О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №
гр. Габрово, 08.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на осми април през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
ГОЛЕМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
като разгледа докладваното от съдията Димова в.ч.гр.д. № 70 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 413,ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е
по подадена частна жалба от "Профи кредит България"
ЕООД срещу разпореждане, обективирано в Определение № 720 от
05.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 185/2020 г. по описа на Районен съд –
Габрово, с което се отхвърля частично подаденото от „Профи кредит България“
ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнеине за неизпълнение на
задължение по Договор за потребителски кредит № **********, относно
претендираното договорно възнаграждение в размер на 1339,46 лв.
В жалбата се
излага, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от
производството да се произася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права. Посочва съдебна практика на Окръжен съд – Габрово от 2019 г.
Счита, че заповедният съд не следва да извършва преценка за валидността на
договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание
нарушение на закона или на добрите нрави. С оглед на това съдът в заповедното
производство е превишил своите правомощия
и е нарушил съдопроизводствените правила.
Счита, че
неправилно заповедният съд не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП,
че преценяването на неравноправната клауза в договора включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението,
от една страна и стоката и услугата от друга, която ще бъде доставена или
извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са
ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка.
На следващо
място счита за неправилно заключението на съда, че уговореното от страните
договорно възнаграждение е недължимо, защото има за цел да заобиколи
императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от ЗПК. Излага
аргументи в подкрепа на тезата си, а именно, че окончателно сключеният договор
за потребителски кредит напълно отговаря на изискванията за форма и съдържание
на договорите за потребителски кредит, установени в изпълнение на ЗПК, който е
релевантният нормативен акт, действащ към момента на сключване на процесния
договор.
Счита, че
длъжниците са били запознати със сумата на дължимото договорно възнаграждение и
със сумата, която следва да върнат, поради което не е налице недействителност
на договора за потребителски кредит, поради липса на съгласие, поради нарушение
на изискванията на ЗПК или поради липса на информирано съгласие. При несъгласие
с параметрите на договора, потребителят е можел да се откаже от него.
Считат, че
уговореното договорно възнаграждение не противоречи на закона, тъй като в
българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа
принципът на свободно договаряне /чл. 9 ЗЗД/. С оглед на принципа за свобода на
договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор
за кредит с годишен лихвен процент /ГЛП/ от 46,81% и годишен процента на
разходите /ГПР/ от 52,28 %. Длъжникът се е съгласил с тази цена на кредита на
преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за
сравняване на различни предложения, така и към момента на сключване на
договора, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения
договор и погасяване на месечните вноски. При небанковите институции лихвите са
по-високи, с оглед на риска, който поемат да отпуснат финансовия ресурс на
кредитополучателя, който не могат да получат от банковите институции поради
различни съображения, водещи до ниска кредитоспособност. С оглед на тези
обстоятелства, меродавна е пазарната цена на кредитите, а не законната лихва,
която е ограничена от чл. 19, ал. 4 от ЗПК, определящ максималния размер на
ГПР, в чието изчисляване участват и дължимите от потребителя лихви. Счита, че
ПМС № 72 от 08.04.1994 г. за размера на договорната лихви по просрочени
задължения в лева и валута не намира приложение. Същото е издадено на основание
чл. 86, ал. 2 ЗЗД и намира приложение само за определяне на размера на
законната лихва. С оглед на това цитираното ПМС не намира приложение в случаите
по чл. 10, ал. 2 ЗЗД.
Прави
възражение, че добрите нрави в потребителското кредитиране от небанкови
финансови институции са в границите на посочените от БНБ лихвени проценти, на
които останалите небанкови финансови институции предлагат потребителски
кредити. Счита, процесния лихвен процент за действителен.
Моли да се
отмени обжалваното определение и да се постанови ново, като се издаде заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК в обжалваната част против солидарните длъжници С.М.А. и М. Минева Ш., относно дължимото договорно
възнаграждение по Договор за потребителски кредит № ********** относно всички
вземания на „Профи кредит България“ ЕООД, претендирани със заявлението за
издаването на заповед за изпълнение. Претендира разноски за заплатена държавна
такса 15,00 лв. и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание
чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е изпратена на длъжниците.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите в жалбата и събраните доказателства, приема за
установено следното:
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 413, ал.2 ГПК,
от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството
по ч. гр. д. № 185/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано
по заявление по чл. 410 ГПК от "Профи кредит България" ЕООД срещу М.М.Г., С.М.А. и М.М.Ш.,
за парични вземания по договор за кредит.
Със
заявлението се претендира парично вземане в размер на 4963,04 лв. от които
незаплатена главница в размер на 3623,58
лв.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1339,46 лв. дължимо за
периода 15.04.2017 г.-15.05.2018 г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 0 лв., дължимо до 15.05.2018 г.; неплатени
такси по Тарифа за извън съдебно събиране на вземането в размер на 0 лв. и
законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Към
заявлението е приложен договор за потребителски кредит № ********** от
05.02.2014 г.; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити; карта на клиента; анекс № 1 към договор за
потребителски кредит № ********** за безплатни отлагане на вноски от 09.06.2016
г.; погасителен план към анекс № 1 към договора.
Със заповед №
721 от 05.02.2020 г., съдът е разпоредил длъжникът С.М.А. и М.М.Ш. да заплатят
солидарно на кредитора „Профи кредит България“ ЕООД сумата 3623,58 лв. -
главница по сключен на 06.02.2014 г. договор за потребителски кредит №
**********, заедно със законната лихви върху главницата, считано от 31.01.2020
г. до изплащане на вземането, както и разноски за производството в размер на
72,48 лв. – държавна такса и 36,51 лв. – възнаграждение за юрисконсулт,
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащането на правната помощ пропорционално на уважената част от заявлението.
С Определение
№ 720 от 05.02.2020 г. по ч.гр.д. № 185/2020 г. на ГРС, заповедният съд е
приел, че производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на
длъжника М.М.Г., ЕГН **********, тъй като е починал на 02.07.2017 г. в тази си
част определението не е обжалвано и е влязло в сила.
Същото е
обжалвано в частта, в която е отхвърлено заявление вх. № 1017/03.02.2020 г.,
подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* срещу С.М.А., ЕГН **********
и М.М.Ш., ЕГН **********, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за сумата 1339,46 лв. – неплатено договорно възнаграждение за
периода 15.04.2017 г. – 15.05.2018 г.
Заповедният
съд е приел, че заявлението по което е образувано настоящото дело, в частта
извън претендираната главница не отговаря на изискванията на закона. Приел е,
че съдът служебно следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, мл.
10 а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Позовал се е на Директива 93/13/ЕИО, Директива
2008/48 и практика на Съда на ЕС, по точно решение 07.08.2018 г. по съединени
дела С-96/16 и С-94/17, според които следва да се осигурява минимална
процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и като основен принцит на гражданския
процес – чл. 7, ал. 3 ГПК.
Като е
съобразил това, съдът е приел, че за клаузи в договора за потребителски кредит,
с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение
на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува
обоснована вероятност, че те са неравноправни и имат за цел единствено да
заобикалят императивните разпореди на чл. 19, чл.10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. При
съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът е приел,
че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради
което с оглед на осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на
основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за
изпълнение не следва да се издава. В тази връзка се е съобразил с Решение от
20.09.2018 г. по дело С-448/17 на СЕС.
Във връзка с горното,
заповедният съд е приел, че е налице основанието по чл. 411, ал. 2, т.3 ГПК за
отказ да се издаде заповед за изпълнение на вземането за сумата 1339,46 лв.-
неплатено договорно възнаграждение за периода 15.04.2017 г.-15.05.2018 г.
В тази частта е обжалвано
определението и тя е предмет на произнасяне на настоящата инстанция.
Правилно при решаване на
делото съдът е взел предвид приложението на Директива 93/13/ЕИО, която не
допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност на съда, в
който и да е етап от производството, да преценява служебно неравноправния
характер на клаузи в договор с потребител, макар да е установил всички
необходими за това правни и фактически обстоятелства и не е подадено възражение
от длъжника. Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК,
съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона и добрите нрави, което го оправомощава да откаже
издаването на заповед за изпълнение в частите от заявлението, които са в
противоречие със закона и добрите нрави.
Съгласно на изменението на
чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ, бр. 100/2019 г./ гласи, че съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто
безспорно е настоящия договор. В чл. 411, ал. 2 ГПК се създава нова т. 3,
която задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато
вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на
неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
Нормата има незабавно действие от момента на влизането й в сила и урежда
занапред всички заварени случаи, доколкото обратното не е предвидено в процесуалния
закон. По тези съображения настоящата инстанция я взема предвид.
От подаденото заявление в
неговата обстоятелствена част е видно, че поисканото неплатено договорно
възнаграждение по кредита за периода от 15.04.2017 г.-15.05.2018 г. е в
необосновано висок размер, което сочи на нееквивалентност на насрещните
престации и противоречие на уговорката за размера на възнаградителната лихва с
добрите нрави и добросъвестността. Налице е обоснована вероятност вземането да
произтича от неравноправна клауза, включена в договор за потребителски кредит,
какъвто е настоящия. Императивно е посочено, че в заповедното производство
съдът следи служебно дали искането противоречи на закона и на добрите нрави, а
неравноправата клауза е частен случай на последното. В тази насока следва да се
съобрази и чл. 6, § първи от Директива 93/13/ЕИО на Съвета и чл. 24 ЗПК.
За заявителя остава открита
възможността в рамките на исково производство да докаже твърдението си, че
включената клауза за възнаградителна лихва е в размер, който не противоречи на
добрите нрави и на разпоредбите на ЗЗП, към който препраща ЗПК. В този смисъл
не се нарушават правата на нито една от страните в производството.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на правните
изводи на Габровски окръжен съд, с тези на
Габровски районен съд, атакуваното определение следва да бъде потвърдено
като правилно.
Водим от изложеното Габровски
окръжен съд,
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане обективирано в Определение № 720 от 05.02.2020 г. по ч. гр. д. № 185/2020 г. по описа
на Габровски районен съд.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.