РЕШЕНИЕ
№ 2972
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110214512 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН /относимата редакция
към датата на образуване на производството/.
Образувано е по жалба на „А.“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № ..., чрез адв. Р.П. срещу наказателно
постановление (НП) № К - 0053885 от 30.08.2021 г., издадено от директора на
Регионална дирекция (РД) за областите С., С., К., П. и Б. със седалище гр. С.
към Главна дирекция „Контрол на пазара“ (ГД „КП“) при Комисия за защита
на потребителите (КЗП), с което на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за
туризма (ЗТ) на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение
на процесуалните и материалните разпоредби. Сочи се, че на 16.07.2021 г.
дружеството е представило временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране на заведение „C.“, а към датата на проверката – 08.07.2021 г.
не е била налице административна възможност за издаването на
удостоверение за категория или временно удостоверение за открита
1
процедура по категоризиране. Твърди се още, че дадената от актосъставителя
и административнонаказващия орган (АНО) правна квалификация е непълна,
което е ограничило правото на защита на санкционираното лице да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено. Сочи се, че актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като при явяването на представител
на дружеството в КЗП в указания ден и час актът вече бил съставен, като в
него било посочено, че бил съставен в присъствието на двама свидетели,
които обаче не са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Алтернативно, излагат се съображения за маловажност на
случая. Моли се за отмяна на процесното НП и присъждане на сторените
разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят „А.“ ООД, редовно уведомен, се
представлява от адв. П., която поддържа жалбата и по изложените в нея
съображения моли за отмяна на НП. Претендира присъждане на разноски по
делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – директора на РД за областите С., С., К., П. и Б.
със седалище гр. С. към ГД „КП“ при КЗП, редовно уведомена, се
представлява от юрк. Д., който оспорва жалбата и моли съда да постанови
решение, с което да потвърди оспореното НП като правилно и
законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализ на събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, съдът намира от фактическа страна следното:
На 08.07.2021 г. свидетелката И.К., на длъжност „главен инспектор“ в
РД – София при КЗП, заедно с колегата си М. П., извършила проверка в обект
– заведение за хранене и развлечения „C.“, находящ се в гр. С., ул. „Г. С. Р.“
№ ... и стопанисван от „А.“ ООД. При проверката било установено, че
заведението разполагало с 12 места за сядане в търговска зала и 22 места на
открито, предлагали се за продажба топли и безалкохолни напитки, бира,
вино, паста, пица, прясно изцедени сокове, сандвичи, салати, десерти и се
обслужвали клиенти. Извършващият проверката инспектор от КЗП преценил,
че на 08.07.2021 г. в гр. С. „А.“ ООД предоставяло туристически услуги –
ресторантьорство в некатегоризиран туристически обект – заведение за
хранене и развлечения, в нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ, тъй като за обекта
2
нямало издадено удостоверение за категория или временно удостоверение за
открита процедура по категоризиране, валидни към датата на проверката –
08.07.2021 г. Констатациите от проверката били обективирани в констативен
протокол (КП) № К – 2722954 от 08.07.2021 г.
На 16.07.2021 г. адв. Р.П. се явила в сградата на КЗП в гр. С. и
представила временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране на туристически обект № 17105/14.07.2021 г., издадено за
туристически обект – бистро „К.“, находящ се в гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № .... и
стопанисван от „А.“ ООД, със срок на валидност на удостоверението до
14.10.2021 г.
Въз основа на установеното при проверката св. И.К., на длъжност
„главен инспектор“ в РД – София при КЗП, съставила против „А.“ ООД
АУАН № К - 0053885 от 22.07.2021 г. за нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ, а
именно за това, че при извършената на 08.07.2021 г., отразена в КП № К –
2722954/08.07.2021 г., в обекта – заведение за хранене и развлечения „C.“,
стопанисван от „А.“ ООД, било установено, че обектът работи, като
предоставя туристическа услуга (ресторантьорство) без да е издадено
удостоверение за категория или временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране, като в АУАН били отразени обстоятелствата,
установени при проверката, фактическото описание на нарушението и
нарушените законови разпоредби. Актът бил съставен в присъствието на
двама свидетели на съставянето му, бил подписан от последните и от
актосъставителя и на същата дата 22.07.2021 г. бил връчен за запознаване на
упълномощен представител на дружеството, който го подписал и вписал в
него, че ще възрази писмено. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така
съставения АУАН постъпили писмени възражения, в които били изложени
съображения, идентични на тези в жалбата.
Въз основа на съставения АУАН № К - 0053885 от 22.07.2021 г., при
идентично описание на нарушението и дадената му правна квалификация,
било издадено и обжалваното НП № К - 0053885 от 30.08.2021 г. от директора
на РД за областите С., С., К., П. и Б. със седалище гр. С. към ГД „КП“ при
КЗП, с което на основание чл. 206, ал. 1 от ЗТ на дружеството – жалбоподател
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ. Наказателното постановление било връчено
3
на жалбоподателя на 04.10.2021 г., а жалбата срещу него била депозирана на
11.10.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени
доказателства, а именно: показанията на свидетелите И.И. К.
(актосъставител), Р. Ж. Ж. – Т. (частично), А. Т. Ш. и Ж. А. С., както и
писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК –
писмо от директора на ОП „Туризъм“, писмо от КЗП до „А.“ ООД, ведно с
разписка за получаване на НП, известие за доставяне, писмено възражение с
вх. № С-03-3920/26.07.2021 г., пълномощно, разпечатка от ТРРЮЛНЦ,
протокол за проверка на документи № К - 47366/22.07.2021 г., писмо от КЗП
до директора на ОП „Туризъм“ с изх. № С-00-231/16.07.2021 г. и отговор,
протокол за проверка на документи № К - 47363/16.07.2021 г., временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически
обект № 17105/14.07.2021 г., КП № К - 2722954/08.07.2021 г., фискален бон,
Заповед № 673 от 21.08.2019 г. и Заповед № 318 ЛС/22.04.2015 г. на
председателя на КЗП.
Съдебният състав кредитира с доверие като последователни, обективни
и логични показанията на свидетелката И.К. (актосъставител), която е
извършила проверката на място и непосредствено е възприела и установила
фактическите обстоятелства по случая, като същата излага пряко възприетите
обстоятелства, включително и факта, че заведението е работело и в него се
предоставяли туристически услуги, без да притежава ресторантът категория
на обекта или временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране. Свидетелските показанията на И.К. допринасят изцяло за
изясняване на обстоятелствата около извършената проверка, направените
констатации и съставянето на АУАН, като кореспондират напълно със
събрания по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на А. Ш. и Ж. С.
(свидетели при съставяне на акта), от които се установяват обстоятелствата
около процедурата по съставяне на процесния АУАН. Показанията на тези
свидетели съдът приема за подробни, логични, последователни и обективни,
без да страдат от вътрешна противоречивост и намиращи опора в
доказателствената съвкупност (в частност – показанията на св. И.К.), поради
4
което и изгради фактическите си изводи и въз основа на тях.
Съставът на съда подложи на внимателен анализ показанията на
свидетелката Р. Ж. – Т., присъствала при съставяне на акта в качеството си на
упълномощен представител на дружеството – жалбоподател, като констатира
противоречия между депозираните от същата свидетелски показания и тези на
останалите разпитани по делото свидетели относно обстоятелството
присъствали ли са свидетелите по акта по време на неговото съставяне и
връчване, поради което не кредитира показанията на св. Ж. – Т. в тази им
част. По отношение на този въпрос съдът се довери на заявеното от
свидетелите И.К. (актосъставител), А. Ш. и Ж. С., които са категорични, че
свидетелите, посочени в АУАН, са присъствали при неговото съставяне и
връчване, като са положили подписите си пред упълномощеното лице. В
останалата им част съдът дарява с доверие показанията на св. Ж. – Т.,
намирайки ги за последователни, логични и безпротиворечиви, като от
същите се установяват обстоятелства във връзка със съставянето на акта.
За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото
служат и събраните писмени доказателства, надлежно приобщени по
съответния процесуален ред, и затова съставът на съда основа своите
фактически изводи и въз основа на посочените по-горе писмени
доказателства.
От представените Заповед № 673 от 21.08.2019 г. и Заповед № 318
ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП се извлича информация за
компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган за
съставяне на АУАН, респ. издаване на НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да
провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314,
5
ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
двата процесуални документа са издадени от компетентни за това
административни органи. АУАН е съставен от компетентно длъжностно
лице, определено от председателя на КЗП да съставя АУАН със Заповед №
318 ЛС/22.04.2015 г., с което е спазено изискването на чл. 232, ал. 1 от ЗТ.
Атакуваното НП е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено
за това със Заповед № 673 от 21.08.2019 г. на председателя на КЗП, с което е
изпълнено правилото на чл. 232, ал. 2 от ЗТ. Спазени са и давностните
срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на
НП.
Съдебният състав прецени, че са спазени и императивните изисквания
на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е съответствие между
обстоятелствените части на акта и на наказателното постановление.
Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са
посочени всички елементи от състава на нарушението, както и
съответстващата му правна квалификация, така че нарушителят да е в
състояние да възприеме фактическите и правните рамки на нарушението и
адекватно да организира защитата си, което е и сторил.
Съдът счита, че не са допуснати нарушения при съставянето и
връчването на АУАН, доколкото са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 и ал.
3 от ЗАНН, както и на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН. От показанията на
свидетелите К., Ш. и С. – служители в КЗП става ясно, че свидетелят,
присъствал при установяването на нарушението и участвал при извършване
на проверката, не се е намирал в сградата на КЗП в деня на съставянето на
акта, а е извършвал работа от разстояние поради организацията на работния
процес в КЗП, въведена с цел ограничаване разпространението на корона
вируса (COVID-19). В тази връзка съдът счита, че е било невъзможно да се
състави АУАН в присъствието на свидетеля на установяване на нарушението,
поради което са били налице условията по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и актът е
съставен в присъствието на „двама други свидетели“, като това изрично е
отбелязано в него. АУАН е съставен и в присъствието на упълномощен
представител на дружеството – нарушител, на който актът е предявен за
запознаване със съдържанието му, като липсва законова забрана текстът на
6
самия АУАН да е попълнен предварително. В случая АУАН е подписан от
актосъставителя, свидетелите по него и от упълномощеното лице, на което е
дадена възможност да впише своите възражения, както и да представи
писмени такива в съответния законов срок, което е и сторило. С оглед
изложеното съдът приема, че правото на защита на дружеството –
жалбоподател не е ограничено в никаква степен, а реализирано в пълнота,
поради което възраженията за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне на АУАН се явяват неоснователни.
Разпоредбата на чл. 114, т. 1 от ЗТ предвижда, че лицата, извършващи
хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т.
1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран или
регистриран туристически обект или в обект, на който е издадено временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране.
В разглеждания казус от доказателствената съвкупност, формирана по
делото, безспорно се установява, че обектът на контрол е туристически обект
по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ (заведение за хранене и развлечения) и не
попада в изключенията по чл. 120 от ЗТ, поради което подлежи задължително
на категоризиране. Също така по категоричен начин се установява, че към
датата на проверката – 08.07.2021 г. в обекта се е извършвало
ресторантьорство, като туристическият обект не бил категоризиран или
регистриран, а също така за него нямало издадено временно удостоверение за
открита процедура по категоризиране, с което е осъществен съставът на
административно нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗТ.
Доколкото е ангажирана обективната и безвиновна административно-
наказателна отговорност на юридическо лице, то не следва да се обсъжда
въпросът за субективната страна на нарушението.
Санкционната разпоредба на чл. 206, ал. 1 от ЗТ предвижда
административнонаказателна отговорност за лице, което предоставя
туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически
обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3, като това лице се наказва с административно
наказание „глоба“ в размер от 500 до 5 000 лева (за физически лица), а на
едноличните търговци и юридическите лица се налага „имуществена
санкция“ в размер от 1 000 до 10 000 лева. В случая за констатираното
административно нарушение АНО е определил имуществена санкция в
7
размер на 1 000 лева. Предвид това, че няма данни за предходни нарушения
на жалбоподателя, съдът счита, че правилно е наложен минималният размер
на санкцията.
Настоящият съдебен състав обаче счита, че извършеното
административно нарушение може да се определи като „маловажен случай“
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН,
действала към датата на нарушението и тази на издаването на НП, е
предвидено, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения,
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на тази
норма следва да се съобразят същността и целите на административно-
наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК. В Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2005 г. Общото събрание на наказателната
колегия във ВКС категорично се е произнесло, че преценката на
административно- наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 от
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Административно- наказателният процес е строго нормирана дейност, при
която за извършено административно нарушение се налага съответното
наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната
норма във всички случаи е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност. При извършване на преценка, дали са налице основанията
по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона,
като отграничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява
„маловажен“ случай на административно нарушение, той следва да приложи
чл. 28 от ЗАНН. Изразът в закона „може“ не обуславя действие при
„оперативна самостоятелност“, а означава възлагане на компетентност.
Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по
специален, предвиден в закона ред и при наличие на основанията по чл. 28 от
ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което
произтичат определени законови последици. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
8
поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на
съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по
правата на човека по приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може
да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор.
Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не
може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота
фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава
всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът
на делото.
В разглеждания случай от доказателствената съвкупност по делото
безспорно се установява, че след извършването на проверката на 08.07.2021
г., от страна на наказаното дружество са били предприети мерки по
отстраняване на нарушението, тъй като още на 09.07.2021 г. – деня, следващ
датата на проверката, е било подадено заявление за категоризиране на
заведение за хранене и развлечение с вх. № 17105 за вид „бистро“,
наименование „К.“, категория „една звезда“, капацитет 16 места на закрито и
24 места на открито, като на 14.07.2021 г., на първото си редовно заседание за
месец юли 2021 г. Общинската експертна комисия по категоризация на
туристически обекти е разгледала подаденото заявление и е издала временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически
обект № 17105/14.07.2021 г. със срок на валидност на удостоверението до
14.10.2021 г. Действително, АНО е трябвало да отчете тежестта на
извършеното нарушение, да вземе предвид, че не са извършвани други
нарушения от наказаното лице, че не е настъпила вреда и че нарушението е
отстранено преди съставянето на АУАН и издаването на НП и от тази гледна
точка, в тази си част, доводите на жалбоподателя са основателни.
Съгласно гореизложеното съдът счита, че са налице основания за
приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното административно
нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
съответния вид. АНО не е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН, поради
което е издал наказателното постановление в противоречие със закона.
Действително към датата на постановяване на настоящия съдебен акт са
9
налице редица промени в ЗАНН, включително както по отношение
приложението на чл. 28 от ЗАНН от страна на наказващия орган, така и в
правомощието на съда, визирани в чл. 63, ал. 2, т. 1 – т. 5 от ЗАНН, като
изрично вече е предвидено, че съдът може да отмени НП и да предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание, а за наказващия орган е предвидена
процедура по приложението на чл. 28 от ЗАНН, включваща и самостоятелно
обжалване на акта, с който се прилага предупреждението по чл. 28 от ЗАНН.
В настоящия случай обаче към датата на нарушението за съда не е
съществувала процесуална възможност да прилага чл. 28 от ЗАНН, в
случаите, когато това не е сторено от наказващия орган, а констатацията, че е
налице маловажен случай при съдебен контрол на издадено НП, както вече бе
посочено по-горе, ако не е била извършена от наказващия орган, е абсолютна
процесуална предпоставка за отмяна изцяло на атакуваното НП поради
нарушение на закона. Към настоящия момент този резултат се явява по-
благоприятен за жалбоподателя по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, доколкото
макар и процесуална норма, правомощието съдът да приложи чл. 28 от ЗАНН
се явява и произнасяне по отношение на санкцията и свързаните с нея
последици, и в този смисъл съдът намира, че не може да я приложи към
настоящия казус с оглед ограничаването на правото на санкционираното лице
на двуинстанционен съдебен контрол върху приложението на чл. 28 от ЗАНН,
какъвто процесуален ред е предвиден в сега действащия ЗАНН.
Поради изложените мотиви обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, издадено в
противоречие със закона.
При този изход от делото, с оглед направеното от процесуалния
представител на дружеството – жалбоподател искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение и съобразявайки уредбата по чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът счита, че разноски следва да се
присъдят в полза на жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна, а
именно сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение (вж. л. 48). От въззиваемата страна не е направено
10
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а що се отнася
до искането на последната за присъждане на разноски по делото, същото
следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК поемане на разноски от административен
орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая разноските следва да бъдат
възложени върху юридическото лице, от което е част наказващият орган. С
оглед на това Комисията за защита на потребителите следва да бъде осъдена
да заплати на дружеството – жалбоподател цялата сума, заплатена от него за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К - 0053885 от 30.08.2021 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. С. към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с
което на основание чл. 206, ал. 1 от ЗТ на „А.“ ООД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № ..., е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите ДА ЗАПЛАТИ на
„А.“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. С. Р.“
№ ..., сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12