НОХД № 2494/2016 год.

МОТИВИ:

 

          Обвинението  е  по  чл.343а ал.1, бук.”А” във вр. с чл.343 ал.1, бук.”Б”, във  вр. с чл.342 ал.1 от НК и във вр. с чл.5 ал.2, т.1, чл.16 ал.1, т.1 и чл.20 ал.1 от ЗДП против подс. К.К.П. *** за това, че на 05.08.2016г. на ул.“Алеко Константинов“ в гр.Белово, обл.Пазарджик, при управление на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бийтьл“ с рег. номер ***, е нарушил правилата за движение:

1.     Чл.20, ал.1 от ЗДвП - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,

 като не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и е навлязъл в лентата за насрещно движение;

2. Чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:

  1.когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне,

като на пътно платно с двупосочно движение е навлязъл в лентата за насрещно движение, без да изпреварва или да заобикаля;

3. Чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство е длъжен:

1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства,

като не е бил внимателен и предпазлив към уязвим участник в движението-пешеходец и в резултат на това е придизвикал ПТП, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ж.Т.П.,***, изразяваща се в счупване на долното рамо на дясната срамна /пубисна/ кост, довело до трайно затрудняване на двжението на десния долен крайник за период повече от 30 дни , като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата.

Производството пред първата инстанция е насрочено за разглеждане по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.

          В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа повдигнатото обвинение. Излага съображения по същество. Пледира за осъдителен съдебен акт с приложението на чл.78а от НК.

          Обвиняемият се явява лично и със защитник в съдебно заседание. Не се признава за виновен и дава обяснения по обвинението.

Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Подс. К.П. бил правоспособен водач на МПС с придобити категории „В, М и АМ” от 2004 година.

На 05.08.2016г., около 09.00 часа, подс.П. управлявал лек автомобил „Фолксваген Ню Биитъл“  с  регистрационен  номер ***. Денят бил ясен и слънчев, а движението се извършвало по сух асфалтов участък. Движел се по ул.“Алеко Константинов“ в гр.Белово, със скорост равна и не по-ниска от 35км/ч.  На задната седалка в автомобила  се намирал тригодишният син на обвиняемия.

Междувременно, на същата улица и по същото време, като пешеходка, се движела св.Ж.П. в направление от северозапад на югоизток, т.е. попътно на движението на автомобила на подсъдимия.  Тя се намирала в лявата пътна лента, но повече към средата на уличното платно.

Секунди преди да застигне с автомобила си пешеходката, подс.П. спрял да наблюдава пътя пред себе си, т.к. вниманието му било привлечено от седящото на задната седалка дете. В момента, докато бил ангажиран с детето си, автомобилът на П. се отклонил наляво и навлязъл изцяло в насрещната пътна лента. Там застигнал и блъснал попътно движещата се пешеходка с предната дясна и странична част на автомобила. П. била ударена в задната дясна част на тялото, в резултат на което била отблъсната и отхвърлена напред и в страни от автомобила. След удара с пострадалата автомобилът изминал разстояние от порядъка на 12-13 метра и се установил окончателно в лявата пътна лента, а пострадалата изпаднала напред и в дясно спрямо вече спрелия автомобил. Веднага след инцидента подсъдимият оставил детето си в намиращия се в близост дом на неговата баба по майчина линия, след което незабавно се върнал и оказал помощ на пострадалата, като я транспортирал до   болницата в гр.Белово.

Св.А.С. и колегата му св.Н.П. – полицейски служители в РУ-Септември, били сигнализирани за настъпилото ПТП и посетили  ФСМП-гр.Белово, т.к. разбрали, че там била откарана пострадалата. Лекарите обяснили на полицаите, че пациентката вероятно има счупен таз и ще бъде транспортирана в „МБАЛ Пазарджик” АД. Във ФСМП-гр.Белово се намирал и подсъдимият, с когото полицаите провели разговор. В разговора П. споделил, че причината за инцидента било обстоятелството, че докато управлявал автомобила си бил залисан от своето дете, при което обърнал поглед назад към него и отклонил вниманието си от пътя.

Веднага след това полицейските служители придружили подс.П. с автомобила му до мястото на инцидента.

          Местопроизшествието било посетено от дежурна оперативна група при РУ на МВР-Септември, след което бил извършен оглед, с което било започнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на изготвена в ДП съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № П-157/2016 г., което съдът цени като обективно и компетентно, в резултата на ПТП на пострадалата П. е било причинено счупване на долното рамо на дясната срамна /пубисна/ кост. Това нараняване е довело до  трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за около 2-3 месеца от датата на травмата, при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес, което означава, че има характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.

Видно от заключението на изготвена в ДП автотехническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, техническото състояние на автомобила, управляван от подсъдимия, не е в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Скоростта на автомобила непосредствено преди произшествието е била равна и не по-ниска от 35км/час.

Относно механизма на ПТП вещото лице сочи, че автомобилът, управляван от подсъдимия, непосредствено преди инцидента се е движел по улица „Алеко Константинов“ в гр.Белово сьс скорост равна и не по-ниска от 35 км/час. На същата улица и по сьщото време се е движела попътно на автомобила пешеходката Ж.П. в направление от северозапад на югоизток. Фолксвагенът, при своето движение по продължението на улицата „Алеко Константинов“ от северозапад на югоизток, застига и блъска попътно движещата се пешеходка Ж. П. с предна дясна и странична част на автомобила. При самия удар пешеходката е отблъсната и отхвърлена напред и в страни на автомобила, при което е ударена в задна дясна част на тялото.  Автомобилът след същинския контакт /удар/ с пешеходката изминава разстояние от порядъка на 12-13 метра и се установява окончателно. Самата пешеходка поради малката маса и настъпилия попътен удар от автомобила е поднесена и при самото спиране на автомобила поради придобитата инертност е изпаднала напред и в дясно спрямо вече спрелия автомобил, без да е прегазвана или избутвана от спиращия автомобил. 

Дължината на опасната зона за екстрено спиране на автомобила движещ се сьс скорост равна и не по-ниска от 35 км/час е от порядъка на 19 метра.

Мястото на удара е било изцяло в североизточната пътна лента, която е лентата за движение на автомобили от югоизток на северозапад /т.е. в насрещната пътна лента – бел. моя/.

Причината за възникване на конкретното произшествие на конкретното място не е от техническо естество.

Вещото лице е категорично, че възможностите за предотвратяване на така настъпилото произшествие са били изцяло зависими от волното или неволно поведение на субекта, управлявал процесния автомобил на конкретното место при конкретните пътно-климатични условия – ясен, слънчев, летен ден при сух асфалтов участьк и липса на каквито и да е било попътно или насрещно движение към часа и мястото на произшествието с този автомобил.

Така описаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите дадени в съдебната фаза на процеса  П., С. и Пееве, частично от показанията на свидетелите У. и Г., заключенията на изготвените в ДП съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, които съдът прецени при условията на чл.378 ал.2 от НПК като правно валидни, както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения, материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът даде пълна вярна на горепосочените гласни доказателства, т.к. ги намери за обективни, хронологично точни, взаимно допълващи се и кореспондиращи на заключенията на двете експертизи.

          Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, в която  твърди, че непосредствено преди инцидента той е наблюдавал непрекъснато пътя пред себе си и поведението на пешеходката П.. Твърди, че тя се движела в средата на неговата пътна лента и попътно на неговия автомобил, като била с гръб пред него. Сочи, че при това положение той предприел нейното заобикаляне от ляво като подал ляв пътепоказател, използвал предупредителен сигнал на клаксона и навлязъл изцяло в насрещната пътна лента. Заявява, че в момента, когато застигнал пешеходката, тя внезапно тръгнала да пресича пътното платно наляво, като навлязла в насрещната пътна лента  и така се стигнало до сблъсъка с автомобила.

Тези негови обяснения са очевидно израз на изградена защитна версия, целяща избягване от наказателна отговорност, а не източник за фактите от обективната действителност. Те обаче звучат изключително недостоверно и житейски нелогично. Хипотетично ако се приеме за вярно казаното от подсъдимия, че П., бидейки в средата на дясната пътна лента е предприела внезапно пресичане на пътното платно наляво, т.е. чрез преминаване през насрещната пътна лента, то тогава те е щяла да бъде ударен в лявата част на тялото и то странично. В същото време обаче, от заключенията на СМЕ и АТЕ безспорно става ясно, че ударът върху пешеходката е бил в задната дясна част на тялото й. От АТЕ става ясно още, че мястото на удара е било изцяло в североизточната пътна лента, която е лентата за движение на автомобили от югоизток на северозапад, т.е. в насрещната пътна лента.

Всичко това даде основание на съда да заключи недвусмислено, че непосредствено преди удара пешеходката е продължавала да се движи праволинейно в насрещната пътна лента, по близо до средата на пътното платно и е била с  гръб към автомобила, а не е пресичала внезапно.

Обясненията на подсъдимия, освен казаното по-горе, се опровергават и от показанията на пострадалата, която сочи, че при удара се е движела праволинейно в насрещната пътна лента, което пък кореспондира на заключението на АТЕ, досежно мястото на удара и на СМЕ, досежно удара в тялото на П..

Обясненията на подсъдимия, относно посочения от него механизъм на ПТП, се опровергават и от показанията на свидетелите П. и С., които съдът кредитира изцяло, т.к. тези свидетели са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото и нямат никакъв личен мотив да уличават П. като му приписват деяние или поведение, което той обективно да не е имал. Двамата свидетели бяха абсолютно категорични, че пред тях подс.П. е заявил, че до инцидента се стигнало, т.к. в един момент, докато управлявал автомобила си бил залисан от своето дете, при което обърнал поглед назад към него и отклонил вниманието си от пътя.

Показанията на свидетелите У. и Г. не заслужават задълбочено обсъждане, т.к. те не са преки очевидци на ПТП.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил признаците на престъпния състав на чл.343а ал.1, бук.”А” във вр. с чл.343 ал.1, бук.”Б”, във  вр. с чл.342 ал.1 от НК и във вр. с чл.20 ал.1 от ЗДП, като на 05.08.2016г. на ул.“Алеко Константинов“ в гр.Белово, обл.Пазарджик, при управление на МПС– лек автомобил марка „Фолксваген“, модел  „Бийтъл“ с ДК № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 от ЗДП, тъй като не е контролирал непрекъснато ППС, което е управлявал, в резултат на това е предизвикал ПТП, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ж.Т.П.,***, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата.

Авторството на деянието, както и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на извършване, се доказват по един несъмнен и безспорен начин. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед житейския си опит и умения, включително и такива като водач на МПС е били длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, при което следва да се приеме, че е извършили престъплението по непредпазливост под формата на небрежност по смисъла на чл.11 ал.3, предл. 1-во от НК.

Категорично се установи по делото, че подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение и по-конкретно на горецитираната норма на чл.20 ал.1 от ЗДП, което е  в причинно-следствена връзка с настъпилите общественоопасни последици. Безспорно стана ясно, че ПТП е било предотвратимо, като е било необходимо от страна на подсъдимия, като водач на МПС, да наблюдава непрекъснато пътя пред себе си и да контролира МПС, което управлява. Той обаче не е спазил това изискване на закона, доколкото непосредствено преди инцидента е извърнал поглед назад към детето си,  в резултата на което е загубил контрол над автомобила, който навлязъл в насрещната лента и блъснал в задната дясна част на тялото движещата се попътно пешеходка.

Веднага следва да се каже, че подс.П. беше оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно да е извършил престъплението във връзка с нарушаване на правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5 ал.2, т.1 и в чл.16 ал.1 от ЗДП. Първата правна норма сочи, че водачът на пътно превозно средство е длъженда бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, а втората, че на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.

Първата от посочените норми и общодекларативна и не може да бъде свързана с конкретната причина за ПТП, а втората норма не е била нарушена умишлено от подс.П., т.е. той не е навлязъл целенасочено в насрещната пътна лента, а до това се е стигнало след като умишлено е била нарушена от него нормата на чл.20 ал.1 от ЗДП. Именно поради нейното нарушаване и управление на МПС без непрекъснат контрол се стигнало до навлизането в насрещната пътна лента и блъскането на намиращата се там пешеходка. В случая подс.П. не е наблюдавал непрекъснато пътната обстановка и не е контролирал непрекъснато МПС, което именно е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат.

При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите и тези на чл.54 и сл. – относно неговата индивидуализация.

За да определи вида и размера на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, предвид обстоятелството, че телесните повреди, причинени в резултат на ПТП заемат изключително голям дял сред ръста на престъпността в страната и в съдебния район на гр.Пазарджик. Обвиняемият е личност  с  ниска  степен на обществена опасност, доколкото не е осъждан, не е криминално проявен, положително охарактеризиран по местоживеене и настоящото деяние е инцидентно  в неговия  живот.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в недостатъчно задълбоченото зачитане на установения в страната правов ред и на правилата за движение по пътищата.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени добрите характеристични данни и финансовото подпомагане на пострадалата след инцидента със сумата от 300 лева за лечение. Като смекчаващо обстоятелство се отчете и поведението на пострадалата преди инцидента, която в нарушение на предписанията в ЗДП се е движела като пешеходец по пътното платно, при наличие на обособен тротоар. С това свое поведение П. е допринесла за настъпването на общественоопасните последици, т.е. налице е съпричиняване.

Чистото съдебно минало не се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, т.к. то е материалноправна предпоставка за разглеждане на делото по диференцираната процедура на Глава ХХVІІІ от НПК.

Отегчаващо обстоятелство – наличието на немалко на брой други нарушения на ЗДП, за които подс.П. е наказван по административен ред с НП и фишове.

          Като съобрази обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от общата част на НК, както и че за извършеното от него по непредпазливост престъпление  се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години, то е недвусмислено, че спрямо него следва да се приложи разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК, т.к. са налице материалноправните предпоставки за това.

          С оглед на изложеното и на основание чл.78а ал.1 от НК, съдът освободи от наказателна отговорност подс.П. за извършеното от него престъпление и му наложи административно наказание „глоба” в размер от 1000 лева, платима в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, с което намери, че ще се постигнат целите на наказанието и ще е съответно на тежестта на извършеното.

При определяне размера на глобата съдът съобрази семейното, материалното положение и имотно състояние на подсъдимия, а отчете и наличните  смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест.

На основание чл.78а ал.4 от НК, във връзка с чл.343г от НК съдът прие, че подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от  четири месеца. За да наложи и това административно наказание в този размер, съдът отчете относително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, с оглед на конкретното нарушение по ЗДП. При определяне размера и на това наказание съдът отново отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства според тяхната тежест.

С оглед изхода на делото и признаването на подсъдимия за виновен в престъплението, на основание чл.189 ал.3 от НПК, същият бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик  сторените по делото разноски в размер на 356.82 лв. за експертизи, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик - 5 лв. държавна такса за евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови присъдата си.

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: