неговите действия не са били непристойни в
смисъла, вложен от законодателя и изяснен в цитираното ППВС, тъй като макар и
неприлични, същите не може да се приеме, че грубо нарушават обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото. Касае се според въззивния съд, които
могат да бъдат отнесени към понятието дребно хулиганство по смисъла на УБДХ, но
не и до такива, които покриват признаците на „едрото“ хулиганство по смисъла на
чл.325, ал.1 от НК. Този извод не се разколебава от факта, че инкриминираните
реплики са отправени към полицейски служители, още повече и като се има
предвид, че подсъдимият е бил в нетрезво състояние, което разбира се не
оправдава поведението му, но не сочи на желание от негова страна грубо да
наруши обществения ред и да покаже явно неуважение към обществото. Касае се за
непристойна проява, изразяваща се в ругатни и псувни, но проява която е с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с тези по чл.325, ал.1 от НК. Това
е видно и от показанията на разпитаните свидетели, които са били възмутени
много повече от предходното поведение на подсъдимия, изразяващо се в отказа да
напусне заведението, въпреки че работното време на същото е било свършило,
отколкото от това, че същият е отправил някакви реплики към полицейските
служители, дошли на място, при това по повод на негово телефонно обаждане, а не
на такова от другите свидетели. Последното сочи, че макар и като цяло
поведението на подсъдимия да не е било одобрено от останалите свидетели, те не
са го намерили за такова, изискващо намесата на полицейските органи- т.е. не са
приели същото като изключително грубо и непристойно, а единствено като проява
на пиянско поведение от негова страна и то пиянско поведение, изразяващо се във
вербално активност, а не в проява на физическа агресия или буйстване.
Предвид това и въззивният
съд счита, че в случая макар и да се установява извършването на инкриминираното
деяние от страна на подсъдимия, същото се явява несъставомерно от обективна и
субективна страна по основния състав на чл.325, ал.1 от НК. Ето защо и
безпредметно се явява обсъждането на въпроса, дали са налице квалифицираните
признаци на престъплението по ал.3 на чл.325 от НК.
С оглед на изложеното и
доколкото въззивният съд намира, че крайният извод на първостепенния съд е
правилен и законосъобразен, то прие, че и присъдата му следва да бъде
потвърдена изцяло, макар и по други съображения.
Следва да се посочи още, че
според въззивния съд проявата на подсъдимия може да бъде квалифицирана като
дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, но за въззивната инстанция
не съществува възможност да наложи на подсъдимия наказания по този ред, респ.
да признае подсъдимия за виновен по този ред, доколкото липсва съответен
протест. Присъдата е постановена в далечната 2016 г. към който момент все още
не е съществувала процесуална възможност за това било за първостепенния съд,
било за въззивния такъв, поради което и подавайки протеста срещу присъдата,
прокурорът не е направил и такова искане. Единственото съдържащо се в протеста
е за признаване на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по
чл.325, ал.3 вр. ал.1 от НК, като липсва алтернативно искане за признаване на
подсъдимия за виновен и налагане на административно наказание на същия по реда
на УБДХ, предвид което и за въззивния съд не
съществува възможност да стори това. По тези съображения присъдата на
първостепенния съд ще следва да бъде потвърдена изцяло, доколкото и след
извършена цялостна служебна проверка по реда на чл.314 от НПК на атакувания
съдебен акт, въззивният съд не намери наличието на друго основание за отмяна
и/или изменение на присъдата на първостепенния съд.
Така мотивиран и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 21.04.2016 г. по
НОХД №15340/14г. по описа на СРС, НО, 102-р и състав
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.