№ 1277
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.К.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110214706 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-020092 от 05.10.2021г.
издадено от началник сектор към СДВР, отдел "Пътна Полиция", с което на основание чл.
53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП; чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП, за нарушения на чл. 20, ал. 1 от
ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на ЯС. ЗДР. Н. ЕГН:********** са наложени
административни наказания съответно за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП "глоба" в размер
на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП административно наказание „Глоба“
в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец.
Недоволен от НП е останал Я.Н., който го обжалва в срок пред СРС.
Жалбоподателят излага твърдения, че описаната фактическа обстановка не отговаря на
реалната, а също така, че при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на
процесуалните правила, като при неговото съставяне е пропуснат подписа на единия
свидетел по неговото съставяне. Жалбоподателят излага твърдения за погрешна
квалификация на второто деяние, а също така, че нито в АУАН, нито е НП са описани
причинените щети.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.
С., който моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и излага твърдения
сходни с тези в депозираната жалба.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
1
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 27.07.2021г. около 12:30 часа в гр. София, на ул. „Павлина Унуфриева“
жалбоподателят Я.Н. управлявал собствения си лек автомобил марка „Шкода“, модел
„Октавия“ с рег. №************. В него в автомобила била и съпругата му- свидетелката
Светла Н.а. Автомобилът се движел с посока от склад за строителни материали „Топливо“
към ул. „Владайска река“ и на №2 станало ПТП с автомобил марка „ Пежо“, модел „208“ с
рег. №СВ9887КХ, който бил управляван от свидетелката Е.Р.. След осъщественото ПТП,
жалбоподателят Н. и свидетелката Р. слезли от колите си, за да установят щетите и да се
разберат. След кратък разговор между двамата жалбоподателят Р. си тръгнал.
Непосредствено след неговото тръгване свид. Р. се обадила на застрахователната компания,
а впоследствие подала сигнал за ПТП на телефон 112. На място пристигнали служители на
ОПП СДВР, които съставили протокол за ПТП №1797838 от 27.07.2021г. Свидетелката Р.
подписала декларация, в която същата упоменала, че не е видяла водача на другият
автомобил, който е напуснал.
След докладване на преписката и установяване на нарушителя на 14.09.2021г. на
жалбоподателят бил съставен АУАН серия АВ №040939 от 14.09.2021г. Същият бил
съставен в присъствието на двама свидетели, като един от тях подписал акта. АУАН бил
съставен и в присъствието на нарушителя, който получил екземпляр от същия срещу
подпис. На същата дата жалбоподателят Н. подписал също така декларация, в която
упоменал, че не той е осъществил ПТП с другия автомобил, а че същият го е ударил при
опит да паркира колата си.
В срока по чл.44, ал. 1 ЗАНН от жалбоподателя постъпили възражения, в който жалб.
Н. изложил сведения сходни с тези в написаната от него декларация и в депозираната жалба.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП № 21-4332-
020092 от 05.10.2021г. от началник сектор към СДВР, отдел "Пътна Полиция", с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП; чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП, за нарушения на
чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на ЯС. ЗДР. Н. ЕГН:********** са
наложени административни наказания съответно за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП
"глоба" в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 13.10.2021г. срещу
подпис.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели Емил Петров (актосъставител), Е.Р. и
2
свидетелката Светла Н.а, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: декларация от свидетелката Е.Р.; декларация
от жалбоподателя Я.Н., протокол за ПТП №1797838, справка картон на водач- за
жалбоподателя Я.Н., заповед №8121К-13312/28.10.2019г., заповед №8121з-515/14.05.2018г.
Единствено противоречие се констатира между показанията на свидетелката Р. и
свидетелката Н.а във връзка с обстоятелството дали участниците в ПТП – Р. и
жалбоподателят Н. са се разбрали да не сигнализират органите на ОПП СДВР или Н. е
напуснал мястото на ПТП преди да се стигне до решение между участниците в ПТП.
Доколкото в декларацията си, подадена до органите на Пътна полиция, Р. е написала, че не е
видяла водача, който я е ударил и е напуснал, съдът констатира, че в съдебно заседание се
дават противоречащи си показания, а именно, че същите са спрели и са разговаряли преди
Н. да се качи в автомобила и да потегли. Това мотивира съда да приеме, че първоначално е
имало съгласие да не се съобщава на органите на МВР, но впоследствие Р. е променила
решението си. В този смисъл са показанията на свидетелката Н.а, които съдът кредитира в
тази част. Следва и да се уточни, че дали жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП при
налични разногласия или не, не е от съществено значение, доколкото Н. е наказан, че не е
спрял, за да установи какви са последиците от произшествието, а не че не е уведомил
органите на ОПП СДВР. И двете свидетелки съобщават, че разговор между двамата водачи
е имало, щетите са били огледани, което е главният факт, предмет на доказване във връзка с
вмененото нарушение по чл.123 от ЗДвП. В останалата си част доказателствата са
непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице,
поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в
НП пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които те са били извършени, и законовите разпоредби, които са
нарушени.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението
на жалбоподателя, че съставеният АУАН не е подписан от един от свидетелите посочен в
него. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне един от
свидетелите посочени в него. В тази връзка съдът намира, че съставеният АУАН е бил
подписан от един от посочените свидетели, а неподписването му от другият свидетел не се
явява съществено нарушение. В акта е посочено, че същият е подал декларация, изписано от
самия актосъставител. Съответно е целено единствено да се посочи, макар и неприлежно, че
свидетел на нарушението е Р., но не е било изискано от нея да подпише акта.
В тази връзка съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени в съответствие
с процесуалния закон.
Настоящият съдебен състав обаче счита, че е налице нарушение на материалния
3
закон и за двете визирани нарушения.
По отношение нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, вменява задължение водачите на ППС да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира че по делото не са
събрани каквито и да било доказателства, че при управление на 27.07.2021 г. от
жалбоподателя на собствения му лек автомобил, същият не го е контролирал непрекъснато.
Съдът констатира, че описаните в АУАН и НП нарушения не са доказани по безспорен и
несъмнен начин. Последното се дължи на непълнота на доказателствения материал в
преписката, въз основа на която са издадени. В този смисъл е налице непълнота в
изготвените писмени документи от полицейския екип, посетил мястото на произшествието,
като например не е изготвена скица на местопроизшествието, а също така не са описани
причинените щети от твърдяното ПТП, т. е. от приложените писмени документи, изготвени
от длъжностните лица не се установява по категоричен и несъмнен начин механизмът на
ПТП. Това от своя страна е станало причина за липсата на подробно, пълно и ясно описание
на такъв и в съставения АУАН от актосъставителя, доколкото описанието му се изчерпва
със следното: "поради недостатъчен контрол върху автомобила". Порокът е изцяло пренесен
и в НП, доколкото и последното е издадено при неизяснена от събраните доказателства
фактическа обстановка. Горното съставлява нарушение на императивните разпоредби на чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които предвиждат АУАН и НП да съдържат описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния случай,
липсата на пълно описание се дължи на неизяснената в пълнота фактическата обстановка в
хода на административнонаказателното производство, а последното е допринесло за
неправилната правна квалификация на описаните две нарушения и неправилно приложение
на материалния закон. Респективно при описанието на нарушението изобщо не е описано в
какво се изразяват действията на водача по неизпълнение на задължението му непрекъснато
да контролира МПС – дали това е неправилно боравене с уредите за управление, погрешни
реакции, или друго. Това е пречка за съда да разбере какво всъщност е според наказващия
орган неправомерното поведение на жалбоподателя, което съществено нарушава неговото
право на защита. Установява се, че и в АУАН, и в НП е използвано бланкетното понятие
„недостатъчен контрол“ без в това да се влага какъвто и да е конкретен смисъл. При
съставяне на АУАН и съответно на НП е следвало да се посочи какви точно действия или
бездействия визира наказващият орган, съответно актосъставителят при квалифициране на
поведението на водача като такова, противоречащо на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП урежда нарушение, което се състои
единствено в неизпълнение на задължението за непрекъснато контролиране от водачите на
управляваните от тях пътни превозни средства, като цитираната нормата не изисква
вследствие на това да е причинено ПТП. В настоящият случай е описано нарушение, при
което е реализирано ПТП, а като причина е посочено: "недостатъчен контрол върху
автомобила". Същевременно, разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП урежда състав на друг
4
вид нарушение, при който освен посочените признаци, се предвижда и допълнителен
резултат, а именно ПТП, което не съставлява престъпление. Разликата в съставомерните
елементи на двете нарушения определя и разликата в предвидената от законодателя
санкции.
Горното е ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е
било лишено от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
отговорността му.
Относно второто вменено нарушение, а именно това по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП предвижда
задължение на „водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието“.
Видно от всички събрани по делото доказателства се установи безспорно, че
жалбоподателят Н. е спрял на място и е установил щетите, които са били нанесени. Това
обстоятелство се потвърждава както от свидетелските показания на разпитаната в хода на
съдебното следствие свидетелка Р., която е участвала в ПТП, така и от показанията на
свидетелката Светла Н.а, която е била в автомобила на жалбоподателя. Предвид това съдът
намира, че няма как жалбоподателят да е осъществил от обективна страна състава на
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвид обстоятелството, че същият е спрял и е
установил щетите. Доколкото същият не е изчакал идването на органите на КАТ, би могло
да се вмени нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗДвП, който създава задължение на
участниците в ПТП да останат на мястото на произшествието и да изчакат идването на
органите на МВР.
С оглед на горното, съдът счита, че материалният закон не е правилно приложен и
по отношение на нарушението по пункт 2, поради което НП и в тази част се явява
незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
116ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 21-4332-020092 от 05.10.2021г.
издадено от началник сектор към СДВР, отдел "Пътна Полиция", с което на основание чл.
53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП; чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП, за нарушения на чл. 20, ал. 1 от
ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на ЯС. ЗДР. Н. ЕГН:********** са наложени
административни наказания съответно за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП "глоба" в размер
на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП административно наказание „Глоба“
в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-град
в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6