Р Е Ш Е Н И Е
№58/12.04.2019 год. гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД наказателно отделение
На двадесет и шести март 2019 година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН СИНКОВ
ГАЛИНА ТОДОРОВА
Секретар: Елена Георгиева
Прокурор: Жанет Красимирова
Като разгледа докладваното от съдия Вълкова
НВОХ дело № 43 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420, ал.1, вр. чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. Образувано е по искане на осъденото лице Д. С. Д., чрез упълномощения му защитник адвокат С. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 3818/2017г. по описа на Районен съд – гр. Б..
В искането се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК /допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание/, които са основание за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
В искането се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в произнасяне на съда по съществото на фактите и правната квалификация на деянието още в стадия на съдебното следствие, тъй като в диспозитива на определение от 19.03.2018г. РС – Бургас е посочил, че оставя без уважение искането за връщане на делото на прокурора, както и искането за преквалифициране на деянието. Излагат се аргументи, че ОС – Бургас също съществено е нарушил процесуалните правила, като не е изложил съображения по искането за приложение института на условното осъждане, което защитникът на осъденото лице намира, че представлява липса на мотиви. Счита, че в разрез с процесуалните норми е и становището на въззивния съд, че РС – Бургас следва да се произнесе по привеждане в изпълнение на условното наказание лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № 289/2010г. по описа на БРС. На последно място се изтъква, че отказът да бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК налага извод и за явна несправедливост на наложеното наказание. Предявено е искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При условията на алтернативност е заявена претенция за изменение на въззивното решение с приложение на чл.66, ал.1 от НК.
Пред настоящата инстанция прокурорът от АП-Бургас изразява мотивирано становище, че искането на осъдения Д. в е допустимо. Прокурорът намира за неоснователно искането за възобновяване в първата му част, тъй като в цитираното определение изрично е посочено, че по въпроса за преквалификацията на деянието РС – Бургас ще се произнесе с крайния съдебен акт по реда на чл.300 от НПК. В останалата част обаче представителят на прокуратурата намира искането за основателно, като счита, че делото следва да бъде възобновено от стадия на въззивното производство пред БОС. Намира, че нарушението на закона при изготвянето на мотивите защо не следва да се приложи чл.66 от НК е толкова грубо, че води до липса на мотиви. Сочи, че така наречените мотиви са базирани на неверни факти, които са неправилно интерпретирани. Прокурорът намира така определеното наказание за явно несправедливо. Предлага делото да бъде възобновено и върнато на Окръжен съд – Бургас.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на осъденото лице Д. в – адв. С. от АК – Бургас поддържа искането. Отново излага доводи за преждевременно произнасяне на районния съд по въпроса за правната квалификация на деянието, който е по съществото на спора и за неглижирането на това нарушение от въззивния съд. Счита, че съдът е следвало да изследва служебно въпроса за настъпила реабилитация по чл.88а от НК по предходните осъждания на Д. в. Изтъква неверните факти, изложени в мотивите на въззивния съд и липсата на логика в извода, че процесното деяние е извършено в изпитателния срок на наказанието, наложено на осъдения по предходно осъждане (по НОХД № 289/2010г. по описа на БРС). Защитникът счита, че конкретната степен на обществена опасност на деянието и на дееца позволяват приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и моли настоящия съд за решение в този смисъл. Алтернативно претендира връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Осъденият Д. С. Д. се присъединява към становището на защитника си.
В последната си дума осъденото лице изказва съжалението си за случилото се и моли за прилагане института на условното осъждане или за възобновяване на производството.
Апелативният съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК – влязла в сила присъда № 49 от 19.03.2018г. по НОХД № 3818/2017г. по описа на Бургаския районен съд, потвърдена изцяло с решение № 171 от 28.01.2019г., постановено по ВНОХД № 328/2018г. на Бургаския окръжен съд. Посочени са основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК. Искането е направено от легитимирана страна в срока по чл.421, ал.1 от НПК.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за това са следните:
С присъда № 49 от 19.03.2018г. по НОХД № 3818/2017г. Бургаският районен съд е признал подсъдимия Д. С. Д., роден на **.**.**** г. в гр. Б., с настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „Л”, ул. „Б” № *, вх.*, ет. *, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „З”, бл. *, ет. *, ап. *, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, осъждан, собственик и управител на „Д” ЕООД - Бургас, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 14.12.2016 г. в град Б., к/с „Л” по ул. „. пехотен полк”, посока ул. „М” към „Ф” на пешеходна пътека, обозначена с напречна пътна маркировка М8.1 при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Р”, модел „К” с рег. № А* е нарушил правилата за движение, визирани в чл.119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или да спре”, като не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека Д. П. К. с ЕГН ********** - отнел предимството на стъпилата и пресичаща платното за движение по пешеходна пътека Д. П. К. с ЕГН **********, допуснал пътнотранспортно произшествие с нея и по непредпазливост й причинил три средни телесни повреди, както следва: средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на шийката на раменните кости без дислокация, довело да трайно затрудняване на движението на горните крайници за срок от около три-четири месеца при обичаен ход на оздравителния процес; средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на таза /на седалищната кост двустранно и на лява срамна кост/, довело да трайно затрудняване на движението на долните крайници за срок от около два-три месеца при обичаен ход на оздравителния процес, както и средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на големия десен туберкул на дясна бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок от около три до четири месеца при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на основание чл. 343, ал.3, б. „а”, предложение първо, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК, във вр.с чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът постановил да бъде изтърпяно ефективно - при първоначален ОБЩ режим, както и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Д. С. Д. е осъден да заплати направените по делото разноски.
С решение № 171 от 28.01.2019г., постановено по ВНОХД № 328/2018г., Бургаският окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Възражението в искането за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосновано с довода, че първоинстанционният съд преждевременно се е произнесъл по правната квалификация на деянието преди съдебните прения е неоснователно.
Видно от протокола от съдебно заседание, проведено на 19.03.2018г. (л.140 от НОХД № 3818/2017г. по описа на РС-Бургас), в диспозитива на въпросното определение, съдът е посочил, че оставя без уважение искането на защитника на подсъдимия Д. за прекратяване на съдебното производство на основание параграф 114 от Предходните и заключителни разпоредби на НПК във връзка с чл.288, ал.1, т.1 от НПК и връщане делото на прокурора, „както и за преквалифициране на деянието“. Действително така формулираният диспозитив на този съдебен акт, прочетен изолирано от мотивите към него, навежда съмнение, че първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за правната квалификация на деянието, предмет на обвинението, като е отказал да преквалифицира същото по привилегирован състав спрямо престъплението, предмет на обвинението по наведените доводи от защитника още в хода на съдебното следствие. Това протоколно определение обаче не може да се цени изолирано от мотивите към него, които съдът е изложил непосредствено преди цитирания диспозитив, тъй като всеки съдебен акт е единство от мотиви и диспозитив. Видно от мотивите районният съд изрично е посочил, че по въпроса за правната квалификация на деянието ще се произнесе с акта по същество, което е направил видно от мотивите към атакуваната присъда (л.152 от НОХД №3818/2017г. БРС), а в диспозитива на определението от 19.03.2018г. е включил и този израз, макар и процесуално неуместно, само за да обоснове отказа си да върне делото на прокурора. Това възражение е било направено и пред въззивната инстанция, която в решението си по същество на спора е дала ясен и аргументиран отговор защо го отхвърля като неоснователно /спр. л. 52 от ВНОХД №328/2018 г./, с който Апелативен съд – Бургас изразява съгласие.
От всичко изложено до тук следва, че доводът за преждевременно произнасяне на първоинстанционния съд по правната квалификация на деянието е неоснователен и на основание това оплакване наказателното дело не може да бъде възобновено.
Настоящият съдебен състав прие за основателен довода в искането за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви в решение № 171 от 28.01.2019г., постановено по ВНОХД № 328/2018г. по описа на Окръжен съд – Бургас относно главното искане на защитата на осъдения Д. в за приложение на чл.66 от НК. По делото са приложени 4 броя справки за съдимост на осъденото лице Д. Д. в с различно съдържание. Първите три от тях са представени пред първоинстанционния съд и не съдържат данни за настъпила реабилитация по никое от предходните му осъждания. Пред въззивния съд е представена четвърта справка за съдимост, в която е отбелязана настъпила реабилитация по чл.88а от НК по всички предишни осъждания на Д. в. Окръжен съд – Бургас без да съпостави отделните справки за съдимост, събрани по делото, без да обсъди наличието на противоречие между тях и без да отговори дали действително е настъпила реабилитация по някое или по всички предходни осъждания на лицето, е приел, че в рамките на изпитателния срок по предходно условно осъждане „е извършено настоящото деяние“ и само на това основание е отказал приложението на чл.66, ал.1 от НК /вж мотивите на въззивното решение - л. 53 от ВНОХД № 328/2018 г./. Изчислен по правилата на чл.183 от НПК краят на изпитателния срок по по предходното осъждане сочи, че изводите на въззивния съд са неверни, защото безспорно между страните и видно от съвпадащото съдържание на справките за съдимост в тази им част, присъдата по третото осъждане на Д. в по НОХД № 289/2010г. по описа на РС – Бургас е влязла в сила на 09.07.2010г. Изпълнението на наложеното с нея наказание шест месеца лишаване от свобода е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, който е изтекъл на 09.07.2013г., а не на 06.07.2010г., както пише в мотивите на окръжния съд. След като изпитателният срок по последното осъждане на Д. в е изтекъл на 09.07.2013г., а процесното деяние, според обвинението, е извършено на 14.12.2016г. и това е прието за категорично установено от въззивния съд видно от посоченото във въззивното решение относно фактологията по делото /л.48, гръб от ВНОХД №328/2018г. по описа на Бургаския окръжен съд/, няма как настоящият съдебен състав да се съгласи с извода на Окръжен съд – Бургас, че същото това деяние е извършено в изпитателния срок по предходното осъждане, ерго с изводите на въззивния съд, че приложението на чл.66, ал.1 от НК е безусловно и априори изключено, защото към инкриминираната дата лицето е било осъждано. Ето защо, настоящата инстанция прие, че изложените от въззивния съд мотиви по главното искане за приложение на чл.66 от НК са неясни, логически неиздържани, а и частично неверни до степен обуславяща довода на искателя за липса на мотиви и наличие на отменително основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Последното по силата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК съставлява основание за възобновяване на въззивното наказателно дело и изключва необходимост от произнасяне от Бургаския апелативесн съд по алтернативно релевираното отменително основание за явна несправедливост на наложеното наказание.
Освен това апелативният съд не може да реши делото по същество относно искането за условно осъждане, защото по реда на настоящото извънредно производстдво не може да събира доказателства, а за преодоляване на противоречието между приложените по делото справки за съдимост и конкретно за вярната преценка по спорния между страните въпрос дали е настъпила реабилитация по предходните осъждания на осъдения Д. в, следва да се съберат писмени доказателства дали е изтърпяно наказанието по всяко конкретно осъждане, съответно кога е започнал да тече законоустановеният срок за реабилитация.
Допуснатите нарушения са отстраними чрез повторно провеждане на въззивното производство, което налага отмяна по реда на възобновяването на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Бургас от стадия на съдебното заседание.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 328/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Б..
ОТМЕНЯ Решение № 171 от 28.01.2019г., постановено по ВНОХД № 328/2018г. по описа на Бургаския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – гр. Б. от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.