О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 496/19.3.2021г.
гр. Пазарджик,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–ПАЗАРДЖИК, ІІІ – административен състав, в закрито
съдебно заседание на деветнадесети март, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 242 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано
по жалбата на А.И.И., ЕГН ********** ***, подадена адв. П. ***, със съдебен адрес ***, офис
център 1, офис № 11 против мълчалив отказ на жалба срещу Разпореждане № **********/2020
г. за отпускане на пенсия. С посоченото
разпореждане на лицето е определен общ осигурителен доход от 364 251.26
лева и по-благоприятен коефициент по § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО по чл. 70, ал.
9 от КСО – 2.5801 и затова е определена и лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 1 348.36 лева.
В жалбата се твърди,
че ръководителя на ТП на НОИ гр. Пазарджик не се е произнесъл по жалбата на А.И.
в законоустановения срок, което представлява мълчалив отказ по смисъла на
закона. Моли да се отмени мълчаливия отказ и да бъде върната преписката за ново
разглеждане от компетентния административен орган, който да изясни всички
обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането за определяне на
пенсия.
Административен съд - Пазарджик,
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на обжалване е мълчалив
отказ на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик да се произнесе по жалба против Разпореждане
№ **********/2020 г. за отпускане на пенсия (лист 267), с което на
жалбоподателя е определен общ осигурителен доход от 364 251.26 лева и
по-благоприятен коефициент по § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО по чл. 70, ал. 9 от КСО – 2.5801, и съответно е определена и лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 1 348.36 лева.
Последвало е произнасяне от горестоящия
административен орган, който е постановил Решение № 1012-2-19#3 от 22.02.2021
г. (лист 12), с което е отменил Разпореждане № **********/2020 г. на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване и е върнал преписката за ново произнасяне, при
спазване на указанията, съдържащи се в мотивите на постановеното решение.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът намира, направеното оспорване за процесуално недопустимо по следните
съображения:
Според чл. 147 от АПК, право на
оспорване имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни
интереси са нарушени или застрашени от административен акт или, за които той
поражда задължения. Лицето, което е засегнато или би могло да бъде засегнато от
административния акт, има правен интерес да го оспорва. Правният интерес в
административния процес е законово изискване и правно качество на оспорващото
лице. Правният интерес е връзката на оспорващия с породените от
административния акт правни последици. Нещо повече, оспорването на
административните актове е обусловено от пряк и личен защитен от правото
интерес на оспорващия, какъвто в случая не е налице. Интересът е пряк, когато
оспорваният акт непосредствено засяга или създава опасност от непосредствено
засягане на права, свободи и законни интереси на жалбоподателя или
непосредствено създава задължения за него и личен, когато засяга правната сфера
на самия жалбоподател.
Такова непосредствено засягане в случая липсва, тъй като по делото
безспорно е установено, че процесното разпореждане е отменено Решение №
1012-2-19#3 от 22.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик. Издаденото мотивирано решение
удовлетворява искането на жалбоподателя за отмяна на издаденото разпореждане, по
отношение на определения размер на отпуснатата лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. С него се постановява връщане на пенсионната преписка на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване за ново произнасяне, при спазване на
указанията, съдържащи се в мотивите на постановеното решение. С оглед на това едва
след извършване на повторна преценка относно определения размер на пенсията и
издаването на ново разпореждане, за жалбоподателя ще възникне правен интерес и
възможност да подаде жалба, в случай на несъгласие.
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за атакуване на административен акт пред съда, поради което
подадената жалба, при липсата му е недопустима.
Предвид на гореизложеното,
съдът намира, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването, поради
което жалбата ще следва да се остави без разглеждане като недопустима, а
образуваното дело – прекратено.
От ответната страна не е
направено своевременно искане за заплащане на направените по делото разноски,
поради което съдът намира, че такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.И.И., ЕГН ********** ***, подадена адв. П. ***, със съдебен адрес ***, офис
център , офис № против мълчалив отказ на
директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик да се произнесе по жалба против Разпореждане
№ **********/2020 г. за отпускане на пенсия.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 242/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик,
ІІІ - състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/