№ 121
гр. Тетевен, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20224330100211 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1т.3 от ГПК
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД срещу К. Н. ХР., претендира се сумата от общо 11 638.70 лева .
Ищецът твърди ,че на 19.11.2019 г. е сключен. Договор за потребителски кредит №
30040721571 между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и К. Н. ХР., като
длъжник.
Договорът бил сключен при следните параметри:Сума на кредита: 5000.00 лв.;Срок на
кредита: 36 месеца;Размер на вноската: 238.42 лв.;Годишен процент на разходите (ГПР):
49.05 %; Годишен лихвен процент: 41.00 %;Лихвен процент на ден: 0.11 %;Общо
задължение по кредита: 8580.56 лв.
Твърди ,че ответницата е избрала и подписала пакет за допълнителни услуги със
следните параметри :Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1500.00 лв.;
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси": 2900.00 лв.;Размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги: 122.23 лв. Така общо задължение по кредита и по
пакета от допълнителниуслуги е 12 980.56 лв.Поради което общия размер на вноска: 360.65
лв. с дата на погасяване: 5-ти ден от месеца. Неразделна част от договора били Общи
условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжника
внимателно се е запознал преди подписване на договора, приемаго и няма забележки към
тях и се задължава се да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК
и ОУ.Съгласно Декларации на клиента се предоставяли безвъзмездно, на хартиен носител, в
ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен
1
европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от
дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от
услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клинетът подписва
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
От своя страна длъжника поемал задължение по Договор за потребителски кредит №
30040721571, като го сключва за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в
размер на 360.65 лв. и падежна дата всяко 5-то число на месеца
В т .V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ от ДПК № 30040721571 К. Н.
ХР. била пожелала с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други нейни
задължение към „ПРОФИ КРЕДЦТ България“ ЕООД в размер на 742.89 лв. с
вътрешнобанкова транзакция.
Ищецът “ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнили точно и в срок задълженията
си по договора ,който е с обшия размер на отпуснатата сума 5000.00 лв, като на 19.11.2019
г. превели парична сума в размер на 4257.11 лв. по посочената от длъжника К. Н. ХР.
банкова сметка (документ за кредитен превод с референция: 067029970041350 от дата
19.11.2019 г.), тоест това е сумата след рфинансирането с други задъления на ответника към
ищеца .
На 17.02.2020 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и длъжникът К.Х. е
сключен Анекс № 1 към ДПК № 30040721571, с който страните се договарят да бъде
отложена една погасителна вноска № 3, като тя трябва да бъде заплатена в края на
погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план
Погасителните вноски се променят от 36 на 37 броя.Съгласно чл. 4 от Общите условия към
ДПК № 30040721571 длъжникът К. Н. ХР. дължала на дружеството договорно
възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е
предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК се споразумяли
договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на
отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на
погасителния план. Предвид основанието, на което се търси неизплатеното вземане, към
датата на предсрочната изискуемост, неизплатеното договорно възнаграждение от страна на
длъжника по делото е в размер на 1953.17 лв. Договорното възнаграждение се претендира от
падежа на първата неизплатена вноска - 05.04.2020 г. до дата на предсрочна изискуемост -
03.04.2021 г.Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по
ДПК № 30040721571 клиентът можел да избере да закупи една или повече допълнителни
услуги към договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не било
задължително условие за сключване на договора, а било опционално. За клиент избрал да се
възползва от горепосочената възможност, към датата на сключване на договора възниква
задължение да заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото
се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска.
Твърди ,че ответницата не е изпълнявала поетите договорни задължения и е направил само
2
три пълни погасителни вноски и една частична, , което било видно от приложеното
Извлечение по сметка към ДПК № 30040721571, като след изпадането в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит: съобразно които “Кредиторът може да обяви предсрочна
изискуемост с писмено уведомление когато Клиентът/Съдлъжника, съответно техните
наследници, настойници или попечители просрочат две или повече последователни месечни
вноски в пълен размер.“,на 03.04.2021 г. ДПК № 30040721571 е обявен за предсрочно
изискуем от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. На длъжника е изпратено
уведомително писмо, с което е информиран, че задължението по заема е обявено за
предсрочно изискуемо. Ищецът твърди ,че предсрочната изискуемост е настъпила преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът е бил
уведомен.На К. Н. ХР. било изпратено уведомително писмо с обратна разписка от страна на
дружеството, с което е направен опит тя да бъде уведомена, че е обявена предсрочната
изискуемост на кредита. Трябвало да се отбележи, че адресът, на който е изпратено
уведомителното писмо с обратна разписка до ответника е идентичен с този, който е посочен
на всички документи в договора. На посочения от ответника адрес е направен опит да се
уведоми ответника за настъпилата предсрочна изискуемост. като писмото се е върнала
неполучено, тъй като има данни, че лицето не живее на територията на България.
Твърди се ,че към настоящия момент размерът на погасеното от длъжника
задължение по ДПК № 30040721571 е в общ размер на 1094.76 лева.
С плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които
номинал в размер на 1090.32 лв. Сумата от 4.44 лв. е отишла за погасяване на лихвите за
забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането
на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно,
изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.“ Твърди се ,че към
датата на подаване на иска К. Н. ХР. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД сума в
общ размер на 11 638.70 лева, от които: главница в размер на 4671.92 лв. , договорно
възнаграждение в размер на 1953.17 лв. , възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в
размер на 1366.62 лв., възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2658.32 лв . ,
лихви за забава в размер на 459.10 лв. и законна лихва в размер на 529.57 лв.,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
30040721571.
Моли съдът да постановите решение, с което да осъди длъжника К. Н. ХР. да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД вземане в общ размер на 11 638.70 лева
(единадесет хиляди шестстотин тридесет и осем лева и седемдесет стотинки), от които:
главница в размер на 4671.92 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и един лева и деветдесет и
две ст./, договорно възнаграждение в размер на 1953.17 лв. /хиляда деветстотин петдесет и
три лева и седемнадесет ст./, възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 1366.62
лв. /хиляда триста шестдесет и шест лева и шестдесет и две ст./, възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 2658.32 лв. /две хиляди шестстотин петдесет и осем лева и
3
тридесет и две ст./, лихви за забава в размер на 459.10 лв. /четиристотин петдесет и девет
лева и десет ст./ и законна лихва в размер на 529.57 лв. /петстотин двадесет и девет лева и
петдесет и седем ст./, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № 30040721571, ведно със законна лихва от входирането на
заявлението до окончателното плащане на задължението.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника .
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност,
съдът намира за установено следното:
Не се нуждае от доказване факта ,че по инициатива на ищеца е подадено заявление по
чл.410 ГПК и образувано заповедно производство , а именно ч. гр.д. № 828 /2021 г на
Р.С.Тетевен ,както и разпореждането №241от 27.01.2022 г по ч.гр.д. № 828 /21г. на ТРС за
предявяване на иск по реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, е връчено на заявителя на 09.02.2022г , а
иска е подаден по куриер на 09.03.2022г./л.30 от настоящото дело / , тоест спазен е
едномесечния срок за предевяването осъдителния иск в съда .
Между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 30040721571 , като
съсът определя датата на сключването му от декларацията към същия 19.11.2019г. със
следните параметри суча по кредита 5000лева , размер на вноската по кредита 238,42лв ,
ГРП 49,05%, ГЛП 41%, лихвен процент на ден 0,11% дължима сума по кредита 8580,56 лв.
Закупена е допълнителна услуга „Фаст “ на стойност 1500лева и услуга „Флекси “ на
стойност 2900лв. Определено е общо задължение по закупен пакет допълнителни услуги и
кредит 12980лв , обща вноска 360,65лв , плаане 5 число на месеца . Срокът на договора е
определен в погасителния план , който е 36 месеца с първа вноска 05.12.2019г и последна
05.11.2022г.
В т .V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ от ДПК № 30040721571 К.
Н. ХР. е пожелала с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други нейни
задължение към „ПРОФИ КРЕДЦТ България“ ЕООД в размер на 742.89 лв. Поради което на
ответницата на дата 19.11.2019г е преведена сумата от 4257,11лева .
На 17.02.2020 г. между страните е сключен Анекс № 1 към ДПК № 30040721571, с
който страните се договарят да бъде отложена една погасителна вноска № 3, като тя трябва
да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов
коригиран погасителен план Погасителните вноски се променят от 36 на 37 броя. , като
срока на договора е променен от дата 05.02.2020г. до 05.12.2022г.
В исковата молба ищецът е признал факта ,че с плащанията си длъжникът е погасил
част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 1090.32 лв. за което е
представено извлечение от сметка /л.26,27 от делото / . От справката е видно ,че е заплатено
както следва : на дата 06.12.2019г , главница 175,78лв , лихва 62,64лв и вноска по
допълнителни услуги 122,23лева ; на 06.01.2020г. е заплатена главница 73,59 лева , лихва
164,83лева, вноска по допълнителни услуги 122,23лева; на 28.02.2020г е заплатена сумата за
главница от 78,71лв , лихва 159,71лв. и вноска по допълнителни услуги 122,23лева, на дата
4
05.04.2020г. заплатено 8,37лв за допълнителни услуги .
Видно от представената обратна разписка /л.24,25/, на която е записано уведомително
писмо за обявяване на предстрочна изискуемост по ДПК 30040721571, същото не е
получено тъй като е отбелязано ,че лицето е в чужбина .
В случая съдът разгледа хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на
длъжника в хода на исковото производство. Тази хипотеза е разгледана в постановеното
след изменението на чл. 415, ал. 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 86 от 2017г./ и в този смисъл е Решение
№ 10/25.02.2020г. по т. дело № 16/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., в което е прието, че съдът,
разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1
ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като моментът, към който се
установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене
в исковия процес. Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК,
без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че
потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно
упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в
исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на
вземането.Когато изявлението ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към
исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който
трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на
претендираните суми. В т. см. Р е ш е н и е № 60009 от 02.06.2021 година по т. дело № 2891
по описа за 2019г.,Търговска колегия, Второ отделение на ВКС. В случая както по горе бе
отбелязано по делото е представена обратна разписка , в която е отбелязано ,че лицето е в
чужбина, тоест съобщението за предсрочна изискуемост не е било връчено , а същата се
обявява с връчването на исковата молба и книжата на 18.04.2022г.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са
приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която
предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги „Фаст“ и „Флекси“ /чл.15 от ОУ /, кредиторът цели да си набави допълнителни
плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради
противоречие с императивни законови разпоредби. Систематичното тълкуване на чл. 10а,
чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на
кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен
обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни
такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са
договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет
5
на специфична услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с
необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага
квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за
заобикаляне на забрани. Услугата „Фаст“, която се изразявала в приоритетно даване на
становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали
кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по
искането очевидно вече е налице към момента на сключване на договора за кредит. В
случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата би
следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал прироитетно даване на становище
по искането му, а не само от тези, на които се дава положително становище и се предоставя
кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски,
следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от
приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно
и каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за
отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от
кредитора „приоритетно даване на становище“. По отношение на услугата „Флекси“ е
видно, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на
длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена
с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на
претендираната цена за педоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е
несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на
отделна погасителна вноска. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. При главница от 4671,92 лева законната лихва за забава на годишна база от
датата на подаване на заявлението 29.09.2021г до датата подаване на иска 10.03.2022г
изчислена с лихвен калкулатор е в размер на 211,55 лева , докато таксата „Флекси“ е в
размер на 2900 лева, а „Фаст“ е в размер на 1500лв. Видно е, че така направената уговорка
за заплащане на такса „Флекси“ изцяло попада и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП,
според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 50 % от
предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен
на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до
нищожност на клаузата поради неравноправност.
Тоест предвид обявяването на клаузите „Фаст “ и „Флекси“ за неравноправни и
нищожни поради което претенцията за закупен пакет допълнителни услуги претендирани с
иска в размер за „Фаст от 1366,62лв и за „Флекси“ в размер на 2658,32 лв. следва да се
6
отхвърли Предвид горното задължението на длъжника се редуцира до предсрочно
изискуема обявена главница и дължимите лихви с връчването на иска и книжата към него
на ответника на дата 18.04.2022г.
Кредита е отпуснат от ищеца на ответника в размер на 5000лева , Съдът взема
предвид признанието от ищеца в иска и представената справка за изплатени по кредита
задължения на л.26 от делото , видно от което ответницата е заплатила по процесния
договор сумата от 1094.76 лева/същата съобразно представената на л.26 от делото справка
представлява сбор от главница лихва и допълнотелни услуги , като клаузите за
допълнителни услуги са обявени за нищожни /. Тоест съобразно представената справка за
периода 05.12.2019г.до 05.03.2020г. е заплатена за главница сумата от 328,08лв., за
периода 05.12.2019г.до 05.03.2020г. е заплатена за лихви сумата 387,18лева ,за периода
05.12.2019г.до 05.04.2020г. е заплатена за допълнителни услуги сумата 375,06лв.
Тоест от главницата от 5000лв съдът приспада платената главница за периода
05.12.2019г.до 05.03.2020г. от 328,08лв, което се равнява на 4671,92лв , изискуемата
главница по иска , но предвид ,че са обявени за неревноправни и нищожни клаузите за
допълнителни услуги „Флекси“ и „Фаст “ ,тоест заплатените по тях суми са недължими от
ответника по иска , поради което съдът приспада от претендираната главница от 4671,92лв
заплатената сума за допълнителни услуги за периода 05.12.2019г.до 05.04.2020г. от
375,06лв., поради което задължението на ответника се редуцира до сумата от 4296,86лв.,
представляваща дължима главница по кредита. Предвид горното следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 4296,86лева главница като до пълния претендиран
размер от 4671,92 лв отхвърля ,а именно за сумата от 375,06лв.
По отношение на договорното възнаграждение от 1953,17 лв, за периода 05.04.2020г. до
03.04.2021г, тъй като видно от представеният погасителен план към анекса /л.22 от
делото/за претендирания период сумата е 1954,46 лева , като разликата от 1,29 лв. не се
претендира , поради което следва да се уважи исковата претенция в тази част така като е
предявена , като се има предвид ,че предсрочната изискуемост е обявена с връчването на
иска и книжата към него на ответника .
По отношение на претендираната лихва за забава в размер на 459,10 лева чийто период е
посочен в заповедното производство ч. гр.д. 828/2021г на ТРС , което е прието и прижено
към настоящото дело ,а именно от 06.12.2019г до 03.04.2021г /за която се твърди ,че е
датата на предсрочната изисуемост /, то датата на предсрочна , както е указано по-горе е
връчването на иска .
Поради което лихвата за забава следва да се изчисли върху дълживмата главница от
4296,86лева , но не за периода 06.12.2019г до 03.04.2021г., а както следва : Видно е от
представената справка ,че ответника е спрял плащанията на дата 05.04.2020г,а с Анекс № 1
към ДПК № 30040721571, е отложена една погасителна вноска № 3, като тя трябва да бъде
заплатена в края на погасителния план.Съдът следва да вземе предвид времето през което не
се начислява лихва , а пова е период 13.03.2020г. до 13.07.2020г.по ЗМДМИППП, поради
което лихва ще се начисли от 14.07.2020 до 03.04.2021г , което се равнява след изчисления с
лихвен калкулатор на 315,13 лв., поради което до пълния претендиран размер от 459,10лв
претенцията следва да се отхвърли ,а именно за 143,97лв.
По отношение на претенцията за законна лихва от 529,57лв за периода от 03.04.2021г
7
до 29.09.2021г /периода е посочен в заповедното производство /, същата следва да се
изчисли върху дължимана главница от 4296,86лева , което се равнява изчислено с лихвен
калкулатор на 214,86 лихва , като до пълния претендиран размер от 529,57лв отхвърля ,а
именно за 314,71 лв. Следва да се присъди законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда по което е образувано ч. Гр.д. №828/2021г на ТРС ,а именно от
29.09.2021г.до окончателното изплащане на вземането .
По разноските : Предвид изхода на спора и съобразно даденото разрешение в ТР
No3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с осъдителендиспозитив и
по дължимостта на разноските в заповедното производство.Като същите бъдат присъдени
съобразно уважената част от иска, която е в общ размер на 6780,02 лв ., а именно със
списъка по чл.80 ГПК /л.54/ се претендира за ДТ , 232,77лв за ДТ и 300 юрисконсултско
възнаграждение .Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъди за
държавна такса сумата от135,08 лв , като съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лева по чл.25 ал.1 от НЗПП.На ищеца следва да се заплатят разноски и в
заповедното производство ч. Гр.д.№ 828/2021г на ТРС в размер за ДТ съобразно уважената
претенция , като се претендират 232,77лв ,а следва да се присъдят в размер на от135,08лв ,
по отношение на претендирано юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство от 180 лева същото не е дължимо тъй като претенцията е отхвърлена в цялост.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1т.3 от ГПК К. Н. ХР. ЕГН
********** от с. Бххххххххххх ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД,ЕИКххххххххххх,седалище гр. С. ,бул. ххххххххххх представлявано от управителите
С.Н. и Ц.С. сумата за главница от 4296,86 лева по ДПК №30040721571 от 19.11.2019г в едно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по ч. Гр.д. №828/2021г на ТРС
29.09.2021г. , като до пълния претендиран размер от 4671, отхвърля ,а именно за сумата от
375,06лв.
ОСЪЖДА на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1т.3 от ГПК К. Н. ХР. ЕГН
********** от с. Бххххххххххх ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД,ЕИКххххххххххх,седалище гр. С. ,бул. ххххххххххх представлявано от управителите
С.Н. и Ц.С. сумата за договорно възнаграждение от 1953,17 лв за периода 05.04.2020г. до
03.04.2021г
ОСЪЖДА на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1т.3 от ГПК К. Н. ХР. ЕГН
********** от с. Бххххххххххх ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД,ЕИКххххххххххх,седалище гр. С. ,бул. ххххххххххх представлявано от управителите
С.Н. и Ц.С. сумата за лихва от 315,13 лв. за периода от 14.07.2020 до 03.04.2021г.като до
пълния претендиран размер от 459,10 лв. отхвърля ,а именно за 143,97 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1т.3 от ГПК К. Н. ХР. ЕГН
********** от с. Бххххххххххх ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД,ЕИКххххххххххх,седалище гр. С. ,бул. ххххххххххх представлявано от управителите
С.Н. и Ц.С. сумата за лихва от 214,86 лева за периода от03.04.2021г до 29.09.2021г. като до
пълния претендиран размер от 529,57лв отхвърля ,а именно за 314,71 лв.
ОТХВЪРЛЯ предевеният предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с
чл.415 ал.1т.3 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,ЕИКххххххххххх,седалище
гр. С. ,бул. ххххххххххх представлявано от управителите С.Н. и Ц.С. срещу К. Н. ХР. ЕГН
********** от с. Бххххххххххх за сумата от 1366,62 лв за закупена допълнителна услуга
„Фаст “ и за сумата от 2658,32лв за закупена допълнителна услуга „Флекси“.
ОСЪЖДА К. Н. ХР. ЕГН ********** от с. Бххххххххххх да заплати на ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД,ЕИКххххххххххх,седалище гр. С. ,бул. ххххххххххх
8
представлявано от управителите С.Н. и Ц.С. разноски в настоящото производство за
държавна такса сумата от 135,08 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева,
както и по заповедното производство ч. Гр.д. №828/2021г сумата от 135,08 лв. за ДТ , като
отхвърля претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение от 180 лева .
Решението може да се обжалва пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9