НОХД № 2494/2016
год.
МОТИВИ:
Обвинението е по чл.343а
ал.1, бук.”А” във вр. с чл.343 ал.1, бук.”Б”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК и във вр. с чл.5 ал.2,
т.1, чл.16 ал.1, т.1 и чл.20 ал.1 от ЗДП против подс. К.К.П. *** за това, че на
05.08.2016г. на ул.“Алеко Константинов“ в
гр.Белово, обл.Пазарджик, при управление на МПС - лек автомобил марка
„Фолксваген“,
модел „Бийтьл“ с
рег. номер ***, е нарушил правилата за движение:
1. Чл.20,
ал.1 от ЗДвП - Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
като не е контролирал непрекъснато пътното
превозно средство, което управлява и е навлязъл в лентата за насрещно движение;
2. Чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП - На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:
1.когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне,
като на пътно
платно с двупосочно движение е навлязъл в лентата за насрещно движение, без да
изпреварва или да заобикаля;
3.
Чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - Водачът на пътно
превозно
средство е длъжен:
1. да бъде внимателен
и предпазлив към уязвимите участници в
движението,
каквито са пешеходците
и водачите на двуколесни пътни превозни средства,
като не е бил внимателен и предпазлив към уязвим участник
в движението-пешеходец и в резултат на това е
придизвикал ПТП, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на Ж.Т.П.,***, изразяваща се в счупване на долното рамо на дясната срамна
/пубисна/ кост, довело до трайно затрудняване на двжението на десния долен
крайник за период повече от 30 дни , като след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата.
Производството
пред първата инстанция е насрочено за разглеждане по реда на Глава ХХVІІІ от
НПК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа повдигнатото обвинение. Излага
съображения по същество. Пледира за осъдителен съдебен акт с приложението на
чл.78а от НК.
Обвиняемият се явява лично и със
защитник в съдебно заседание. Не се признава за виновен и дава обяснения по
обвинението.
Районният
съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. К.П. бил правоспособен водач на
МПС с придобити категории „В, М и АМ” от 2004 година.
На 05.08.2016г., около 09.00
часа, подс.П. управлявал лек автомобил „Фолксваген Ню Биитъл“ с
регистрационен номер ***. Денят
бил ясен и слънчев, а движението се извършвало по сух асфалтов участък. Движел
се по ул.“Алеко Константинов“ в гр.Белово, със скорост равна и не по-ниска от
35км/ч. На задната седалка в
автомобила се намирал тригодишният син
на обвиняемия.
Междувременно, на същата
улица и по същото време, като пешеходка, се движела св.Ж.П. в направление от
северозапад на югоизток, т.е. попътно на движението на автомобила на подсъдимия. Тя се намирала в лявата пътна лента, но
повече към средата на уличното платно.
Секунди преди да застигне с автомобила си пешеходката,
подс.П. спрял да наблюдава пътя пред себе си, т.к. вниманието му било
привлечено от седящото на задната седалка дете. В момента, докато бил ангажиран
с детето си, автомобилът на П. се отклонил наляво и навлязъл изцяло в
насрещната пътна лента. Там застигнал и блъснал попътно движещата се пешеходка
с предната дясна и странична част на автомобила. П. била ударена в задната
дясна част на тялото, в резултат на което била отблъсната и отхвърлена напред и
в страни от автомобила. След удара с пострадалата автомобилът изминал
разстояние от порядъка на 12-13 метра и се установил окончателно в лявата пътна
лента, а пострадалата изпаднала напред и в дясно спрямо вече спрелия автомобил.
Веднага след инцидента подсъдимият оставил детето си в намиращия се в близост
дом на неговата баба по майчина линия, след което незабавно се върнал и оказал
помощ на пострадалата, като я транспортирал до болницата в гр.Белово.
Св.А.С. и колегата му св.Н.П.
– полицейски служители в РУ-Септември, били сигнализирани за настъпилото ПТП и
посетили ФСМП-гр.Белово, т.к. разбрали,
че там била откарана пострадалата. Лекарите обяснили на полицаите, че
пациентката вероятно има счупен таз и ще бъде транспортирана в „МБАЛ Пазарджик”
АД. Във ФСМП-гр.Белово се намирал и подсъдимият, с когото полицаите провели
разговор. В разговора П. споделил, че причината за инцидента било
обстоятелството, че докато управлявал автомобила си бил залисан от своето дете,
при което обърнал поглед назад към него и отклонил вниманието си от пътя.
Веднага след това
полицейските служители придружили подс.П. с автомобила му до мястото на
инцидента.
Местопроизшествието било посетено от
дежурна оперативна група при РУ на МВР-Септември, след което бил извършен
оглед, с което било започнато настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на изготвена в ДП
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № П-157/2016 г., което съдът
цени като обективно и компетентно, в резултата на ПТП на пострадалата П. е било причинено счупване
на долното рамо на дясната срамна /пубисна/ кост. Това нараняване е довело
до трайно затрудняване на движението на
десния долен крайник за около 2-3 месеца от датата на травмата, при правилно и
обичайно протичащ оздравителен процес, което означава, че има характер на
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Видно от заключението на изготвена в ДП автотехническа експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно, техническото
състояние на автомобила, управляван от подсъдимия, не е в причинно-следствена
връзка с настъпилото произшествие. Скоростта на автомобила непосредствено
преди произшествието е била равна и не по-ниска от 35км/час.
Относно
механизма на ПТП вещото лице сочи, че автомобилът, управляван от подсъдимия,
непосредствено преди инцидента се е движел по улица „Алеко Константинов“ в гр.Белово
сьс скорост равна и не по-ниска от 35 км/час. На същата
улица и по сьщото време се е движела попътно на автомобила пешеходката Ж.П. в
направление от северозапад на югоизток. Фолксвагенът, при своето движение по
продължението на улицата „Алеко Константинов“ от
северозапад на югоизток, застига и блъска попътно
движещата се пешеходка Ж. П. с предна дясна и странична
част на автомобила. При самия удар пешеходката е отблъсната и отхвърлена
напред и в страни на автомобила, при
което е ударена в задна дясна част на тялото. Автомобилът след същинския контакт /удар/ с
пешеходката изминава разстояние от порядъка на 12-13 метра и се
установява окончателно. Самата пешеходка поради малката маса и настъпилия
попътен удар от автомобила е поднесена и при самото спиране на
автомобила поради придобитата инертност е изпаднала напред и в дясно
спрямо вече спрелия автомобил, без да е прегазвана или избутвана от
спиращия автомобил.
Дължината
на опасната зона за екстрено спиране на автомобила движещ се сьс скорост равна
и не по-ниска от 35 км/час е от порядъка на 19 метра.
Мястото на удара е било изцяло в североизточната пътна лента, която е
лентата за движение на автомобили от югоизток на северозапад /т.е. в насрещната
пътна лента – бел. моя/.
Причината
за възникване на конкретното произшествие на конкретното място не
е от техническо естество.
Вещото
лице е категорично, че възможностите за предотвратяване на така настъпилото
произшествие са били изцяло зависими от волното или неволно поведение на
субекта, управлявал процесния автомобил на конкретното место при конкретните
пътно-климатични условия – ясен, слънчев, летен ден при сух асфалтов участьк и
липса на каквито
и да е било
попътно или насрещно движение към часа и мястото на произшествието с този
автомобил.
Така описаната фактическа
обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите дадени
в съдебната фаза на процеса П., С. и
Пееве, частично от показанията на свидетелите У. и Г., заключенията на изготвените
в ДП съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, които съдът прецени при
условията на чл.378 ал.2 от НПК като правно валидни, както и от писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения, материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът даде пълна вярна на
горепосочените гласни доказателства, т.к. ги намери за обективни, хронологично
точни, взаимно допълващи се и кореспондиращи на заключенията на двете
експертизи.
Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимия в частта им, в която твърди,
че непосредствено преди инцидента той е наблюдавал непрекъснато пътя пред себе
си и поведението на пешеходката П.. Твърди, че тя се движела в средата на
неговата пътна лента и попътно на неговия автомобил, като била с гръб пред
него. Сочи, че при това положение той предприел нейното заобикаляне от ляво
като подал ляв пътепоказател, използвал предупредителен сигнал на клаксона и
навлязъл изцяло в насрещната пътна лента. Заявява, че в момента, когато
застигнал пешеходката, тя внезапно тръгнала да пресича пътното платно наляво,
като навлязла в насрещната пътна лента и
така се стигнало до сблъсъка с автомобила.
Тези негови обяснения са очевидно израз на изградена
защитна версия, целяща избягване от наказателна отговорност, а не източник за
фактите от обективната действителност. Те обаче звучат изключително
недостоверно и житейски нелогично. Хипотетично ако се приеме за вярно казаното
от подсъдимия, че П., бидейки в средата на дясната пътна лента е предприела
внезапно пресичане на пътното платно наляво, т.е. чрез преминаване през
насрещната пътна лента, то тогава те е щяла да бъде ударен в лявата част на
тялото и то странично. В същото време обаче, от заключенията на СМЕ и АТЕ
безспорно става ясно, че ударът върху пешеходката е бил в задната дясна част на
тялото й. От АТЕ става ясно още, че мястото на удара е било изцяло в
североизточната пътна лента, която е лентата за движение на автомобили от
югоизток на северозапад, т.е. в насрещната пътна лента.
Всичко това даде основание на съда да заключи
недвусмислено, че непосредствено преди удара пешеходката е продължавала да се
движи праволинейно в насрещната пътна лента, по близо до средата на пътното
платно и е била с гръб към автомобила, а
не е пресичала внезапно.
Обясненията на подсъдимия, освен казаното по-горе, се
опровергават и от показанията на пострадалата, която сочи, че при удара се е движела
праволинейно в насрещната пътна лента, което пък кореспондира на заключението
на АТЕ, досежно мястото на удара и на СМЕ, досежно удара в тялото на П..
Обясненията на подсъдимия, относно посочения от него
механизъм на ПТП, се опровергават и от показанията на свидетелите П. и С.,
които съдът кредитира изцяло, т.к. тези свидетели са абсолютно незаинтересовани
от изхода на делото и нямат никакъв личен мотив да уличават П. като му
приписват деяние или поведение, което той обективно да не е имал. Двамата
свидетели бяха абсолютно категорични, че пред тях подс.П. е заявил, че до
инцидента се стигнало, т.к. в един момент, докато управлявал автомобила си бил залисан от
своето дете, при което обърнал поглед назад към него и отклонил вниманието си
от пътя.
Показанията на свидетелите У.
и Г. не заслужават задълбочено обсъждане, т.к. те не са преки очевидци на ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил признаците
на престъпния състав на чл.343а ал.1, бук.”А” във вр. с чл.343 ал.1, бук.”Б”,
във вр. с чл.342 ал.1 от НК и във вр. с
чл.20 ал.1 от ЗДП, като на 05.08.2016г. на ул.“Алеко Константинов“ в гр.Белово,
обл.Пазарджик, при управление на МПС– лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Бийтъл“ с ДК № ***, е нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 от ЗДП, тъй като не е
контролирал непрекъснато ППС, което е управлявал, в резултат на това е
предизвикал ПТП, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на Ж.Т.П.,***, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десния
долен крайник, като след деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване на помощ на пострадалата.
Авторството на
деянието, както и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на
извършване, се доказват по един несъмнен и безспорен начин. Подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед житейския
си опит и умения, включително и такива като водач на МПС е били длъжен и е
могъл да ги предвиди и предотврати, при което следва да се приеме, че е
извършили престъплението по непредпазливост под формата на небрежност по смисъла
на чл.11 ал.3, предл. 1-во от НК.
Категорично се
установи по делото, че подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за
движение и по-конкретно на горецитираната норма на чл.20 ал.1 от ЗДП, което е в причинно-следствена връзка с настъпилите
общественоопасни последици. Безспорно стана ясно, че ПТП е било предотвратимо,
като е било необходимо от страна на подсъдимия, като водач на МПС, да наблюдава
непрекъснато пътя пред себе си и да контролира МПС, което управлява. Той обаче
не е спазил това изискване на закона, доколкото непосредствено преди инцидента
е извърнал поглед назад към детето си, в
резултата на което е загубил контрол над автомобила, който навлязъл в насрещната
лента и блъснал в задната дясна част на тялото движещата се попътно пешеходка.
Веднага следва да се каже, че подс.П. беше оправдан по
първоначално повдигнатото му обвинение, а именно да е извършил престъплението
във връзка с нарушаване на правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5
ал.2, т.1 и в чл.16 ал.1 от ЗДП. Първата правна норма сочи, че водачът на пътно
превозно
средство е длъженда бъде внимателен
и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
и водачите на двуколесни пътни превозни средства, а втората,
че на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен
при изпреварване или заобикаляне.
Първата от посочените норми и общодекларативна и не
може да бъде свързана с конкретната причина за ПТП, а втората норма не е била
нарушена умишлено от подс.П., т.е. той не е навлязъл целенасочено в насрещната
пътна лента, а до това се е стигнало след като умишлено е била нарушена от него
нормата на чл.20 ал.1 от ЗДП. Именно поради нейното нарушаване и управление на
МПС без непрекъснат контрол се стигнало до навлизането в насрещната пътна лента
и блъскането на намиращата се там пешеходка. В случая подс.П. не е наблюдавал
непрекъснато пътната обстановка и не е контролирал непрекъснато МПС, което
именно е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен
резултат.
При определяне
вида и размера на наказанието съдът взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК –
относно целите и тези на чл.54 и сл. – относно неговата индивидуализация.
За да определи вида и размера на наказанието, съдът
отчете високата степен на обществена опасност на деянието, предвид
обстоятелството, че телесните повреди, причинени в резултат на ПТП заемат изключително
голям дял сред ръста на престъпността в страната и в съдебния район на
гр.Пазарджик. Обвиняемият е личност с ниска степен на обществена опасност, доколкото не е
осъждан, не е криминално проявен, положително охарактеризиран по местоживеене и
настоящото деяние е инцидентно в неговия
живот.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
недостатъчно задълбоченото зачитане на установения в страната правов ред и на
правилата за движение по пътищата.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени добрите характеристични данни и финансовото
подпомагане на пострадалата след инцидента със сумата от 300 лева за лечение. Като
смекчаващо обстоятелство се отчете и поведението на пострадалата преди
инцидента, която в нарушение на предписанията в ЗДП се е движела като пешеходец
по пътното платно, при наличие на обособен тротоар. С това свое поведение П. е
допринесла за настъпването на общественоопасните последици, т.е. налице е
съпричиняване.
Чистото съдебно минало не се отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство, т.к. то е материалноправна предпоставка за
разглеждане на делото по диференцираната процедура на Глава ХХVІІІ от НПК.
Отегчаващо обстоятелство – наличието на немалко на
брой други нарушения на ЗДП, за които подс.П. е наказван по административен ред
с НП и фишове.
Като съобрази обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV
от общата част на НК, както и че за извършеното от него по непредпазливост
престъпление се предвижда наказание
„лишаване от свобода” до две години, то е недвусмислено, че спрямо него следва
да се приложи разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК, т.к. са налице
материалноправните предпоставки за това.
С оглед на изложеното и на основание
чл.78а ал.1 от НК, съдът освободи от наказателна отговорност подс.П. за
извършеното от него престъпление и му наложи административно наказание „глоба”
в размер от 1000 лева, платима в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, с което намери, че ще се постигнат целите на наказанието и ще е
съответно на тежестта на извършеното.
При определяне размера на глобата съдът съобрази
семейното, материалното положение и имотно състояние на подсъдимия, а отчете и наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест.
На основание чл.78а ал.4 от НК, във връзка с чл.343г
от НК съдът прие, че подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС
за срок от четири месеца. За да наложи и
това административно наказание в този размер, съдът отчете относително високата
степен на обществена опасност на конкретното деяние, с оглед на конкретното
нарушение по ЗДП. При определяне размера и на това наказание съдът отново отчете
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства според тяхната
тежест.
С оглед изхода на делото и признаването на подсъдимия
за виновен в престъплението, на основание чл.189 ал.3 от НПК, същият бе осъден
да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 356.82
лв. за експертизи, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Пазарджик - 5 лв. държавна такса за евентуално служебно издаване на
изпълнителен лист.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: