Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 917
гр. Бургас, 29.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 1580 по описа на РС – Бургас за
2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „К.” ЕООД, ЕИК
********* срещу наказателно постановление № НП-3026 от 12.07.2017 г., издадено
от зам. кмет на Община Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 34,
ал. 1, предл. второ от Наредба за опазване на обществения ред на територията на
Община Бургас за извършено нарушение на чл. 3, т. 4 от същата Наредба, му е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения, с които се
оспорва наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закона
и на процесуалните правила. Оспорва се авторството на процесното нарушение,
като се излагат твърдения, че в близост
има друг озвучен обект. Сочи, че не е била извършвана стопанска дейност в
заведението към момента на проверката. Счита, че липсват доказателства относно
субективната страна на нарушението, както и че ако се приеме, че е било
извършено нарушение, то случаят е маловажен и следва да намери приложение чл.
28 ЗАНН. С тези доводи се моли НП да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен, представлява се от адв.
Д.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, представляват
се от юк. Николова оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 24.06.2017 г. около 1:30 часа, свидетелят С.И.П.– на
длъжност главен специалист в УКОРС към Община Бургас бил изпратен от дежурен
служител в УКОРС да извърши проверка на търговски обект снек бар „S.”, находящ се в гр. Бургас,
к.в. „Сарафово”, централен плаж във връзка
с подаден сигнал от гражданин, живущ в близост до обекта. Сигналът се отнасял
до нарушаване на спокойствието на живущите в близост до обекта от шум от музика.
На място в обекта свидетелят установил, че от обекта се чува музика.
За установеното нарушение на 07.07.2017 г. бил съставен
АУАН, който бил връчен на управителя на дружеството-жалбоподател. Впоследствие
било издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото
производство, с което на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление,
заповед № 1133 от 09.05.2012 г. на кмета на Община Бургас, свидетелските
показания на свидетеля П..
Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля П. са обективни,
последователни, непротиворечиви, логични и изцяло се подкрепят от събраните
писмени доказателства.
За оборване на изложените
в АУАН и НП обстоятелства, приети от съда за осъществили се жалбоподателят
ангажира устни доказателствени средства – показанията на свидетеля Т.И.– съпруг
на управителката на дружеството-жалбоподател. В показанията си свидетелят И.
заявява, че се е чувала висока музика, но от друго заведение, разположено на
рибарското пристанище. Свидетелят посочва, че в проверения обект не е имало шум
от музика. В тази част показанията на свидетеля И. са в противоречие с
показанията на свидетеля П., който заявява, че пред заведението, стопанисвано
от дружеството-жалбоподател се е чувала музика. Също така при преценка на
достоверността на показанията на свидетеля И. не без значение е и фактът, че
свидетелят е съпруг на управителката на дружеството-жалбоподател и безспорно е
заинтересован от изхода на делото. Ето защо съдът не кредитира показанията на
свидетеля И. в частта, че от процесното заведение не се е чувал шум от музика.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по
следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган (заповед № 1133 от 09.05.2012 г. на кмета на Община Бургас) в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 3, т. 4 от Наредба за опазване на обществения ред на
територията на Община Бургас, съгласно която разпоредба се забранява извършването
на дейности от битов и стопански характер в жилищните сгради и в близост до
тях, с които се нарушава спокойствието на живущите, между 14.00 и 16.00 часа и
между 22.00 и 8.00 часа в делничните дни и между 14.00 и 16.00 часа и 21.00 и
9.00 часа в празничните и почивните дни.
От събраните по делото доказателства
по категоричен и несъмнен начин се установи, че на 24.06.2017 г. около 1:30 часа
в стопанисвания от дружеството- жалбоподателя обект снек бар „S.”, находящ се в гр. Бургас, к.в.
„Сарафово”, централен плаж, се е пускало музика в
часовете, които са определени за почивка и шумът е смутил спокойствието на
живущ в близост до обекта гражданин, който е подал сигнал на спешен телефон
112. От показанията на свидетеля П. се установява, че пред обекта се е чувала
музика, както и че в обекта е имало посетители. От събраните доказателства и
изложените от жалбоподателя твърдения, както в жалбата, така и от процесуалния
представител в съдебно заседание, съдът достигана до извод, че жалбоподателят
не оспорва, че в заведението се е слушала музика, но твърди, че музиката не е
била силна. В случая за да се приеме, че
е налице осъществен състав на нарушението на чл. 3, т. 4 от Наредбата е достатъчно
да се установи, че е била извършвана дейност от битов или стопански характер в
часове, отредени за почивка на гражданите и в резултат на това е било нарушено
спокойствието им, като не е необходимо да се измерва нивото на шума. По тази
причина при извършване на процесната проверка не са били извършени измервания
на шума от музиката в обекта. Процесното нарушение се изразява в извършване на
дейност (пускане на музика), която смущава спокойствието на граждани, а не се
касае за ангажиране на отговорност поради оказване на вредно въздействие от
шума, което изисква точно измерване. На следващо място следва да се обсъди и
възражението, изложено в жалбата, че заведението не е извършвало стопанска
дейност, а присъстващите са били близки на управителя. В чл. 3, т. 4 от
Наредбата е посочено, че се забранява извършването на
дейности от битов и стопански характер в жилищните сгради и в близост до тях, с
които се нарушава спокойствието на живущите. Т.е. дори да се приеме,
че посетителите са били познати на управителя, а не клиенти на заведението,
слушането на музика в забранените часове в тяхно присъствие следва да се
определи като дейност от битов характер, която попада в обхвата на нормата на
чл. 3, т. 4 от Наредбата.
Безспорно по делото се установява, че музика се е чувала от обекта при
извършване на проверката. Също така в показанията си свидетелят П. посочва,
че сигналът от гражданин е бил подаден за
конкретния обект. Отделно от това часът на констатираното нарушение (1:30)
попада в обхвата на забраната на чл. 3, т. 4 от Наредбата за опазване на
обществения ред на територията на Община Бургас, да се извършват дейности, с
които се нарушава спокойствието на живущите. Смущаването на граждани, живеещи в
близост до обекта е констатирано (подаден сигнал на спешен телефон 112 за шум
от музика), при което е била извършена проверка на място и свидетелят П. лично
е установил, че се пуска музика в проверявания обект. След като гражданин
твърди, че му е било нарушено спокойствието от конкретна дейност и при
извършване на проверка се е установило извършването на тази дейност, в случая пускане
на музика, съдът намира, че за да се
констатира процесното нарушение не е необходимо шумът на музиката да е бил
измерен.
Неоснователно е и възражението за липса на доказателства за субективната
страна на нарушението. Дейността, която е нарушила спокойствието на гражданите
(пускането на висока музика) се е извършвала в обекта дискотека снек бар „S.”, като за нарушението е ангажирана отговорността на юридическото лице, установено като стопанисващо обекта. В
случая е налице безвиновна, обективна отговорност на юридическото лице
(дружеството-жалбоподател).
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се
съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
Във връзка с изложеното съдът счита, че в случая няма как приложение да
намери чл. 28 ЗАНН, тъй като макар и да са налице смекчаващи вината
обстоятелства (липса на данни за предходни нарушения), то нарушението е такова,
което засяга важни обществени отношения, свързани с гарантиране спокойствието
на гражданите, поради което не може да се приеме, че извършеното е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.
За
извършеното нарушение в чл. 34, ал. 1 от Наредбата за опазване на обществения
ред на територията на Община Бургас се предвижда наказание за юридически лица -
нарушители имуществена санкция в размер до 50000 лева. Наказващият орган
правилно е приложил посочената санкционна норма като относима към настоящия
случай и на дружеството - жалбоподател е била наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева. Съдът обаче намира така определеният размер за висок с
оглед липсата на данни за предходни нарушения и счита, че наказанието следва да
се определи в размер на 500 лева. С така определеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидените в чл. 12 ЗАНН.
С оглед изложеното обжалваното наказателно
постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното
наказание „имуществена санкция”, като размерът се намали от 1000 лв. на 500 лв.,
а в останалата част постановлението следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № НП-3026 от 12.07.2017 г., издадено от зам. кмет
на Община Бургас, с което на „К.” ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 34, ал.
1, предл. второ от Наредба за опазване на обществения ред на територията на
Община Бургас за извършено нарушение на чл. 3, т. 4 от същата Наредба, му е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв., като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 1000 лв. на 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС