Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

19.07.2023 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 07.10.2021 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

1040

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„Топлофикация София“ ЕАД гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23“Б“, представлявано от Александър Александров – изп. директор, е предявило иск против Л.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Й.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че същите дължат изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 581/2020 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 205/03.07.2020 г. солидарно за сумата от 1743.48 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и три лева и 48 ст./ главница, незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2016 год. до 04.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 29.05.2020 г. /датата на завеждане на заявлението в съда/ до датата на изплащане на вземането; сумата от 289.21 лв. /двеста осемдесет и девет лева и 21 ст./ лихва за периода от 15.09.2017 г. до 19.05.2020 г.,  сумата от 35.45лв. /тридесет и пет лева и 45 ст./ за дялово разпределение главница за периода от 02.2017 г. до 04.2019 г., сумата от 7.61 лв./седем лева и 61 ст./ лихва за периода от 31.03.2017 г. до 19.05.2020 г. Претендират се разноски по заповедното и разноски по настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва иска по основание, позовават се на изтекла погасителна давност и оспорват основанието за дялово разпределение. Не се оспорва размера на сумата.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства.   

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства както и доказателствата по приложеното ч. гр. д. № 1351/2020 г. на МзРС, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело № 581/2020 г.  по описа на МзРС, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 205/03.07.2020 г., за сумата от 1743.48 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и три лева и 48 ст./ главница, незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2016 год. до 04.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 29.05.2020 г. /датата на завеждане на заявлението в съда/ до датата на изплащане на вземането; сумата от 289.21 лв. /двеста осемдесет и девет лева и 21 ст./ лихва за периода от 15.09.2017 г. до 19.05.2020 г.,  сумата от 35.45лв. /тридесет и пет лева и 45 ст./ за дялово разпределение главница за периода от 02.2017 г. до 04.2019 г., сумата от 7.61 лв./седем лева и 61 ст./ лихва за периода от 31.03.2017 г. до 19.05.2020 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, които са подали възражение, поради което съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, и в предвидения в чл. 415 ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжника - ответник по настоящото дело.

В исковата си молба ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия през периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г. за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за жилище в гр. София, собственост на ответниците, за която те не му заплатили дължимата цена в размер на 1743.48 лв., представляваща задължение по процесната партида за посочения период. Твърди още, че за периода от 15.09.2017 г. до 19.05.2020 г. последните му дължат сумата от 289.21 лв., представляваща размера на обезщетението за забавено плащане на главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение. Претендира се и сума в размер на 35.45 лв. главница за дялово разпределение за периода от 02.2017 г. до 04.2019 г., и сумата от 7.61 лв./седем лева и 61 ст./ лихва за периода от 31.03.2017 г. до 19.05.2020 г.

Моли съдът да установи съществуването на претендираното вземане.

В отговора на ответниците се оспорва иска по основание, позовават се на изтекла погасителна давност и оспорват основанието за дялово разпределение. Не се оспорва размера на сумата.

 

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

През процесния период относно облигационното отношение между страните приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153 ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153 ал. 3 ЗЕ/.

От приетият по делото нотариален акт №159 том I, нот. дело 149/2017 год. се установява, че ответниците са ползватели на апартамент в гр. София, Столична община, Район Връбница..........................През процесния период относно облигационното отношение между страните приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153 ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153 ал. 3 ЗЕ/.

Ответниците са ползватели – титуляри на вещно право на ползване на имота, описан в нотариалния акт, от което следва, че двамата са потребители на топлинна енергия за процесния период - /чл. 153 ал. 1 ЗЕ/.

По делото е представен Протокол 1 от 16.08.202 г. от Общо събрание на собствениците на етажна собственост в гр. София, Връбница 1, ………………….., където е взето решение да се премине към индивидуално разпределение на топлинна енелгия, като услугата се възложи на „МХ – Елвеко“ ООД, където за апартамент №61 в блока е посочен Й.В.Д., ЕГН **********, и е налице подпис, което не се оспорва от страните. Представено е и съобщение към фактура № **********/31.07.2017 г. на л. 32 от делото.

Горното не е оспорено от ответниците. Не е оспорен и размера на дължимите суми.

Между страните не се спори още и относно обстоятелството, че ищецът е доставчик и продавач на топлинна енергия, както и че процесният имот е включен към централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо водоснабдяване към топлопреносната мрежа на “Топлофикация-София” ЕАД. Освен това тези обстоятелства се доказват и от приетите по делото доказателства.

Поради изложените съображения, съдът намира, че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, се регулира от Общи условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния имот на ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

От страна на ответниците се противопоставя възражение за погасяване по давност на исковата претенция. В тази връзка следва да се има предвид, че в случая вземанията, предмет на спора, безспорно са периодични, тъй като се касае за плащане на парични суми с единен правопораждащ факт - доставка на топлинна енергия, чиито падежи настъпват през предварително определени интервали от време, а размерът им е определяем. Затова погасяването им по давност настъпва на основание чл. 111 б. “в“ ЗЗД - с изтичане на тригодишен срок от датата на изискуемостта им. Съгласно Общите условия на „Топлофикация София“, потребителите са длъжни да плащат месечни прогнозни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Дължимите суми от изравнителните сметки, от своя страна, се заплащат в 30-дневен срок от издаване на съобщението за дължимата сума (чл. 33 ал. 2). Следователно задължението за плащане на прогнозната като потребена топлинна енергия настъпва в края на месеца, следващ месеца, за който се отнася, но изискуемостта на вземането настъпва след издаване на съобщение за дължимата сума по изравнителните сметки и съответната фактура. В случая Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ЧГД № 581/2020 г., по описа на МзРС, е подадено на 29.05.2020 г. Следователно биха били погасени по давност вземанията, изискуеми до 29.05.2017 г., но доколкото първата по време фактура № **********/31.07.2017 г., с която е извършено изравняване на сметките за периода м. 05.2016 г. – м. 04.2017 г., е от 31.07.2017 г. следва, че исковата претенция не е погасена по давност..

По горните съображения съдът намира, че иска за главница следва да се уважи, така, както е предявен – за сумата от 1743.48 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и три лева и 48 ст./ главница, незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2016 год. до 04.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 29.05.2020 г. /датата на завеждане на заявлението в съда/ до датата на изплащане на вземането.

Такъв размер е предявен и с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

По отношение претенцията за сумата от 35.45лв. /тридесет и пет лева и 45 ст./ за дялово разпределение главница за периода от 02.2017 г. до 04.2019 г., сумата от 7.61 лв./седем лева и 61 ст./ лихва за периода от 31.03.2017 г. до 19.05.2020 г., същата е основателна. По делото е приложено копие от Договор от 08.11.2007 год. между ищеца и “МХ Елвеко” ООД, с ЕИК *********, за извършване на услугата дялово разпределение, договор от 23.09.2002 г. сключен между етажната собственост в бл. …………….., за монтиране на радиаторни разпределители във входа, и Протокол 1 от 16.08.202 г. от Общо събрание на собствениците на етажна собственост в гр. София, Връбница 1, ………………….., където е взето решение да се премине към индивидуално разпределение на топлинна енелгия, като услугата се възложи на „МХ – Елвеко“ ООД, където за апартамент №61 в блока е посочен Й.В.Д., ЕГН **********, и е налице подпис, което не се оспорва от страните, поради което и този иск ще следва да се уважи.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 32 ал.1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 32 ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. При анализа на тези разпоредби се налага изводът, че независимо от прогнозния характер на месечните сметки, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при забава дължи лихва, а в случай че след изравняването се установи по-малко количество на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече задължение за лихва върху забавената месечна сметка. Ето защо ответника дължи лихва върху задълженията съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане. Иска за мораторна лихва върху главниците следва да се уважи, така, както е предявен.

По разноските:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

От страна на ищеца са представени доказателства за направени разноски за държавна такса в размер 128.20 лв. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23 т. 2 НЗПП. Общо разноските на ищеца в исковото производство са 228.20 лева, които следва да се присъдят.

В заповедното производство са направени разноски от 41.52 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Й.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че същите дължат изпълнение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, по издадената по ч. гр. дело № 581/2020 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 205/03.07.2020 г. солидарно за сумата от 1743.48 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и три лева и 48 ст./ главница, незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2016 год. до 04.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 29.05.2020 г. /датата на завеждане на заявлението в съда/ до датата на изплащане на вземането; сумата от 289.21 лв. /двеста осемдесет и девет лева и 21 ст./ лихва за периода от 15.09.2017 г. до 19.05.2020 г.,  сумата от 35.45лв. /тридесет и пет лева и 45 ст./ за дялово разпределение главница за периода от 02.2017 г. до 04.2019 г., и сумата от 7.61 лв./седем лева и 61 ст./ лихва за периода от 31.03.2017 г. до 19.05.2020 г.

ОСЪЖДА Л.Г.Д., ЕГН **********, и Й.В.Д., ЕГН **********, да заплатят на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, направените деловодни разноски в исковото производство по настоящото дело в размер на 228.20 лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 91.52 лв. 

Решението е постановено при участието на “МХ Елвеко” ООД, с ЕИК *********, като трето лице-помагач на ищеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                                                                

                                                          Районен съдия: