№ 11099
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110147091 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ............ против К. К. Г. и Е. К.
Г. в качеството им на наследници на К. Г. П..
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответниците е възникнало
договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 11, находящ се в гр. .........., аб. № .......,
като ответниците му дължат разделно – по 1/2 от следните суми:
710, 10 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане;
141, 50 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 09.03.2021 г.;
18, 18 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.02.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане;
4, 34 лв. мораторна лихва за перода 30.03.2018 г. – 09.03.2021 г. Моли съда да
осъди ответниците да му заплатят разделно исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата К.
К. Г., с който оспорва исковете по съображения, че не живее на адреса и не ползва
услугите на .............
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Е.
К. Г., с който оспорва исковете. Твърди, че не е титуляр на сметката и ползвател и не
дължи процесните суми. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „.......Д изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Безспорно е между страните, че на основание заповед ДИ 94-05-397/90 г. на ИК
1
на ОбНС „Овча купел“ е сключен договор от 13.09.1990 г. за продажба на държавен
недвижим имот – .........., ет. 3 с К. Г. П. и С. Ц. П..
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009
г., К. Г. П. е починал на 28.04.2016 г., като е оставил наследници по закон: С. Ц. П. –
съпруга (починала), К. К. Г. – дъщеря и Е. К. Г. – дъщеря, като качеството на
ответниците на наследници по закон на К. Г. П. не се оспорва по делото.
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009
г., С. Ц. П. е починала на 28.04.2018 г., като е оставила наследници по закон: К. К. Г. –
дъщеря и Е. К. Г. – дъщеря.
Видно от представения протокол от проведеното на 26.08.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици за адрес: гр. ............., те са взели решение да се
сключи договор с ТАЕС ............ за индивидуално разпределение на топлинната
енергия, като услугата се възложи на дружеството. В този протокол е съставен и
списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното
решение.
На 22.07.2002 г. е сключен договор между ТАЕС ............ и етажната собственост
с адрес в гр. ............ по силата на който дружеството се е задължило да монтира
индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата.
Пред СРС е ангажиран договор от 02.06.2017 г., сключен между ............ –
възложител и „.......Д – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради
етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от фирма „.......Д в края на
всеки отоплителен сезон. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата
към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е
начислена топлинна енергия за отопление на имота – за 3 бр. отоплителни тела с
монтирани ИРРО, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинна
енергия за БГВ. Констатира се, че стойността на реално доставената топлинна енергия
през исковия период възлиза на сумата от 1 420, 24 лв., формирана като разлика между
фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 731, 55 лв. и сумата за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 311, 31 лв. В посочената сума не
са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
2
вещото лице Елена И., че няма извършени плащания на задължения за процесния
период, както и че мораторната лихва върху стойността на доставената топлинна
енергия за исковия период възлиза на сумата от 294, 45 лв., а стойността на дяловото
разпределение за периода м.02.2018 г. – м.04.2019 г. – на сумата 36, 35 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В случая между страните не е спорно, че на основание заповед ДИ 94-05-397/90
г. на ИК на ОбНС „Овча купел“ е сключен договор от 13.09.1990 г. за продажба на
държавен недвижим имот – .........., ет. 3 с К. Г. П. и С. Ц. П., по силата на който те са
придобили собствеността на процесния имот. Установи се по делото, а не се и спори
между страните, че К. Г. П. и С. Ц. П. са починали, като техни наследници по закон се
явяват дъщерите им К. К. Г. и Е. К. Г., с оглед на което следва да се приеме, че
ответниците имат качеството съсобственици на имота при равни дялове – по 1/2.
От качеството на ответниците на съсобственици на процесния имот следва
качеството им на клиенти на топлинна енергия.
Без правно значение е обстоятелството дали имотът фактически се ползва от
ответниците, с оглед на което възраженията им в тази връзка се явяват неоснователни.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
3
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот, с оглед на което неоснователни се явяват възраженията в обратен
смисъл.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на
вещото лице се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия през
исковия период възлиза на сумата от 1 420, 24 лв., формирана като разлика между
фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 731, 55 лв. и сумата за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 311, 31 лв.
Предмет на настоящото производство е половината от задължението за исковия
период предвид обстоятелството, че с влязло в сила определение от 29.08.2022 г. по
ч.гр.д. № 7534/2022 г. на СГС, IV-Д състав е потвърдено определение на СРС от
22.03.2022 г. за прекратяване на производството за другата 1/2. Предвид заключението
на СТЕ, че размерът на цялото задължение за доставена топлинна енергия за исковия
период възлиза на сумата от 1 420, 24 лв., то ½ от същото е в размер на сумата от 710,
12 лв.
С оглед изложеното искът за главницата е основателен в пълния му предявен
размер от 710, 10 лв., за който ответниците отговарят, както следва – всяка за по 1/2.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
4
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания за периода
м.05.2017 г. – м.04.2019 г. приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г.,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответниците за сумата от 294, 45
лв. за периода 15.09.2018 г. – 09.03.2021 г., определен по реда на чл.162 ГПК при
съобразяване заключението на ССЕ. Половината от посоченото задължение възлиза на
сумата 147, 23 лв., с оглед на което искът за мораторна лихва в размер на 141, 50 лв. се
явява изцяло основателен, като за посочената сума ответниците отговарят – всяка за по
1/2.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата е предвидено, че дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия,
5
одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна
енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за
последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение. Установи се по
делото, че дяловото разпределение през исковия период е извършвано от „.......Д.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода
м.02.2018 г. – м.04.2019 г. възлиза на сумата от 36, 35 лв., определен по реда на чл.162
ГПК при съобразяване заключението на ССЕ и счетоводна справка на ищеца на л. 15
от делото. Половината от посоченото задължение възлиза на сумата 18, 18 лв., за която
ответниците отговарят, както следва – всяка за по 1/2.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да заплати, на основание чл.77 ГПК, сумата от
69, 93 лв. държавна такса за производството.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 597, 02 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете, за която ответниците отговарят – всяка за по ½.
Ответниците имат право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете,
но доколкото не заявяват претенция за присъждане на такива, съпроводена с
ангажиране на доказателства за извършването им, разноски не следва им се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. К. Г., ЕГН ********** и Е. К. Г., ЕГН ********** да заплатят на
............, ЕИК .........., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, всяка
от тях по 1/2 от следните суми:
сумата 710, 10 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 12.08.2021 г. до
окончателното изплащане;
сумата 141, 50 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 09.03.2021 г.;
сумата 18, 18 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.02.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 12.08.2021 г. до
окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение
– в пълния предявен размер от 4, 34 лв. за природа 30.03.2018 г. – 09.03.2021 г.
6
ОСЪЖДА ............, ЕИК .......... да заплати по сметка на СРС, на основание чл.77
ГПК, сумата от 69, 93 лв. държавна такса за производството.
ОСЪЖДА К. К. Г., ЕГН ********** и Е. К. Г., ЕГН **********, да заплатят на
............, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, по 1/2 от сумата от 597, 02 лв. разноски
по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „.......Д.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7