Решение по дело №70439/2011 на Районен съд - Монтана

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 28.10.2011 година, град Монтана

 

 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 30.09.2011 година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Ц.

 

при секретаря Т.В. и с участието на прокурора .........................................................., като разгледа докладваното от съдия Ц. гражданско дело № 439 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 357 от Кодекса на труда.

Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последната във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ и по чл. 224 ал. 1 от КТ.

 На основание чл. 212 ГПК, е приет за РАЗГЛЕЖДАНЕ ИНЦИДЕНТЕН ИСК, с който Районен съд Видин моли съда да приеме за установено и доказано, че заради наложеното й дисциплинарно наказание " уволнение " и прекратя­ването на трудовото й правоотношение на основание чл. ЗЗО, ал. 2, т. 6 от КТ, П.Д.П. им дължи обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ в размер на едномесечното си брутно трудово възнаграждение, а именно в размер на 1779, 74 лв. и да постанови, че същата сума следва да бъде прихваната от вземането на ищцата към Районен съд гр. Видин, претендирано от нея на основание чл. 224 ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва за забава до окончателното издължаване.

 

 Ищцата П.Д.П.,xxx, твърди в исковата си молба, че с ответната страна – Районен съд град Видин е била в трудовоправни отношения по силата на сключен между тях Трудов договор № 17 от 01.12.1998 година.

 Със Заповед № 4/10.01.2011 год. на административен ръководител на Районен съд - Видин, трудовото и правоотношение е прекратено с правно основание чл. ЗЗ0 ал. 2, т. 6 от КТ - "дисциплинарно уволнение".

 Счита така издадената заповед за неправилна и незаконосъобразна, поради което обжалва същата в законният срок.

 Основанията и са следните:

 Първо: Заповед № 4/10.01.2011 год. на административен ръководител на Районен съд - Видин е издадена при несъобразяване с разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ, която изисква същата да съдържа посочените в закона реквизити. Заповедта е немотивирана, поради което е нарушено изискването на закона, и със същата е нарушено правото и на защита.

 Твърди, че не е извършила сочените в заповедта нарушения.

 Второ: Горепосочената заповед е издадена и в нарушение на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от КТ, която изисква от работодателя, преди налагането на дисциплинарно наказание, да изслуша работника или служителя и да изиска от тях съответните обяснения.

 Трето: Горепосочената заповед не и е връчена лично и срещу подпис, както предвижда закона - чл. 195, ал. 2 от КТ.

 Същата е оформена с подписите на двама свидетели, което не е предвидено от закона.

 Неправилно и незаконосъобразно е прието от работодателят, че датата на прекратяване на трудовото и правоотношение е 10.01.2011 год. - видно и от оформянето на трудовата и книжка. В действителност, считано на тази дата е в отпуск поради временна нетрудоспособност, който отпуск продължава и към настоящият момент, видно от приложените болнични листове (Болничен лист № 73/13.01.2011 год. издаден от МБАЛ „Св. Петка" -гр. Видин и Болничен лист № 163/10.02.201 1 год. издаден от МЦ „БИОМЕД" -гр. Видин). Първият от посочените болнични листове е оспорен от ответната страна, но правилността и законността му е потвърдена от ТЕЛК - Общи заболявания при МБАЛ „Св. Петка" - гр. Видин с Експертно решение № 0242 от заседание № 22 от 02.02.2011 год. На датата, приета от работодателя за дата на прекратяване на трудовото правоотношение, тя е била в отпуск, поради което уволнението се явява незаконосъобразно и неправилно.

 Работодателят, в грубо нарушение на задълженията си по Кодекса на труда, въпреки добросъвестното изпълнение на трудовите и задължения, не и е изплатил дължимите обезщетения: Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ работодателят при прекратяване на трудовото правоотношение и дължи и обезщетение за неизползвания полагаем се платен годишен отпуск в размер на 108 (сто и осем) дни - 28 (двадесет и осем) работни дни за 2008 год., 40 (четиридесет) работни дни за 2009 год. и 40 (четиридесет) работни дни за 2010 год. Обезщетението за неизползваният полагаем се платен годишен отпуск е в размер на 9 900.00 лв.

 До предявяването на настоящия иск трудовите възнаграждения и дължимите се обезщетения по чл. 224 ал. 1 от КТ не са изплатени от ответника въпреки нееднократните и искания и покани към работодателя.

 Моли съда да ги призове с ответната страна - РАЙОНЕН СЪД - ГРАД ВИДИН, и след като докаже исковата си претенция по основание и размер, да постанови решение, с което:

 1. Да се отмени Заповед № 4/10.01.2011 год. на административен ръководител на Районен съд - Видин, с която трудовото правоотношение е прекратено с правно основание чл. ЗЗ0 ал. 2, т. 6 от КТ - "дисциплинарно уволнение”, като       неправилна и незаконосъобразна;

 2. Да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност -„главен счетоводител";

 3. Да бъде осъден ответника да и изплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ - за времето, през което е останала без работа – шест месеца (от 10.01.2011 год. до 10.07.2011 год. ) в размер на 10 680.00 лв. ;

 4. Да бъде осъден ответника да и изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ - за неизползвания полагаем се платен годишен отпуск в размер на 108 (сто и осем) дни - 28 (двадесет и осем) работни дни за 2008 год., 40 (четиридесет) работни дни за 2009 год. и 40 (четиридесет) работни дни за 2010 год., в размер на 9 900 лв., както и да и се присъдят и направените деловодни разноски.

 Ответникът РАЙОНЕН СЪД гр. Видин, представляван от Председателя Д. Н. Д., чрез адвокат Анжела Милева, вписана в Адвокатска колегия Видин, взема становище по исковете.

 Оспорват по основание иска на ищцата за обявяване прекра­тяването на трудовото правоотношение за незаконосъобразно, как­то и иска й с правно основание чл. 225 ал. 1 от КТ.

 По отношение на твърденията на ищцата за незаконност на прек­ратяване на трудовото й правоотношение молят да се има пред­вид следното:

 Прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е из­вършено при пълно спазване на нормите на трудовото законодател­ство.

 Първото твърдение на ищцата за допуснато нарушение на чл. 195 ал. 1 от КТ не отговаря на истината. Видно от самата заповед, приложена към исковата молба, в същата са изложени допуснатите от ищцата нарушения на трудовите й задължения от правна и от фактическа страна конкретно, подробно и мотивирано. При това положение по никакъв начин не може да се приеме, че е налице липса на мотивиране на заповедта за уволнение, нито, че е наруше­но правото на защита на ищцата.

 Оспорват твърденията на ищцата, че не е извършила сочените в заповедта нарушения.

 Доказателствата за грубото неизпълнение на основни и срочни задължения, вменени на един главен счетово­дител на една съдебна институция са безспорната липса на надлежно и срочно извършена инвентаризация за 2010 г., съобразно изисква­нията на чл. 22, ал. 1 от Закона за счетоводството и Решение № 10.1.1. по Протокол № 33 от заседанието на Висшия съдебен съвет и безспорното не въвеждане на счетоводната информация в програм­ния продукт "Бизнес процесор WЕВ версия счетоводство", описа­ни в атакуваната заповед за дисциплинарно наказание. До крайният срок за извършването на инвентаризацията за 2010 г. - 31.12.2010г., такава не е била инициирана и организирана от ищцата.

 Доказателство за продължителното неизпълнение на трудовото задължение на ищцата да извършва ежедневно осчетоводяване в утвърдения от Висшия съдебен съвет единен програмен продукт за въвеждане на счетоводната информация "Бизнес процесор- WEВ версия счетоводство" е направената констатация от комисия "Бюджет и финанси" на Висшия съдебен съвет в заседание на същата, проведено на 08.12.2010 г. С писмо изх. № 11-07.1469 на Висшия съдебен съвет до Председателя на РС- Видин, получено на 16.12.2010 г. е приложено извлечение от заседанието от 08.12.2010 г. на комисия "Бюджет и финанси" на ВСС, в което е посочено, че: „ЕДИНСТВЕНО Районен съд Видин има частично въведена инфор­мация и то само за м. I. 2010 г. ". В писмото се посочва също така, че: Това ще затрудни изготвянето на годишния отчет за касово изпъл­нение на съдебната система" и председателят на РС- Видин е извикан от същата комисия да даде обяснения за това неизпълнение на Решението на Висшия съдебен съвет, взето с Протокол № 24/10.06.2009г за въвеждането на Програмния продукт "Бизнес процесор WЕВ версия счетоводство.

 Във връзка с отправената критика от ВСС за пропуските в осчетоводяване на ищцата е била издадена нарочна заповед № 338/09.12.2010 г. за въвеждане на сче­товодната информация за Районен съд Видин за 2010 г. в програмния продукт "Бизнес процесор WЕВ версия счетоводство" в срок до 17.12.2010 г., която е била надлежно връчена на ищцата. Доказател­ство за това, че посочения единен програмен продукт "Бизнес про­цесор WЕВ версия счетоводство" е започнал да функционира нормално и правилно при РС- Видин едва след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, представлява сключения по принуда граждански договор с външен изпълнител срещу заплащане.

 Второто твърдение на ищцата за допуснато нарушение на чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от КТ е напълно несъстоятелно. Прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е извършено на 10.01.2011 г. по време, когато ищцата е полагала труд и не се е намирала в законно разрешен отпуск.

 Особената закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, се отнася само до работник или служител, който е започнал реалното ползване на разрешения му отпуск. Това изискване означава, че той не трябва да се явява на работа, ако му е разрешен отпуск, но когато работникът или служителят се явява на работа, особената закрила не се прилага.

 Право на отпуск по болест ищцата е получила на 10.01.2011 г., но след като е работила същия ден като главен счетоводител в Районен съд Видин до момента на връчването на заповед № 4/ 10.01.2010 г., която е отказала на подпише в присъствието на свидетели. Преди това към ищцата е било отправено писмено искане да представи декларация, дали се ползува от закрилата на чл. ЗЗЗ от КТ и в писмен вид да заяви - ползува ли се от закрилата на чл. ЗЗЗ от КТ. Ищцата категорично е отказала да декларира дали се ползува или не от закрилата на чл. ЗЗЗ от КТ. Тези изрични откази на ищцата са били оформени в присъствието на двама свидетели върху предоставеното й писмено искане с дата 10.01.2011г. на 10.01.2011г. в 15ч и 10 минути и върху предложената й писмена декларация на 10.01.2011 г. в 15ч и 20 минути.

 Работодателят има задължение съгласно Наредба № 5 да събере предварителна информация за заболяванията по чл. 1 от същата наредба. Но той няма задължение, без да му е представена такава медицинска документация да извършва медицински изследвания на работниците и служителите.

 Когато работодателят е изправен по отношение на задължението си, посочено в чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/1987 г., да поиска от определения за уволнение работник информация страда ли от заболяване, което му дава право на предварителна закрила при уволнение и работникът писмено и под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК декларира, че не страда от такова заболяване или откаже да даде такава информация, последиците по ал. З на чл. 344 КТ (признаване на уволнението за незаконно само на това основание), не настъпват.

 След посочените откази, от които е станало ясно, че ищцата не се ползува от закрилата на чл. ЗЗЗ от КТ й е предоставена и заповед № 4 / 10.01.2011 г. Ищцата отново е отказала да получи доку­мента и този й отказ също така е бил надлежно оформен в присъст­вието на двама свидетели на 10.01.2011г. в 15ч и 45 минути.

 При това положение не е налице не само приписваното им нарушение на чл. ЗЗЗ от КТ, но и приписваното им нарушение на чл. 193, ал. I от КТ.

 Третото оплакване на ищцата е за това, че заповедта за прек­ратяване на трудовото й правоотношение не й е била връчена лично. При положение, че ищцата е отказала да получи посочената заповед в присъствието на двама свидетели, не е налице никакво наруше­ние на чл. 195, ал. 2 от КТ. Основен принцип в гражданското право е, е никой не може да черпи права от собственото си недобросъвест­но поведение. В чл. 8 от КТ изрично е предвидено, че страните по едно трудово правоотношение следва да упражняват добросъвестно правата си по същото. В дадения случай, ищцата категорично е отказала не само да даде изисканата от работодателя й информация относно наличието или липса на закрила по чл. ЗЗЗ от КТ, не само е отказала да даде писмени обяснения за извършените от нея тежки нарушения на трудовата дисциплина, но е отказала и да получи заповедта си за наказание, респективно за прекратяване на трудовото й правоотношение.

 Не отговоря на истината и оплакването на ищцата, че в За­повед № 4 / 10.01.2011г. неправилно е посочена и датата на прекратя­ването на трудовото й правоотношение като дата 10.01.2011г., поради това, че имала издаден болничен лист с такава дата.

 На 10.01.2011г ищцата е била на работа и не е била в никакъв отпуск по болест, тъй като независимо, че такъв й е бил издаден със същата дата, това е станало в края на работния ден и след като ищцата е изпълнявала служебните си задължения. Не е налице реално ползване на разре­шен платен отпуск по болест. Независимо от обстоятелството, че ТЕЛК - Видин е потвърдил издадения на ищцата болничен лист № 73/13.01.11г. на МБАЛ "Св. Петка "АД гр. Видин, в който е посочено, че заради заболяването си ищцата трябва да бъде в отпуск няколко дни преди издаването му, в т. ч. и на 10.01.2011 г., този болничен лист не установява, че ищцата не е била на работа в Районен съд гр. Видин през работното време на 10.01.2011 г.

 Молят съда да приемете, че наложеното дисциплинарно наказа­ние на ищцата се явява законосъобразно и с оглед тежестта на извър­шените от ищцата дисциплинарни нарушения, с проявеното от същата безотговорно отношение в последната половин година, ста­нало достояние и на ВСС, а оттам и на работодателя, както и че е съобразено с наложеното й преди тези нарушения наказание за други също тежки нарушения на трудовите задължения.

 Считат, че поради неоснователността на исковата претен­ция за обявяване незаконосъобразността на прекратяване на трудо­вото правоотношение на ищцата, искът й с правно основание чл. 225 ал. 1 от КТ е също така неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, а така също и иска й за възстановяване на заеманата преди уволнението работа, като им бъдат присъдени и всички направени разноски по тези два иска.

 По отношение на исковата претенция на ищцата по чл. 224 ал. 1 от КТ заявяват, че същата има право на обезщетение за неползван отпуск.

 На основание чл. 221, ал. 2 от КТ ищцата им дължи обезщетение в размер на едномесечно брутно трудово възнаграждение, тъй като е била на безсрочен трудов договор.

 Правят възражение за прихващане на полагащото им се на основание чл. 221 ал. 2 от КТ обезщетение от ищцата от претендираното от нея обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ в размер на сумата от 1 779, 74 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.04.2011 година до окончателното издължаване.

 Да се отхвърлят изцяло предявените от ищцата искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 225 ал. 1 от КТ, като им се присъдят направените по делото разноски, като не се кредитират показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица П. П. и Г. П., тъй като те нямат никакво впечатление за изпълнението на служебните задължения на ищцата от дълги години, а още по-малко за конкретните и нарушения, визирани в заповедта за наказание. Считат, че те са явно заинтересовани от изхода на делото, поради признатите от самите тях близки отношения с ищцата.

 Доказателствата по делото са писмени и гласни.

 Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И.А., приета от съда и неоспорена от страните.

 Приложени и приети са: Личното трудово досие на ищцата; Одитен доклад за извършен одитен ангажимент ОА 1103/У за периода 01.01.2010 година до 31.12.2010 година.

 Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, съобрази и съдебно-икономическата експертиза, на основание чл. 235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

 По допустимостта на исковете:

 Исковете са допустими, тъй като е депозирана исковата молба и е образувано производството в предвидения от чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ – двумесечен срок по спорове за прекратяване на трудовото правоотношение; ищецът е активно легитимиран да го предяви като лице, чието трудово правоотношение е прекратено, което обуславя и правния му интерес от образуване на настоящото производство, налице е и пасивна легитимация у ответника, като бивш работодател на ищеца.

 Относно основателността на исковете:

 Между страните няма спор досежно съществувало валидно сключено трудово правоотношение, по силата на което от 01.12.1998 година ищцата е назначена на длъжността “счетоводител”, впоследствие – на длъжността “главен счетоводител”, с допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 58 от 25.11.2004 година, за неопределено време.

 Със Заповед № 4 от 10.01.2011 година, на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ е прекратен трудовия договор с ищцата, с наложено наказание “дисциплинарно уволнение”.

 Спорен е въпросът, законосъобразна ли е заповедта за прекратяването на трудовия договор и основателни ли са исковете за отмяната на заповедта, с която същия е прекратен; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за изплащане на обезщетение поради принудителна безработица поради неправилното уволнение, както и иска с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ.

 Нарушенията на трудовата дисциплина, с техните обективни и субективни признаци, очертават рамката на спора. Само при конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно уволнение съдът може да извърши проверка за това спазени ли са повелителните изисквания на закона, свързани с процедурата по наказване: изслушване или приемане на обяснения и преклузивни срокове, както и тази по същество - налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и правилни ли са приложени критериите, за определяне на наказанието.

 Правото на дисциплинарно наказание принадлежи на субекта на дисциплинарната власт. При констатирано нарушение на трудовата дисциплина той е овластен да реши дали да наложи дисциплинарно наказание на провинилия се или не. Нему принадлежи и правото на избор на вида на дисциплинарното наказание, който обаче не може да е произволен и следва да съответства на тежестта на нарушението. Значимостта на неизпълнение на задължението следва да бъде съобразено с частично или пълно неизпълнение, а в хода на производството се установи ищцата да е привличана и преди към дисциплинарна отговорност, за нарушение, за което е издадена и Заповед № 266 от 21.10.2010 година за дисциплинарно наказание – “предупреждение за уволнение”.

 С разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ се указва какво трябва да съдържа заповедта за дисциплинарно наказание. В мотивите на заповедта трябва да е посочен нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Липсата на които и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол. Поради това съдът следи служебно за наличието на задължената форма по чл. 195 ал. 1 КТ на заповедта за дисциплинарно наказание. Предмет на заповедта за дисциплинарно наказание е едно от основните права на всеки човек, а именно правото на труд, и защитата му, както и общите изисквания към всяко санкционно производство, налагат стриктно спазване на предвидените в закона защитни норми.

 От приложената Заповед № 4/10.01.2011 година Председателя на Районен съд град Видин, се установява, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с уволнение, е мотивирана, съгласно разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ. Нормата е императивна и изисква включване на задължителните елементи при мотивиране на дисциплинарното уволнение. Подробно са описани нарушенията на трудовата дисциплина и неизпълнение на законните нареждания на работодателя в посочен период от време, послужили като основание за издаване на цитираната заповед.

 Дисциплинарната отговорност на работника или служителя може да бъде ангажирана за нарушение на трудовата дисциплина. Дисциплинарното нарушение е виновно, противоправно човешко деяние. Вината е особено психическо отношение на дееца към извършеното от него противоправно деяние, което се проявява в две форми - умисъл и непредпазливост, като за наличието на нарушение на трудовата дисциплина формата на вината е без значение - нарушение на трудовата дисциплина съставлява, както умишленото, така и небрежното неизпълнение на трудовите задължения. При преценката на законността на наложеното дисциплинарно наказание, меродавно винаги е конкретното дисциплинарно нарушение. Липсата на конкретизация на нарушението на трудовата дисциплина обосновава извода, че уволнението не произтича от определен, правнорелевантен факт и оттам, че наложеното дисциплинарно наказание е незаконно. Само при наличието на изискуемите реквизити на заповедта за уволнение дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено и е възможно извършване на преценка за това дали неизпълнението на задълженията му по трудовото правоотношение, послужили като основание за дисциплинарното му наказание, и оттам за изпълнение задължението на работодателя по чл. 193 КТ, за конкретни нарушения на трудовата дисциплина на уволнения, за спазването на критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189 ал. 1 КТ и за спазването на сроковете за налагане на наказание, респективно за законността на дисциплинарното уволнение. Обстоятелството, че дадено нарушение попада под някое от примерно посочените в чл. 190 КТ тежки нарушения на трудовата дисциплина не означава, че за него задължително и непременно следва да се наложи дисциплинарно уволнение. И в единия и в другия случай обаче, работодателят е длъжен да извърши преценка на конкретно извършеното дисциплинарно нарушение - какво е нарушението, каква е неговата тежест, какви са обстоятелствата, при които е извършено, подбудите на нарушителя, поведението му, личността му, съгласно изискването на чл. 189 КТ. И само когато така конкретизираното нарушение на трудовата дисциплина се оцени като тежко, работодателят може да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание дисциплинарно уволнение, като не винаги е длъжен да стори това. Особено важно в практически аспект е, че преценката на работодателя относно тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение във всички случаи подлежи на съдебен контрол, защото оценката на конкретното дисциплинарно нарушение с оглед критериите на чл. 189 КТ е част от приложението на закона, а преценката за законосъобразност е от компетентността на съда в обсега на правната защита при незаконното уволнение по конститутивния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В случая безспорно извършеното нарушение по чл. 187 т. 3 КТ съответства на тежестта на наказанието с оглед критериите на чл. 189 ал. 1 КТ, от които е следвало да се ръководи субектът на дисциплинарната власт при извършеното дисциплинарно уволнение на ищцата, поради продължавано неизпълнение на трудови задължения, в периода месец януари 2010 година – месец декември същата година, а именно невъвеждане програмния продукт “Бизнес – процесор WEB версия счетоводство” и ежедневното осчетоводяване счетоводната информация, за което е била задължена. Фактът, че до 09.12.2010 година, когато е издадена заповед № 339 на Председателя на Районен съд Видин на главния счетоводител до 17.12.2010 година да въведе счетоводната информация по програмния продукт, предвид констатацията на комисия “Бюджет и финанси” към ВСС с Извлечение от Протокол № 54 от 08.12.2010 година на заседание на комисията при ВВС е отчетено, че единствено Районен съд град Видин има частично въведена информация само за месец януари 2010 година и това затруднява изготвянето на годишния отчет за касово изпълнение на съдебната система, действително сочи на тежко нарушение на трудовата дисциплина – едно продължително неизпълнение на трудови задължения, които са вменени за длъжността “главен счетоводител”.

 С конкретното описание на неизпълнение от страна на ищцата възложената и работа и неизпълнението на законни разпореждания на работодателя, по разбиране на докладчика в уволнителната заповед работодателят се е мотивирал, съдържат се необходимите реквизити, а и се установи несъмнено, че са извършени сочените в нея нарушения от страна на ищцата, които представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина. За пълнота, следва да се отбележи и обстоятелството, че са издавани заповеди от административния ръководител от месец септември 2010 година да се приключи годишната инвентаризация на активите и пасивите във Видински Районен съд, с двукратно продължаване на срока, искани са обяснения за неизпълнението на тези разпореждания, а организацията и извършването на инвентаризацията е също задължение на главния счетоводител.

 Твърденията и доводите, сочени от ищцата за огромния обем на работата, извършвана постоянно и за това, че всички счетоводни данни ежедневно са въвеждани по стария програмен продукт, използван успоредно с новия софтуер, са ирелевантни за спора. Има задължения, които ищцата не е изпълнявала почти в цялата календарна 2010 година, като се установи от разпитаните в качеството на свидетели лица, а и самата тя не е търсила съдействие и помощ през целия този период за въвеждане на счетоводната информация по новия продукт.

 Действително изслушването на работника или служителя, или приемането на писмените му обяснения е задължение на работодателя. Това действие е част от дисциплинарната процедура и е нейно задължително изискване. Законодателят й е придал такова съществено значение, като се е ръководил от необходимостта да се съберат и оценят доказателствата, а и качествата на лицето, спрямо което се предприемат дисциплинарни мерки. Самото искане за даване на обяснения, което изхожда от носителя на дисциплинарна власт, както и даването на обяснение пред носителя на дисциплинарна власт, или адресирано до него или до упълномощено лице, което е във връзка с допуснати конкретни нарушения на трудовата дисциплина, насочва към открито дисциплинарно производство, респективно към възможност за носене на дисциплинарна отговорност. Няма изискване за нарочно уведомяване относно започнала дисциплинарна процедура, което законодателят да е вменил в задължение на работодателя и да е основание за отмяна на наложено дисциплинарно наказание. В конкретния случай работодателят е поискал представяне на писмени обяснения, л. 40 от делото, като е посочил и срок за предаването им - тридневен. Задължението си като работодател, съобразно изричната и задължителна норма на чл. 193 ал. 1 от КТ, е изпълнено: необходимо и достатъчно е в съдебния процес да се установи, че работодателят е поискал обяснения от работника или служителя за извършеното нарушение на трудовата дисциплина, аргумент от чл. 193 ал. 3 от КТ. Съществен е фактът на поискване на обясненията. Този факт може да се установява в процеса с всички доказателствени средства. А в случая безспорно се установи, че работодателят е поискал обясненията, с което се счита изправен по отношение задължението по чл. 193 ал. 1 от КТ. Не даването на обяснения от страна на ищцата не може да послужи за основание съда да приеме, че е налице нарушение от страна на работодателя на императивна разпоредба, за да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

 По отношение на възражението, че заповедта за уволнение не е връчена срещу подпис и лично на ищцата, съгласно чл. 195 ал. 2 от КТ, от събраните по делото доказателства се установява следното:

 Действително моментът на връчването на заповедта е моментът на налагане на дисциплинарното наказание и не бъде ли връчена същата, няма наложено дисциплинарно наказание. Указано е връчването на заповедта на бъде срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва и датата. От доказателствата по делото личи, че ищцата е отказала до получи заповедта и отказа на получаването е удостоверен с подписите на съдебен администратор Венета Кръстева Ангелова и административен секретар – Дария Нинкова Цветкова, с вписана дата и час – 10.01.2011 година1 15.25 часа. Този отказ се доказа от тях, разпитани в качество на свидетели в процеса и по разбиране на докладчика на 10.01.2011 година ищцата е уведомена за наложеното и дисциплинарно наказание – уволнение на 10.01.2011 година. / по отношение на твърденията, че на същата дата ищцата е била в отпуск по болест, се установи от самите и обяснения и от подписването на платежните документи, че е била на работа през този ден и по-късното оформяне на болничен лист не променя изводите на съда относно законосъобразността на издадената заповед или за преценката, че е била в разрешен отпуск по болест, който реално е ползвала. /

 Съдът не кредитира свидетелските показания на Г. Т. П. и П. Н. П., тъй като те установиха факти и обстоятелства, които не касаят периода от време – януари – декември 2010 година.

 В заключение следва да се приеме, че нарушенията, за които е издадена заповедта за уволнение, са извършени от П.Д.П.. Наложеното и наказание е съответно на тежестта на нарушенията. Неоснователен е доводът на ищеца, че заповедта е немотивирана. Същата съдържа много подробно и хронологично изложение на фактите и обстоятелствата, довели до преценката на работодателя да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. От служителката са изискани предварителни обяснения и видно от съдържанието, те са именно във връзка с нарушението, за което е наложено наказанието. Възраженията на ищеца в тази връзка са неоснователни и не съответстват на обективните данни по делото. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 194 КТ.

 При това разбиране, съда счита, че иска предявен с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

 Това обуславя и извода, че акцесорните искове за възстановяване на ищцата на предишната работа "главен счетоводител" при ответника и за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ, тъй като е останала без работа, поради уволнението за времето от 10.01.2011 г. до 10.07.2011 г., за което доказателства не се ангажираха, а това установяване бе в нейна тежест, следва да бъдат отхвърлени изцяло. Още повече е налице признанието и, че е в отпуск по болест през делия този период.

 При прекратяването на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. През времетраенето на трудовото правоотношение компенсирането на неизползван платен годишен отпуск със заплащане е недопустимо. Право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск (основен, удължен и допълнителен), възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение, като при това без значение е основанието за това прекратяване, включително, както е в случая и при дисциплинарно уволнение. Обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел III от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното, получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Отклонение в тази посока е нормата на чл. 177 от КТ за времето на платения годишен отпуск, която се прилага и за обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, по силата на нарочната законова регламентация в чл. 224, ал. 2 от КТ.

 В тежест на работодателят е да установи по безспорен и категоричен начин, че работникът или служителят вече е използвал платения си годишен отпуск при прекратяването на трудовия договор или е изплатил полагащото се обезщетение при прекратяването на трудовия договор за неизползван отпуск, и в хода на процеса ответникът призна иска за изплащане на дължимото обезщетение за неизползван платен отпуск по основание.

 Представеното заключение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, която не бе оспорена от страните, и която съда възприема като обективно, компетентно и без да е заинтересовано от изхода по делото, сочи, че при проверката при ответника е установено, за периода 2008 – 2010 година от полагащия се платен отпуск от 123 дни, ищцата е ползвала 14 дни и размерът на дължимото обезщетение, като база за изчисляването е послужило начисленото брутно трудово възнаграждение за месец декември 2010 година, е от 8 575.40 лв., което не е изплатено на ищцата.

 От доказателствата по делото и категоричните констатации на вещото лице от приетата експертиза, се налага извода, че искът по чл. 224 ал. 1 от КТ е основателен, доказан и по размер.

 По отношение инцидентния установителен иск:

 Тъй като съда в мотивите си приема, че е налице виновно поведение и неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищцата и че заповедта, с която е прекратен трудовия и договор поради дисциплинарно уволнение, е законосъобразна, то съгласно разпоредбата на чл. 221 ал. 2 от КТ, следва да се възложи задължението за обезвреда за прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие, т. е. това обезщетение е дължимо от ищцата и съда счита, че иска изцяло следва да бъде уважен, като извърши прихващане от дължимото обезщетение на ищцата за неизползвания платен отпуск, съобразено с констатациите на вещото лице за размера на последното брутно трудово възнаграждение.

 При тора разбиране, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx Александър ІІ, № 6, с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за ОТМЯНА на Заповед № 4 от 10.01.2010 година на Административен ръководител на Районен съд - Видин, с която е прекратен трудовия и договор на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ – “дисциплинарно уволнение”, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;

 ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П.Д.П., с посочен адрес и ЕГН, с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ, за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на заеманата преди уволнението длъжност “ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ” в Районен съд град Видин, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;

 ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П.Д.П., с посочен адрес и ЕГН, на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, срещу РАЙОНЕН СЪД град Видин, представляван от Председателя Д. Н. Д., за изплащане обезщетение за времето на оставане без работа поради принудителна безработица по повод уволнението, за периода от 10.01.2011 година до 10.07.2011 година, в размер на 10 680.00 лв., изцяло, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на П.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx Александър ІІ № 6, ЧЕ ДЪЛЖИ на РАЙОНЕН СЪД град Видин, представляван от Председателя Д. Н. Д., обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ в размер едномесечното и брутното и трудово възнаграждение за срока на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, от 1 779.74 лв., поради дисциплинарното и уволнение от 10.01.2010 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.04.2011 година до окончателното и издължаване.

 ПОСТАНОВЯВА ПРИХВАЩАНЕ на сумата от 1 779.74 лв. от дължимото обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ.

 ОСЪЖДА РАЙОНЕН СЪД град Видин, представляван от Председателя Д. Н. Д., ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx Александър ІІ № 6, сумата от 6 795.66, представляващи обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за периода 2008 – 2010 година, след направено прихващане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.03.2011 година до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер, до предявения такъв от 9 900.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН;

 ОСЪЖДА РАЙОНЕН СЪД град Видин, представляван от Председателя Д. Н. Д., ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx Александър ІІ № 6, сумата от 480.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете;

 ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx Александър ІІ, № 6, да ЗАПЛАТИ на Районен съд град Видин сумата от 163.20 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 ОСЪЖДА РАЙОНЕН СЪД град Видин, представляван от Председателя Д. Н. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Монтана държавна такса за уважения размер на иска по чл. 224 ал. 1 от КТ, от 271.82 лв. и 150.00 лв. за възнаграждението на вещото лице, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: