Определение по дело №11367/2020 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. София, 30.10.2020 г.

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 състав, в закрито заседание в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:   ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

                     АТАНАС МАДЖЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д. № 11367/2020 г., установи от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано по жалба на М.Б.Г.-Й. срещу действия на съдия изпълнител по изп. дело 20198630402518г. на ЧСИ С.Х.– отказ от 03.07.2020 година за възстановяване на удържаните суми, постъпили от запор върху банковата сметка на длъжника в У.Б.АД.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК държавният съдебен изпълнител излага съображения, че жалбата е недопустима, а по същество - неоснователна.

Жалбата е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане по следните съображения.

Жалбата е недопустима, доколкото обжалваното действие не попада в обхвата на нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК - обжалва се отказ на ЧСИ да върне суми, които длъжникът твърди, че не могат да служат за удовлетворяване на кредитора, тъй като представляват несеквестируемо вземане.

В чл. 435, ал. 2 от ГПК изчерпателно са изброени хипотезите на обжалване на конкретни действия на ЧСИ от длъжника, сред които е и насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. Обжалваем, съответно, би бил запорът на парично вземане, когато се твърди, че нарушава несеквестируемостта, а ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника (така т. 1 от ТР 2/2015 г. по т. дело 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). В случая, обаче, жалбоподателят не обжалва насочването на изпълнението върху несеквестируемо вземане, което само по себе си е допустим предмет на обжалване, а атакува отказ за възстановяване на преведени на взискателя суми в резултат на наложени в изпълнителното производство запори върху вземания по банкови сметки на длъжника, което не е сред изрично изброените хипотези по чл. 435, ал. 2 ГПК.

 Дори и да се приеме, обаче, че е налице жалба срещу насочване на изпълнението върху несеквестируемо вземане, същата би била просрочена, тъй като видно от данните по изпълнително дело, най-късно към 20.01.2020 г. длъжникът е бил уведомен, че изпълнението е насочено и върху паричните средства по банковата сметка на длъжника в У.Б.АД. В случая, срокът за обжалване по чл. 435 от ГПК при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата М.Б.Г.-Й. срещу действия на съдия изпълнител по изп. дело 20198630402518г. на ЧСИ С.Х.– отказ от 03.07.2020 година за възстановяване на удържаните суми, постъпили от запор върху банковата сметка на длъжника в У.Б.АД.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от връчване на препис.

 

 

Председател:               Членове: 1.                  2.