РЕШЕНИЕ

 

Номер  2020                        05.11 Година  2019           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                   ХХІІІ наказателен  състав

 

На   двадесет и втори  октомври                        2019    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    5815      по описа за            2019     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 523/30.07.2019г. на Началника на РУ гр. Стамболийски, с което на С.В.К. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 100лв. за извършено нарушение по чл.6 от Закона за българските лични документи.

   

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

     

МОТИВИ :

           

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 523/30.07.2019г. на Началника на РУ гр. Стамболийски, с което на С.В.К. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 100лв. за извършено нарушение по чл.6 от Закона за българските лични документи.

    Жалбоподателят  С.В.К. чрез пълномощника си по делото адв. М. моли да се отмени Наказателното постановление, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание.

   Въззиваемата страна- РУ гр. Стамболийски, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.  

 

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против К. за това, че на 19.07.2019г. около 12.30часа в гр. Стамболийски на ул. „Г.С.Раковски“ срещу № 21 не може да представи документ за самоличност.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № 523/19.07.2019г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Р.А.С. изцяло поддържа изложените констатации. Същият допълва, че добре познава лицето и на въпросната дата установил, че тя няма лична карта.

     От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на РУ гр. Стамболийски административно нарушение по чл.6 от Закона за българските лични документи. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя С., подкрепени изцяло и от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, Заповеди.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗБЛД във връзка със задължението всяко лице да носи и да представя при поискване от компетентните органи необходимите документи, доказващи самоличността му. Още повече, че дори да е вярно твърдението, че лицето показало снимка на личната си карта на телефона, то това по никакъв начин не представлява изпълнение на задължението за носене и представяне при поискване на самия личен документ.

 

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 523/30.07.2019г. на Началника на РУ гр. Стамболийски, с което на С.В.К. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 100лв. за извършено нарушение по чл.6 от Закона за българските лични документи, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

  

      Що се отнася до размера на наложеното наказание „ГЛОБА”, то видно от правилно посочената санкционна норма на чл.80 т.5 от ЗБЛД, тя е в рамките на определения размер на санкцията за реализираното от жалбоподателя нарушение. Следователно правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като е преценил конкретната тежест на извършеното.

     Във връзка с горното изцяло неоснователни се явяват възраженията, наведени в жалбата. В този смисъл според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

   В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение на задължение за носене и представяне при поискване от компетентните органи необходимите документи, доказващи самоличността му,  не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди, то е налице сериозно накърняване на обществените отношения, доколкото всяко подобно нарушение крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, предвид невъзможността да се установил самоличността на даден гражданин, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените норми.

     По делото се сочат общи, но при извършената служебна проверка от страна на съда и не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията, наведени в жалбата, тъй като видно от текстовете като на АУАН, така и на атакуваното НП, в същите в достатъчна степен са индивидуализирани мястото, датата, времето, начина на извършване на нарушението и самоличността на извършителя. Последното не се опровергава от други доказателства по делото.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                     

        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.