О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Габрово,
30.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито
заседание на тридесети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.Топалова ЧЛЕНОВЕ: В.Генжова
Г.Косева
като разгледа докладваното от съдия
Топалова в.ч.гр.д. №356 по описа за 2020г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.413,ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по жалба от
"Агенция за събиране на вземания " ЕАД, гр. София срещу разпореждане
, с което е отхвърлено заявление по чл.410 ГПК за част от вземанията, по
ч.гр.д. № 175/2020 г. по описа на Районен съд Габрово.
Твърди се, че разпореждането, с което
е отхвърлена молбата за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 641.83
лв. възнаградителна лихва и в частта за разноските над 81.09 лв. било
неправилно. Първоинстанционният съд неправилно приложил материалния закон, тъй
като разпоредбата касаеща шрифта на договора за кредит е влязла в сила три
месеца след неговото подписване. В случай, че съдът прецени ,че закона е
приложен правилно, твърди, че законодателя е въвел изискване, което не се
съдържа в Директива 2008/48/ЕО, с което й противоречи. В този случай правото на
Европейския съюз е с предимство пред националното законодателство.
Иска се да бъде отменено обжалваното
разпореждане и да бъде постановено друго, с което молбата за издаване на
заповед за изпълнение да бъде уважена изцяло.
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен
акт, от имащо право на жалба лице и против подлежащ та обжалване
съдебен акт, поради коте е процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид изложеното в
жалбата и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районният съд е издал заповед № 710/5.02.2020
г. по ч.гр.д. № 175/2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
за претендираната главница, мораторната лихва, както и законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението, както и за част от разноските -81.09.
лв.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението в частта относно
претенцията за възнаградителната лихва и
за част от разноските. Изложени са съображения, че не е спазено императивното
изискване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, при сключването на договора всички негови
елементи да се предоставят на длъжника с еднакъв по вид, формат и размер шрифт-
не по-малък от 12.ГПР и ГЛП били неясно посочени в договора и общите
условия. В случая приложените документи били написани с шрифт вероятно
по-малък от 12. На основание чл. 22 от ЗПК процесният
договор за кредит бил недействителен и съгласно чл. 23 от същия закон,
потребителят следвало да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи
останалите претендирани със заявлението парични вземания- за договорна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, ЗПК, договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Според настоящия състав
констатацията на районния съд, че елементите
на процесния договор за потребителски кредит и ОУ са
със значително по-малък размер на изискуемия по закон шрифт 12, не може да бъде
установено по безспорен начин в заповедното производство, доколкото по делото
са приложени копия и не е ясно дали същите не са умалени.
Основателно е оплакването в жалбата, че
цитираната от разпоредба- чл. 10, ал. 1 ЗПК в частта, с която е определен
минимален размер на шрифта, на който следва да са написани всички елементи на
договора за кредит, противоречи на приетото в Директива 2008/48/ЕО, чиито
разпоредби са транспонирани в ЗПК. В глава IV, чл. 10 от Директивата са
посочени изискванията, на които следва да отговаря съдържанието на договора за
потребителски кредит- договорите за кредит следва да бъдат изготвени на
хартиен или друг траен носител, като всяка от страните по договора следва да
получи екземпляр от него; договорът за кредит следва да посочва по ясен и
кратък начин елементите, посочени в чл. 10, т. 2 от Директивата. Директивата
не съдържа конкретни изисквания за минимален шрифт, на който следва да бъдат
изготвени договора за кредит и приложенията към него. Основателно е оплакването
в жалбата, че в ЗПК законодателят е въвел изискване, което не се съдържа в
Директивата, което води до значителни санкции за кредитора- загубване на
правото да получи лихви и разноски по кредита. Понеже ограничението на чл. 10,
ал. 1 от ЗПК досежно минималния размер на шрифта е въведено от националния
законодател в разрез с изискването на чл. 22, т. 1 от Директивата, то не следва
да бъде прилагано от съда в производството по издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, респективно- за обжалване на отказа за издаването на такава
заповед.
Жалбата е неоснователна на друго основание.
По
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - Общ разход по кредита за потребителя са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
Според чл. 19, ал. 4 от ЗЗП, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения определя годишния размер на законната
лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта.
В разглеждания казус годишният процент на разходите не е
конкретно определен нито в договора, нито в Общите условия. В договора за
кредит е посочен годишният лихвен процент, такси и комисионни и в.т.9 други
условия препращащи към друг договор между страните. При тези данни съдът не е в
състояние да прецени годишният процент на разходите по кредита съответства ли или надвишава допустимия размер от 50%.
Поради изложеното, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
На основание изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Агенция за
събиране на вземания " ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. ***, *** срещу разпореждане,
съдържащо се в заповед №710/5.02.2020 г. по ч.гр.д. № 175/2020 г. на Районен
съд Габрово, с което е отхвърлено заявление по чл.410 ГПК за сумата 641.83 лв.
възнаградителна лихва и разноски над 81.09 лв., като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: