Решение по дело №833/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано e по жалби на П. Т. З. и Т. И. Д., подадени чрез пълномощник – адв. Б. Б. от Адвокатска колегия Хасково, против разпоредбата на наЧл.52а.(1). и ал.2 и т. II т. 1. от Приложение№6 към чл.53 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора.

В жалбата са изложени оплаквания за нищожност и за незаконосъобразност на оспорените разпоредби като приети при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с нормативни актове от по-висок ранг. Твърди се, че оспорената разпоредба на чл.52а/1/ и /2/ от наредбата била разположена в Глава втора. Местни такси. Раздел Осми. Други такси. Същата била приета в нарушение на на чл.60/1/ от Конституция на РБ, тъй като нито в ЗМДТ, нито в ЗДвП, нито в друг закон не е разписана дължимост на такси за дейностите по чл.167/2/т.1 и чл.171, т.5 ЗДвП. С посочване, че за тази услуга се дължи такса, недопустимо бил променено както характерът на вземането, така и начинът на събирането му от публичните изпълнители. Всяка въведена такса, без да е предвидена в закон, било незаконосъобразна. Според жалбоподателите обжалваната т.II т.1 от Приложение №6 към чл.53 от процесната наредба също е незаконосъобразна, тъй като в цената за паркиране ответникът противозаконно е калкулирал и 20%ДДС, какъвто налог е недължим. Дейността по предоставяне на платени паркоместа за кратковременно паркиране не била нито независима икономическа дейност, нито е договор за наем на общинско място, а е дейност за задоволяване нуждите на населението, възложена на общината със закон, за което е налице основанието по чл.3/5/ ЗДДС за изключване на налога от 20%ДДС, недопустимо калкулиран в цената за кратковременно паркиране. По изложените съображения е направено искане за прогласяване нищожността на оспорената разпоредба, алтернативно – за отмяната й като незаконосъобразна. Претендират се направените по делото разноски.

 

Ответникът – Общински съвет Стара Загора, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт С. Н. в съдебно заседание и представена писмена защита оспорва жалбата. Поддържа, че при приемането и изменението на оспорените разпоредби не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не са приети в противоречия с нормативни актове от по-висок ранг, включително твърдените от жалбоподателя.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага жалбата да бъде уважена, а оспорените разпоредби да бъдат отменени като незаконосъобразни - противоречащи на акт от по-висока степен.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

По отношение на разпоредбата на чл. 52а,ал.1 и ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора – НОАМТЦУТОСЗ е видно, че до Общински съвет Стара Загора е внесено с вх. № 10-61-732/22.11.2022 г. предложение от Кмета на Община Стара Загора за изменение на действащата към този момент Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора. От представените по делото интернет разпечатки и екранни снимки от страницата на общината се установява, че проектът на наредбата, както и мотивите към нея, са качени за обществено обсъждане на 10.10.2022 г. Към преписката е приложен и протокол от 11.11.2022 г. от Началник отдел „Местни данъци такси“ И. И., от който е видно, че по предложения проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, публикуван на сайта на Община Стара Загора, не са постъпили предложения и възражения. Според решение № 2176 по Протокол № 47/20.12.2022 г. от заседание на общински съвет изменението и допълнението на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора е приета на първо четене с гласовете на 41 общински съветници. Към преписката са приложени и приети като доказателства становища на постоянните комисии, както и извлечение от поименното гласуване на общинските съветници. Според Решение № 2219 по Протокол № 47/20.12.2022 г. общинският съвет е приел на второ четене изменението и допълнението на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора. Към преписката е приложено и извлечение от поименното гласуване на общинските съветници - 42.

 

По отношение на втората разпоредба, Услуги на платени зони за паркиране - т.1. За кратковременно паркиране или престой на МПС на терените общинска собственост, определени като „Зелена зона" по смисъла на Наредбата за обществения ред при ползване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, се заплаща: -1.00 лв. с вкл. ДДС - за 30 минути; - 2.00 лв. с вкл. ДДС - за 60 минути; - 3.00 лв. с вкл. ДДС - за 90 минути; - 4.00 лв. с вкл. ДДС - за 120 минути; - 5.00 лв. с вкл. ДДС - за 150 минути; - 6.00 лв. с вкл. ДДС - за 180 минути/за краткост: оспорената част/ от Приложение № 6 към чл.53. На 23.02.2024 г. на интернет страницата на общината са качени за обществено обсъждане Проект на Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора и мотивите към нея. На интернет страницата е публикувана и справка на постъпилите предложения. В общински съвет е внесено Предложение вх. № 10-61-180/13.03.2024 г. от Кмета на Община Стара Загора относно приемане Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора. Предложението е разгледано от постоянните комисии на общински съвет. Видно от препис - извлечение от Решение № 224 по Протокол № 10/28.03.2024 г. общинският съвет приема Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора на първо четене. От извлечение от поименното гласуване на общинските съветници на решение № 224 е видно, че за промените са гласували 38 общински съветници. От решение № 368 по Протокол № 11/25.04.2024 г. е видно, че е приета на второ четене Наредбата за изменение и допълнение, като по делото е представено и извлечение от поименното гласуване на общинските съветници. По делото са представени разпечатки и екранни снимки от интернет страницата на общината, от които е видно, че изменената с Решение № 368 по Протокол № 11/25.04.2024 г. Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора е публикувана на сайта на Община Стара Загора на 16.05.2024 г. Като основание за приемането на НОАМТЦУТОСЗ, в предложението на вносителя и в решенията на ОбС за приемането й на първо и второ четене са посочени и чл. 6,ал.2 от ЗМДТ,

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

 

Съгласно чл. 185, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд, като според ал. 2 на същия член подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби. Съгласно чл. 186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, като според чл. 187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. В случая предмет на оспорване е отделни разпоредби от НОАМТЦУТОСЗ, която е подзаконов нормативен акт, съдържащ правни норми, които създават общозадължителни правила за регулиране на обществени отношения на територията на община Стара Загора, като засяга неограничен брой адресати – чл. 7, ал. 2 от ЗНА и чл. 75 от АПК. Оспорените разпоредби от НОАМТЦУТОСЗ – чл. 52а ал.1 и ал. 2 въвеждат такси да принудително задържане на неправилно паркиране на МПС в границите на зелена зона и принудително преместване на неправилно паркирани превозни средства, а в разпоредбата на т.II,т.1 от приложение № 6 към чл. 53 се определят цените на услугите за платено паркиране, като изрично е посочено, че в тях е калкулирано ДДС.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

Общинските съвети са компетентни да издават наредби, когато това е предвидено от Конституцията или от закон – чл. 2 от ЗНА и чл. 76, ал. 1 от АПК, като уреждат с тях съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение – чл. 8 от ЗНА. За приемането на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на съответната община ОбС е овластен с нормите на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България, чл. 21, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 6 от ЗМДТ – последните изрично са посочени в предложението на вносителя и в решенията на ОбС Стара Загора като основание за приемане на НОАМТЦУТОСЗ. Следователно оспорените разпоредби са изменени от материално и териториално компетентен орган.

 

На съда е служебно известно във връзка с оспорване на други актове на ОбС Стара Загора, а и на други разпоредби от процесната НОАМТЦУТОСЗ, че и към момента на приемане на последната, и към настоящия момент численият състав на ОбС Стара Загора включва 51 общински съветници. С оглед на това и на установената фактическа обстановка, изложена по-горе, оспорените разпоредби са изменени при спазване на изискванията за кворум и мнозинство – чл. 27, ал. 2 и ал. 4 от ЗМСМА и в съответствие на на разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА, предвиждаща решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА да се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието. С оглед на което съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила

В случая оспорените разпоредби на процесната наредба са приети в две различни заседания на ОбС Стара Загора, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, въз основа на проекти, публикувани на интернет страницата на Община Стара Загора заедно с мотивите, като на заинтересованите лица е предоставен законоустановения минимален 14-дневен срок за предложения и становища по тях, но такива и в двата случая не са постъпили, след което преди всяко от гласуванията същите са били обсъдени в съответните ПК.

 

Оспорената разпоредба на чл. 52а, ал. 1 и ал.2 от Наредбата е материално незаконосъобразна.

 

В нормата на чл. 15 от ЗНА е регламентирано, че наредбата трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Ако противоречи на нормативен акт от по-висока степен, се прилага последният, което означава, че с наредба не могат да се създават разпоредби, които да влизат в колизия и да противоречат на нормативен акт от по-висока степен.

 

Съгласно чл. 171, т.5, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: Преместване на паркирано пътнопревозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е: Паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 от ЗДвП уведомяват районното управление на МВР. Съгласно чл. 167, ал.2 от т.1 от ЗДвП службите за контрол на общината имат правомощие да контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура, и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана, а според т.2 от същата разпоредба те имат право да използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагането. Съгласно чл. 68,ал.1 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В чл. 98,ал.2 от ЗДВП е посочено кога паркирането е забранено. Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, в редакцията му към датите на приемане на НОАМТЦУТОСЗ, като собственик на пътя по смисъла на пар. 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, може да определя такса за паркиране в определените на основание ал. 1 на чл. 99 от ЗДвП зони за платено паркиране. От горната регламентация е видно, че нито в ЗДВП, нито в ЗМДТ е определена такса, предвидена в разпоредбата на чл 52а от Наредбата за тази дейност, извършвана от общината. Определянето на вземането на общината като такса е в противоречие на "чл.60/1/ от Конституция на РБ, защото нито в ЗМДТ, нито в ЗДвП, нито в друг закон, не е разписана дължимост на такси за дейностите по чл.167/2/т.1 и чл.171, т.5 ЗДвП. Съдът споделя доводите, че определяне на този род вземане на Община Стара Загора като такси е недопустимо, понеже е променен както характерът на вземането като публично, така и начинът на събирането му от публичните изпълнители. Те представляват разходи в единия случай за задържане на неправилно паркирано ППС, а в другия случай разходи за репатриране и престой на неправилно паркирано МПС.

 

По тези съображения съдът приема, че оспорената разпоредба на чл.52а, ал.1 и ал. 2 от НОАМТЦУТОСЗ е в противоречие на норма от по-висок ранг, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146 т. 4 във връзка с чл. 196 от АПК.

 

По отношение на т.II. т.1 от приложение № 6 към чл. 53 от наредбата, според която за услуги на платени зони за паркиране т.1. За кратковременно паркиране или престой на МПС на терените общинска собственост, определени като „Зелена зона" по смисъла на Наредбата за обществения ред при ползване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, се заплаща: -1.00 лв. с вкл. ДДс - за 30 минути; - 2.00 лв. с вкл. ДДС - за 60 минути; - 3.00 лв. с вкл. ДДС - за 90 минути; - 4.00 лв. с вкл. ДДС - за 120 минути; - 5.00 лв. с вкл. ДДС - за 150 минути; - 6.00 лв. с вкл. ДДС-за 180 минути /за краткост: оспорената част от Приложение№6 към чл.53 от наредбата. Спорният въпрос е дължи ли се ДДС за тази цена.

Съдът намира, че оспорената разпоредба е незаконосъобразна. В чл. 3, ал.5 от ЗДДС са въведени две кумулативни предпоставки , обосноваващи извода, че Община Стара Загора не следва да се счита за данъчно задължено лице. За да се приложи посочената разпоредба, трябва да са изпълнени кумулативно две условия, посочени в нея, като първото от тях е упражняването на дейности от публичноправен субект и упражняването на дейности, извършвани в качеството на орган на публична власт. По отношение на общините, като органи на местна власт, първото условие очевидно е налице (в тази връзка са Решение от 16 септември 2008 по дело C-288/07, т. 20 и Решение от 25 февруари 2021 г. по дело C-604/19, т. 80). Второто предвидено условие е налице, когато извършваните от публичноправните субекти дейности са в рамките на специалния за тях правен режим, с изключение на дейностите, които те упражняват при същите правни условия като частните икономически оператори (т. 17 от цитираното по-горе решение по дело C-446/98 и т. 21 от решението по дело C-288/07). Както е разяснено и в т. 31 от Решение от 16 Септември 2008 г. по дело С-288/07 на СЕС, касае се "главно до дейностите, извършени от публичноправните субекти в качеството им на органи на публична власт, които, бидейки изцяло от икономическо естество, са тясно свързани с използването на прерогативите на публичната власт. Хипотезите, в които, дори когато публичноправните субекти упражняват посочените дейности в качеството си на органи на публична власт, следва да се считат за данъчно задължени лица, са следните: 1. Случаите, в които третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значително нарушаване на правилата за конкуренцията – чл. 3, ал. 5, т. 2 от ЗДДС, съответно чл. 13, § 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО; 2. посочените дейности, доколкото не са незначителни, са изброени в чл. 3, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, съответно в Приложение I на Директива 2006/112/ЕО, както предвижда чл. 13, § 1, третата алинея от същата директива. Както е изрично дефинирано и в практика на ВАС /така е Решение № 7495/2023 г. по адм. дело № 4156/2023 г. / първата хипотеза касае случаите, в които на публичноправни субекти са възложени икономически дейности, упражнявани в рамките на специалния за тях правен режим, но успоредно с това същите дейности могат да се упражняват от частни оператори, в които случаи е възможно третирането на публичноправните субекти като данъчно незадължени лица да има за резултат настъпването на значително нарушаване на правилата на конкуренцията, а втората хипотеза въвежда презумпцията, че третирането на публично правните органи като данъчно незадължени лица, при упражняването на точно идентифицираните в нея дейности, води до нарушаването на конкуренцията, поради което и същите дейности подлежат на облагане с ДДС, доколкото не са незначителни. В конкретиката на случая следва да се има предвид, че въпросните доставки, за които е предвидено начисляване на ДДС в наредбата, са освободени. Осъществяваните от общината дейности по предоставяне на площи за ползване на паркоместа е нормативно установена в ЗМДТ, в който закон е предвидено и събиране на такса за тези дейности. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМДТ таксата се заплаща за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост. Дейността на общината, във връзка с която тя предвидила събиране на такси като тази за ползване за паркиране, е осъществявана от нея в качеството й на орган на местната власт, доколкото е и нормативно установена, поради което попада в хипотезата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС. В решение по дело С-446/98 г. СЕС приема, че дейността по наемане на места за спиране (паркиране) на коли е дейност, която, когато е осъществявана от публичноправен субект, е осъществявана от него в качеството му на публичен орган по смисъла на чл. 4, § 5, ал. 1 от Шеста директива, ако тази дейност е осъществена в рамките на специфичен юридически режим за публичния субект. Такъв е случаят, когато осъществяването на тази дейност съдържа използването на прерогативите на публичната власт. В т. 22 от мотивите на решението като възможни прерогативи на публичната власт са посочени - позволяването или ограничаването на спирането на път, отворен за движение (обществен трафик), или санкционирането чрез глоба при превишаване на позволеното време (времетраенето). От изложеното следва, че предоставяне правото на ползване на площи общинска собственост се осъществява от публично правен субект именно в качеството му на орган на публичната власт и не може да бъде дейност, осъществявана от други търговци. Събирането на такси за платено паркиране са такива също върху публична общинска собственост и тук общината също така е единственият субект, който предоставя за ползване тези общински терени, т. е. тази дейност, както и останалите, не може да бъде осъществявана от търговци /в този смисъл е и Решение № 12630/2021 г. по адм. дело № 2831/2021 г. на ВАС/. Според съда общината няма качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 5, т. 1, б. "м" ЗДДС и не следва да начислява ДДС за тези услуги. От горното следва, че посочената разпоредба следва да бъде отменена като противоречаща на чл. 3,ал.5 от ЗДДС.

За осъщественото от процесуално представителство на П. Т. З. е договорено и изплатено на адв. Б. сумата от 1200 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото обаче съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, поради което на същия с оглед на изхода от делото следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минималните размери, предвидени в чл. 8, ал. 3 и чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 1000 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция и разноските за държавна такса -10 лева и такса за публикуване в ДВ – 30 лева.

 

Общо с огледа на изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя З. направените по делото разноски, в размер на 1040 лева. За осъществено процесуално представителство на Т. И. Д. ответникът следва да й заплати сумата от 1000 лева, договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 193, ал. 1 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на П. Т. З., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. Б, ап. 21, и Т. И. Д. от /населено място/, ул. „........, с [ЕГН] разпоредбите на чл. чл.52, ал.1 и ал. 2 и т.II, т.1 от приложение № 6 към чл. 53 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, като незаконосъобразни.

 

ОСЪЖДА Общински съвет Стара Загора да заплати на П. Т. З., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. Б, ап. 21, направените по делото разноски в размер на сумата от 1040 (хиляда и четиридесет лева) лева.

 

ОСЪЖДА Общински съвет Стара Загора да заплати на Т. И. Д. от /населено място/, ул. ..............., с [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 1000 /хиляда лева/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

След влизането му в сила решението да се обнародва по начина, по който следва да се обнародва Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора.