Р Е Ш Е Н И Е
№……/04.11.2019 г., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета
година, І кас. състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря
ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия Т. Милева к.а.н.д. №565/2019 год.
по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
подадена касационна жалба от ДАМТН гр. София срещу Решение № 288/22.07.2019 г.,
постановено по нахд. № 1605/2018 г. по описа на Районен съд гр. Добрич, с което е отменено Наказателно
постановление №НЯСС-439/29.11.2018 г., издадено от заместник -председателя на ДАМТН - гр. София по
налагане на имуществена санкция на Община Добрич в размер на 4000 лв. на
основание чл.200,
ал.1, т.39 от Закона за водите.
Наведените в жалбата доводи сочат, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Извършеното противоправно деяние е съотнесено към приложимата разпоредба на
чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. Осъществени са признаците на подробно описаното
административно нарушение по посочената правна норма. Релевират се доводи, че
предписанието, дадено на община Добричка е със срок на изпълнение 30.06.2018
г., вкл. и датата на извършване на нарушението е 01.07.2018 г. Искането към съда е за отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него
да постанови друго, с което да потвърди издаденото НП.
Ответникът по касационната жалба - Община Добричка, чрез своя процесуален представтиел адв. В. Г.–
ДАК, оспорва жалбата. Излага подробни доводи в съдебно заседание, че решението
на районния съд е правилно и законосъобразно. Моли, същото да бъде оставено в
сила.
Окръжна прокуратура – Добрич, чрез прокурор Р.Бухчев, счита жалбата за неоснователна, а решението
за правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав на Административен съд - Добрич намира, че
касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество
същата е основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд - Добрич е Наказателно
постановление №НЯСС-439/29.11.2018 г., издадено от заместник -председателя на ДАМТН, с което на Община Добричка е наложена имуществена
санкция в размер на 4000 лв. на основание чл.200,
ал.1, т.39 от Закона за водите, заради това, че при проверка на 04.09.2018 г. от
служители в ДАМТН- регионален отдел "Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях"-Североизточна България на язовир "Карапелит", находящ
се в поземлен имот № 000289 в землището на с. Карапелит, община Добричка, който съгласно Акт за публична общинска собственост № 879/25.03.2002 г. е
собственост на посочената община, е установено, че Община Добричка не е изпълнила задължително
предписание, дадено в протокол № 05-02-151/24.08.2017 г. в срок до 30.06.2018 г. да се предприемат действия за текущ ремонт
на преливника.
Според предходната съдебна инстанция при съставянето на АУАН и при
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. ДРС счита, че описаното в АУАН
нарушение е установено по безспорен и категоричен начин, но констатираното бездействие на
жалбоподателя на 01.07.2018 г. не е съставомерно от обективна страна с вмененото
му административно нарушение, тъй като не е обявено от закон за наказуемо,
поради липсата на задължително предписание за действие или бездействие на тази
дата, което не е изпълнено.
Касационната инстанция преценява обжалваното съдебно решение на районния
съд за валидно, допустимо, но неправилно поради неправилно приложение на
материалния закон.
Повдигнатото на община Добричка административнонаказателно обвинение е за неизпълнено на задължително предписание, дадено на
тази община като собственик на язовир "Карапелит". Видно от съдържанието на
издаденото наказателно постановление общината е наказана на основание чл. 200,
ал. 1, т. 39 от ЗВ за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2, във връзка
с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
Съгласно цитираната правна норма на чл. 200, ал. 1, т. 39 " Наказва се
с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което: т. 39 не изпълни предписание по чл. 138а,
ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2". Съдържанието
на разпоредбата сочи за използван от законодателя подход по посочване на
формите на изпълнително деяние на административното нарушение чрез препращане
към конкретни нормативни предписания от същия закон. Очевидно правилно е
посочено, че съгласно разпоредбата на л. 190а, ал. 2 от ЗВ собствениците на
язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по,
ал. 1, т. 3 на чл. 190а, както и по чл. 138а, ал. 3, т. 5.
В обстоятелствената част на АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени
юридическите факти, обосноваващи предприетото администартивнонаказателно
санкциониране. Посочени са данни за дата, място и начин на осъществяване
признаците на нарушението от ЗВ - кой, кога и по какъв начин кое задължително предписание не е изпълнил с назоваване на предмета на това предписание и срокът за неговото изпълнение.
В тази връзка описаните в АУАН и НП юридически факти, чието съществуване е
безспорно между страните, по несъмнен начин обосновават извод за извършено
нарушение по санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, т. е.
правилно описаните фактически обстоятелства са съотнесени към приложимата
правна норма. Включването на информация в НП, че тези факти сочат за неспазване
на правно задължение, разписано в чл. 190а, ал. 2 от същия закон. Наказващият
орган в пълнота е очертал обективните елементи на състава на нарушението и не е създал
каквато и да било пречка за реализиране правото на защита на санкционираното
лице.
По изложените съображения съдът приема, че решението на районния съд е
неправилно и следва да бъде отменено, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63 от ЗАНН. При осъществяване на правомощията си по чл. 222, ал. 1
от АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, настоящият съдебен
състав съобрази следното: От формална страна наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в изпълнение на функциите му и в него се
съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като наказателното постановление съответства на
материалния закон. Налице е влязло в сила задължително предписание по чл.190, ал.1, т.3 от Закона за
водите, което не е било изпълнено. Субект на предписанието е Община Добричка.
Задължителното предписание има характер на принудителна административна мярка и
подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Община Добричка е била
надлежен адресат на това предписание (каквито по същество са основните
възражения срещу наказателното постановление) в настоящото производство не
следва да се обсъжда, тъй като съдът не може да осъществява инцидентен контрол
за законосъобразност на предписанието в рамките на
административно-наказателното производство. Община Добричка е участвала в
производството по неговото издаване (като страна, тъй като е адресат на
предписанието) и могла да го обжалва пред съд. Това не е било сторено и
процесното предписание е влязло в сила.
С НП е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева, при
граници на санкцията, предвидена за извършеното нарушение, от 1000 до 20 000 лева.
Следователно на общината е наложена санкция в размер над минималния, предвиден от разпоредбата, без
да са изложени мотиви, които да обосноват налагането на санкция в този размер.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки се с нормата на чл. 27 от ЗАНН, счита,
че санкция в определения от закона минимален размер от 1000 лева е справедлива,
отговаря на тежестта на нарушението и с нея биха се осъществили в достатъчна
степен целите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено като
неправилно и вместо него следва да бъде постановено друго, с което
наказателното постановление бъде изменено, като се намали размера на наложената
санкция от 4000 лева на 1000 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с
чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд- Добрич, І кас. състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 288/22.07.2019 г., постановено по нахд. № 1605/2018 г. по описа на Районен съд
гр. Добрич, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-439/29.11.2018 г.,
издадено от заместник -председателя на ДАМТН - гр. София по налагане на
имуществена санкция на Община Добрич в размер на 4000 лв. на основание чл.200,
ал.1, т.39 от Закона за водите, като НАМАЛЯВА размера на
санкцията от 4000 /четири хиляди/ лева на 1000 /хиляда/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: