Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 196 от 04.09.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд –
Кюстендил, в открито съдебно заседание на седми август две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ
СТОИМЕНОВА
при
секретар Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 164 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е
образувано по жалба от Ж.Д.С., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, чрез
процесуалния му представител по пълномощие адвокат В.П.,***, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 20-1139-000069/16.03.2020
г., издадена от началника на група „Моторни превозни средства, водачи и
административнонаказателна дейност” (МПСВАНД) към сектор „Пътна
полиция” (ПП) при Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил (упълномощен
със Заповед № 227-з-1046/30.06.2017 г.), с която на основание чл.
171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП му е наложена
ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6
(шест) месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
процесната заповед на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се отмяна
на заповедта.
Ответникът –
началникът на група МПСВАНД
към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил, не изпраща процесуален представител в
съдебните заседания по делото и не изразява становище по жалбата.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 16.03.2020 г.М.К.Б.–
младши автоконтрольор при ОД на МВР – Кюстендил, в присъствието на свидетелите М.И.Я.
и С.Н.Н., съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 144554 срещу К.Ж.Д., с ЕГН **********, за това,
че на същата дата в 20:55 часа в гр. Кюстендил, по ул. „София” в посока към ул.
„Ропотамо”, е управлявал лек автомобил марка и модел „Б.”, с рег. № СВ****НС, собственост
на Ж.Д.С., с ЕГН **********, без да притежава валидно свидетелство за
управление на моторно превозно средство (МПС). В акта е посочено, че с това
водачът виновно е нарушил чл.
150 от ЗДвП,
както и че като доказателства са иззети свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство и два броя регистрационни табели с № СВ****НС. Като
част от административната преписка по делото е представена справка за
нарушител/водач, от съдържанието на която се установява, че К.Д. не е
правоспособен водач. Представена е и справка от АИС – МВР, от която е видно, че
от 22.02.2020 г. собственик на процесния лек автомобил е Ж.Д.С.. На 16.03.2020
г. началникът на група МПСВАНД
към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил е издал оспорената заповед. От фактическа
страна същата е обоснована с обстоятелството, че собственият на Ж.С. лек автомобил
марка и модел „Б.”, с рег. №СВ****НС, на 16.03.2020 г. в 20:55 часа в гр.
Кюстендил, по ул. „София”, е управляван от К.Д., без същият да притежава съответното
свидетелство за управление на МПС.
По делото са
разпитани като свидетели полицейските служители С.Н.Н. и М.И.Я.. От показанията
им се установява, че на 16.03.2020 г. вечерта същите са патрулирали със
служебен автомобил в центъра на кв. „Изток” в гр. Кюстендил и забелязали
процесния автомобил да се върти в кръг. Предприели спиране на автомобила, като
подали звуков и светлинен сигнал, приближили се до него, но водачът – младо момче,
не спрял и продължил движението си по ул. „София” в посока към ул. „Ропотамо”.
Полицейските служители го последвали, като се движили непосредствено зад
автомобила и при неговото спиране на ул. „Банска” спрели и те, и предприели
проверка. Свидетелите сочат, че са имали постоянно визуално наблюдение над
автомобила и не е възможно друг да е управлявал същия и да е излязъл от
страната на шофьора. Свидетелят Я. заявява, че в автомобила е имало и момиче, и
не е имало други пътници. И двамата свидетели заявяват категорично, че бащата
на водача на автомобила не е излизал от автомобила. Свидетелят Я. сочи, че от
къщата, пред която спрели, излязъл мъж, по-възрастен от водача на автомобила,
който се представил за негов баща, и по-късно отишъл с автомобила в районното
управление. Свидетелят Н. заявява, че на мястото на проверката се показал и
бащата на водача на автомобила, но бил настрани с други хора, за да не пречат
на проверката.
По искане на
процесуалния представител по пълномощие на жалбоподателя са разпитани като
свидетели и К.Ж.Д. и Р.Д.Ч. (син и съпруга на жалбоподателя). Същите заявяват,
че на датата на проверката към 8-9 часа вечерта К.Д., жена му и баща му отишли
да пазаруват с автомобила на последния марка „БМВ”, с рег. № СВ **** НС (с две
врати). На връщане автомобилът бил управляван от Ж.Д., като К.Д. се возил отзад,
а жена му – на седалката до шофьора. Свидетелят К.Д. сочи, че баща му подал
малко повече газ, минали покрай полицейския автомобил, но полицаите не им подали
никакъв сигнал да спрат, както и че не видял дали полицейският автомобил е
тръгнал след тях. Паркирали автомобила пред дома си, Ж.Д. слязъл от шофьорското
място и се прибрал вкъщи, и тъй като автомобилът е с две врати, свидетелят блъснал
облегалката на шофьорската седалка напред, за да слезе и по време на слизането
му пристигнал полицейският автомобил, и полицаите го видели как слиза. Свидетелката
Ч. също заявява, че Ж.Д. е слязъл от шофьорското място и се прибрал вкъщи, а
синът ѝ бил на седалката зад шофьора и започнал да слиза от автомобила,
когато пристигнали полицаите.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посоченото в нея основание и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е неоснователна по следните
съображения:
Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на
чл. 172, ал. 1
от ЗДвП – началникът на група МПСВАНД към сектор ПП при ОД
на МВР – Кюстендил.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се налагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
277з-1046/30.06.2017 г. директорът на ОД на МВР – Кюстендил на основание чл.
43, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи и Заповед №
8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците
на групи в сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил
да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки,
включително такива по чл. 171, т. 2а
от ЗДвП.
Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 АПК
и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като
специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.
59, ал. 2 на АПК
реквизити, включително фактически и правни основания за издаването ѝ,
поради което е надлежно мотивирана. От съдържанието на заповедта става ясно в
достатъчна степен защо е наложена принудителната административна мярка на
жалбоподателя. В заповедта е посочено, че на 16.03.2020 г. в 20:55 часа в гр.
Кюстендил, по ул. „София”, К.Д. е управлявал лек автомобил марка и модел „Б.”,
собственост на Ж.С., без да притежава валидно свидетелство за управление на
МПС. Тези фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на
принудителната административна мярка да разбере за какво се налага същата,
както и да бъде упражнен съдебният контрол върху заповедта за налагането
ѝ. Съгласно разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП в приложимата редакция към 16.03.2020 г. (ДВ, бр. 2
от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага следната принудителна административна мярка: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по
реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В случая
административният орган е приел наличието на последната хипотеза на чл. 171, т. 2а,
б. „а” от ЗДвП.
Нормата не въвежда като предпоставка за прилагане на принудителната
административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС установяването, че
собственикът на това превозно средство е предоставил или допуснал управлението
на същото от неправоспособно лице, а изисква единствено обективното
установяване на обстоятелството на управление на чуждото превозно средство без
водачът да е правоспособен. Посоченото в заповедта фактическо основание за
прилагането на ПАМ съответства на правното основание за издаването ѝ. В
разпоредителната част (диспозитива) на заповедта не е посочено превозното
средство, по отношение на което се прилага мярката, но в мотивната ѝ част
автомобилът е индивидуализиран с марка, модел и регистрационен номер, така че
не се създава съмнение по отношение на кое ППС е приложена мярката и тази
нередовност не съставлява съществено процесуално нарушение.
Административният
орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно
събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за
спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени
доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали
органа да издаде заповедта.
Процесната
заповед е издадена в съответствие с приложимата материалноправна разпоредба.
Както бе посочено по-горе, заповедта е издадена на основание чл.
171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП, като административният орган е приел наличието на
последната хипотеза на тази норма. В случая
жалбоподателят оспорва обстоятелството, че К.Д. е управлявал собствения му лек автомобил
на посочените в заповедта дата, час и място. Съдът по вътрешно убеждение и
съпоставяйки всички събрани по делото доказателства, намира за установени
фактите, възприети от административния орган в обжалваната заповед, а именно –
че на 16.03.2020 г. в 20:55 часа в гр. Кюстендил, по ул. „София”, К.Д. е
управлявал лекия автомобил марка и модел „Б.”, с рег. №СВ****НС, без да е
правоспособен водач. Съдът дава вяра на показанията на полицейските служители,
тъй като те са безпротиворечиви, възпроизвеждат възприетите от тях
непосредствено обстоятелства и са незаинтересовани, доколкото свидетелите не са
в лични отношения с жалбоподателя, а са възприели ситуацията при изпълнение
на вменените им служебни задължения. Съдът не дава вяра на показанията на
свидетелите К.Д. и Р.Ч., които твърдят, че Ж.Д. е управлявал процесния
автомобил. Съгласно чл.
172 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК показанията на
роднините на страните се преценяват от съда с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Съпоставяйки показанията
на свидетелите К.Д. и Р.Ч. с останалия доказателствен материал, съдът достига
до извод за недостоверност на същите. Тези показания са в разрез с фактите,
установени по делото, в това число посредством показанията на свидетелите С.Н.
и М.Я., в чиято обективност и безпристрастност няма основание за съмнение, а
близките отношения на К.Д. и Р.Ч. с жалбоподателя обосновават висока степен на
заинтересованост на същите от изхода на спора. Видно от справката от АИС – МВР, към
16.03.2020 г. собственик на процесния автомобил е Ж.Д.. Административният орган
правилно е установил, че към датата на проверката водачът на автомобила – К.Д.,
не притежава съответното свидетелство за правоуправление, т.е. водачът е неправоспособен.
Приложената
принудителна административна мярка съответства на целта на закона. Като израз
на административна принуда принудителната административна мярка трябва да бъде
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
Налагането на процесната принудителна административна мярка има за цел да се
преустанови едно противоправно поведение, което се състои в нарушаване на
забраната да се управлява ППС от неправоспособен водач и така да се осигури
безопасността на всички участници в движението. Именно охраната на обществения
интерес в случая обуславя необходимостта от налагането на принудителната
административна мярка и ограничаването правата на жалбоподателката като
собственик на моторното превозно средство в допустимите от закона граници. За
органа, прилагащ принудителната административна мярка, е налице правна
възможност, след като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи
срока на действие на мярката – от шест месеца до една година, т.е.
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при
определяне на срока на мярката, която съдът не е компетентен да контролира. Такъв
контрол може да бъде извършен само по отношение на законосъобразното проявление
на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице. Продължителността
на срока на мярката е определена от органа съобразно степента на обществена
опасност на деянието и в рамките на законовите предели.
По изложените
съображения съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което
жалбата против същата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена на
основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Ж.Д.С., с ЕГН ********** и
постоянен адрес:***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1139-000069/16.03.2020 г., издадена от началника на група МПСВАНД към сектор ПП при ОД
на МВР – Кюстендил.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: