Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………/……...2020
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА –МЛ.С.
при
участието на секретаря Елка Иванова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 1242 по описа на ВОС
за 2020год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
19631/09.03.2020г. от П.М.М., с ЕГН **********
и адрес ***,чрез пълномощник срещу Решение
№ 834/20.02.2020г. по гр.д. № 5454/2019г. на ВРС, 41 св., с което е
ОТХВЪРЛЕН ИСКА на въззивника
против Община Варна, бул. Осми приморски парк № 43, с правно основание чл. чл. 124 от ГПК, за приемане на
установено в отношенията между страните, че
ответникът не е
собственик на недвижим имот с идентификатор №10135.3511.318 по КККР на
гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-40/14.07.2008г. на изп. директор на АК,
с площ от 490 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс и адрес на имота
гр.Варна, район „Младост“, ж.к. „Възраждане“ №83, при граници и съседи: имоти с
идентификатори №№ 10135.52.92, 10135.3511.26, 10135.3511.319,
10135.3511.342 и 10135.3511.444.
Считайки обжалваното решение за неправилно и
необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за отмяната му и
постановяване на друго, с което иска да
бъде уважен, като основателен и доказан.
Излагат се твърдения, че в съставения АОС Общината се е позовава на общо
нормативно основание за трансформиране на собствеността в общинска, което не
сочи на конкретно фактическо основание. Дори и
да се приеме, че имотът е бил
държавна собственост , не са налице основанията за трансформирането му в
общинска такава по парг.42 от ПЗР към ЗИДЗОС /обн.ДВ бр.96 от 1999 г./ , т.к.
липсват доказателства , че имотът е отреден за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общината, съгласно предвижданията
на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни устройствени
планове. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание по същество въззивникът
чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.Излага, че изводите на съда
противоречат на материалния закон. От 2000г. ищцата е упражнявала фактическата
власт върху имота. При съставянето на АОС Общината се е позовала на общо
нормативно основание т.к. липсват доказателства, че имотът е отреден за жилищно
строителство, за обществени и благоустройствени мероприятия. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от Община Варна, чрез процесуалния и представител, в който е изразено
становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което
намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението.
В
съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, молят жалбата
да бъде отхвърлена,а решението потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
се присъждане на разноски.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от П.М. ***,
БУЛСТАТ ********* отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответната община
не е собственик на недвижим имот с идентификатор №10135.3511.318 по КККР на
гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-40/14.07.2008г. на изп. директор на АК,
с площ от 490 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс и адрес на имота
гр.Варна, район „Младост“, ж.к. „Възраждане“ №83, при граници и съседи: имоти с
идентификатори №№ 10135.52.92, 10135.3511.26, 10135.3511.319,
10135.3511.342 и 10135.3511.444.
В исковата молба ищеца твърди, че е собственик на процесния имот с идентификатор №10135.3511.318 по КККР
на гр.Варна, придобит въз основа на давностно владение в периода от 1998г. и
понастоящем. През 2018г. предприела действия по снабдяване с нотариален акт по
обстоятелствена проверка и установила, че Община Варна е съставила АЧОС №
10050/12.12.2018г. Оспорва ответната община да е собственик на имота, както и
да го е придобила чрез някои от предвидените в чл. 2, ал.1, т.2 ЗОС способи.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва
иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Твърди, че процесният
имот с идентификатор № 10135.3511.318 представлява ПИ 100 по КП от 1986г. на
ж.к. „Възраждане“ IV м.р. Със Заповед № 154а/29.01.1990г. на Председателя на ИК
на ОбНС –Варна ПИ 100, находящ се в местност „Планова“ гр.Варна, собственост на
Ж.М.Т.е отчужден в полза на държавата за предвиденото по ЗРП мероприятие ж.к.
„Възраждане – IV м.р. – детски дом“. Със Заповед № 749/09.04.1990г. на
Председателя на ИК на ОбНС – Варна за собственика Ж.М.Т.е определено
обезщетение - жилище в жилищен блок №82,
находящ се в гр.Варна, ж.к. „Възраждане“ – IV м.р. С обезщетяването на лицето
процедурата по отчуждаване приключила и процесният имот станал държавна
собственост. С влизане в сила на § 42 ПЗР ЗОС е настъпила трансформация на
частна държавна собственост в общинска такава върху застроени и незастроени
урегулирани имоти, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към този момент подробни градоустройствени планове. По отношение на
процесния имот бил приложим въведения с §1 от ЗД на ЗС мораториум, съгласно
който до 31.12.2022г. давността спира да тече. Твърди ,че моментът на съставяне
на акта за общинска собственост е без
правно значение, тъй като Община Варна придобила собствеността върху
процесния имот ex lege.
В открито съдебно заседание страните, чрез
проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и
претендират присъждане на направените по делото разноски.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предявен е отрицателен
установителен иск за собственост, който е допустим
доколкото между
страните е налице спор относно принадлежността на правото на собственост върху
имота, т.е. налице е конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху
един и същ обект- процесния ПИ с идентификатор №10135.3511.318 по КККР на
гр.Варна, находящ се гр.Варна, район „Младост“, ж.к. „Възраждане“ № 83.
Спецификата
на предявения установителен иск в качеството му на отрицателен такъв, обуславя
разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса досежно
установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В
качеството му на страна, заявяваща право на собственост върху имота, единствено ответникът следва да установи по пътя на
главното и пълно доказване съществуването на отричаното от ищеца право на
собственост, т.е. наличието на предпоставките за възникване на въведеното от
него придобивно основание, като обори възраженията на ищеца,че такова право не
е възниквало/не би могло да възникне, както е в настоящия случай. Именно
установеността на правото на собственост на ответника към момента на
приключване на устните състезания по делото определя изхода от спорното
правоотношение, респективно – преодоляването на евентуалната колизия на права
между страните.
Безспорни
по делото са фактите:
Община Варна е съставила АЧОС № 10050/12.12.2018г. за
процесния имот с идентификатор № 10135.3511.318, с площ от 490кв.м. с посочено
правно основание за придобиване на собствеността чл.2, ал.1, т.2 ЗОС във връзка
с §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 101, том
XV, дело № 5437/06.12.1967г. на варненски нотариус Ж.М.Т.е придобила
собствеността върху 475 кв.м. ид.ч. от лозе в местност „Планова“, варненско землище, цялото от 1000
кв.м., с граници: наследници на К.Х., път и ДЗС „Д. Кондов“ /л.50/.
На 04.01.1990г. е съставен оценителен протокол от комисия
назначена със Заповед № 1512 от 31.05.1989г. на председателя на Изпълнителния
комитет на Варненски общински народен съвет
на имот находящ се в гр.Варна, местност „Планова“, пл.№ 100, дворно
място, собственост на Ж.М.Т., придобит с н.а. № 101, том XV, дело № 5437/1967г.
.
Със
Заповед
№ 154а от 29.01.1990г. по чл. 98 от ЗТСУ на Изпълнителния комитет на ВОбНС в полза на държавата е отчужден недвижими имот, находящ се в м. „Планова“,
пл.№ 100 гр.Варна, собственост на Ж.М.Т.за предвидено по застроителния и
регулационния план мероприятие, а именно имот,
придобит с н.а. № 101, том XV, дело № 5437/1967г.
С допълнителна Заповед №749/09.04.1990г. по чл.100 ЗТСУ на
Председателя на ОбНС –Варна Ж.Т.е обезщетена със жилище в бл.№ 82,ж.к.“Възраждане“ IV м.р., гр.Варна.
Видно от известие – л.
55 от делото , същата е връчена на Т.,
не е обжалвана и е влязла в сила.
С молба декларация от
03.04.2018г. ищцата – П.М.М. е започнала процедура по реда на обстоятелствена
проверка за признаване правата й върху имота.
По делото не е спорно, а и се установява от неоспорените и
приети заключения по СТхЕ, които съда кредитира, че за
процесния имот с ид.№ 10135.3511.318 по действащата кадастрална карта на
гр.Варна, одобрена със зап.№ РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК са налични
следните предходни планове и карти:
В КП „Северно –Възраждане“ от 1983г. в М 1:2000 имота
представлява лозе и е нанесен с № 1615, без име в разписния лист.
В ЗРП на ж.к. „Възраждане“ – IV-ти микрорайон, одобрен със
зап.№ 24/03.1989 в М 1:500 процесният имот е нанесен с № 100, записан в
разписния лист на Ж. М. Т.. Отреждането на терена, в който попада имота е за
„детско заведение“. Имот № 100 е графично идентичен на процесния имот.
В кадастралната карта на гр.Варна, одобрена със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК процесния имот е нанесен с ид.№
10135.3511.318, с площ от 490 кв.м.,
трайно предназначение на територията „урбанизирана“, с начин на трайно
ползване: „за друг обществен обект, комплекс“.
Процесният имот е ограден от всички страни с телена мрежа на
бетонови колове. Входната врата е метална. Имотът е засят с лозови насаждения,
както и овощни дръвчета. Лозето е с бетонови колове на телена конструкция, като
мястото се обработва.
От събраните
в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства, чрез разпит на
водените от ищеца свидетели – М.А.В. и К.Г.К. и двамата без връзка и родство
със страните, чиито показания съда кредитира, доколкото се базират на лични
впечатления се установява, че от 2001-2002г. П.М. има място във Възраждане -4, което е не
повече от 600.00 квадрата Същите не
знаят как го придобила, но свидетелстват, че го е заградила / 1996-200г./ с телена ограда и го
обработва. В мястото има лозе,овошки. Св. В. излага, че от М. знае, че е оградила мястото, защото било
изоставено.
За
да бъде основателната претенцията на ищеца,освен необходимостта от положителен извод
досежно осъществяваната от ищеца трайна, явна и необезпокоявана фактическа
власт по отношение на процесния имот с намерение за своене в изискуемият за
това период от време – 10 години, съгласно чл.79 от ЗС, което съда приема за
доказано с оглед събраните гласни доказателства и липсата на такива за
оборването им, следва да е налице и
липса на законови пречки за придобиване на собствеността съгласно
индивидуалните характеристики на спорния имот.
Предвид характера на предявения иск, отрицателен
установителен такъв както беше посочено, в тежест на ответника е да докаже
пълно и главно, че към момента на
установяване владението на ищцата, т.е към 1998г. са били налице предпоставките
на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС вр. именно пар. 42 ПЗР на ЗОС.
Възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни.
Безспорно съставянето на АЧОС, респ. липсата на
такъв не влияе върху режима на
собствеността, тъй като с него само се констатира, че по силата на основанието
вписано в него, общината е станала собственик. Нормата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОС,
предвижда, че са общинска собственост имотите и вещите, придобити от общината
чрез правна сделка, по давност или по друг начин определен в закона. Разпоредбата, на която се позовава
ответника предвижда, че с влизането й в сила незастроените парцели и имоти в
селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени,
благоустройствени и комунални мероприятия, придобити от държавата чрез
отчуждително производство, преминават в собственост на общините, с изключение
на тези, които подлежат на връщане на предишните собственици. Придобивното
основание по § 42 от ПЗР на ЗИД
ЗОС, с оглед естеството си е по силата на закона. То
се изразява в трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед
статута на имота, предназначението му и отреждането му за посочените в
разпоредбата на този параграф нужди. За да настъпят последиците на горния
законов текст е необходимо да се установи, че към 1999 г., когато тази
разпоредба е била приета, спорният имот е бил частна държавна собственост и
отреждането му съгласно предвижданията на действащия към датата на влизане в
сила на закона ПУП е за целите, посочени
в този параграф, а именно - за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия.
От заключението
по СТхЕ се установява, че първият КП за обследваната територия е от 1983г.,
като по него статутът на имота е „лозе“, нанесен е с № 1615,без име в разписния
лист. От комбинираната скица към заключението се установява, че имот № 1615
представлява част от ПИ с ид.№ 10135.3511.318 по действащата кадастрална карта
на гр.Варна, одобрена със зап.№ РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК .
В ЗРП на ж.к. „Възраждане“ – IV-ти микрорайон, одобрен със
зап.№ 24/03.1989 в М 1:500 процесният имот е нанесен с № 100, записан в
разписния лист на Ж. М. Т.. Отреждането на терена, в който попада имота е за
„детско заведение“. Имот № 100 е графично идентичен на процесния имот.
В кадастралната карта на гр.Варна, одобрена със зап. №
РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК процесния имот е нанесен с ид.№
10135.3511.318, с площ от 490 кв.м.,
трайно предназначение на територията „урбанизирана“, с начин на трайно
ползване: „за друг обществен обект, комплекс“.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав
приема, че към дата на приемането на
пар. 42 ПЗР на ЗОС / ДВ бр. 96/5.11.1999г./, процесния имот е частна държавна собственост /след
отчуждаването му от предишните собственици/ и при положение, че по силата на
действащия към него момент градоустройствен план - ЗРП от 1989г. е отреден за застрояване „детско заведение“ /без
значение дали са или не са застроени/, а от там и е налице трансформация на държавна
собственост в общинска такава.
Ето защо, следва да се приеме, че не е оборен
легитимиращият ефект на АЧОС, въз основа на който ответникът заявява
собственически права върху процесния имот т.е. налице е отрицателната
предпоставка препятстваща придобиване на имоти по давност въведена с мораториума
по пар. 1 ЗИД ЗС в сила от 01.06.2006г., с която се въвежда забрана за
придобиването им по давност до 31.12.2022г.
Достигайки
до същите правни изводи първоинстационният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от
спора и на основание чл.78 от ГПК, въззивника следва да заплати на въззиваемия сторените
съдебно-деловодни разноски, които за настоящото производство възлизат на сумата от 300.00 лв. представляващи
юристконсулско възнаграждение за процесуално представителство.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 834/20.02.2020г. по гр.д. №
5454/2019г. на ВРС, 41 св.
ОСЪЖДА П.М.М., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна, БУЛСТАТ
********* и адрес гр.Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 сторените по делото
разноски в размер на 300.00 /триста/
лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.