Р Е
Ш Е Н
И Е
No260098
гр. Ботевград, 08.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд-
Ботевград, V граждански състав в публично заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при участието
на секретаря *****, като разгледа докладваното от съдия ***** гражданско дело No 423 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск
с правна квалификация чл. 357 вр. чл. 188, т. 1 от КТ.
Ищецът- *****И.Р.
твърди, че е работила в ***** по трудов договор от 21.12.2020 г. като “Социален
работник в социална услуга”. Сочи, че на 12.03.2020 г. със Заповед No
17/12.03.2020 г. на управителя на ЦНСТ й е наложено дисциплинарно наказание
“забележка” на основание чл. 187, т. 7 и чл. 188, т. 1 от КТ. Твърди, че
наложеното й наказание е незаконосъобразно. Заповедта е немотивирана, като не е
посочено нарушението, за което се налага наказанието, в какво се е изразило
изпълнителното му деяние, както и кога е извършено. По същество подържа, че не
е извършила визираното в заповедта нарушение. Излага, че заповедта на
управителя на ответния център, с която е командирована в ЦНСТДМУ “Д-р Петко
Иванов” – гр. Ботевград, е незаконно и не може да носи дисциплинарна
отговорност за неизпълнението й, тъй като неизпълнението на незаконно нареждане
на работодателя не представлява нарушение на трудовата дисциплина. Поддържа
наличие на нарушение и на чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като работодателят не е
приел и обсъдил поисканите й и дадени от нея писмени обяснения, като заповедта
за дисциплинарното й наказание й е връчена в момента на входиране на писмените
й обяснения. Заявява, че при налагане на наказанието й работодателят е
злоупотребил с дисциплинарната си власт, като наказанието й е наложено
вследствие лично отношение и системен психологически тормоз от страна на
директора, както и че при налагане на дисциплинарното наказание е упражнена
дискриминация по смисъла на чл. 8, ал. 3 от КТ вр.
чл. 5 вр. § 1, т. 1 от ДР на Закона за защита от
дискриминация. Моли съда да признае за незаконно дисциплинарното й наказание
“Забележка”, наложено й със Заповед No 17/12.03.2020 г., и го отмени със
съответните от това последици. Претендира и направените по
делото разноски.
Ответникът- *****,
гр. Ботевград в депозирания по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез
законния си представител заявява, че със
Заповед No 36/03.06.2020 г. е заличил атакуваната Заповед No 17/12.03.2020 г.,
поради което делото остава без предмет и моли същото да бъде прекратено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото не се спори между
страните, че са в сочената от ищеца трудовоправна
връзка, както и че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “Забележка” с
процесната заповед. Видно и от заверено копие на Допълнително споразумение No
24/01.01.2020 г. към трудов договор от 21.12.2017 г.,
ищцата работи по безсрочно трудово правоотношение при ответника ЦНСТ ***** на
длъжност “Социален работник в социална услуга”, и място на работа в *****.
Със Заповед No 17/12.03.2020 г. на управителя на *****на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание “забележка”, връчена й лично на 12.03.2020 г. Видно от
същата, като мотиви за налагане на наказанието в заповедта е посочено следното:
“Във връзка с неизпълнение на моя заповед за временно конамдироване
на основание чл. 187, т. 7 и чл. 188, т. 1 от Кодекса на труда”.
Със Заповед No 14/09.03.2020 г. на управителя на *****ищцата е командирована за временно изпълняващ
длъжността “детегледач” в *****, считано от
10.03.2020 г., като за запозната със заповедта е вписано “не съм съгласна”.
На 12.03.2020 г. в *****от страна на ищцата са депозирани писмени обяснения
относно отказа й да подпише заповедта за временното й командироване.
Със Заповед No 36/03.06.2020 г. на управителя на *****на основание чл. 198,
ал. 2 то КТ същият е заличил наложеното на ищцата дисциплинарно наказание
“забележка”, като е отменил заповед No 17/12.03.2020 г.
Останалите представени по делото писмени доказателства са неотносими към
предмета на делото, поради което и съдът не ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от
правна страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 357 вр. чл. 188, т. 1 от КТ за отмяна на заповед на
работодателя, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “Забележка”. Искът
е допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването и поддържането
му, въпреки издадената от работодателя заповед за заличаване на наложеното й
наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от КТ, дисциплинарните
наказания се заличават с изтичането на една година от налагането им, като в чл.
198, ал. 1 от КТ е предвидена възможност работодателя да заличи наказанието и
преди изтичането на този срок. Съгласно чл. 197, ал. 1, изр. 2 от КТ,
заличаването на дисциплинарното наказание има действие занапред, следователно
дисциплинарното наказание не се заличава с обратна сила, както би било при
отмяната му от работодателя или от съда като незаконосъобразно, а остава в
трудовото досие на работника или служителя като наказание за периода от
налагането му до заличаването му. Последицата от заличаването на
дисциплинарното наказание е това, че същото не може да бъде взето предвид при
извършваната от работодателя преценка по чл. 189, ал. 1 от КТ при последващо дисциплинарно нарушение или пък е пречка
нарушението да бъде определено като системно такова по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ /така в Решение No 267 от 17.03.2021 г. по гр. д. No 390/2020 г. на ВКС, IV
г.о./. Поради това с издаване на заповед от работодателя за заличаване на
дисциплинарното наказание не отпада правния интерес на работника или служителя
от обжалването на заповедта за налагане на дисциплинарното му наказание.
В случая, доколкото от страна на работодателя е посочена разпоредбата на
чл. 198 , ал. 2 от КТ, както и текстово е вписано, че заличава наложеното на
ищцата наказание, а същевременно като диспозитив на
заповедта е използвана формулировката “отменям заповед No 17 от 12.03.2020 г.”,
то следва да се посочи, че дори да се приеме, че волята на работодателя е била именно
да отмени заповедта си за налагане на дисциплинарно наказание, то наличието на
такава заповед също не води до отпадане на правния интерес на ищцата от
обжалване на заповедта по съдебен ред. правна възможност работодателят, в
качеството му на орган на дисциплинарна власт, сам да отмени наложено от него
на работник или служител дисциплинарно наказание “Забележка” и “Предупреждение
за уволнение”. В чл. 344, ал. 2 от КТ е предвидена възможност работодателят по
свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от
работника или служителя. Ако се приеме, че тази правна възможност намира
приложение и по отношение на дисциплинарните наказания “Забележка” и
“Предупреждение за уволнение”, то отмяната по почин на работодателя следва да е
до предявяване на иск от работника или служителя пред съда, а в процесния
случай ответникът - работодател отменил наложеното след предявяване на иска за
отмяна на наказанието в съда. По изложението съображения съдът намира иска за
процесуално допустим.
По същество съдът приема, че обжалваната заповед за дисциплинарно наказание
е незаконосъобразна, а искът за отмяната на дисциплинарното наказание е
основателен.
В тежест на
ответника е да докаже законността на наложеното дисциплинарно наказание с
атакуваната заповед. Такова доказване не е проведено в настоящото производство.
Атакуваната Заповед No 17/12.03.2020 г. на управителя на *****не съдържа изискуемите от чл.
195, ал. 1 от КТ реквизити, като същата не е мотивирана - в нея не е посочено
нарушението - липсва негово фактическо описание с обективните му и субективни
признаци, не е посочено кога е извършено, поради което наложеното на ищцата
дисциплинарно наказание “Забележка” се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено. Ищцата е наказана за дисциплинарно нарушение по чл. 187,
т. 7 от КТ - за неизпълнение на заповед
на работодателя за временно командироване, като в атакуваната заповед освен бланкетно посочване на законният текст, въз основа на който
й се налага дисциплинарно наказание, липсва фактическо описание на нарушението
и кога е извършено, липсва посочване коя точно заповед за командироване и какво
е съдържанието на тази заповед, съответно в какво поведение – действие или
бездействие, се изразява самото неизпълнение на заповедта за командироване от
страна на работника и кога е осъществено същото, с оглед извършване на преценка
и дали нарежданията на работодателя са законни, за да е осъществен фактическият
състав на нарушение по чл. 187, т. 7 от
КТ. Липсата на каквито и да било мотиви в атакуваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание води до нейната незаконосъобразност, поради неспазване
на изискването за мотивиране на заповедта, визирано в чл.195, ал.1 от КТ.
Липсата на фактическо описание на дисциплинарно нарушение в атакуваната заповед
за налагане на дисциплинарно наказание води до нарушаване на правото на защита
на ищцата, както и до невъзможност да се установи от съда деянието, за което е
наказана, осъществява ли признаците на състав на дисциплинарното нарушение по
чл. 187, т. 7 от КТ, както и спазени ли са от работодателя сроковете по чл. 194,
ал. 1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание.
С оглед изложеното, атакуваната Заповед No 17/12.03.2020 г. на управителя на *****за налагане на ищцата на
дисциплинарно наказание “Забележка” се явява незаконосъобразна и следва да бъде
отменена, като искът по чл.357, ал.1 от КТ бъде уважен, без да е необходимо
съдът да се произнася по същество на спора относно това дали ищцата е извършила
дисциплинарното нарушение, за което е наказана.
При този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното
искане от ищеца за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 500.00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавни такси за иска в размер на 30.00 лв.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание “Забележка”,
наложено на *****И.Р., с ЕГН ********** ***, със Заповед No
17/12.03.2020 г. на Управителя на ***** Ботевград, ул. *****, за нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА ***** Ботевград, ул. *****, представлявано от Управителя *****, на
основание 78, ал. 1 от ГПК да заплати на *****И.Р., с ЕГН ********** ***,
сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/ за направените разноски по делото.
ОСЪЖДА ***** Ботевград, ул. *****, представлявано от Управителя *****, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Районен съд – Ботевград
сумата от 30.00 лв. /тридесет лева/ за държавна такса за производството, както
и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :