РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Пловдив, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова
Въззивно търговско дело № 20235001000683 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №115/20.ІХ.2023год. постановено по т.д.№180/2022год.
Пазарджишкият окръжен съд е осъдил З. К. „Л.“ АД гр.С., ЕИК **** да заплати на Н. С. Б.,
ЕГН **********, с адрес: с.М. К., ул.“С.“ №**, област П., обезщетение в размер на
36 000лв. за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие
настъпилата смърт на сина и В. Г. Б., при ПТП на 21.ІХ.2021год. по вина на Д. С. Б., като
водач на лек автомобил „Р. К.“ с рег.№***, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 26.І.2022год. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над
уважения размер от 36 000лв. до претендирания размер от 75 000лв., частично от 150 000лв..
Осъдил е ЗК „Л.“ АД гр.С., ЕИК **** да заплати на Н. С. Б., ЕГН
**********, с адрес: с.М. К., ул.“С.“ №**, сумата от 5 382.72лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, на
основание чл.78ал.1 ГПК.
Осъдил е Н. С. Б., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л.“ АД гр.С., ЕИК
**** сумата от 1 034лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска, на основание чл.78ал.3 ГПК.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№8951/13.Х.2023год. е подадена от Н. С. Б.,
ЕГН **********, с адрес: с.М. К., ул.“С.“ №**, чрез пълномощника и адв. Г. Б. Х., срещу
решение№115/20.ІХ.2023год. по т.д.№180/2022год. на Пазарджишки окръжен съд в частта,
с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, за разликата над присъдените 36 000лв. до пълния претендиран
1
размер от 75 000лв., предявен частично от 150 000лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 26.І.2022год. до окончателното им изплащане, както и в частта, с която е
прието съпричиняване 70% на вредоносния резултат от починалия В. Б. на процесното ПТП,
с оплаквания за необоснованост и неправилно постановяване в противоречие на
материалния закон- чл.52 ЗЗД и чл.51ал.2 ЗЗД и съдебната практика по прилагането на тези
разпоредби. Въпреки че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и
съответстващи на събраните по делото доказателства и изводи относно осъществяването на
фактическия състав по чл.432 КЗ и наличието на деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, при което
отговорност следва да се носи от ответника ЗК „Л.“ АД гр.С., погрешно е приложил
разпоредбите на чл.51ал.2 ЗЗД, като неправилно е приел, че в процесния случай е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия В. Б., като е намалил определената
сума по обезщетението със 70%. Неправилно е приложил и установения в чл.52 ЗЗД
принцип за справедливост по отношение на дължимия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата Н. Б.. Ето защо моли въззивният съд да
отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и постанови ново
решение, с което осъди ЗК „Л.“ АД гр.С. да заплати на Н. С. Б., ЕГН ********** пълния
претендиран размер от 75 000лв., предявен частично от 150 000лв. обезщетение за
причинените и неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.І.2022год. до
окончателното изплащане на обезщетенията. Претендира за съдебните разноски по делото.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ З. К. „Л.“ АД гр.С., ЕИК ****, представлявано от
изпълнителните директори С. Н. А. и В. В. И., чрез пълномощника му юрисконсулт К. А., е
подал отговор на въззивната жалба вх.№10089/15.ХІ.2023год., с възражение за нейната
неоснователност. Претендира съдебни разноски за въззивната съдебна инстанция.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок
по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт
на първоинстанционния съд.
Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от
страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на
чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната
съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и
правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от
надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност,
функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение,
постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените
правила.
По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната
съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става
дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя
2
от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на
ОСГТК на ВКС.
Предмет на делото е предявен от ищцата Н. С. Б., ЕГН **********, с
адрес: с.М. К., ул.“С.“ №**, област П., иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.45 ЗЗД срещу ответника ЗК „Л.“ АД гр.С., ЕИК ****, за заплащане на обезщетение в
размер на 75 000лв., предявен частично от 150 000лв., за причинените и неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на сина и В. Г. Б., починал
при ПТП, настъпило на 21.ІХ.2021год. в гр. П., което е причинено от Д. С. Б. при
управление на лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“ с рег.№***, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 26.І.2022год.-датата на предявяване на застрахователната
претенция до окончателното и изплащане.
С оглед изложеното във въззивната жалба на Н. С. Б., че обжалва
решението на ОС- Пазарджик не изцяло, а само в частта, с която е отхвърлен иска за
изплащане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди над присъдените
36 000лв. до претендирания размер от 75 000лв., предявен частично от 150 000лв., и в
частта, с която първоинстанционният съд е приел 70% съпричиняване на вредоносния
резултат от починалата В. Г. Б. на процесното ПТП, то първоинстанционното решение е
влязло в сила в частта, с която искът за изплащане на обезщетение за причинените на
ищцата Н. С. Б. неимуществени вреди е уважен за сумата 36 000лв., ведно със законната
лихва, считано от 26.І.2022год. до окончателното и изплащане, поради което в тази част
спорът не е предмет на разглеждане от въззивната инстанция. Също така, на основание
чл.298ал.1 ГПК, между страните е формирана сила на присъдено нещо относно механизма
на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС Д. С. Б., ЕГН **********,
управлявал лек автомобил „Р. К.“ с рег.№***, причинената смърт на пешеходеца В. Г. Б.,
ЕГН ********** и причинната връзка между последните, деянието на водача и
претърпените от ищеца Н. Б. неимуществени вреди, наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Р. К.“ с рег.№***,
управляван от Д. С. Б. при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица
№***, валидна от 3.Х.2020год. до 3.Х.2021год., т.е. към момента на настъпване на ПТП на
21.ІХ.2021год..
Безспорно е по делото наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Р. К.“ с рег.№***, управляван от
деликвента Д. С. Б. към датата на настъпване на процесното ПТП- 21.ІХ.2021год., при
ответното застрахователно дружество ЗК „Л.“ АД гр.С., ЕИК **** по застрахователна
полица №***, валидна от 3.Х.2020год. до 3.Х.2021год.. В изпълнение на изискванията на
чл.380 КЗ, ищцата Н. С. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. Г. Б. Х., е предявила
застрахователна претенция с вх.№**/26.І.2022год., по която в ответното застрахователно
дружество е образувана щета№0**/26.І.2022год.. С писмо изх.№700/3.ІІ.2022год. ЗК „Л.“
АД гр.С. уведомява Н. Б., че не е налице основание да се уважи предявената претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени вреди, тъй
3
като не е представила необходимите документи за доказване на застрахователното събитие.
Ето защо за ищцата е налице правен интерес да претендира по съдебен ред / чрез иск по
чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди,
вследствие смъртта на сина и В. Г. Б., настъпила при процесното ПТП.
Не е спорно по делото, а и от удостоверение за наследници изх.№**/*год.,
издадено от община П., се установява, че ищцата Н. С. Б., ЕГН ********** е майка на
починалия при процесното ПТП В. Г. Б., ЕГН ********** и негов законен наследник.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка «Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Или
прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право
срещу застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е
функционално обусловено от последното. Застрахователят, като пряко задължено лице
отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на щетата.
От представеният Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
21.ІХ.2021год., протокол за оглед на местопроизшествие, приложените документи от
ДП№**/2021год. по описа на **, пр.пр.№**/2021год. по описа на ОП - П. и заключението на
СТЕ, безспорно е установено по делото, че най-вероятният механизъм на процесното ПТП е
следният: На 21.ІХ.2021год., около 6.10часа, в гр. П., по ул. "П.", по прав и двупосочен
участък, с по една лента във всяка посока, се е движил лек автомобил „Р. К.“ с рег.№***,
управляван от Д. С. Б., при нощни условия при осветеност от къси светлини на фаровете.
Движението се извършвало в дясната лента по посока центъра, със скорост от около 62км/ч.
Опасната зона за спиране при тази скорост е около 60 метра. Автомобилът приближавал от
прав и хоризонтален участък намиращата се отдясно бензиностанция „Ш.“. По това време
пешеходецът В. Г. Б. се намирал в зоната след бензиностанцията, като извършвал движение
окоЛ.по пътното платно, независимо, че имало банкет на пътя. До този момент той бил
разположен в невидимата /неосветената/ за водача автомобилна зона. Положението на
пострадалия биЛ.правен с гръб или с лява част към автомобила, облечен в тъмни дрехи.
Водачът реагирал и предприел аварийно спиране, когато автомобилът е бил на около 48.50м
от мястото на удара. Ударът с пешеходеца настъпил в режим на спиране на МПС при
скорост около 45км/ч. За автомобила ударът е челен- ексцентричен в областта около левия
фар, а за пешеходеца ударът е под центъра на тежестта на тялото, в областта на лявата
подбедрица, поради което тялото се подхвърля върху предната част на капака на двигателя,
удря се в челното стъкЛ.отхвърлено застава надлъжно по оста на автомобила. След удара
водачът спрял автомобила на платното за движение върху собствената лента и извън нея с
десни гуми, а тялото на пострадалия било пред него на около 2м и в средата на лентата. До
пристигането на пътната полиция водачът с маневра напред и след това назад позиционирал
автомобила пред тялото. Основните причина от техническа гледна точка за възникване на
ПТП са: 1/ движението на пешеходеца В. Г. Б. по неосветен участък върху платното за
движение /при наличие на банкет/, без да се съобразява с движението на моторните
превозни средства, нито с тяхната посока, направление или скорост, в момент и на място,
когато това не е било безопасно, както и 2/ несъобразената от водача скорост от 62км/ч.
Според вещото лице по СТЕ, ако водачът на лек автомобил „Р. К.“ с рег.№*** е управлявал
автомобила със скорост по-ниска от 52.5км/ч и е възприел пешеходеца като опасност от
4
дистанция 48.5м, произшествието е било предотвратимо от техническа гледна точка.
При така установената фактическа обстановка, правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички законни
предпоставки на деликта при процесното ПТП, настъпило на 21.ІХ.2021год., тъй като
водачът Д. Б. е управлявал своя лек автомобил „Р. К.“ със скорост от 62км/ч, при разрешена
в границите на населеното място скорост от 50км/ч. Той е допуснал нарушение на правилата
за движение по пътищата, посочени в следните законови разпоредби: чл.21ал.1 ЗДвП,
съгласно която, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
(кат. В) е забранено да превишава 50 .км/ч в населено място, чл.20 ЗДвП, съгласно която
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, както и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. От заключението на СТЕ се установява, че от техническа
гледна точка, съобразената скорост, която с оглед далечината на видимост на къси светлини
осигурява на водача възможност, след като забележи препятствие, намиращо се пред ППС,
своевременно да предприеме действия за предотвратяване на удар в него, е 57.7км/ч. В
случая, мотиви относно опасната зона са ирелевантни, тъй като същата е изчислена при
установена превишена от водача скорост. Или при условие, че водачът е управлявал
автомобила със скорост по-ниска от 52.5км/ч /или с разрешената скорост до 50 км/ч/,
произшествието е било предотвратимо. Следователно, виновното и противоправно деяние
на водача Д. Б. е доказано.
Спорните между страните във въззивното производство факти и
обстоятелства са два- първият е относно неправилната преценка на първоинстанционния
съд, обосновала справедливия размер на дължимото на ищцата Н. Б. обезщетение за
причинените и неимуществени вреди- болки и страдания вследствие смъртта на сина и В. Г.
Б., настъпила при ПТП на 21.ІХ.2021год., а вторият спорен въпрос е възражението на
жалбоподателката Н. Б. срещу приетото от първоинстанционния съд в решението 70%
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия В. Г. Б. при процесното
ПТП.
Безспорно е по делото, че смъртта на пешеходеца В. Г. Б., ЕГН
**********, е настъпила при ПТП на**год., и се намира в пряка причинно-следствена
връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил „Р.
К.“ с рег.№*** Д. С. Б..
По делото са разпитани свидетелите Г. И. Б., зълва на ищцата, и И. С. К.,
брат на ищцата. Свидетелката Б. твърди, че познава ищцата от 1975год.. Твърди, че нейният
брат и съпруг на ищцата е починал през 2021год. след тежко боледуване. Н. Б. има двама
сина - И. Б. и пострадалия В. Г. Б.. В. имал проблеми с очите. Той бил спокоен човек и
много помагал на майка си. Работил на надник, а със заработеното помагал в
домакинството. Сочи, че Н. трудно приела смъртта на В.. Била много разстроена, постоянно
плачела. Усещала липсата на В.. Сега нямало кой да й помага, тъй като другият й син И.
работел в ** и често бил извън Б.. Свидетелката твърди, че В. нямал психични проблеми. От
време на време се почерпвал с алкохол, но не всеки ден. Въпреки това заявява, че знае от Н.,
5
че за един месец В. се лекувал в психиатрията за проблеми с алкохола.
Свидетелят И. С. К. дава показания, че семейството на Н. било задружно.
Един месец преди инцидента починал съпругът й. Единият й син работел в ** и два пъти в
годината се прибирал при майка си в с. М. К.. Не било вярно, че В. не бил добре с ъкъла.
Напротив, дори имал много добра зрителна памет, само като видел телефонния номер, знаел
кой го търси. Един месец лежал в психиатрията заради проблеми с алкохола. След това,
около една година, не е употребявал и капка, но впоследствие отново започнал да пие. Н. му
е споделяла, че В. й липсва, тъй като много й помагал в тежката работа. Свидетелят твърди,
че процесната сутрин В. е тръгнал, за да се види с него.
Съгласно ТР№1/21.VІ.2018год. по т.д.№1/2016год. на ОСНГТК на ВКС
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление№4/25.V.1961год. и
Постановление№5/24.ХІ.1969год. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Съгласно ППВС№4/25.V.1961год. най-близките хора на пострадалия, които
имат право да получат обезщетение за причинените им вреди от неговата смърт, са неговите
низходящи /деца/, съпруг и възходящи /родители/. Това задължително тълкуване е
възприето от законодатеЛ.в разпоредбата на чл.493а ал.3 КЗ. Ето защо съдът счита, че
ищцата Н. Б., като майка родител, възходяща/ на починалия при ПТП на 21.ІХ.2021год. В. Г.
Б., е материално правно легитимирана да предяви прекия иск по чл.432ал.1 КЗ срещу
ответното застрахователно дружество, за да и се изплати обезщетения за неимуществените
вреди, болки и страдания, причинени от смъртта на нейния син.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищцата Н. С. Б.
претендира обезщетяване на неимуществените вреди- болки и страдания вследствие
смъртта на сина и В. Г. Б., настъпила в резултат ПТП на 21.ІХ.2021год.. При увреждане на
здравето или на телесната цялост, при намаляване на трудоспособността и при причиняване
на смърт, лицата претърпяват болки и страдания- физически и душевни. В категорията на
неимуществените вреди се причислява всичко, което съставлява лишаване на увредения от
радостите, които ни предоставя човешкото съществуване и човешката дейност. Тук могат да
се изброят загубата от удоволствията на живота, страдания, болки, неудобства, досада от
бездействието и физическото безсилие, чувството за непълноценност, за нереализиране. С
други думи пострадалият е принуден да изживее отрицателни емоции, лишен е от
възможността да живее пълноценен и щастлив живот, да се радва на живота, така, както
може да се радва един здрав човек. Затова в чл.52 ЗЗД законодателят е предвидил
задължението да се обезщетят така наречените неимуществени вреди. Това са вреди, които
нямат стойностно изражение, които не могат да се осчетоводят и изчислят точно.
Законодателят изхожда от разбирането, че макар и несъизмерими, тези вреди следва да
бъдат възмездени. Макар и да не могат да се определят точно, желателно е пострадалият да
6
получи известна сума, която да замести и облекчи болките и страданията му. Вложеният от
законодателя в нормата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а винаги
обусловен от общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на
обществото. Съобразно дадените в т.ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения, понятието
«справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне на размера на обезщетението- такива при настъпила смърт на
близък родственик могат да бъдат възрастта на починалия, връзката между починалия и
претендиращия обезщетението, личия характер на тази претенция, свързана пряко с
изживяванията и личността на този, който понася вредите и други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им да определи справедлив размер на
обезщетението за причинените неимуществеви вреди. От друга страна при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат предвид
конкретните обстоятелства, свързани с тежестта и характера на увреждането, интензитета и
продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така
също и икономическото състояние на страната към момента на увреждането, израз на което
са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е засегнало дълбоко
психическата сфера на пострадалия. Безспорно е установено по делото, че при ПТП на
21.ІХ.2021год. е причинена смъртта на пешеходеца В. Г. Б., вследствие на която ищцата Н.
Б.- негова майка, е претърпяла силна мъка, болка и страдание, тъй като приживе между тях е
биЛ.градената близка емоционална връзка между майка и син, трайна и дълбока близост. В
случая се касае за най-тежката мъка и страдание за един майка- смъртта на нейното дете. За
всяко майка е непрежалима загубата на нейното дете, независимо от възрастта на детето и
на родителя, както в случая възрастта на ищцата Н. Б. и зрялата възраст на починалия и син
В. Г. Б.-** години към датата на настъпване на смъртта му. Фактът на настъпилите
негативни промени в психоемоционалната сфера на ищцата вследствие смъртта на сина и,
са установени по категоричен начин от депозираните по делото гласни доказателства.
Доказва се, че майка и син са живели в едно домакинство, като покойният В. Б., макар и
инвадилизиран с решение на ТЕЛК, е работел на надницоа и е помагал финансово на майка
си, както и в ежедневната работа. Тази загуба е тежко и непреодолимо емоционално
изживяване за ищцата Н. Б., с трайно и необратимо проявление във времето. След
инцидента тя често плачела, била угнетена и всяка събота ходела на гроба на сина си.
Постоянната мъка, страдание и дългосрочна тъга са само част от негативните последици,
които ищцата ще търпи от кончината на своя син.
Законодателят определя лимит на отговорността за неимуществени и
имуществени вреди, вследствие на телесно увреждани или смърт в разпоредбата на
чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко застрахователно събитие, независимо колко са
пострадалите лица, който лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост
от тежестта и еквивалента на неимуществените вреди. Като се съобрази също с обективните
критерии на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедливо обезщетяване на причинените
неимуществени вреди, възрастта на ищцата Н. Б. /** години/, възрастта на покойния В. Б.
7
/** години/ към датата на смъртта му при настъпване на ПТП, икономическата конюктура в
страната и общественото възприемане на критерия справедливост, което намира израз в
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, вида и характера на получените болки и страдания от смъртта на сина на
ищцата, както и че в резултат на същата, животът на ищцата трайно се е променил в
негативен аспект, съдът счита за справедлив размер на дължимото обезщетение на Н. С. Б.
за причинените и неимуществени вреди- болки и страдания вследствие смъртта на нейния
син В. Г. Б., настъпила при ПТП на 21.ІХ.2021год., сумата 120 000лв., при предявен
частичен иск от 75 000лв..
Следващият спорен въпрос в настоящето производство, очертан с
предметните предели на въззивната жалба на Н. Б., е съпричиняването на вредоносния
резултат от покойния В. Б., който се е движел окоЛ.по пътното платно /при наличие на
банкет/, при нарушена видимост, с тъмни дрехи, непозволяващи водачите на ППС да го
различат от останалата обстановка по пътя, т. е. когато това не е било безопасно, каквото
възражение застрахователят е въвел своевременно в производството пред
първоинстанционния съд. В задължителната практика на ВКС /т.7 от ППВС№17/1963год./ е
застъпено становището, че обезщетението за вреди се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за настъпването им, като от значение е причинната връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно т.7 от ТР№1/23.ХІІ.2015год. по
тълк.д.№1/2014год. на ОСТК на ВКС, „съпричиняването на вредата изисква наличие на
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина“. Приносът на увредения- обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. Или само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за
движение по пътищата, не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е
необходимо нарушението да бъде в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на
чл.51ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането, като също така приносът трябва да е конкретен и да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Т.е. съпричиняване
на вреди от пострадалото лице е налице тогава, когато за настъпването на вредата са
допринесли най-малко две лица- деликвентът и увреденият.
По делото се прието медицинско удостоверение от Д. п. с. - П., от което се
установява, че пострадалият В. Г. Б. е бил хоспитализиран на 21.ІІІ.2019год. и изписан на
17.ІV.2019год. с диагноза: **. От заключението на СМЕ, изготвена от вещо лице д-р П. М.,
се установява, че в момента на инициалния контакт, пострадалият е бил прав и обърнат с
лявата или лявозадната си повърхност на тялото към автомобила. Последвал е удар в лявата
подбедрица, последван от ротация на тялото по часовниковата стрелка, повдигане на тялото
и възкачване на предното стъкло с удар на тилната част на главата и в лявото странично
огледаЛ.изпадане на терена. Няма данни какво е било движението на пострадалия преди
8
удара. Установено е при аутопсията, че пострадалият В. Г. Б. е бил с концентрация на
алкохол в кръвта 1.72промила. Концентрация от 1.72 промила е в границата на средна
степен на алкохолно опи според вещото лице. Характеризира се със значителни нарушения
на **. Губи се чувството за **. Според вещото лице д-р М., при установената **м, вредна
употреба на алкохол, пострадалият В. Б. е бил силно затруднен както да възприеме
движещите се по пътя МПС, така и да съобрази поведението си адекватно с пътната
обстановка.
Причината за смъртта на В. Б. е съчетана открита черепно-мозъчна,
гръбначно-мозъчна, лицево-челюстна, гръдна и опорно-двигателна травма, довела до
нарушаване на жизнено важни мозъчни функции и спиране на сърдечната дейност и
дишането. Установените травматични увреждания са причинени по механизма на действие
на твърд, тъп /тъпоръбест/ предмет със значителна кинетична енергия чрез удар или
притискане с такъв и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
21.ІХ.2021год. ПТП. При така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира,
че процесното ПТП е осъществено поради нарушаване на правилата за движение по
пътищата и от двамата участници в него, т.е. налице е съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия пешеходец В. Б.. От събраните по делото доказателства и
заключенията на САТЕ и СМЕ е установено безспорно, че пешеходецът В. Б. се е движел
рано сутринта в 6.10часа през месец септември, когато видимостта при нощни условия е
намалена, по неосветен пътен участък, като обективно е допринесъл за настъпване на
инцидента, след като при алкохолно опиянение от средна степен /1.72 промила алкохол в
кръвта му са отчетени при аутопсията/ и затруднение, както да възприеме движещите се по
пътя МПС, с оглед нарушената зрителна острота, така и да съобрази поведението си
адекватно с пътната обстановка, се е движел окоЛ.по пътното платно (при наличие на
банкет), при нарушена видимост, с тъмни дрехи, непозволяващи водачите на ППС да го
различат от останалата обстановка по пътя, т. е. когато това не е било безопасно. Или
безспорно е установено по делото, че пострадалият е нарушил правилата за движение по
пътищата по чл.108ал. 1 и ал. 2т.1 ЗДвП, чл.113ал.1т.1 и 2 ЗДвП и чл.114т.1 и 2 ЗДвП, а
именно: Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а
когато няма такива, по платното за движение, противоположно на посоката на движението
на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница; при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и
времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; на
пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат
платното за движение при ограничена видимост. Според ТР№1/23.ХІІ.2015год. на ВКС се
разграничават две основни проявления на т.нар. „съпричиняване“: 1. Допринасяне на
пострадалия за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, обуславящ
прилагането на чл.51ал.2 ЗЗД и 2.Приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него,
който факт също води до приложение на чл.51ал.2 ЗЗД. В случая е налице първата хипотеза,
тъй като в състояние на алкохолно опиянение от средна степен и затруднение, както да
възприеме движещите се по пътя МПС, с оглед нарушената зрителна острота, така и да
съобрази поведението си адекватно с пътната обстановка, пешеходецът В. Г. Б. се е движил
по неосветен участък върху платното за движение /при наличие на банкет/, без да се
9
съобразява с движението на моторните превозни средства, нито с тяхната посока,
направление или скорост, в момент и на място, когато това не е било безопасно, Съдът
намира, че количественият израз на съпричиняването на вредоносния резултат от В. Б. е в
размер на 70%, тъй като нарушението на правилата за движение по пътищата на виновния
водач- деликвента Д. Б. е много по-леко, а нарушенията на правилата за движение по
пътищата от страна на пострадалия са по-тежки.
По гореизложените съображения въззивният съд счита за неоснователна
жалбата на Н. Б., срещу решението на ОС- Пазарджик, с което е прието, че пострадалият
при ПТП В. Б. е допринесъл 70% за настъпването на вредоностния резултат.
На основание чл.51ал.2 ЗЗД ще следва справедливия размер на
обезщетението за причинените неимуществени вреди на Н. Б. от 120 000лв., да се намали от
съда със 70% съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия В. Б., като и се
присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 36 000лв..
Тъй като е достигнал до същите изводи и е уважил иска по чл.432ал.1 КЗ
за сумата 36 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и
страдания, причинени на ищцата Н. Б. вследствие смъртта на сина и В. Б., настъпила при
ПТП на 21.ІХ.2021год., ведно със законната лихва, считано от 26.І.2022год.-датата на
предявяване на застрахователната претенция в ЗК „Л.“ АД гр.С., до окончателното
изплащане на сумата, обжалваното решение на първоинстанционния съд ще следва да се
потвърди, като законосъобразно, като въззивният съд препраща и към мотивите на
първоинстанционния съд съгласно чл.272 ГПК.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, и на основание чл.78ал.3
ГПК, ще следва да се осъди жалбоподателката да заплати на въззиваемия ЗК „Л.“ АД гр.С.
разноски в размер на 540лв. за въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №115/20.ІХ.2023год. постановено по т.д.
№180/2022год. от Пазарджишкия окръжен съд, с което З. К. „Л.“ АД гр.С., ЕИК **** е
осъдена да заплати на Н. С. Б., ЕГН **********, с адрес: с.М. К., ул.“С.“ №**, област П.,
обезщетение в размер на 36 000лв. за претърпените неимуществени вреди- болки и
страдания, вследствие настъпилата смърт на сина и В. Г. Б., при ПТП на 21.ІХ.2021год. по
вина на Д. С. Б., като водач на лек автомобил „Р. К.“ с рег.№***, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 26.І.2022год. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил иска
за разликата над уважения размер от 36 000лв. до претендирания размер от 75 000лв.,
частично от 150 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. С. Б., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л.“ АД гр.С., ЕИК ****
сумата 540лв. /петстотин и четиридесет лева/ разноски за юрисконсултстко възнаграждение
10
за въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при наличие на предпоставките
по чл.280 ГПК!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11