Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 29.11.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                 І-6 състав

в публичното заседание на тридесети октомври

две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                                 и в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                       гр. дело № 7305 по описа

за 2017 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

         Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Е.Д.М. против Специализиран наказателен съд, с която предявява иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Ищецът претендира неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. от нарушеното му от ответника право на гледане на делото в разумен срок по искане по чл.270 ГПК по н.о.х.д. № 646/2015 г. по описа на СпНС от 22.05.2017 г. и искане от 23.05.2017 г., подадено от защитника на ищеца Г.Е.М.. Поддържа се, че по това искане ответникът не открил производство по чл.270, ал.1 НПК в разумен срок от три дни и с това нарушил правото на ищеца на гледане в тридневен срок и то при условие, че липсват извънредни обстоятелства. Твърди се, че изискването за незабавност би изгубило смисъл, ако забавянето надхвърли три дни. Поддържа се, че вследствие на горното ищецът бил подложен на жесток психически тормоз и стрес, изпаднал в депресия и развил хипертонична криза.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.05.2017 г. до окончателното й плащане. Претендират се всички направени по делото разноски.

         В законоустановения едномесечен срок по пощата на 02.02.2018 г. е постъпил отговор от ответника, входен в съда под № 16251/05.02.2018 г. Счита исковата претенция за недопустима, тъй като исковата молба е нередовна. При условията на евентуалност заявява, че предявеният иск е неоснователен и моли съда да го остави без уважение. Поддържа се, че съдебният състав разглеждащ н.о.х.д. № 646/2015 г. не е нарушил по какъвто и да било начин правото на подсъдимия Е.М. на гледане на делото в разумен срок по отношение на искането подадено от Г.М.с вх. № 5870/23.05.2018 г.-защитник на подсъдимия и искане от самия подсъдим с вх. № 5914/25.05.2017 г. Поддържа се, че съдът добросъвестно е изпълнил задълженията си, като е насрочил открито съдебно заседание с разпореждане на председателя на състава от 31.05.2017 г. и е разгледал своевременно депозираните искания за изменение на мярката за неотклонение на 09.06.2017 г., след като е пристигнала изисканата от Затвора София медицинска справка на 07.06.2017 г. Поддържа се, че в периода от 23.05.2017 г. до 26.05.2017 г. материалите по процесното дело са се намирали в Апелативния специализиран наказателен съд, поради което и първоинстанционния съд е бил в невъзможност да насрочи и разгледа постъпилите искания за изменение на мярката за неотклонение. Поддържа се още, че в НПК на РБ не е посочен конкретен срок, в който следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на постъпила молба за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в друга по-лека или пък нейната отмяна.

         Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение исковата претенция.

Ищецът поддържа в съдебно заседание така предявените искове лично и чрез своя процесуален представител. Моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Съображения е изложил в писмени бележки представени по делото.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 05.06.2015 г. в Специализиран наказателен съд и въз основа на внесен обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 646/2015 г. по описа на съда, в което настоящият ищец участва в качеството си на подсъдим. Съдебното производство пред този съд като първа инстанция е приключило с Присъда № 1/09.01.2018 г., която към момента не е влязла в сила.

На 17.05.2017 г. е проведено открито съдебно заседание по н.о.х.д. № 646/2015 г., в което е оставено без разглеждане искането на подсъдимия М. за промяна на наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в друга по-лека такава, поради наличието на неприключило предходно производство по чл.270 от НПК и е постановено след изготвяне на протокола делото да се изпрати на Апелативния СНС за допълване на Определение № 16.05.2017 г. по в.н.ч.д. № 149/2017 г.

В проведеното на 22.05.2017 г. искането повторно е оставено без разглеждане по същите съображения.

С искане с вх.№ 5914/25.05.2017 г. по описа на СНС, подадено от ищеца чрез Затвора-София по н.о.х.д. № 646/2015 г., ищецът е сезирал отново съда с искане за промяна на наложената му мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека. Молба с подобно искане е депозирана по делото и от Г.Е.М. в качеството й на защитник по чл.91, ал.2 от НПК на своя баща Е.М.. Молбата е входирана при ответника с № 5870/23.05.2017 г.

На 09.06.2017 г. проведено открито съдебно заседание, в което съдът се е произнесъл по същество на искането, с което е сезиран като е отменил мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на подсъдимия Е.Д.М..

С определение от 22.06.2017 г. по в.ч.н.д. № 187/2017 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, е отменено протоколното определение от 09.06.2017 г. и искането на ищеца М. за промяна на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е оставено без уважение.

Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля М.С.П., който установява, че ищецът се е явявал на около 47 или 49 мерки за неотклонение, като за разглеждането на някои от тях сроковете били доста дълги. Случвало се е да ходи за мярка след 3-4 месеца, откакто подава молба. Това изнервяло много ищеца. При Е. това забавяне водело до по-експанзивни реакции, защото при него се натрупали много неща. Ищецът се чувствал уязвен от действията на съда. Е. имал и доста сериозни здравословни проблеми. По това време бил много изнервен, като с всяка следваща година ставало все по-зле и по-зле.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.

Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени вреди на ищеца, произтекли от бездействие на съдиите при ответния съд, а именно: не е открито производство по чл.270, ал.1 от НПК в разумен срок от три дни и с това е нарушено правото на гледане в този срок и то при условие, че липсват извънредни обстоятелства.

На първо място съдът приема, че квалификацията на предявения иск не е по чл.2б от ЗОДОВ, доколкото производството по чл.270, ал.1 от НПК не представлява отделно съдебно производство, а е процедура, която се разглежда и развива в рамките на образувано съдебно производство въз основа на внесен обвинителен акт. Ищецът би могъл да претендира обезщетение за забавено разглеждане само на наказателно производство по н.о.х.д. № 646/2015 г., но не и за забавено разглеждане на процедура, която се развива в рамките на това наказателно производство и не представлява самостоятелно съдебно производство.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.

По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети лица.

С оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявения иск, настоящият състав намира, че предявеният иск за причинени на ищеца неимуществени вреди е неоснователен, предвид следните съображения:

За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.

Възлагането на работа безспорно се установява и не е било спорно обстоятелство между страните.

Не се установява обаче наличие на противоправно поведение /бездействие/ от страна на съдии, осъществяващи правораздавателна дейност при ответния съд, изразяващо се в неоткриване на производство по чл.270, ал.1 от НПК в разумен срок от три дни.

На първо място както бе посочено за разглеждане на искането по реда на чл.270, ал.1 от ГПК не се открива нарочно производство и не се образува самостоятелно дело. Искането се разглежда в рамките на образуваното наказателно производство в неговата съдебна фаза.

На следващо място не е налице неразумен срок за разглеждането на това искане. Първото искане е депозирано на 23.05.2017 г. и е разгледано в насрочено заседание за 09.06.2017 г., след връщане на делото от АСНС.

Следва да се отбележи, че делото се е намирало в АСНС по жалби на ищеца срещу определения на ответния съд, постановени във връзка с поредно искане за изменение на мярката за неотклонение /47-49 искания, съобразно свидетелските показания, които кореспондират с представената по делото справка от деловодната система на съда, от която се установява многобройността на тези искания/.

Видно от приложената справка от деловодната система на съда от образуване на съдебното производство по н.о.х.д. № 646/2015 г. на 05.06.2015 г. до 09.06.2017 г. ищецът многократно е сезирал съда с искания по чл.270 ГПК, по които последният се е произнасял с определения, които са обжалвани от ищеца и по тези жалби делото многократно е изпращано във въззивната инстанция.

Обстоятелството, че делото многократно е било по жалби на подсъдимия-настоящият ищец в Апелативния специализиран съд не се счита за забавяне, дължащо на поведение на ответника, тъй като подсъдимият е упражнявал своите процесуални права. Съобразно практиката на ЕСПЧ, причинената по този начин допълнителна продължителност не се счита за забавяне, за което държавата отговаря.

И не на последно място в НПК не е определен срок, в който следва да се разгледа искането по чл.270 от ГПК. В случая не е приложима нормата на чл.65, ал.3 НПК, доколкото същата касае образуване на частно наказателно дело за произнасяне по мярката за неотклонение "задържане под стража" във фазата на досъдебното производство, за разлика от нормата на чл.270 ГПК, която касае произнасяне по мярката, когато делото е вече в съдебна фаза, когато вече няма ограничение на НПК по отношение на продължителността на мерките за процесуална принуда, които водят до ограничаване правото на предвижване на лицето.

Предвид горните съображения съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неосноватален.

Страните не претендират разноски по делото, а и такива не са правили, поради което съдът не присъжда разноски на нито една от страните.

Водим от горното Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е.Д.М., ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора-гр. София иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД против Специализиран наказателен съд, гр. София, ул. “*******за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.05.2017 г. до окончателното й плащане.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен съд.

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: