Р Е Ш Е Н И Е
№ 5873/19.12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4485 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
„Т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, срещу „Е.-Б. Ел.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата
530,51 лв., представляваща преизчислено количество ел. енергия за
периода от 05.8.2016 г. - 04.12.2016
г., за обект „Къща за гости“,
находящ се в с. Ж., община К., с клиентски № * и номер на измервателна точка *.
В исковата
молба ищeцът, чрез адв. А. Г., сочи, че е потребител
на доставяната от ответното дружество
ел. енергия в посочения недвижим имот, в качеството си на негов
наемател. Излага, че в края на
2018 г. бил уведомен с писмо от ответника,
че в резултат на извършена проверка
от служители на „Ел.Ю." ЕАД на СТИ обслужващо процесния обект на потребление
била констатирана манипулация на тарифната таблица, поради което пълното
количество ел. енергия се фактурирало
и на основание чл. 115 от ЗДДС била направена корекция на фактури
№ * г., № * г., № * г., № * г., за периода 05.8.2016 г. - 04.12.2016 г. Към
писмото били приложени дебитни известия, а ищецът бил уведомен, че
до 31.12.2018 г. следва да заплати стойността
на допълнително начислената ел. енергия в размер на 2234 кВТч, на
стойност 459,15 лв. Сочи, че действителният
сбор на сумите
по приложените към писмото дебитни
известия към фактура № * г. за периода 25.8.2016 г. - 04.9.2016 г., № * г. за периода 05.9.2016 г. - 04.10.2016
г.; № * г. за периода 05.10.2016
г. - 04.11.2016 г., както и по
фактура № * г. за периода 05.11.2016 г. - 04.12.2016 г., възлиза
на 530,51 лв. Твърди, че в противоречие
със ЗЕ ОУ на ответника не предвиждат
ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция, както
и че ответникът не е посочил законово
основание на извършената корекция. Поддържа, че не
са съставени, нито връчени на
потребителя констативен протокол или справка
за начислената енергия. Твърди неприложимост на ПИКЕЕ поради тяхната отмяна, в евентуалност сочи, че разпоредбите
им не са
не са спазени. Не
е налице и неправомерно поведение на ищеца,
който чрез КЕВР е сезирал ответника за незаконосъобразната корекция, но последният
противно на чл. 31, ал.5 от ОУ прекъснал снабдяването в обекта. По изложените
съображения моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Е.-Б.Ел.” АД, гр. Пл., чрез процесуалния му представител – адв. Кр.Н. Поддържа частична недопустимост на иска поради
липса на правен интерес за разликата над
сумата от 323,21 лв. за периода
05.10.2016 г. - 04.11.2016 г. до пълния
претендиран размер от 530,51 лв., поради което моли
за прекратяване на производството в тази част и присъждане
на разноски. Възражението е обосновано на първо място
с твърдението, че никога не е претендирал
от ищеца разликата от 71,36 лв. над сумата
от 459,15 лв. представляваща сбор от сумите за
начислена ел. енергия и мрежови услуги по дебитни
известия * г. за период 05.08.2016 г. - 04.09.2016 г., № * г. за период 05.09.2016 г. -
04.10.2016 г., № * г. за период
05.10.2016 г. - 04.11.2016 г. и № * г. за период 05.11.2016 г. - 04.12.2016 г. Наред
с това сочи, че на 16.03.2019 г. ищецът е заплатил част от процесната
сума, а именно 135,94 лв., с които ответникът
счита, че са погасени изцяло
задълженията от 14,70 лв. и 77,87 лв. по дебитни известия
с № * г. и № * г., както
и до размер от 43,37 лв. частично
е погасено задължението от 119,06 лв. по
дебитно известие № * г. Оспорва искът и като неоснователен, като сочи, че
сумата от 459,15 лв. не е допълнително
начислена по реда на ПИКЕЕ, а се дължи за
редовно потребена и измерена енергия. В тази връзка поддържа,
че на 11.11.2016 г. служители на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД са извършили проверка за осигуряване на съответствието на СТИ в процесния обект, за която
съгласно изискванията на ОУ е съставен констативен протокол. Възникнала необходимост СТИ собственост на дружеството да бъде демонтирано и предадено в Български институт по метрология,
ГД „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - гр. Пл.
за извършване на метрологична експертиза по Закона
за измерванията. В констативния протокол за изготвената експертиза било отразено, че тарифната
таблица по часови зони е променена,
като след 16:00 ч. електромерът не отчитал електроенергия на нито една
от двете тарифи Т 1 и Т 2. Поддържа, че в паметта на
електромера било запаметено реалното количество електрическа енергия използвана от клиента, което
обаче било отчетено с 2234,00 кВТч по-малко. Твърди, че е изпълнил задължението
си на краен
снабдител, произтичащо от чл.98а от ЗЕ във вр. с чл.7, т.1 от ОУ да снабдява
с електрическа енергия обекта на ищеца,
който на свой ред има
насрещно задължение към ответника да
заплаща всички свои задължения, на основание чл.
11, т. 1 от ОУ. С оглед нефактурираните количества ел. енергия за
периода от 05.08.2016 г. до 04.12.2016 г. поради изменение на данъчната
основа на доставката издал дебитни известия на клиента с номер
* г., № * г., № * г. и № * г. към фактури
с № * г., № * г., № * г. и № * г., на основание чл. 115, ал. 1 от ЗДДС. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора – ищецът чрез процесуалния си представител, а
ответникът с писмена молба.
След преценка на становищата на страните, събраните
по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят,
че ищцовото дружество е абонат на ответното дружество
за обект находящ се в с. Ж., община К., с клиентски № *.
От представения по делото КП
за техническа проверка № * г., се установява, че на тази дата, при проверка на СТИ обслужващо
обект с титуляр
на партидата - „Т.“ ЕООД, с клиентски № * и номер на измервателна точка № *, находящ се в с. Ж., община К., служители на
ответника са демонтирали СТИ и в
безшевна торба, пломбирана с пломба *, са го изпратили за експертиза в Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди“- Регионален отдел Пловдив.
Видно от Констативен протокол
за метрологична експертиза № * г. по СТИ не са установени дефекти на кутията, клемите или клемния блок на електромера. При вътрешния му оглед не са
констатирани следи от нерегламентирана намеса, но е установено че тарифната
таблица е променена по часови зони, така че от 9:00 ч. до 16:00 ч. електромерът
отчита на дневна тарифа Т2, а след 16:00 ч. електромерът не отчита на нито една
от двете тарифи Т1 и Т2. В заключение е посочено, че електромерът не
съответства на техническите и метрологичните изисквания.
Въз основа на КП № *г. на 18.12.2018 г. „Ел. Ю.“ ЕАД е изготвило справка за
коригиране на сметката за електроенергия на ищеца с общо 2234 кВТч на стойност 459,17 лв.
Видно от писмо с изх. № *, ответникът е уведомил ищеца,
че поради констатирана от служители на „Ел. Ю.“ ЕАД грешка в измерването на
СТИ състояща се в манипулирана тарифна таблица, допълнително му е начислена ел.
енергия в размер от 2234 кВТч на стойност 459,15 лв.
със срок на плащане 31.12.2018 г. В писмото е посочено още, че към него са
приложени издадените в резултат на корекцията дебитни известия към фактури от 09.09.2016
г., 09.10.2016 г., 09.11.2016 г. и 08.12.2016 г.
По делото са приложени
следните дебитни известия и фактури с получател „Т.“ ЕООД за обект с клиентски № * и номер на измервателна точка № *, находящ се в с. Ж., община К.:
- за отчетен период 05.08.2016
г. – 04.09.2016 г. фактура № * г. на стойност 106,34 лв. и
дебитно известие към нея № * г. на стойност 77,87 лв.;
- за отчетен период 05.09.2016
г. – 04.10.2016 г. фактура № * г. на стойност 106,34 лв. и
дебитно известие към нея № * г. на стойност 247,52 лв.;
- за отчетен период 05.10.2016
г. – 04.11.2016 г. фактура № * г. на стойност 50,62 лв. и
дебитно известие към нея № * г. на стойност 190,42 лв., но с посочено по-малка задължение за плащане
от 119,06 лв. Във връзка с тази грешка в хода на делото ищецът е представил
коригирано дебитно известие на стойност 119,06 лв.
- за отчетен период 05.11.2016
г. – 04.12.2016 г. фактура № * г. на стойност 107,34 лв. и
дебитно известие към нея № * г. на стойност 14,70 лв.
Ищецът по делото е представил
фактура № * от дата * г. на стойност 135,94 лв.,
която е адресирана до него и е издадена от ответника вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на ел. енергия. Приложил е и
платежно нареждане от 16.03.2018 г. с
посочено основание за превода „ФАКТУРА * г. т. еоод
спорна фактура“.
От заключението на
вещото лице инж. Н.В. по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено се установява, че към датата на проверката СТИ и
за процесния период уредът е бил годно техническо
средство за измерване на употребена ел. енергия. Посочено е, че извършеното неправомерно
тарифиране по отделните регистри цели след 16:00 ч.
ел. енергията да не бъде отчитана по двата видими регистъра – 1.8.1 и 1.8.2, а
да се пренасочва към скрития регистър 1.8.3, което води до невъзможност
инкасатора да регистрира пълния обем на потребената
ел. енергия при редовен отчет. Експертът е установил, че електромерът разполага
с енергонезависима памет и е отчел цялото количество
на потребената ел. енергия. Посочил е, че в скрития
регистър са отчетени 2234 кВТч, както и че не е
възможно установяване на началния момент на натрупванет
им, нито в кой часови диапазон е станало това.
От заключението на
вещото лице Д.П. по допуснатата и приета от съда ССчЕ,
кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че в дебитно
известие * г. е
допусната техническа грешка. Експертът е посочил също, че на дата 16.03.2018 г.
ищецът е направил банков превод в полза на ответника от 135,94 лв., които са
осчетоводени от него като пълни погашения по дебитни известия № * г. и № * г., както и частично за
сумата от 43,37 лв. по дебитно известие
№ * г.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
По делото не се
спори, че ищецът е потребител на ел. енергия
по смисъла на § 1, т.2а от ДР на Закона за
енергетиката (ЗЕ), както и че имотът, който
се обслужва от процесния електромер,
е бил присъединен към ел. мрежа.
Следователно страните по делото са
страни и по договор за продажба
на електрическа енергия, сключен при публично известни
общи условия (чл. 98а от ЗЕ).
По допустимостта на производството:
В случая съдът намира за основателни и двете възражения на ответника за
частична недопустимост на производството за разликата над сумата
от 323,21 лв. до пълния предявен размер на претенцията от 530,51 лв.
От една
страна в хода на процеса се установи, че в дебитно известие № * г. ответникът е допуснал
техническа грешка и в него е посочена по-висока стойност на задължение за ел.
енергия от това, което действително е претендирал от 119,06 лв., поради което
за ищеца липсва правен интерес от установяване недължимостта
на разликата от 71,36 лв. до погрешно посочения в известието размер от 190,42
лв.
На следващо място от
твърденията на страните и приложените по делото доказателства, в частност ССчЕ, се установява, че ищецът няма правен интерес от
поддържането на отрицателен установителен иск срещу
ответника и за сумата от 135,94 лв., която ответникът е осчетоводил като
погасена с плащането в такъв размер от 16.03.2018 г. След като кредиторът на
ищеца счита вземането си за удоволетворено в тази
част, то с отричането на нейната дължимост ищецът
няма да защити свои права и интереси, тъй като това няма да доведе до връщане
на „недължимо платената сума“ в патримониума му,
което би могъл да реализира по реда на чл.55 от ЗЗД, но в нов процес.
В обобщение съдът намира, че
ищецът не е установил правния си интерес от водене на производството за сумата
от общо 207,30 лв. (71,36 лв.+ 135,94
лв.) до пълния размер на иска от 530,51 лв., като за тази разлика над сумата от 323,21 лв. делото следва да се прекрати като
недопустимо поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за поддържане на
неговата висящност.
По основателността на иска:
Разпоредбата на чл.115, ал.1 от ЗДДС, която ответникът поддържа като основание за издаване на процесните дебитни известия, сочи, че при изменение на
данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е
издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Респективно
тази разпоредба има само процедурно значение, доколкото посочва единствено начина,
по който доставчикът на ел. енергия следва да осчетоводи изменението в
данъчната основа, което в случая се състои в едностранно начисляване на
допълнителна сума за плащане на енергия за минал период, което действие съдът
намира за материално незаконосъобразно по следните съображения:
В случая на съда е
служебно известно обстоятелството, че поради съществено нарушение на
процедурата по тяхното приемане с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. Правилата са отменени с изключение
на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г.
Наред с това на съда е
служебно известно, че с Решение № 13691/08.11.2018 г. на петчленен състав по адм. дело № 4785/2018 г. на ВАС е потвърдено Решение № 2315/21.02.2018 г. на
тричленен състав на ВАС по адм.д. № 3879/2017 г., с
което са отменени чл. 48., чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г.
От горното следва, че към
18.12.2018 г. – т.е. момента на корекцията извършена
от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, е липсвал изобщо приложим
материален закон, по силата на който да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Липсата на
нормативна уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на
оператора да извършва едностранни корекции, съответно на ответника да фактурира
тези допълнително начислени количества енергия, не може да бъде заместена по
аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото.
Меродавна за уредбата
на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия е само
тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по
установения за това ред нормативни актове, но не и предполагаемата воля,
търсена по тълкувателен път - Решение № 200/30.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т.о. Съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните
обществени отношения се уреждат именно със специалния закон, а да се приеме
обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са
създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за
преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане
на юридическата им сила. Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2,
изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните
предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да
установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите,
енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да
запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта
уреждаща реда за извършване на едностранни корекции.
При това положение
съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав
на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането
на нови ПИКЕЕ (обн. ДВ., бр. 35/30.04.2019 г.), операторът на
разпределителната мрежа и ответникът не са могли да се ползват от корекционната
процедура по отменените в цялост Правила, включително към дата 18.12.2018 г.
Следователно правото
на ответното дружество да начисли исковата сума на основание ПИКЕЕ, въз основа
на констатациите от проверката извършена на 11.11.2016
г. от служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, следва да се отрече изцяло.
От горното следва, че
към момента на корекцията - 18.12.2018 г. не е съществувала
нормативна уредба, която да
урежда възможността на енергийните дружества едностранно да коригират сметките
на потребителите, само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Това правно положение
обаче е лишило ответното дружество единствено от облекчения ред за ангажиране
на отговорността на потребителя. За да не се допуска неоснователно разместване на
блага в полза на едната страна по правоотношението за продажба на ел. енергия,
а именно в полза на потребителя, евентуално биха намерили приложение общите
основания по ЗЗД. Въпреки това и при знание за отменените ПИКЕЕ към датата на
съставяне на протокола за проверката и за корекция, ответникът не е твърдял,
съответно не е ангажирал доказателства за наличие на неправомерно виновно
действие от страна на ищеца-потребител във връзка с установеното вмешателство в
софтуера на процесното СТИ.
В обобщение, съдът
намира, че по делото не е доказано наличието на основание годно да породи оспореното
право на ответника да начисли и претендира сумата от 323,21 лв. от ищеца. При
това положение след като е твърдял, че е титуляр на това право, то ответникът е
и страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните последици от
неуспешно проведеното доказване на фактите годни да го породят. В случая
правният резултат от ненадлежното претендиране на сумата от 323,21 лв. по процесните дебитни известия се
изразява в уважаване на исковата претенция предявена срещу дружеството.
По разноските:
При този изход на
спора единствено на ищеца следва да бъдат присъдени разноски с решението,
въпреки установената частична недопустимост на иска за разликата над сумата от
323,21 лв. до пълния размер от 530,51 лв. и прекратяването на
делото в тази част. Това е така доколкото причината ищецът да поддържа претенцията
си включително над присъдената сума са единствено незаконосъобразните действия на
ответника по извънсъдебното ѝ претендиране с издаването на четири дебитни
известия от 21.12.2018 г. на обща стойност именно 530,51 лв.
До извод за обратното
не води допуснатата от ответника техническа грешка в посочената обща стойност
на Дебитно известие № * г. от 190,42
лв., доколкото доставчикът не ел. енергия собствено е създал привидната
изискуемост именно за тази сума, което не може да се вмени във вина на ищеца,
който логично е оспорил пълния ѝ размер. Освен това кредиторът е
бездействал дълъг период от време и е предприел постъпки за поправяне на
грешката едва в хода на делото с издаването на Дебитно известие № * на * г., при положение, че
е установил за същата още с получаването на препис от исковата молба на 04.04.2019 г. Ирелевантно за
разпределението на отговорността за разноските по делото е и обстоятелството,
че ответникът самоволно е отнесъл плащането от 135,94 лв. извършено на 16.03.2018
г. като погашение към възникналото много по–късно процесно
задължение от 21.12.2018 г. вместо към това по посочената в нареждането фактура
от 22.02.2018 г., противно на волята на потребителя. Още повече, че плащането е
направено почти девет месеца преди изобщо сметката на абоната да бъде
коригирана с процесните задължения. Респективно поводът
за образуване на делото е даден единствено от ответника, включително за
прекратената поради липса на правен интерес част, и изцяло в негова тежест
следва да бъдат възложени разноските сторени от ищеца в процеса за заплатени държавни
такси в размер на 55,00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от 300,00 лв.,
съгласно представените доказателства - списък по чл. 80 от ГПК и договор за
правна защита и съдействие.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявения от „Т.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Е.Б.Е.” EАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК В ЧАСТТA за
разликата над сумата от 323,21 лв. до
пълния предявен размер на претенцията от 530,51 лв., представляваща
преизчислено количество ел. енергия за периода от 05.8.2016 г. - 04.12.2016 г.,
за обект „Къща за гости“, находящ се в с. Ж., община К.,
с клиентски № * и номер на измервателна точка *, на
основание чл. 130 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че „Т.“
ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, не дължи на „Е.Б.Е.” EАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** лв., представляваща
преизчислено количество ел. енергия за периода от 05.8.2016 г. - 04.12.2016 г.,
за обект „Къща за гости“, находящ се в с. Ж., община К.,
с клиентски № * и номер на измервателна точка *.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.” EАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати
на „Т.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, сумата 355,00 лв.,
представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: