Решение по дело №1242/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260516
Дата: 8 септември 2020 г.
Съдия: Мая Недкова Христова
Дело: 20203100501242
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………/……...2020 година,

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети август през две хиляди и двадесета   година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА    

ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ

 ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА  –МЛ.С.                                                     

 

при участието на секретаря Елка Иванова   

разгледа докладваното от съдия  Мая Недкова

въззивно гражданско дело № 1242 по описа  на ВОС  за 2020год.

за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Образувано е  по въззивна жалба вх. № 19631/09.03.2020г.  от П.М.М., с ЕГН ********** и адрес ***,чрез пълномощник срещу Решение № 834/20.02.2020г. по гр.д. № 5454/2019г. на ВРС, 41 св., с което  е  ОТХВЪРЛЕН ИСКА  на въззивника  против Община Варна, бул. Осми приморски парк № 43, с правно основание чл. чл. 124 от ГПК, за приемане на установено в отношенията между страните, че  ответникът не е собственик на недвижим имот с идентификатор №10135.3511.318 по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-40/14.07.2008г. на изп. директор на АК, с площ от 490 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс и адрес на имота гр.Варна, район „Младост“, ж.к. „Възраждане“ №83, при граници и съседи: имоти с идентификатори №№ 10135.52.92, 10135.3511.26, 10135.3511.319, 10135.3511.342  и 10135.3511.444.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска  да бъде  уважен, като основателен и доказан. Излагат се твърдения, че в съставения АОС Общината се е позовава на общо нормативно основание за трансформиране на собствеността в общинска, което не сочи на конкретно фактическо основание. Дори и  да се приеме, че  имотът е бил държавна собственост , не са налице основанията за трансформирането му в общинска такава по парг.42 от ПЗР към ЗИДЗОС /обн.ДВ бр.96 от 1999 г./ , т.к. липсват доказателства , че имотът е отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни устройствени планове.  Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.Излага, че изводите на съда противоречат на материалния закон. От 2000г. ищцата е упражнявала фактическата власт върху имота. При съставянето на АОС Общината се е позовала на общо нормативно основание т.к. липсват доказателства, че имотът е отреден за жилищно строителство, за обществени и благоустройствени мероприятия. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от Община Варна, чрез процесуалния и представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението.

В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, молят жалбата да бъде отхвърлена,а решението потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от П.М. ***, БУЛСТАТ ********* отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответната община не е собственик на недвижим имот с идентификатор №10135.3511.318 по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-40/14.07.2008г. на изп. директор на АК, с площ от 490 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс и адрес на имота гр.Варна, район „Младост“, ж.к. „Възраждане“ №83, при граници и съседи: имоти с идентификатори №№ 10135.52.92, 10135.3511.26, 10135.3511.319, 10135.3511.342  и 10135.3511.444.

В исковата молба ищеца  твърди, че е собственик на процесния  имот с идентификатор №10135.3511.318 по КККР на гр.Варна, придобит въз основа на давностно владение в периода от 1998г. и понастоящем. През 2018г. предприела действия по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и установила, че Община Варна е съставила АЧОС № 10050/12.12.2018г. Оспорва ответната община да е собственик на имота, както и да го е придобила чрез някои от предвидените в чл. 2, ал.1, т.2 ЗОС способи. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Твърди, че процесният имот с идентификатор № 10135.3511.318 представлява ПИ 100 по КП от 1986г. на ж.к. „Възраждане“ IV м.р. Със Заповед № 154а/29.01.1990г. на Председателя на ИК на ОбНС –Варна ПИ 100, находящ се в местност „Планова“ гр.Варна, собственост на Ж.М.Т.е отчужден в полза на държавата за предвиденото по ЗРП мероприятие ж.к. „Възраждане – IV м.р. – детски дом“. Със Заповед № 749/09.04.1990г. на Председателя на ИК на ОбНС – Варна за собственика Ж.М.Т.е определено обезщетение  - жилище в жилищен блок №82, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Възраждане“ – IV м.р. С обезщетяването на лицето процедурата по отчуждаване приключила и процесният имот станал държавна собственост. С влизане в сила на § 42 ПЗР ЗОС е настъпила трансформация на частна държавна собственост в общинска такава върху застроени и незастроени урегулирани имоти, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни градоустройствени планове. По отношение на процесния имот бил приложим въведения с §1 от ЗД на ЗС мораториум, съгласно който до 31.12.2022г. давността спира да тече. Твърди ,че моментът на съставяне на акта за общинска собственост е без  правно значение, тъй като Община Варна придобила собствеността върху процесния имот ex lege.

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа  инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните  фактически и правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който е допустим доколкото между страните е налице спор относно принадлежността на правото на собственост върху имота, т.е. налице е конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект- процесния ПИ с идентификатор №10135.3511.318 по КККР на гр.Варна, находящ се гр.Варна, район „Младост“, ж.к. „Възраждане“ № 83.

Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на отрицателен такъв, обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството му на страна, заявяваща право на собственост върху имота, единствено  ответникът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване съществуването на отричаното от ищеца право на собственост, т.е. наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание, като обори възраженията на ищеца,че такова право не е възниквало/не би могло да възникне, както е в настоящия случай. Именно установеността на правото на собственост на ответника към момента на приключване на устните състезания по делото определя изхода от спорното правоотношение, респективно – преодоляването на евентуалната колизия на права между страните.

Безспорни по делото  са фактите:

Община Варна е съставила АЧОС № 10050/12.12.2018г. за процесния имот с идентификатор № 10135.3511.318, с площ от 490кв.м. с посочено правно основание за придобиване на собствеността чл.2, ал.1, т.2 ЗОС във връзка с §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 101, том XV, дело № 5437/06.12.1967г. на варненски нотариус Ж.М.Т.е придобила собствеността върху 475 кв.м. ид.ч. от лозе в местност  „Планова“, варненско землище, цялото от 1000 кв.м., с граници: наследници на К.Х., път и ДЗС „Д. Кондов“ /л.50/.

На 04.01.1990г. е съставен оценителен протокол от комисия назначена със Заповед № 1512 от 31.05.1989г. на председателя на Изпълнителния комитет на Варненски общински народен съвет  на имот находящ се в гр.Варна, местност „Планова“, пл.№ 100, дворно място, собственост на Ж.М.Т., придобит с н.а. № 101, том XV, дело № 5437/1967г. .

Със Заповед № 154а от 29.01.1990г. по чл. 98 от ЗТСУ на Изпълнителния комитет на ВОбНС  в полза на държавата е отчужден  недвижими имот, находящ се в м. „Планова“, пл.№ 100 гр.Варна, собственост на Ж.М.Т.за предвидено по застроителния и регулационния план мероприятие, а именно  имот,  придобит с н.а. № 101, том XV, дело № 5437/1967г.

С допълнителна Заповед №749/09.04.1990г. по чл.100 ЗТСУ на Председателя на ОбНС –Варна Ж.Т.е обезщетена със жилище  в бл.№ 82,ж.к.“Възраждане“ IV м.р., гр.Варна.

 Видно от известие – л. 55 от делото , същата е връчена на  Т., не е обжалвана и е влязла в сила. 

С молба декларация от 03.04.2018г. ищцата – П.М.М. е започнала процедура по реда на обстоятелствена проверка за признаване правата й върху имота.

По делото не е спорно, а и се установява от неоспорените и приети  заключения  по СТхЕ, които съда кредитира, че за процесния имот с ид.№ 10135.3511.318 по действащата кадастрална карта на гр.Варна, одобрена със зап.№ РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК са налични следните предходни планове и карти:

В КП „Северно –Възраждане“ от 1983г. в М 1:2000 имота представлява лозе и е нанесен с № 1615, без име в разписния лист.

В ЗРП на ж.к. „Възраждане“ – IV-ти микрорайон, одобрен със зап.№ 24/03.1989 в М 1:500 процесният имот е нанесен с № 100, записан в разписния лист на Ж. М. Т.. Отреждането на терена, в който попада имота е за „детско заведение“. Имот № 100 е графично идентичен на процесния имот.

В кадастралната карта на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК процесния имот е нанесен с ид.№ 10135.3511.318, с площ от  490 кв.м., трайно предназначение на територията „урбанизирана“, с начин на трайно ползване: „за друг обществен обект, комплекс“.

Процесният имот е ограден от всички страни с телена мрежа на бетонови колове. Входната врата е метална. Имотът е засят с лозови насаждения, както и овощни дръвчета. Лозето е с бетонови колове на телена конструкция, като мястото се обработва.

От събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства, чрез разпит на водените от  ищеца свидетели – М.А.В. и К.Г.К.  и двамата без връзка и родство със страните, чиито показания съда кредитира, доколкото се базират на лични впечатления се установява, че от 2001-2002г. П.М. има място във Възраждане -4, което е не повече от 600.00 квадрата  Същите не знаят как го придобила, но свидетелстват, че го е  заградила / 1996-200г./ с телена ограда и го обработва. В мястото има лозе,овошки. Св. В. излага, че  от М.  знае, че е оградила мястото, защото било изоставено. 

За да бъде основателната претенцията на ищеца,освен  необходимостта от положителен извод досежно осъществяваната от ищеца трайна, явна и необезпокоявана фактическа власт по отношение на процесния имот с намерение за своене в изискуемият за това период от време – 10 години, съгласно чл.79 от ЗС, което съда приема за доказано с оглед събраните гласни доказателства и липсата на такива за оборването им, следва да е  налице и липса на законови пречки за придобиване на собствеността съгласно индивидуалните характеристики на спорния имот.

Предвид характера на предявения иск, отрицателен установителен такъв както беше посочено, в тежест на ответника е да докаже пълно и главно, че  към момента на установяване владението на ищцата, т.е към 1998г. са били налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС вр. именно пар. 42 ПЗР на ЗОС.

Възраженията на въззивника в тази насока  са неоснователни.

Безспорно съставянето на АЧОС, респ. липсата на такъв  не влияе върху режима на собствеността, тъй като с него само се констатира, че по силата на основанието вписано в него, общината е станала собственик. Нормата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, предвижда, че са общинска собственост имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин определен в закона. Разпоредбата, на която се позовава ответника предвижда, че с влизането й в сила незастроените парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити от държавата чрез отчуждително производство, преминават в собственост на общините, с изключение на тези, които подлежат на връщане на предишните собственици. Придобивното основание  по § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС, с  оглед естеството си е по силата на закона. То се изразява в трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед статута на имота, предназначението му и отреждането му за посочените в разпоредбата на този параграф нужди. За да настъпят последиците на горния законов текст е необходимо да се установи, че към 1999 г., когато тази разпоредба е била приета, спорният имот е бил частна държавна собственост и отреждането му съгласно предвижданията на действащия към датата на влизане в сила на закона ПУП  е за целите, посочени в този параграф, а именно - за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия.

От заключението  по СТхЕ се установява, че първият КП за обследваната територия е от 1983г., като по него статутът на имота е „лозе“, нанесен е с № 1615,без име в разписния лист. От комбинираната скица към заключението се установява, че имот № 1615 представлява част от ПИ с ид.№ 10135.3511.318 по действащата кадастрална карта на гр.Варна, одобрена със зап.№ РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК .

В ЗРП на ж.к. „Възраждане“ – IV-ти микрорайон, одобрен със зап.№ 24/03.1989 в М 1:500 процесният имот е нанесен с № 100, записан в разписния лист на Ж. М. Т.. Отреждането на терена, в който попада имота е за „детско заведение“. Имот № 100 е графично идентичен на процесния имот.

В кадастралната карта на гр.Варна, одобрена със зап. № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК процесния имот е нанесен с ид.№ 10135.3511.318, с площ от  490 кв.м., трайно предназначение на територията „урбанизирана“, с начин на трайно ползване: „за друг обществен обект, комплекс“.

 

С оглед изложеното, настоящия съдебен състав приема, че към дата на  приемането на пар. 42 ПЗР на ЗОС / ДВ бр. 96/5.11.1999г./, процесния имот  е частна държавна собственост /след отчуждаването му от предишните собственици/ и при положение, че по силата на действащия към него момент градоустройствен план - ЗРП от 1989г.  е отреден за застрояване „детско заведение“ /без значение дали са или не са застроени/, а от там и  е налице трансформация на държавна собственост в общинска такава.

Ето защо, следва да се приеме, че не е оборен легитимиращият ефект на АЧОС, въз основа на който ответникът заявява собственически права върху процесния имот т.е. налице е отрицателната предпоставка препятстваща придобиване на имоти по давност въведена с мораториума по пар. 1 ЗИД ЗС в сила от 01.06.2006г., с която се въвежда забрана за придобиването им по давност до 31.12.2022г.

Достигайки до същите правни изводи първоинстационният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78 от ГПК, въззивника  следва да заплати на въззиваемия сторените съдебно-деловодни разноски, които за настоящото  производство възлизат на сумата от 300.00 лв. представляващи юристконсулско възнаграждение за процесуално представителство.

По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 834/20.02.2020г. по гр.д. № 5454/2019г. на ВРС, 41 св.

 

ОСЪЖДА  П.М.М., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна, БУЛСТАТ ********* и адрес гр.Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 сторените по делото разноски в размер на 300.00 /триста/ лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                      2.