№ 391
гр. Пловдив, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000598 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищците Н. И. С., АС. ИВ. СТ.,
Г. М. АС. и А. М. А. и КР. М. АС., като непълнолетен действащ лично и със
съгласието на майка си М.А. И., представлявани от адвокат П.С., вписан в
АК-С. против Решение № 260045 от 15.02.2021 г., постановено от
Старозагорският окръжен съд по търг.дело№ 121/2021г.
Предмет на въззивно обжалване е отхвърлителната част от
постановеното решение, с която предявените от ищците Н. ИВ. СТ. и АС.
ИВ. СТ. искове по чл.432,ал.1 от КЗ за отхвърлени за разликата над 10 000
лева до 50 000 лева, като вместо това се постанови въззивно решение с което
да се присъди на всеки един от ищците още по 40 000 лева . По този начин
на всеки един от тях да се присъдят по 50 000 лева ,представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния
внук Ю. К. Г., настъпила в резултат на ПТП, настъпило на 06.04.2016 г.
По отношение на КР. М. АС., който като непълнолетен действа лично и
1
със съгласието на своята майка М.А. М., Г. М. АС. и АНГ. М. АС.,
последните двама като малолетни ,представлявани от законния им
представител майка им М. М. след отмяната на решението се претендира да
се присъдят обезщетения за неимуществени вреди по 50 000 лева на всеки
един от тях, като исковете са предявени като частично в общ размер от по
150 000 лева.
Решението се обжалва и в частта му относно началния момент от
който следва да се присъди обезщетение в размер на законната лихва върху
присъдените обезщетения, като такава се дължи, считано от 06.04.2016 г., на
която дата е настъпило процесното ПТП.
Въззиваемата страна Сдружение „НББАЗ“ БУЛСТАТ *********,
представлявано от адвокат Р. ИВ. Ц., вписана в *АК поддържа мотивиран
писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна .
Въззивна жалба срещу постановеното решение е подадена и от
ответника Сдружение „НББАЗ“-С. отново чрез адвокат Р.Ц.. Предмет на
обжалване е частта, отнасяща се до началния момент, от който следва да се
присъжда законна лихва върху присъдените на Н. ИВ. СТ. и АС. ИВ. СТ.
обезщетения.
Според жалбоподателя законната лихва се дължи, считано от
23.04.2020 г., на която дата изтича тримесечния срок от предявяването на
извънсъдебната претенция пред НБ. Съдът не е отчел, че НБ няма
качеството на застраховател и не е страна по застрахователното отношение.
За него законна лихва се дължи от датата, следваща изтичането на
тримесечния срок по чл.496 от КЗ- това е 23.04.2020 г.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивните жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
По въззивната жалба на ищците Н. ИВ. СТ. и АС. ИВ. СТ..
Ищците, които са баба и дядо на починалото дете Ю. претендират да
им бъдат присъдени допълнително още 40 000 лева към вече присъдената
сума в размер на 10 000 лева на всеки един от тях.
В осъдителната част решението по отношение на ищците е влязло в
сила като необжалвано, поради което въззивният съд ще следва да обсъди
размера на предявените по чл.432,ал.1 от КЗ искове , а не основанието им.
2
По отношение на връзката между бабата и дядото и починалото им
внуче конкретни показания е депозирала св. Т. С. А., която е съседка и
приятелка на ищцата Н.С.. Последната е установила, че именно бабата се е
грижела за децата от най-ранната им възраст, купувала им е
учебници,играчки, водела ги е на детска градина. Всъщност Н. е полагала
грижи не само за Ю., но и за останали четири внуци, майка на които е била
М.И.. Бабата и дядото са поели грижите по отглеждането на внуците, всички
са живеели в една къща и по-голямата тежест по отглеждането е била поета
от баба им Н.. Свидетелката е обяснила, че майката М. също е полагала
грижи за собствените си деца, но е била финансово затруднена, тъй като през
по-голямата част е била безработна.
Това се потвърждава и от св.В. А., който е чичо на децата, който е
установил,че бабата и дядото основно са се грижели за децата, семейството е
било задружно и в разбирателство.
Бащата на децата не е живеел в къщата ,а на друго място и по- малко е
контактувал с децата. В този смисъл са и показанията на св. М. Д. Р., която е
съседка на ищците и живее на същата улица.
Първоинстанционният съд е приел, че между бабата и дядото и
починалото им внуче Ю. се е създала през годините трайна и дълбока
емоционална връзка. С оглед на това е преценил, че е справедливо ищците
да бъдат обезщетени за причинените им болки и страдания, за което е
присъдена сумата от 10 000 лева за всеки един от ищците. ПАС приема, че с
оглед критериите, посочени в ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС – ОСНГТК
може да се обоснове изключителност на случая. От показанията на
свидетелите, които са твърде общи става по-скоро ясно ,че в случая са налице
традиционните отношения на привързаност и обич между бабата и дядото и
техния внук Ю.. Бабата и дядото са полагали грижи не само за починалото
дете, но и за всичките си общо пет внуци. В традициите на ромската общност
всички са живеели като едно голямо семейство, но не може да се приеме, че е
налице заместваща родителска грижа. От показанията на св. Т. А. става ясно
,че майката М. също се е грижела за собствените си деца, но е нямала
средства да ги осигурява, тъй като е била безработна.
Впрочем въззивният съд ще ограничи коментара си по въпроса дали
съществува или не дълбока и емоционална връзка между ищците и
3
починалото им внуче до тук. Решението не е обжалвано в осъдителната му
част и е влязло в сила – действа забраната на чл.271,ал.1 изр. Ин фине ГПК,
поради което положението на жалбоподателите не може да бъде влошено.
В заключение следва да се отбележи, че присъденото обезщетение в
размер на 10 000 лева за всеки един от ищците е справедливо определено и
тази сума е достатъчна да обезщети ищците за причинените им болки и
страдания. Не е налице хипотезата на заместваща родителска грижа,при
която родителите са в чужбина или изцяло са се дезинтересирали от съдбата
на децата си. Случаят не е такъв -родителите на Ю. също са полагали грижи
по отглеждането на детето, поради което вече са получили едно достойно
обезщетение за причинените им болки и страдания.
Те са постигнали споразумение с НББАЗ, по силата на което всеки един
от тях е получил сумата от по 150 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на момчето. Или общо са получили 300 000 лева и би било
наистина несправедливо ако всички лица, имащи родствена връзка с
починалото момче получат обезщетения, които в конкретния случай не им
се дължат , тъй като не са установили изключителност на случая.
Следва да се потвърди решението в тази му обжалвана от ищците част,
като съдът е приложил точно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
По отношение жалбата на К.М. А., който е непълнолетен, действащ
лично и със съгласието на майка си М. АС. ИВ., Г. М. АС. и АНГ. М. АС..
Решението се обжалва в частта му, с която предявените искове по
чл.432,ал.1 от КЗ са отхвърлени изцяло.
И тук отново трябва да се върнем към критериите, определени в
цитираното вече ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г на ОСНГТК
относно лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. ПАС намира,
че не може да се прави компромис с дадените задължителни указания
особено в настоящия случай , при който отношенията са между малолетни
деца, които са били такива към датата на смъртта на брата им Ю..
Според критериите на посоченото ТР формалната връзка на родство не
е достатъчна, а е необходимо да се установи трайна и дълбока духовна и
емоционална връзка. Такава в случая не е налице, тъй като детето Ю., роден
4
2019 г. към датата на смъртта си е било на 7-ненавършени години. По
принцип създаването на такава духовна и емоционална връзка предпоставя
определена степен на физическа, психическа и емоционална зрялост. Такава
зрялост не е присъща за малолетните деца, а в случая не само починалото
дете Ю., но и неговите двама братя К. Г. и сестричката му А. към датата на
процесното ПТП са били малолетни. Злополуката е станала 2016 г. и от
тогова до сега само по-големият брат К. е станал непълнолетен в хода на
делото. Останалите и тогава и сега са малолетни, а най-малката сестра А. е
била само на две години – тя няма просто спомен за починалото си братче и
няма как да има емоционална връзка с него. Най- силна е била връзката между
Г. и брат му Ю., тъй като братята са били близки по възраст и заедно са
играли и са били ежедневно заедно. Според вещото лице В.Б. ,която е
клиничен психолог между братята се е създала емоционална близост, която
обаче не е трайна, за което е необходима по-голяма продължителност. Нека
да припомним ,че починалото братче Ю. е бил на 7-ненавършени години,а Г.
е бил на 5 години- на тази възраст децата са психически и емоционално
незряли. Няма как да изградят такава дълбока емоционална връзка, която
може да се създаде само между зрели хора. Не се е създала такава връзка и с
по-големият брат К., който е учил по-малките си братя да карат колело.
Според експерта Б. К. е преживял емоционален шок, причинен от внезапната
смърт на брат си Ю., изпитвал е болка и скръб от това, но тези му
преживявания са в рамките на нормално приетото. Не са довели до
отключване на психическо разстройство, а и за това няма твърдение в
исковата молба. Макар и напълно неочаквано не ищците, а вещото лице Г.Л.
е повдигнало въпроса за психическото разстройство, с което направи
несполучлив опит да убеди съда, че и трите деца са развили травматичен
стрес.
С течение на времето този силен стрес, предизвикат от смъртта на
малкото им братче е довел до постравматично стресово разстройство.
Депозираното заключение от Г.Л. е некомпетентно като с него
определено вещото лице прави опит да заблуди съда , че между малолетните
деца е съществувала дълбока и силна емоционална връзка. Поради това и
след смъртта на брат си Ю. и трите малолетни деца някак си „вкупом“ ,т.е.
едновременно са развили травматичен стрес, който се е превърнал в
5
постравматично стресово разстройство.
Нито в исковата молба , нито в допълнителната ИМ ищците не твърдят,
че някое от децата с имали психическо заболяване, което се е развило след
смъртта на брат им. Няма как това услужливо заключение да не породи
съмнение в съда относно неговата правилност. По тази причина и съдът на
основание чл.201 от ГПК назначи повторна съдебно-психологична
експертиза, изготвена от в.л.В.Б.. Вярно е ,че тя като специалност е клиничен
психолог, а не психиатър, но в настоящия случай няма данни, нито
медицинска документация някое от трите малолетни деца да е имало
психическо заболяване. Дори ищците не твърдят това, поради което и не се
налага да бъде назначена психиатрична експертиза. С тази задача се е „
самосезирало„ вещото лице Г.Л., която е поставила твърде сериозна
диагноза „посттравматично стресово разстройство“,без изобщо да има
призната компетентност като психиатър.
Съдът кредитира заключението на вещото лице В.Б., която е депозирала
обстойно и задълбочено заключение, въз основа на което съдът приема ,че
между децата не се е създала дълбока и трайна емоционална връзка, тъй като
те са били малолетни и емоционално незряли. Нямало е как връзката да е
трайна, тъй като братчето им Ю. е бил на 7 ненавършени години. Единствено
по-големият брат К. е бил в състояние да разбере каква трагедия се е случила,
изпитал е емоционален шок, тъй като вероятно за първи път се е срещнал със
смъртта на близък човек. Но шест години по-късно нещата изглеждат по-
спокойни, тъй като според вещото лице В.Б. смъртта на Ю. не е
предизвикала трайни промени в емоционалното и психично състояние на К. –
не е довело до повишена тревожност или депресия.
Следва да се потвърди решението в тази му обжалвана част, с която са
отхвърлени и трите обективно съединени иска по чл.432,ал.1 КЗ- за
заплащане „на калпак“ по 50 000 лева за всяко дете, независимо от
разликата във възрастта им, която е от 2 до 14 години за най-големия брат К..
По жалбата на Сдружение“НББАЗ“- С. –те се отнася до началният
момент, от който следва да се присъди законна лихва върху присъдената
главница.
Въззивната жалба е основателна и следва да се уважи.
6
Основателно е оплакването, че съдът не е съобразил ,че НБ няма
качеството на застраховател и не е страна по застрахователното
правоотношение.
НБ действа в този случай като компенсационен орган, който изплаща
обезщетения в определените от закона случаи.
Затова и правилно жалбоподателят счита, че законна лихва се дължи,
считано от датата, следваща изтичането на тримесечния срок по чл.496 от КЗ
и това е датата 23.04.2020 г. От тази имено дата следва да бъде заплащано
обезщетение за забавено плащане, равняващо се на законната лихва върху
присъдените обезщетения.
При този изход на спора, при който въззивната жалба на ищците се явява
неоснователна в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените от нея съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Такива са документално установени в размер на 12 686 лева, съгласно
списъка по чл.80 от ГПК.
По частната жалба на ищците.
Частната жалба е против Определението№ 260471 от 20.04.2021 г,
постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което съдът е оставил без уважение
молбата на ищците за изменение на решението в частта му относно съдебните
разноски.
В полза на адвокат П.С. е присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 836лева за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на ищците пред първата инстанция.
В полза на всеки един от ищците Н.С. и А.С. исковете по чл.432,ал.1 КЗ
са уважени частично в размер на 10 000 лева за всеки един поотделно.
Съобразно действащата Наредба за минималния размер на адвокатските
възнаграждения при материален интерес от 10 000 лева дължимото
адв.възнаграждение е 830 лева. За двата уважени иска се дължи общо сумата
1660 лева, от която съдът е присъдил сумата 836 лева.
Следва да се уважи частната жалба като се измени решението в частта му
за съдебните разноски, като се осъди ответното НБ да заплати
допълнително още 824 лева, представляваща адв.възнаграждение в полза на
адвокат П.С., дължимо на основание чл.38 от ЗА.
7
В този смисъл следва да се постанови въззивното решение.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260045 от 15.02.2021 г.,постановено от
Старозагорският окръжен съд по търг.дело № 121/ 2020 г.,в частта му, с
която съдът е отхвърлил предявените от Н.И. С. ЕГН:********** и АС. ИВ.
СТ. ЕГН:********** против Сдружение“ НББАЗ“ С. обективно съединени
искове по чл.432,ал.1 от КЗ
за разликата над уважения размер от 10 000 лева до 50 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, причинени от смъртта на техния внук Ю., в резултат на
ПТП, настъпило на 06.04.2016 г., като искът е предявен като частичен до
размер на 50 000 лева, която е част от вземане в общ размер на 150 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението, в частта му, с която съдът е отхвърлил
предявените от К. М. А., ЕГН: **********, който като непълнолетен действа
лично и със съгласието на майка си М. АС. ИВ., Г. М. АС. ЕГН:********** и
АНГ. М. АС. ЕГН:**********, последните като малолетни,представлявани от
своята майка и законен представител М. АС. ИВ. против Сдружение
„НББАЗ“ С. обективно съединени искове по чл.432,ал.1 от КЗ- за заплащане
на сумата от по 50 000 лева за всеки един от тях, предявена като частичен иск
от вземане в общ размер от по 150 000 лева за всеки един от тях,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на техния брат Ю.,
в резултат на ПТП, настъпило на 06.04.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 04.06.2016 г.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която е определил, че законната
лихва върху присъдените обезщетения се дължи, считано от 23.01.2020
г.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
8
Законна лихва върху присъдените в полза на Н. ИВ. СТ. ЕГН7
********** и А. И. С. ЕГН: ********** суми като обезщетения за
неимуществени вреди в размер по на 10 000 лева за всеки един се дължи ,
считано от 23.04.2020 г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА Н. ИВ. СТ. и АС. ИВ. СТ. да заплатят на Сдружение
„НББАЗ“-С. сумата 12 686 лева, представляваща направените от ответника
съдебни разноски пред въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ Определение № 260471 от 20.04.2021 г., постановено от
Старозагорският окръжен съд по търг.дело№ 121/2020 г., като вместо него и
на основание чл.248 от ГПК ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Сдружение „ НББАЗ“- да заплати на адвокат П.С. от *АК към
присъдената сума от 836 лева допълнително още 824 лева или сума в общ
размер 1660 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,дължимо на
основание чл.38 от ЗА за безплатно процесуално представителство на
ищците Н. ИВ. СТ. и АС. ИВ. СТ. пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9