Решение по дело №480/2019 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

 

№229                                                       05.09.2019г.                                             гр.Несебър

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                     НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесет и първи август                                          две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова - Георгиева

Секретар: Мая Деянова

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова - Георгиева

административно наказателно дело № 480 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на М.М.О. с ЕГН **********, в качеството му на управител на „Ф.2.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** против Наказателно постановление № 423381-F402464 от 08.02.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС /Наредба № Н-18/. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание се явява за дружеството-жалбоподател се явява процесуалният им представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства.

Процесуалният представител на ЦУ на НАП в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна. Също не сочи нови доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 14.08.2018г., в 12.00 часа, в търговски обект – магазин за кожени изделия, находящ се в гр.Несебър, ул.“Тервел“ № 3, стопанисван от „ФАМС-2016“ ЕООД с ЕИК 0267657, инспекторите по приходите при ЦУ на НАП установили, че в книгата за дневни финансови отчети липсва дневен финансов отчет за дата 20.07.2018г. с нулиране и запис във фискалната памет. За извършената проверка и направените констатации е съставен ПИП сер.АА № 0267657 от 14.08.2018г., въз основа на който на жалбоподателя е съставен акт, а впоследствие е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства и не се оспорва от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. лицето по чл.3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. По делото не е спорно, че дружеството-жалбоподател попада в обхвата на чл.3 от Наредбата, както и че за процесната дата – 20.07.2018г. са били регистрирани продажби във фискалното устройство на проверявания обект. Последното се потвърждава от показанията на актосъставителя В.Т., присъствал при констатиране на нарушението. Същият установява пред съда, че за процесната дата /20.07.2018г./ била изкарана разпечатка от КЛЕН на ФУ в обекта, от която било установено, че за тази дата има регистрирани продажби, но не е изведен /разпечатан/ дневен финансов отчет /л.11/. Не се ангажираха и доказателства за наличието на проблем в електрозахранването на обекта на 20.07.2018г., каквито твърдения бяха изложени в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя. По този начин чрез бездействието си, при законово дължимо съответно действие от страна на дружеството-жалбоподател, е осъществен състава на нарушението по чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.

Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на юридическо лице, субективните признаци на състава не следва да бъдат обсъждани. В случая е необходимо единствено да е налице извършено нарушение от обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството-жалбоподател. В конкретният случай санкционираното лице е търговско дружество, което носи обективна, безвиновна отговорност съгласно чл.83 ЗАНН. Работодателят по смисъла на §1, т.1 от ДР към КТ отговаря при неизпълнение на публичноправно задължение, което следва от това, че никое обособено имущество, каквото представлява по същество предприятието на търговеца, както и друго организационно и икономически обособено образувание, не може да прояви вина – субективно отношение, при осъществяване на своята дейност. Затова не следва да се изследва дали лично представляващият или друго наето от него лице е виновно за извършеното административното нарушение. Изводът, който се налага е, че дружеството-жалбоподател е извършило констатираното от контролните органи административно нарушение, за което е било законосъобразно санкционирано.

При така установените факти АНО е приложил и правилната санкционна норма. Извършеното от жалбоподателя нарушение е било подведено под санкционната нормата на чл.185, ал.2, изречение последно, вр. ал.1 от ЗДДС, съгласно която, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Що се отнася до размера на наложената на дружеството имуществена санкция, съдът като взе предвид, че същата е определена в предвидения от закона минимален размер, счита, че съответства на вида и характера на извършеното административно нарушение и в максимална степен би способствала за постигане целите на специалната, и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

Не са налице и предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като на новата разпоредба на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. /в сила от 02.07.2019г./, не е придадено обратно действие, т.е. тя действа само за напред и не намира приложение по отношение установените административни нарушения преди влизането й в сила. Наред с това, съдът намира за нужно да отбележи, че отпадането на задължението за разпечатването на дневен финансов отчет е свързано с въвеждането на нов софтуер в ЕСФП, посредством на който всяка продажба ще бъде автоматично генерирана в централната система на НАП. Такъв софтуер обаче към настоящият момент все още не е наличен, поради което до въвеждането му, не отпада задължението на лицата по чл.3 от Наредбата да разпечатват пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби.

Съдът счита, че не са и налице предпоставките за квалифициране на деянието като маловажен случай, изхождайки от обстоятелството, че се касае преди всичко за фискална дисциплина, чието съблюдаване гарантира защитата на фиска. 

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление – потвърдено, като законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 423381-F402464 от 08.02.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „Ф.2.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.М.О. с ЕГН **********, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС /Наредба № Н-18/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: