Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, IV - Д въззивен състав в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Г., като разгледа
докладваното от мл. съдия Петрова ч.гр.д.
№ 1676 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 във вр.
с чл.435, ал.5 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с
вх.№ 23362/04.12.2017г. на И.И.С. и К.С.Г. - трети за изпълнението лица срещу извършен на
01.12.2017г. въвод във владение от ЧСИ М.М.с рег.№ 786 от КЧСИ на недвижим имот, а именно : апартамент № 18, находящ
се в гр.София, ул. ********.Излагат доводи, че въводът
е незаконосъобразен, защото са били
нарушени субективните предели на изпълнителния лист при въвода,
защото към момента на неговото извършване в имота са заварени трети лица и
срещу тях не е можело да се изпълнява, а въводът е
следвало да се спре. Заявяват, че владеят имота най – малко от три години,
далеч преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При
тези доводи искат извършеният от ЧСИ въвод, като незаконосъобразен, да бъде отменен.
Взискателят
- И.И.Ц. е
подал становище в
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК
е подал възражение, като е изложил аргументите си за недопустимост на частната
жалба, а при евентуалност навежда и такива, касаещи нейната неоснователност.
Моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, при
евентуалност- отхвърлена като неоснователна, а действието по възлагане на
описания имот – потвърдено като правилно и законосъобразно.
В срока и на основание чл. 436, ал. 3 ГПК,
съдебният изпълнител - ЧСИ – М.М.с рег.№ 786 на КЧСИ
е изложил мотиви, в които заявил съображения, че подадената жалба е
неоснователна, тъй като лицата, които са я подали не са заявили никакви правни
основания, на които владеят имота, както и не са представили доказателства за
собственост на вещите в него. Адресните им регистрации не съвпадали с адрес на въвода, а домоуправителят и съседи от адреса на въвода заявили пред него, че не им е известно някой друг
освен длъжникът З.Г. да живее там. Иска
подадената жалба да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното от фактическа и правна страна.
Жалбата е допустима, като такава подадена
от легитимирано лице доколкото двамата жалбоподатели са трети за изпълнението
лица и имат право на жалба при условията на чл. 435, ал. 4 и ал.5 от ГПК.
Трето за изпълнението лице ще е това, което
не длъжник или взискател в изпълнителното
производство. Видно от представен по делото изпълнителен лист от 23.08.2017г.,
издаден по гр.д.№ 51160 по описа на СРС, 140 състав, във основа на който е
образувано и.д.№ 20177860401996 при ЧСИ М.М.,
единствен длъжник, спрямо когото изпълнението е насочено , е З.Ц.Г..
С
разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК законодателят е предвидил и гарантирал
правната възможност на трето на изпълнението лице, което упражнява фактическата
власт върху имота, предмет на допуснатото до принудително удовлетворяване
непарично притезание – чрез въвод
във владение, да защити упражняваното от него владение върху недвижимата вещ.
Именно защото се защитава владението
като фактическо отношение, ирелевантно е
обстоятелството, дали третото лице притежава противопоставими
на взискателя вещни или облигационни права върху
обекта на принудителното изпълнение, какъвто е случаят, уреден в правната
норма на чл. 523, ал. 2 ГПК. Този извод се извежда и от чл. 435, ал. 5, изр. 2 ГПК, която предписва, че ако третото лице пропусне срока за обжалване, то може
да защити своето владение като фактическо отношение чрез предявяване на посесорен иск.
Настоящият състав намира, че за такова владение
по делото доказателства не са събрани.
Нормата на чл. 435, ал.5 от ГПК изисква да е налице владение,
което включва упражняване на фактическа власт върху имота от третите лица. В
случая третите лица твърдят да са упражнявали лично фактическа власт върху
имота до момента на извършване на въвода, без да го
доказват по какъвто и да било начин .
От доказателствата по
делото се установи (Протокол за въвод във владение от
01.12.2017г. на л. 66 -л. 68 от изпълнителното дело), че към момента на
извършване на обжалваното действие на ЧСИ, достъп до имота действително е
осигурен от жалбоподателите. Същите обаче не са доказали че действително те
упражняват фактическата власт над имота. На място в апартамента не е и ало
техни вещи, а домоуправителят на блока – И. И. П. – К. е заявила, че в имота
живее длъжницата и не знае в него да живеят и други лица.
По изложените причини
съдът намира жалбата срещу извършения въвод във
владение на недвижим имот за неоснователна, поради което същата следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№
23362/04.12.2017г. на И.И.С. и К.С.Г. - трети за изпълнението лица срещу извършен на
01.12.2017г. въвод във владение от ЧСИ М.М.с рег.№ 786 от КЧСИ на недвижим имот, а именно : апартамент № 18, находящ
се в гр.София, ул. *********.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: